Блогът на смъртта 68: Краят?

18 февруари 2010, 19:47 Публикувано в Литература | 2 коментара , 583 прочита
Категории: Литература, Романи, Разкази и поредици

Част 1

 Смъртта се чувстваше толкова объркана,изчезваха глави,дори автори от посветената на нея  поредица.
Изведнъж  черепът и` се озари от саркастична усмивка(просто беше приела вида,в който хората си я представяха)Доколкото един череп може да се усмихва.
Не,че не беше лошо  да се явява в кожата на мъж или жена,но явно недостатъците бяха повече от ползите-или действаше първо сигнално,или пък зад всяко действие и` се привиждаше заговор.
Та,така и`дойде идеята първо да отстрани авторите от поредицата,а поназнайваики вече женската психика,знаеше,че авторките едва ли ще бъдат толкова “плодовити”
Както се казва,веднага реши да отстрани тези двамата-Лорда и Валята,просто и` бъркаха в здравето(ако имаше такова де)
 Опита се да ги намери,но уви-от тях вече нямаше ни вест,ни кост.
Дали пък да не започне от Мейки,той все още е на линия-Да му покаже от кого е получил онази страстна целувка като му се яви в обичайният си вид.Беше сигурна,че ще го извади от играта,за доста дълго време-Не,че той се беше включил активно в нея,но с хората никога не можеш да бъдеш сигурен.
Вече не знаеше какво да прави,почуди се дали да не се опита да отнеме буквите,ако ги няма тях,просто нямаше как да се пише за нея,а разказаното доста бързо се забравя(както се знае по-вече от хората имат уникалната възможност да забравят лошото,само малка част от тях го помнят)
…..Може би след 30-40 години никой вече няма да си спомня,че някога имало блог  за нея,Лирика,Лорда,Фрости,двете момичета и за останалите герои.
Пък и защо ли ще и` трябва да търси когото и да е-когато им дойде времето,те сами ще се озоват при нея,дори няма и да разберат.Няма и закъде да бърза-какво са за нея някакви си 70-90 години от вечността,някакъв си миг.
  Както беше казал един телевизионен герой,изразът: -“Едва не умря-Не променя нищо.”
Ооо,но тя променя всичко и всички.Да си пишат каквото искат и когато искат,но нека не забравят че правото да поставя последната точка принадлежи   на нея

  Част 2 

Автор: pestizid
Да му се не види... – изруга Мейкъра. Тази мадама с душа на вещица му играеше номера. Вярно, страхотна беше в червената рокля, но това вече беше нечовешко. Беше изтрила главите от блога на двама автори, а и една от авторките се канеше да абдикира под предлог, че има планове. Затова сега Мейкъра се ровеше в архивите на блога с цел да възстанови изчезналите глави на авторите и да направи копие на текстовете, защото знае ли се какво може да се случи! Как не се беше сетил по-рано! И точно, когато малко оставаше да прехвърли копията на енергонезависима памет, лаптопът изгасна, припука и на екрана му се появи съобщение за грешка: „Достъпът е отхвърлен. Вашият достъп до тази общност е временно разрешен от системния администратор” . Що за глупости са това, помисли си Мейкъра. Ще трябва да звънне на Тери да го пита дали не правят пак някакви ъпдейти. Стана, протегна се и тръгна към кухнята да си сипе една водка. В бутилката бяха останали два пръста от прозрачния еликсир. Изхвърли бутилката, взе чашата и се замисли как му беше телефонния номер на Тери. Пфу! Изобщо не можеше да се сети и звънна на Фрости, все пак тя му беше секретарка, щеше да знае нещо или поне да му даде проклетия телефонен номер. На найстото позвъняване се обади Ейс Коук.

- Хммм, кво става пич? – заинтересува се Коук.
- Не знам, но ела бързо, лаптопът изгасна и вместо съобщението за блога на смъртта вече излиза съобщение за грешка.
- Добре, идвам веднага. Само да се обадя на Фрости, тя е в банята.

След около половин час, Мейкъра и Коук пиеха водка в кухнята на Твореца и обсъждаха новото съобщение. Сигурно това е краят на изпитанията, предположи Коук. Ще трябва да се чуем с Лирика, Страто, Яничка и останалите. Ще спретнем едно купонче по случая. А, дааа, да не забравим и по-новите участници, а и другите момичета. Двамата прехвърляха всевъзможни версии. Трябваше да си набавят и картофена ракия. В тази борба имаше и жертви, но без такива бе невъзможно. От унеса ги изкара продължително звънене на входната врата. Мейкъра се надигна и бавно тръгна към входа. Отвори вратата със замах и долната му челюст увисна от удивление. В устата му можеха да влязат поне 50 мухи. На входната врата пред него стоеше Щепселинка, свободна и по-изумителна от всякога.
- Копелеееееееее, ревна Мейкъра към Коук, истина е. Бръкна с ръце в джобовете, чудейки се какво друго да каже и напипа нещо в левия си джоб. Странно се вгледа в предмета – беше едната от сините обици на Пестицидното момиче. Беше му я подарила преди да отлети за срещата със своя Ковчежник.