Задочен разговор с едно Софийско копеле

Копеле, искаш ли да си поговорим?

Не, че има какво толкова да си кажем... Писаното слово има свойството да остава, това му е готиното. Та, исках да ти кажа, че днес за втори път прочетох книгата, която едни хора са издали. Когато си писал тия неща, не си знаел, че ще излезе книга. Но тя все пак е тук, и аз не спирам да я чета все по- бавно. Даже не знам защо. Сигурно намирам в нея разни неща, които ме карат да се връщам. И бих си поговорила с тебе за тях.

„... И повече не си губя времето с хора, които от Попа до Раковски не могат да свалят една мацка или да намерят пет (хиляди) лева назаем.”

Вярно е, такива хора не заслужават времето, което ще отделиш да измислиш как да им кажеш „Здрасти.” А има такива хора – без приятели, без любов, без нищо истински ценно, което да споделят мълчаливо и през зъби...

„За да си богат, трябва да имаш психика на богат. За да си беден – също.”

И това е вярно. Оказа се, че средния вариант е най- кофти, и то не защото е нашият вариант. А защото е средна психика. Всъщност цял живот няма да мога да разбера богати ли сме, или бедни. Защото имаме – не е като да нямаме. Имаме любов, красиви и здрави деца, истински приятели, можем да се смеем на тъпи политически вицове и да мълчим красноречиво на строшените пейки на Попа, но къде отива всичко това, когато погледна пробитите обувки на красивото си дете? Мога да разгледам внимателно и панелката, която баща ми е купил през 80-те с труд и омерзение, да послушам как съседа си мие зъбите и пуска водата в тоалетната. След това ще си преразгледам ценностите за стотен път и пак няма да призная, че всъщност съм по- бедна от църковна мишка.

„Смятах да умра от срам, а се оказа, че ми било писано да умра от глад.”            

Ми не знам кое е по- кофти. Винаги има човек от какво да се срамува – дори от факта, че е стоял мирно, докато са му връзвали червена връзка като „пионерЧе”. Или от факта, че е карал майка си да глади тази връзка всяка сутрин. Но малко неща опират чак до умиране. Според мен никому не е писано да умре от глад. Повечето хора сами се докарват до гладуващо състояние. Най- разпространен е глада за разбиране. После идва глада за любов и този за свобода. После има взаимност, признание, себеуважение. Много съм гладна за себеуважение, да ти кажа. Но то пък тръгва от уважението, което вероятно съм пропуснала да заслужа със смахнатия си живот... А в основата на всичко според мен е онова тежко, красноречиво мълчание.  

„Винаги има нещо друго, ако после няма нищо.”

Така се случи и с нашия живот – имаше нещо, после имаше нещо друго, а после пораснахме и вече нямаше нищо. Това значи ли, че в началото е имало нещо друго?

 „От всички шапки най- тъжно е бомбето, когато не стои на мястото си.”

Хм, ако питаш мен, бомбето никога не е на място. Изгубило е мястото си, като че ли. Което е най- тъжно. Бомбето се върти объркано в ръцете на един неразбран и неразбиращ мъж, сякаш времето му е претичало през пряката, а трамваят е хлопнал врати под носа му. Тъжно. Дай да поговорим за политика по- добре.

„...България е ваксинирана единствено срещу това, в нея да не се случи нищо логично. Грип не се лекува с логика. Не се лекува и с идиотщина.”

Но пък нищо не ни пречи да пробваме, нали? Явно всички сме страшно амбицирани да се пробваме. Иначе не мога да си обясня това яростно зацикляне в шмъркаща позиция. Напоследък логиката поизостава за сметка на идиотщината. Но резултата пак е шмъркане, кихане и кански болки в ставите. Явно си прав – друго ще да е лекарството...

„Оставиш ли мършата да поведе стадото, и мирно да седиш, в чудо ще се видиш. И вместо всяко чудо за три дни – на всеки три дни – чудо. Което доказва, че си живеем чудничко, господа.”

Айде сега, „мършата”! То, че е мърша е видно, но защо е нужно да обиждаш? Тя мършата, сама по себе си, не е виновна, че е мърша. Нещата просто са такива, каквито са си създадени от природата, от господа, или от който там ги създава. Някой са си мърша още от самото си създаване, но не го знаят, не го оценяват и не го приемат. А ако една мърша се научи да говори глупости на сложен език, знаеш ли колко дивиденти може да събере само от ръкоплясканията на бабичките? То и това си е качество, копеле!

Е, поговорихме си, мисля. Ако се навърташ около Попа, може пак да се засечем. Не се посмяхме, но ще го оставим за друг път. Има още доста неща, които не сме обсъдили. Толкова ме е яд, че някой разговори в живота ми се случват задочно....