Случайното момиче седеше само в един случаен бар.  Разсъждаваше уж върху новината за края на играта, но по- скоро не разсъждаваше, а се опитваше да запълни времето си с малко празно пространство.

- Виж до къде те доведоха съмненията – до средата на пътя между измеренията...
- Сигурно защото точно тук е трябвало да бъда – каза Пестицидното момиче и се усмихна.

Тогава тя просто му счупи ръката и изрита пистолета към вратата на бараката...

Така, както беше тръгнала устремно да търси Яничка, Случайна се обърна рязко и тръгна в противоположна посока. Когато влезе при Вал, той изобще не беше на тоя свят. Тя свали шала от раменете си и го загърна с него. После седна на земята до него и зачака нещата да си дойдат по местата.
Той плачеше, викаше, страдаше, бореше се – а тя го чакаше. Когато най- сетне я погледна с невиждащите си очи, тя направи най- доброто което можеше да изцеди като ус...

Случайното момиче, както винаги, не вземаше ничия страна. То беше познато като „Случайна”, защото беше единствения обитател на една случайно възникнала микровселена. Още като дете Случайна разруши тая микровселена от скука и тръгна да търси нови неща. Оказа се обаче, че нищо ново няма – всичко е отдавна измислено, дори добрите стари спорове за надмощие. Затова тя реши да наблюдава и ако почувства странен гъдел около лявото ребро – да вземе отнош...