Мимолетно за вечното

27 май 2007, 17:27 Публикувано в BgLOG | 0 коментара , 494 прочита
Категории: Поезия, Нещата от живота, Невчесани мисли
Виновна ли съм, че ръждясваш в мене
като във кладенец захвърлен меден грош?
Че всички светофари са червени,
но на червено ще премина тази нощ?
Шофьор съм лош. Кола под наем карам
и на завоите дрънчи като чувал,
догоре пълен със желязо старо.
Да я зарежа трябва, но пък ми е жал.
И катастрофата е неизбежна,
завоите са остри като скален ръб.
Кормилото на Дявола небрежно
ще предоставя. Знам че той ми има зъб
и в нощ, когато бавно полудявам,
ръждясвайки и аз, от солидарност с теб,
каквото ще да прави го оставям,
какво че после майка ми ще носи креп.
На гроба ми не слагай рози бели,
защото нощем черни ще са от кръвта
на спомена за чувства изветрели.
Не страдай. Всичко тук е прах и суета.