Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Когато приятел ми подари двд с този филм за рождения ден, елегантно опаковано в плакат за еротичен филм, изпитах усещане, твърде близко до "трагично първо впечатление". Но братята Коен и Кормак МакКарти бяха повече от добра причина да седна и да го изгледам още същата вечер. И зяпах вцепенено през цялото време. Отдавна не съм гледал филм, дето толкова да си е заслужил Оскарите и дето да води до подобно пълно потапяне.
За сюжетната линия няма да задълбавам излишно - чиста, спретната и леко прашна като тексаската пустош, където започва развитието на фабулата, тя следва правилен, напрегнат и на моменти катартичен път на психологически трилър-драма. Но преди заслужено да предизвикам неодобрително повдигане на вежди с подобни характеристики, така типични за критици, дето нямат какво друго да кажат, ще се насоча към няколкото момента и образа, които правят тази екранизация не просто преписан от книга сценарий, а нещо със собствен живот и дух.
Джош Бролин - нито ми е особено любим, нито ми е особено известен, но блести на мястото си. Добродушен и леко простоват каубой, окей, стереотипен южняк, окей. Но стереотипността не отрича, че героят му има собствена душа и това си личи от екрана - аз, ако и да ме е срам да си го призная, не бих се върнал да нося вода на онзи мексикански трафикант обратно в пустинята. Честно.
Томи Лий Джоунс - удивително е как човек, правил глупости като "Мъже в черно" и джапал в лава до колене из каналите на Лос Анджелис, съумява да бъде действително велик актьор. Като Никълъс Кейдж, мдам :)
Застаряващият, лаконичен и саркастичен шериф Бел Е Томи Лий Джоунс, итой напълно заслужава тази роля да бъде емблемата на кариерата му (точно както Бен Афлек заслужава вечно да гние в ада заради "Пърл Харбър"). А заключителният му монолог... Класа! Отне ми известно време да проумея (поне за себе си) какво иска да каже авторът с това, но изводът ми хареса. И всеки може да направи собствен.
И накрая златният връх на пирамидата - Антон Шигър, оп, Хавиер Бардем! Веднъж чух някой да сравнява ролята му с Терминатор. Мда, терминирах го. Продраният глас на Бардем, влудяващото му спокойствие и очевидната почти опитомена лудост в погледа му го правят един от най-страхотните гадове, които съм гледал. Монетата, която е просто монета (мда, опитах се да науча наизуст онзи диалог покрай кашуто, ама не ми се удава, бреее), елегантната му бутилка сгъстен въздух, с която убиваше и отключваше врати, и изобретената от братя Коен прическа (която обожавам!) наред със страховитата му ефективност на убиец и характерното му лице слагат слънчевия отблясък върху идеално полирания филм.
Относно моментите - нека не открадвам от насладата на тези, дето още не са гледали филма, но ще цитирам Кормак МакКарти, който отбелязал, че избраните от екипа на филма места и сетове идеално отразяват идеите му в книгата - каква по-добра оценка?!
Разбира се, филм без дребни недостатъци няма, дори и да е Коенов. Ще отбележа на моменти бавното действие, доста благосклонното изобразяване на Шигър (който все пак е изрод, а не символ на светлото бъдеще), както и пороят от ирония и фатализъм - не че имам нещо против и двете, но... Все пак много хора търсят развлечение и отдих в киното, а този филм не е дъвка за мозъка, дори напротив.
И навсякъде е лайтмотивът, заложен в заглавието, че всеки има своето време и когато то измине, той е обречен да мъждука едва-едва, докато най-после угасне в чашата кафе на Томи Лий Джоунс в последната сцена. Мрачно.
Би било по-добре за филма, ако тази идея не беше толкова на преден план - в стила на МакКарти е да оставя нещата не съсвсем очевидни. Но това, както казват мъдрите хора, са бели кахъри :) Филмът е страхотен, зареден с идеи и емоции, психологически и напрегнат. Препоръчвам го с всичките си сили.
Оценка:
9/10
Хареса ми.Въпреки липсата на динамика на моменти,успява да задържи вниманието на зрителя до край.Една история за силата на парите.Сила,по-скъпа от живота и по-ценна от любовта.
"Не можеш да спреш това, което идва? Но можеш да опиташ..."
Приветствам всеки, който пише за кино тук.И макар да рискувам да бъда поставена в категорията "критици, дето нямат какво друго да кажат", т.е. - в категорията на нехаресалите филма, не мога да си изкривя душата...Всъщност, хареса ми много повече как ти пишеш за филма, отколкото самият филм...
Интересувам се от кино, особено от това, което Американската киноакадемия намира за добро, и понеже в САЩ всички казват колко са добри братята Коен - е, човек трябва да гледа нещо тяхно, за да си изгради мнение, нали?Гледах "No Country for Old Men", гледах и "Фарго" преди това - е, не ми говорят.Просто това, което правят братята Коен, не прави връзка с мен. Може би защото не си падам по филми с прекалено много насилие (и ми трябва наистина нещо повече, отколкото доброто изпълнение на Хавиер, за да си струва гаденето :) - огромно впечатление ми направиха да речем "The Last King of Scotland" или "Million Dollar Baby"...За последното десетилетие не помня друг актьор, който да е заслужил Оскара си повече от Форест ).
Може би защото - и това не значи, че Джоуъл и Итън не са талантливи! - не харесвам техния режисьорски стил.
Мнението ми е лично и всеки, който иска да си изгради собствено впечатление от филма, би трябвало да го гледа.Когато някой ми каже, че един филм бил пълен с много насилие и не струвал, винаги се сещам за една състудентка, която гледа преди мен "Wild at Heart"/"Диво сърце" на Линч, и ми каза в никакъв случай да не го гледам, защото нямало да ми хареса...Е, това беше най-добрата реклама, която можеше да направи...Завинаги ще и' бъда благодарна, защото така открих вселената, наречена Режисьорски Стил на Дейвид Линч...
:)))).Е, брат ти е казал това, което аз премълчах - не толкова от добро възпитание, а защото собственият ми вкус за кино е доста, хм, различен :). Знам какво е да те гледат странно и неразбиращо, когато говориш със страст и ентусиазъм за нещо, което харесваш.Затова не отричам правото на никого на собствено мнение. Преди 20 години може да съм си падала по филм, на който сега трябва да стоя вързана, за да изгледам докрай. Вкусовете ни се променят с времето, и това е нормално.Видях, че и преди си писал за филми тук; много се радвам, че продължаваш. Това ще ме стимулира най-сетне да седна и да напиша статията за един филм, който ми направи огромно впечатление (а това не се случва често - много съм критична, когато става въпрос за кино :)...
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!