Павка, схемата на процесите според мен съдържа един излишен елемент във външни - "регионални и глобални". Това може да са характеристики на всеки от външните процеси, но като равностойна категория на останалите не ги виждам.
Имам и въпроси:
а) защо обособяваме във "външни" административните и политическите поотделно? на мен ми се струва, че са така обвързани и с нарастващата автономия на училището така въздействат върху него, че трябва да са заедно в една категория. може и да греша, разбира се.
б) какво е значението на "политически" в централното ядро на процесите? кои процеси обхваща (националната образователна политика, местната и училищната такава или друго?)

Щом се отваря въпрос за моята схема на процесите, я слагам и тук.

 

По коментара и въпросите ти , Мария.

Най-общо мисля, че е много по-добре в схемата да има някой елемент в повече, отколкото да е непълна. В двоумението си бях ... предпазлив и предпочетох да се преосигуря, ако може така да се каже.

по присъствието на "Регионалните и глобалните процеси" 

Считам, че "Регионалните и глобалните процеси" трябва да фигурират, защото могат да влияят на образованието дори без да преминават през "филтъра" на вътрешната политика и без да са обект на масовата информация.

Ето една хипотеза: развихрянето на расизъм или верска нетърпимост в страна от нашия регион, дори и да не е обект на популярните мас медии, има и би трябвало да има силно отражение върху образованието ни. В каква посока? – В посока на допълнителни усилия за поощряване на толерантността и на хуманността; на творчеството и фантазията, с които детето да е стимулирано да се поставя на мястото на ближния си, на съседа, на различния, за да разбере, че и той, другия, е човек. Друго – глобалното разрушаване на планетата и натуралните й ресурси. Трябва или не трябва да има отражение върху образованието на нашите деца? – Според мен е задължително. Трето – концентрацията на масовите информацонни средства в ръцете на малоброен световен „елит” – задължителна важна тема. Толкова за сега.

по а) 

Във „страничните” политически и административни са отделно поради 2 причини. Първо защото анализът е по-лесен, второ, защото в „нормалния свят” администрацията е разкачена от политиката. Администрацията са чиновниците в кметството, например, докато политиците са в общинския съвет, където взимат политически (отразяващи волята на избирателите им) решения. В известна степен администраторите са армията на политиците, но двете функции са разделени.

по б) 

Отворът на въпрос б) е да.
Това са националната, местната и училищните политики, но също и Политиката за управление, формиране и израстване на учители, напримерл

С примери е по-лесно наистина. Като вземем примера ти с регионалното "възпаление" на расизъм аз бих казала, че имаме "значим социален процес (може и политичиски да е) в регионален мащаб". Това имах предвид - че процесите са все от някоя от големите групи, а "регионално" или "глобално" са им само мащабни характеристики.
По а) даже и в България има напън да са разкачени администрацията и политика. Съмнението ми беше, дали администратимните процеси извън образователната система (които трябва почти да не се усещат в основата на самата образователна система - училищната мрежа) защото са проста трансмисия на някаква национална политическа рамка, си заслужава да се обособяват отделно. Но щом казваш, че това прави анализа по-лесен - ок. Не съм много добра в системния анлиз аз самата.

По б) хубаво. Примерът ти обаче ме подсети за друг въпрос. В коя схема ще се "покажат" отговорностите на отделните елементи на системата. Предполага ли се схемите да покажат  кой елемент на системата (държава, община, училище отделен учител друг елемент.) има грежата например за   управление, формиране и израстване на учители,?

Здравейте :)
Възползвах се от поканата да дойда в раздел образование. Прочетох постовете ви, твърде научно е за мен, аз не съм педагог а инженер, и по моите разбирания и опит, след прочетеното първо мога да кажа, че колкото по надълбоко се търси повредата, толкова вероятността да е толкова сложно за оправяне отпада. Т.е. в такъв случай се връщаш в изходно положение и оглеждаш нещата отново. Обикновено причина за повредата се оказва нещо много елементарно. Това е от опита ми.
А сега по въпроса за формулата на доброто образование, не се наемам да казвам кое е правилно или не, само ще ви разкажа накратко 3 варианта от собствения ми опит, а вие вземете това, което ще е полезно:
Вариант 1. Когато трябваше да започна училище, първи клас, баща ми замина за Алжир, и ние с него и там трябваше да започна училище. Как става там от първи до трети клас :
В училище бях от 8:00 сутринта до 16:00, от 8:00 до 12:30 същинско обучение, обяд в стола, след обед нещо като занималня и време за игри.
Учебния процес- първи клас- език- учеха ни да пишем азбуката, после диктовки, обоготяваха ни речника, четене; математика - числата от 1-100, събиране и изваждане; малко история като приказки, и общи теми за раздвижване на въображението, физ.култура, ръчен труд и други такива- бяха забавни.
Учебници имахме, но те си стояха в училище, домашни не пишехме, домашните бяха след обед в училище между игрите.
Това за първи клас, никой не бърза и не те занимава с глупости от рода на светли и тъмни съгласни и гласни!!!! Тая идиотия от де и кой я измисли не знам!
Втори клас се добавяше някой нов предмет и всичко се поднасяше така, че да ни е интересно, изискваха от нас да разсъждаваме върху разни по оикновенни неща, всички искаха да се изкажат, отнасяха се към нас с уважение и ние адски много обичахме да ходим на училище и обичахме учителките си.
Трети клас още нещо ново като предмет, вече не помня какво беше. Важното от всичко е, че:
1. Беше ми много приятно да ходя на училище
2. Чувствах се уважавана за знанията си и за това, че смело изказвам мнение ( трети клас мнение!!!), което съответно водеше до уважение от моя страна към преподавателите. Ако имаха и най-малкия повод да те похвалят, правеха го. Но и наказваха, най-вече за бъбрене със съучениците в час. Имаше една голяма дъска след последния чин, там имената на всички от класа. Дъската разделена на 2- черни и червени точки. Аз общо взето имах равен брой точки от двете страни, щото както и сега съм доста приказлива, но пък и обичах да се изявявам със знанията си.
3. Когато се върнах тук в 4 клас, колкото и невероятно да ви звучи, специално с математиката бях доста доста по-напред от връстниците си.
Оказа се още, че са изградили и навици за учене в мен, трябваше да науча българския бързо, получи се без никакъв зор. Но какъв беше стреса, който преживях, когато чак в края на 4 клас разбрах, че учебниците- трябвало да чета от тях и едва ли не да зубря уроците!!!! Шок за мен, научена по-скоро да запомни, да мисли и има собствени разсъждения. което се оказа доста голяма пречка в  образованието ми тук в последствие.
Поста ми стана много дълъг май?
Другото вече си е в България, знаете образованието 70-те 80-те години, може да не ти изнася, но даскала се уважаваше. Той може и да те уважава, ноооо, това е отделен въпрос.  Това, че се уважаваше учителя, беше добро. Сега като гледам това от нийде не се вижда?? За това по-натам ще ви разкажа от моя скромен опит на родител, чиито деца пострадаха от образователната система след 90-та година... От нея се изприщвам.

Извинявам се, но поста ми се беше повторил и го изтрих, за да не пълня пространството с повторения.

Ей добре дошла! Не е дълъг - интересен е поста. Върви точно в посоката, в която ние искаме да отиде българското образование. Сега мъдрим как да стане. Тук сме все хора дето им писна да чакат "нормализацията" да започне откъдето е логично - където са събрани на едно всичките  нишки на образователната власт. Докато чакаме изпълнителна и законодателна власт дружно взеха вместо да решават проблемите да ги "децентрализират" от което решение няма да произтече. ;-)))

    Учебния процес е смисълът на съществуването на училището като институция. "Сърцето" на този процес тупти с успеха на всяко дете в осъщетвяване на учението.
      Да посочим едно ново търсене в процеса на намиране на равнодействие, щом като е даден ход на претегляне на везната от централизация към децентрализация. Програма максимум за автономия на училището като институция, всъщност е осъщестяването (процесуално) на баланса между централизацията и децентрализацията.
 Стъпките направени през 1991 г. по посока на децентрализацията  с нормотворчеството, внесено със Закона за народната просвета са по посоката на недоизвървян път. Директорите като работодатели, назначаващи учителите, училищните учебни планове, администрирането, многовариантността на учебниците, възможен подбор на учениците с функциите на Педагогическия съвет, училището по закон юридическо лице, са все стъпки по посока на децентрализацията.
    Все пак, длъжни сме да кажем една горчива истина: българското училище няма към днешна дата способност за рефлексия. Защо?
    Защото по посоката на осъществяването на реформата, учебният процес в своя жизнен цикъл се е парализирал, бюрократизирал, формализирал. Към момента съществуват над 75 нормативни документа обримчаващи образованието. С други думи, подменя се същинската управленска дейност с нормативната уредба. Реформите продължава да са ресурсно неподкрепени.
    От тази ситуация напред, е нужно да се търсят нови нагледи за намиране на равновесието и по-точно на съвместяване на юридическата дефиниция с професионалното (научното) управление.
    Нужни са както ново юридическа рамка,  посредством нов закон, но така също и способост за разширяване на способностите за рефлекс на училището по посока на страничните процеси влияещи на образованието.
    При административното управление се натиска за решаване на проблемите на образованието само в ядрото на схемата. Става все по актуален въпросът как да се реагира на външните, "страничните" процеси влияещи на образованието?
    С риск да направя коментара си по-тежък и от постинга на Павел, ще си позволя да споделя, че за мен отговорът на този проблем е в способността ни научно да посрещаме предизвикателствата. За мен лично, имаме възможност да погледнем към теорията за управлението на промяната и иновациите, като механизъм за постигане на организционно развитие в сферата на образованието.

Liavo Diasna, Мария, Лел,

   Позволете ми да ви върна към темата, която е "Схематична рамка на елементите на образованието".

  Споделяте интересни неща, които обаче не ми помагат да нарисувам схематичната рамка. Признавам, че въпросите на Мария са уместни, защото отговорите им внасят яснота по схемата на процесите, но сега ви моля да се концентрираме само върху Елементите на образователната система. Желанието ми е да получа от вас един дълъг списък със съществителни имена - неща, това което виждате около вас, което е повод нещата да са такива, каквито са. (Вижте, моля ви и този мой постинг от 21 март 2008.)

  Благодаря ви!

  Ето че сам започвам да изреждам тези съществителни, за да ви илюстрирам по-добре нуждата си. И така елементите на една образователна система са следните неща (не дейности а неща!):

1. цялостната образователна политика
2. квалификацията на учителите
3. отношението на родителите
4. културната среда
5. финансовата рамка
6. конкурентноспособността на учителската професия
7. характеристиките на пазара на труда
8. качеството и цената на учебните материали
9. наличността на достатъчно детски градини
10. международните проекти
11. натискът на обществеността
12. силата и похватите на местния бизнес
13. ...
14. ...

Давайте смело нататък! 

Ето Павка това е минимумът според мен:
1. Централен елемент на системата - ученик (права и задължения; достъп до образование - вкл- наваксващи изоставане или развиващи  таланти програми; постигнати нива на етапите на образование; степен на удовлетвореност от собствените постижения, реализация след завършване на училище/етап на обучение; степен интерес и на участие в извънкласни и извънучилищни дейности)

2. Решаващ елемент на системата - учител ( а) учител по предмет - квалификация, кариерна перспектива, степен на натовареност по видове труд, продължаващи форми на квалификация, способност да работи в екип с колеги специалисти по други дисциплини и да оптимизира учебното съдържание според интересите на учениците и (б) учител-наставник (тук имам предвид работата на учителите-класни ръководители, педагогически съветници, психолози както и работата на педагозите за цялостната организация на училищния живот извън работот в класната стая, която сега е напълно игнорирана от длъжностните им характеристики, но въпреки всичко много преподаватели я вършат. Като цяло мисля, че двата вида действия на педагозите и психолозите трябва да се обособят в две паралелни кариерни пътеки с възможност за достигане до еднакво високи нива на възнаграждение и в двете.

3. Родител на ученик (права и задължения; достъп до информация за постиженията на собственото дете и за състоянието на образователната институция; форми на участие в живота и управлението на образвоателнана институция на собственото дете; представителство в икономическите и социални съвети посветени на образователни проблеми на национално ниво; легитимност на представителството, когато в учебни и свързани с училището процеси участват не всички родители, а техни представители - училищно настоятелство например, или специфични по-краткосрочни работни форми на организация на родители

4. Училищен мениджмънт (директорски екип) - права и задължения, мадатност; публичност на отчетите за дейността и финансовите отчети; квалификация, кариерна перспектива, степен на натовареност по видове труд, продължаващи форми на квалификация, способност да работи в екип, способност да формира и развива екипи от учители, способност да планира и извършва оценка на процеси и да използва информацията от анализите им да средносрочно и дългосрочно планиране. Според моите мечти хората в този екип не преподават учебни дисциплини. за сметка на това много по-активно от сега участват в останалите форми на училищен живот.

5. Общински образователен мениджмънт - обезпеченост с ЧР  достатъчна количествено и качествено за: а) управление на всички аспекти на образователната политика на местно ниво и б) развитие на  образователните перспективи на местно ниво в съответствие  с нуждите на общината (това е най-трудното за общините - да синхронизират  образователна реалност с цикъл 12 години, със социално-икономическа реаблност, която си променя параметрите много по-бързо и с политическа такава, която има цикъл от 4 години.)

6. Национална система за контрол и наблюдение на училищното образование - елементи на системата, индикатори за състояние, единна информационна система; календар на отчитанията по видове; средства (не финансовите)  за проверка на състоянието; публичност на данните (нива на дотстъп и публичност, периодичност и пр.)

7. Нормативна рамка на училищното образование - еднозначно понятие. имам да добавя само 2 качествени характеристики - без противоречия и с осигурен свободен достъп до нея в пълния й обем за всички граждани в реално време. Познаването й да стане изначално условие за наемане на ЧР за нуждите на системата.

8. Съдържание на учебния процес (нарочно не го кръщавам учебно съдържание, защото то изключва доста знанията и умения, които децата придобиват в другите парчета от училищния живот извън класната дейност). Тук освен носителите - от нормативната рамка-програми, през учебници във всичките им форми до разните методически и технически средства, които обезпечават достъпа до съдържанието влизат още и: формите на организация за учебния процес
общ национален образователен минимум
права за определяне на съдържание извън минимума от страна на елементи 1-4 на системата
видове профилирано обучение и връзката им с пазар на труда

9. Финансиране на училищното образование - части покрити от държавния бюджет, части покрити от общински приходи, части покрити от собствени приходи на образователната институция (вкл. проекти и безвъзмездни субсидии); части покрити от учащите си (родителите им); и още - пълна прозрачност  и ежегодна отчетност на балансите по всичките части.

Чудесно, Мария! 

Още! Още мнения!

Учители, къде се покрихте? 

Може би ще  повторя  мнението на Мария , но все пак:

1.Актуален класификатор на професиите в България.
2.Изпреварващо обучение , съчетано с подходяща  образователна среда.
3.Практическа насоченост  на обучението , през последния му етап, съчетан с профила  на образование.
4.Учебници и учебни помагала, достатъчно на брой и с осъвременено съдържание на тесктовете - информации,новини,събития от настоящето.
5.Подготовка на  екип от хора - педагози, психолози,мениджъри ,готови да осъществят на практика предложените промени.
Без последното, всичко останало се обезмисля !!!

Хайде и аз да повторя. 

Хващам се за последните думи на Доротеа. (Благодаря ти, Доротеа!)

Една система е СИСТЕМА, защото не може да функционира, когато й липсва дори само един от елементите.

Друго? Давайте смело!
Казвайте без какво образованието не може да функционира 

Казахме ли:

1. Училища - помещения и оборудване
2. Топло и светло
3. Гарантиран физически достъп до училището - или близост до или предвиден и гарантиран транспорт до
4. Храна за недохранените, обувки за необутите
5. Разбираем за всички език
6. ...
7. ...

6.Знание за" Душата и Духът"
7. Без съревнователен момент в общуването- постиженията са- връхна точка на процес

 

Източник ЮНЕСКО 2006 г.

 

Външен кръг

▫         Управленска и административна система

▫         Подходяща законова рамка

▫         Начини за измерване на резултатите от обучението

▫         Ресурси

▫         Провеждане на добра политика

 

Среден кръг

▫         Съдържание

▫         Обкръжаваща среда

▫         Процеси

▫         Принос на учащия

▫         Всеобхватност

Вътрешен кръг

▫         Обучение

 

 

-------------------------------------

Източник ... незнаен германски проект

 

Цели

▫         Критерии за оценка

▫         Начин на проверка на придобитите знания и умения

▫         Описание на придобитите знания и умения

Учител

▫         Дефиниция на функциите на учителя

▫         Обучение на учители

▫         Интерес към професията

▫         Повишаване на квалификацията

▫         Възможности за обучение и онагледяване

▫         Въздействие на учителя като възпитател

Съдържание на учебния план

▫         Конструиране и проверка

▫         Учебно съдържание

▫         Учебни цели на обществото

▫         Организация на учебното съдържание

▫         Институционална рамка

▫         Инстанция вземаща решения

Методи

▫         Информационен поток

▫         Концепция на методите

▫         Стратегия на преподаването

▫         Способност на обучавания да възприема

▫         Личностна структура на учителя

▫         Методи съобразени с учебния материал

▫         Сценарий на учебния процес

▫         Възраст на обучавания

Проверка на знанията

▫         Планиране и конструиране на проверката

▫         Проверка съобразена с целите

▫         Самоконтрол

▫         Външен контрол

▫         Проверка съобразена с материала

▫         Проверка съобразена с обучавания

Комуникационни средства (посредници)

▫         Методически аспект

▫         Форми на кодиране

▫         Форми на декодиране

▫         Видове комуникационни посредници

▫         Степен на въздействие на комуникационните посредници

▫         Дидактически аспект

Училище

▫         Учебни зали

▫         Управление на обучението

▫         Финансиране

▫         Хорариум

Обучаван

▫         Възраст и ниво на развитие

▫         Пол

▫         Възможности за обучение

▫         Интереси

▫         Мотивация

▫         Личностна структура

▫         Физическо развитие

▫         Социално съзнание

Съжалявам, че не съм ви от полза, и без това като видях на какво академично ниво си пишете и по-скоро нищо не ви разбрах, а и нямам намерение да се напъвам.
Няма да спамя повече, не съм за тук . Продължавайте с рамката, пожелавам ви да  успеете и наистина да има резултат, а не само рамки, рамки  а картината я няма.
Току виж децата на моите деца да са по-образовани от родителите си и доволни от обучението си.

Павка, Мария, Liavo_Diasna, Доротеа,

В пълнене на схемата на Новото образование от позицията на учител неизбежно започвам с централните процеси в образованието и по-точно с учебните. Най-кратко процесът засягащ най - жизнено необходимото за един учител, това  е ученето.

"Джон Уотърхаус, директор на Основното у-ще в Авъндейл... казва: „От първостепенно значение е да се концентрираме върху ученето, а не върху преподаването.” В неговото училище три въпроса се явяват пътеводни за действията им по създаването на професионална образователна общност:

    1.Какво очакваме от учениците да научат?

    2.Как да сме сигурни, че са го научили?

    3.Какво предприемаме, когато не са го научили?"

/Програмата Алберта, стр. 46/

    В опитът да отговоря на питанията на Павел Лазаров:

Какво прави от образованието система? Какво означава СИСТЕМАТА за образование? Кои са компонентите на системата?
ще вземам за отправни тези пътеводни въпроси, и същевременно ще изброявам елементи от централните процеси по схемата, касаещи по точно учебните.

Интересно е да отбележим, че действията по създаването на професионално образователната общност, каквато се явява във виртуален вид и тази в блог "Образование" ще са ефективни в два реда. В нашият ред на търсене тук и в реда на случвания, ако имаме консенсуса да ги реализираме в училищата.

Относно отговорът на въпрос (1) и в усилията да изброяваме елементите (ще ги подчертавам и изписвам в синьо):

• да се развие умението да се изпитва образованието, като общото чувство и способността да се действа по всички направления;

    Тъй като обучението и образованието са съвкупности от събития, които настъпват от взаимодействието на събитията преподаване и учене с обекта (събитие) учебно съдържание, на пресечна точка между трите централни процеса в схемата на Новото образование, първо стои Националният (базов) учебен план;

• необходим е перфектният Национален (базов) учебен план, но е нужно да се състави нов, не ориентиран към учебното съдържание, а към резулататите от обучението;
• от тук, тъй като този модел се свързва с т. нар. "управление чрез цели" е нужна прокламация на специфичните и конкретните образователни цели. Следва да се отнасяме към концепта "цел на образованието" внимателно, тъй като образованието не може да бъде собствена цел!
• пролива от Национален (базов) учебен план към Училищни учебни планове е нужно да се насочва с дейността на Общински училищни съвети (ОУС)

  {▫      (ОУС)    Е колективен орган, съставен от хора, които са избирани на изборите за местна власт (за кмет, общински или градски съвет)+ представители на учителската гилдия и експерти от РИО, с мандат 4 години. Съветниците носят колективна отговорност за взетите от Съвета решения;

  ▫          Прави необходимото така, че на учениците в прилежащата територия да е осигурена образователна програма, съобразена със Закона за училището и законите на страната.}

    Тъй като носенето на отговорност за взетите решения на заседанията на ОУС не е критерии сама за себе си, е нужно в резулатите от вземаните решения да се намира реалната изявена способност да удовлетворяват и изпълняват изискванията на клиентите и потребителите на услугата "Училищно образование", както и от друга страна от потребностите идващи от изискванията на пазара на труда.

    Нещо повече това е нужно да става с въвеждането на Общински образователен мениджмънт , както за това вече писа в коментара си Мария. Но е нужна сертификация на продуктите, като отнесени например към БДС 9577-83 - "съвкупност от свойства на продукцията, обуславящи найната пригодност да удовлетворява определени потребности в съответствие с предназначението си" или Японския индустриален стандарт - "всички характеристики и изпълнения на изделието или услугата (Училищно образование - б.м.), които могат да бъдат оценени, за да се определи дали изделието или услугата удовлетворяват целите на своето използване".

    Тук за сферата на Образованието е нужно да споделим при меко допускане, че движението на качеството на услугата Училищно образование е от удовлетворяването на потребителите и клиентите към предизвикване на тяхното възхищение, т.е. с други думи да приемем аргумента на Красотата.

Относно отговорите на въпрос (2) Как да сме сигурни, че са го научили?:

•   Въвеждане на Тотален мениджмънт на качеството на образование на училищно равнище.
  

•  по отношение на Училищните учебни планове е нужно да се построяват и управляват Училищен мениджмънт с дейността на Училищни съвети (УС).  УС е колективен орган, съставен от хора, които са избирани на изборите в училище , но действащ  в състав  от учители, ученици и родители.

    Училищните учебни планове е нужно да отговарят на определени изисквания като: пълнота, цялостност, балансираност, приемственост, гъвкавост, ресурсна осигуреност.

• пролива от Национален (базов) учебен план през Училищни учебни планове към   Учебни програми  ,  се явяват мащабен и конкретен в дефинирането на знаниевите области и определянето на параметрите на образователния процес по учебни предмети и класове. И по тази причина се явява следващият елемент в нуждата от квалификацията на учителите .

    Тъй като обучението и образованието са съвкупности от събития, които настъпват от взаимодействието на събитията преподаване и учене с обекта (събитие) учебно съдържание, учителят е в правоспособността си да планира (УПЛ),  реализира (УРЛ), контролира ( УКН ) и корегира (УКР) учебния процес. Но най-важното в професионалната дейност на учителите се явяват знаниевите умения или знанията стават събития със знанието, а уменията стават събития с правенето и моженето - т.е. с изпълнението и изменението.
    От това, че горе посочените 4 процеси в цялостния учебен процес притежават кибернетични харектеристики в една система за автоматично регулиране, можем да посочим стъпките в процес за управлението на качеството.

следва продължение ....

Liavo Diasna,

Съжалявам, че ти звучим така "научно". Това не е нашата цел.

Целта ни е да създадем нещо полезно - една нагледна логическа схема, - която да ни помага в работата по "Новото образование". Това е всичко.

Всяко мнение е ценно, стига да бъде що годе в рамките на темата, повярвай ми. Аз не вярвам, че не можеш да изредиш ... 5 неща, които според теб съставляват образователната система. Като казваш Образователна система какъв образ изниква в главата ти?

---------------------------

Много хубаво, Лел! 

Мисля, че всички трябва да започнем от едно място - "Изпреварващо обучение , съчетано с подходяща  образователна среда" - тази част от коментара на Доротеа, като съобразим, че това изпреварващо обучение трябва да е насочено съм осъществяване "учебните цели на обществото" - от германската схема. За да ни е ясно какво точно трябва да е това изпреварващо обучение, трябва да има национален консенсус по това какво общество искаме да имаме след примерно период, отговарящ на цикличността в образователните степени - ако, да речем след 20 години активен престой във всички степени на образованието - от детската градина до изхода на висшето образование в България, ние искаме излезлите от образованието да могат да управляват институции, да ръководят предприятия ефективно, да развиват икономиката, да са на върха в науката, да се грижат качествено за здравеопазването, и т.н.,  да са достатъчно гъвкави и подготвени, за да приемат доброто старо и да го доразвиват; то ние трябва да ги обучаваме в контекста на реалността на страната след 20 години - оттам и съдържанието на учебния процес, материалната база, квалификацията на преподавателите, изискваната от родителите отговорност, адекватността на управленските мерки. За да сме в състояние да постигнем всичко това, мисля че на преден план при обучението на децата за каквото и да било трябва да излизат социалните умение и емоционалната интелигентност, съчетани с оптималните за всяко едно дете знания / според образователния минимум за страната; индивидуалността на детето - неговите възможности, дарби, трудности и в по-горните степени професинална ориентация/. Тоест първото, което ние трябва да търсим като краен резултат на изхода на образователната ситема е личност: отговорна, овладяла не статични купища знания, а умения за непрекъснато учене; с адекватно социално поведение; с умения за коопериране и ефективна работа в екип; достатъчно добре умееща да изразява и защитава своята позиция; хора добронамерени, толерантни и с желание за работа - както в своя лична полза, така и като част от общност.
  И така, ако раздробим задачата за формиране на такава личност на всеки един от субектите в обучителния процес на човешките същества, ще видим ясно нивата на работа и отговорност на всеки един от тях, ще можем да конкретизираме конкретните им задачи, а оттам схемата, съдържанието, методите, похватите, контролиращите и регулиращи механизми.

shelly, добра идея. На мен лично ми е нужна отправна точка за действие. От къде да започна? Раздробяването- конкретни задачи- схема.
Ако трябва да дадеш пример, как би го направила?

Попрегледах писаното дотук и искам,така да се каже,да допринеса и аз с нещо за решаването на проблемите в образованието.

Ще започна от схемата с кръгчетата.
Не ми е съвсем ясно откъде трябва да се разбира,че е началото и,дали от вън навътре или обратно,но ми се струва,че ако я следваме сляпо,така както е посочена ще сбъркаме сериозно.

Ще се хвана за ключовото,според мен-РЕСУРСИ
Страхотен проблем.Някой някъде решава колко средства да бъдат отделени за образованието през дадената финансова година,дава парите и казва:"Нема повече,да дигаме седенката".

Аз казвам,че трябва да се започне от средното кръгче и в частност от,това което е наречено СЪДЪРЖАНИЕ.Именно съдържанието на учебните програми е в основата на повечето неудачи.

Предполагам,че всички ще се съгласите,за това,че проблемите в образованието засягат предимно ОСНОВНАТА и СРЕДНАТА степени.

Предлагам да направим така.Да се съберем тук всички,на които смятаме,че имаме какво да кажем и да направим анализ на учебното съдържание по дисциплини от 5 към 8 клас първоначално и после да продължим нататък.Идеята ми е да направим,това което "професионалистите" в министерството от години избягват да сторят-ДА СЪЗДАДЕМ ТУК,ЗАЕДНО ПРОЕКТ ЗА ДОКТРИНА ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО,която да бъде предложена,като добре обмислена и работеща алтернатива на,това което в момента наричаме образование.

Позволих си да извадя списъка с на учебните програми за 5 клас от сайта на министерството и ще ви помоля всеки да си даде мнението по предмет и съдържанието,което обхваща,както и за хорариума.Ще ви помоля да излезете от битовите рамки и да се абстрахирате от реалната възможност да ви намалеят нормативите.

махнах чуждоезиковото обучение за да не е прекалено претупано,но го имайте предвид и него.

УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ЗА V КЛАС
по
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (за учебната 2006/2007 г.)
ЛИТЕРАТУРА (за учебната 2006/2007 г.)
МАТЕМАТИКА
ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИЯ
ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА
ЧОВЕКЪТ И ПРИРОДАТА
ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО
МУЗИКА
ДОМАШНА ТЕХНИКА И ИКОНОМИКА
ФИЗИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТ

Добре дошъл в компанията, Balthazar! 

Радвам се, че думите ми в твоята тема "Нещо от Скайпа" са ти прозвучали ... смислено. (Сигурен съм, че си тук именно защото си ги прочел внимателно и без предразсъдъци.) И ти благодаря!

Новата доктрина, за която говориш, вече я създаваме. Не се казва доктрина, ами проект и името му е "Новото образование". Това е именно една великолепна, цялостна и "добре обмислена и работеща алтернатива на това, което в момента наричаме образование". Учебните програми със сигурност са важен елемент на системата образование. Ще имаме възможност да развием широко тази тема, още повече, че тук, в тази общност, вече май се прави нещо. 

Моля те да погледнеш написаното в категорията Новото образование и да ми изпратиш имейл на адрес pavel_lazarov маймунско а yahoo точка it , за да ти изпратя един илюстративен текст. ОК?

zaedno, Balthazar, Струва ми се, че мислим в една посока. "трябва да се започне от средното кръгче и в частност от,това което е наречено СЪДЪРЖАНИЕ.Именно съдържанието на учебните програми е в основата на повечето неудачи.", необходима ни е "отправна точка за действие. От къде да започна? Раздробяването- конкретни задачи- схема."
 Заедно, да започнем от детската градина. Кои са основните проблеми, които затрудняват първокласниците? - неумение да комуникират позитивно, неумение да излагат логично и да формулират тези, невладеене на начини за намиране и обработване на информация по даден проблем, неустойчиво внимание, невъзможност да се концентрират за по- продължително време /последното е проблем на организацията на учебния процес/ - оттук: предучилищното възпитание и обучение в целия му цикъл трябва да е насочено преди всичко към развиване на комуникативни умения, умения за презентиране на собствени и чужди тези, умения за търсене, откриване и анализиране на достъпна за възрастта информация, желание за сътрудничество, умения за договаряне и работа в малка група, плюс овладяване на базисните знания, необходими за постъпване в първи клас. Примерно това може да е ориентира /без да претендирам за каквато и да било изчерпателност/. Съответно трябва да се търсят опорните точки, моделиращи поведението на всеки от субектите - задачите на учителите /ниво на професионализъм, квалификации, методи, стил и т./;  задачите на родителите / еднопосочност на възпитанието, партниране с детското заведение, позитивизъм, инициативност, личен пример/; задачите на институциите и рамкозадаващите /реформирано учебно съдържание, отговарящо на целта към изхода на системата на предучилищното възпитание и обучение, осигуряване на материална база, материално обезпечаванена качествените учители, отворена информационна система и стимулиращи механизми за родителите/.
  Същата схема може да се приложи и за обучението от 1 до 4 клас,съответно от 5 до 8 клас и т.н., изхождайки се от анализ на най-възловите към момента проблеми за учениците на даден етап и залагайки механизми и реформи, коригиращи тези проблеми. Искам да кажа, че е добре да се работи на модули по възрасти, като се избегне скъсването на приемствеността между отделните степени, съществуващо сега. Струва ми се, че ако подходим по този начин, като имаме пред себе си идеята за конкретните резултати, които искаме да постигнем при едно изпреварващо обучение, няма да сме на грешен път.

 "Питам се и ви питам какво прави от образованието система? Какво означава СИСТЕМАТА за образование? Кои са компонентите на системата?" - Павел, да се опитам и аз да отговоря на твоя въпрос.
От образованието система правят съдържанието на отделните модули, гарантираната връзка и приемственост между тях и реалният краен резултат на изхода на системата, който трябва да е ориентиран към осигуряването на ефективно, здраво и икономически стабилно общество в България. Всичко останало - управлението, законите, механизмите, контрола, отношението на обществото , трябва да е подчинено на гарантирането на достигането на крайната цел от системата на образованието. Ако мога да се изразя образно - образованието на обществото е пътя, а всичко останало са тротоари, ограничаващи пътя, пътни знаци, ремонти, подръжка , като  най-важното е идеята за хоризонта по този път и осигуряването на възможност да се доближаваме към него.

Съгласна напълно със Шели. С уточнение:
образованието започва с обществено приет отговор на въпроса: какво задължително знаят и могат децата и младите хора на 11,16 и 18 години? гарниран с процедура (проста и ясна) през колко време и как въпросът се подлага на преразглеждане. (т.е. крайна цел на образованието е отправната точка на всички елементи и процесите ,които ги обвързват в система).

Великолепно! Ве-ли-ко-леп-но! 

Ето че картината започва да се изяснява !

   Системата е система, защото има един силен скрепителен елемент - целите й - и ясни принципи за взаимодеиствие между елементите й (Шели). Крайната цел на образованието е отправна точка за всички елементи и процеси, свързващи елементите в система (МарияД).

  Целите на образованието са продукт и отговор на желанията на цялото общество относно знанията, уменията и отношението на младите хора към природата, труда, ближния, живота и света (Павел).

 
   Можем ли да кажем, че целите обгръщат ученика и така създават ядрото на нашата система? ... Всяко (въз)действие върху ученика на практика  преминава през филтъра на целите, които ще го квалифицират като "съответстващо", т.е. допустимо, или "несъответстващо" – недопустимо. А?  

   Ако целите не са добре дефинирани, ако не са кристално ясни, ако не са релното отражение на желанията и стремежите на това общество, ако не са достатъчно гъвкави, т.е. адекватни за обкръжаващите ни условия, ако не са подобаващо обнародвани, достатъчно популярни и прегърнати от всеки, въвлечен дори минимално в образованието, то филтърът им не работи (както е в момента ...). До ученика стига или прекалено много, или прекалено малко; достига онова, което не желаем, но не достига онова, което желаем.

А дали да не сложим в ядрото на системата и учителите?

Ето как разсъждавам.

Учителите и учениците са същността на системата. Всичко друго са подробности: помощни средства, помагачи, умници юнаци, хитреци. Но наистина няма ученик без учител и няма учител без ученик! Затова се запитах кой се е появил пръв учителят или ученикът. ... Та това е като яйцето и кокошката!? Не можем да ги разделим, та да кажем "Ето, в центъра е ученика. Учителят е ... хей там някъде." Учителят въздейства на ученика си, но и ученикът въздейства на учителя си.

Между ученика и учителя няма други филтри освен съвестта на учителя. ... Поне докато учениците са деца. ...

Големият филтър на целите трябва да ги обгръща и пази и двамата.

Има въздействия, които проникват към ученика откъм учителя (учебното съдържание например), има и такива, които проникват от ученика към учителя (бабаитлъка и агреивността на младежите, промънал се ... кой знае как в тях). ... Утре ще ви нарисувам нова картинка илюстрираща тази идея, ок?

Павка, говорим си за училище, задължително образование и пр. реалии които са едва на стотина години. По отношение на тях "въпросът за яйцето и кокошката" не стои. Еднозначно ученикът е първопричината да има учители.

Иначе наистина професионалистите на образвоанието трябва да се обособят. И не е лоша идея да са вътрешен пръстен около учениците. Въпрост е дали между тях и целите или след целите и преди останалите пръстени графично по-добре изразява ролята на учителя. И двете ми се струват обосновани по някакъв начин.

 

Права си, Мария.

И според мен хем има пръстен около учениците, хем има такъв около учениците и учителите взети заедно.

Рисувам ...

Павка, пренасям коментарът под публикацията: Какви са целите на образованието и коя е основната му цел . Тук извеждам накратко за пълнотата на схемата на Новото образование, следните елементи: цели (видове), качества на училищните цели, оценяване на училищните цели, инструмент за оценяване, таксономии. При все е ясно, че подходът е примерен, но е здраво обвързан с Образователната политика за оценяване на качеството.

Олеле, Лел! 

Боя се, че до оценяването на качеството на образованието още не сме стигнали. (И мисля, че сме доста далеч за момента.) Ако бухнем и него тук, рискуваме да се объркаме здраво.

Ти ще кажеш, "Да, ама има връзка с целите". Съгласен съм. Заради това в нашата рисунка елементът Политики за оценяване на качеството ще е свързан директно с Целите. Но, според мен, ще е много по-добре да говорим за самите Цели и за Мерките и теглилките за качество в друга нарочна тема, а?   

Предлагам ти по този въпрос да дискутираме в темата Какви са целите на образованието и коя е основната му цел.

ОК. Благодаря, Лел!

Ето ви новата рисунка на ядрото на нашата схема. 

Ако ми потвърдите, че нямяме разминаване в идеите си, продължавам нататък с рисуването (на всички останали елементи), ОК?

Красива е, но е объркваща. Как се нарича с думи онова което филтрира (въз)действия на учителите към учениците?

Нарича се пак "цели". Това са същите цели, Мария.

Може би да удебеля малко разделителната линия?

В тази ин и ян прегръдка,звучи много лечителско от страна на учителя, да предпазва от вируси ученика.Да пропуска през филтъра само най-нужното.

Павка, това е още един поглед към двата типа учител -

от старото и от новото време...

И знаете ли кое е най-чудното?!

Че ПОВЕЧЕТО от моите ученици от един 12-ти клас се обявиха в защита на СТАРИЯ модел - те искат да им се налива в главата.

Считат, че учениците не са достатъчно разумни и подготвени за новия модел.

А за него се говори в европейското образование от 1975 година - тя се приема за вододела между обективистичния и комуникативния подход към ученика и педагогическия процес изобщо.

..................................

?!?!

 

Ани,

Изобщо не ме учудва, че 12-токласниците ти се обявяват за "стария" модел. Това е резултат от 12 годишното унищожение на критичното им мислене и талантите им. 12 години на тях им се е повтаряло, че не знаят и че ще им бъде обяснено/ преподадено, та да не бъдат чак толкова "кухи". (... Казвам го с огромно съжаление и мъка.)