Какви са целите на образованието и коя е основната му цел
Търся начин да изразя схематично елементите на моето Ново образование. В търсенето си на модел из интернет попадам на различни "схеми на образованието". Но всичките говорят за различните образователни степени - разните му етапи - в Дания, Ирландия, Швеция, Финландия, Хонконг. Не намирам схема на елементите на образователната система. Нали е система? Кои са елементите й? Аз си представям някои (изброените малко по-долу), но това едва ли са всичките, ами другите? А как са свързани помежду си? Как са подредени? Кой от тях е толкова силен, че да повлияе на всички останали? Кой е незначителен?
Зная, че в образованието със сигурност намираме различни видове дейности: административни, педагогически, възпитателни и учебни. Но играят важна роля и цялостната образователна политика, и подготовката на учителите, и отношението на родителите, и културната среда. Важни са финансовата рамка и конкурентноспособността на учителската професия; характеристиките на пазара на труда; качеството и цената на учебните материали и наличността на достатъчно детски градини; международните проекти и натискът на обществеността; отношението на родителите, силата и похватите на местния бизнес; настроението на жената на местния деребей и самочувствието на кмета. Много неща! Как да ги нарисувам обаче на един лист хартия? Как да илюстрирам влиянието на всяко едно от тях върху всичкото? ... ?
Елементите на Новото образование са тук, в главата и в бумагите ми, но са много разхвърляни. Трябва да ги подредя и да ги представя ясно. Събрал съм цяла една библиотека с книги, с доклади, статистики и статии от широкия свят. Довчера се питах що е качествено образование, а днес се усещам, че дори не зная що е образование! Нямаме еднозначно определение за образованието и не знаем каква е основната му цел. Като си говорим за образование едни разбират едно, други - друго, трети - трето. А искаме образованието ни да върви?! Ето какво ще направя - вдъхновен от един много хубав хонконгски документ от 1993 г., ще напиша аз определението на основната цел на образованието. Ето го тук
Основната цел на училищното образование е, първо, да запазва и развива детския творчески порив така, че всяко дете да живее пълноценно и придобива с радост допълнителни знания и умения, и, второ, да формира самостоятелно-мислещи и социално отговорни личности, които се отнасят към живота с ведрина и ентусиазъм, и проявяват значителен обществен ангажимент.
Ве-е-е-е-е-еликолепно! :)
Коментари?
Конкретен педагогически модел за създаване на тази
обществено необходима личност - УЧЕНИКЪТ на 21 век.
Негови характеристики са:
ранна самостоятелност,
непрекъснат стремеж към себопознание, себевладеене и развитие, към учене през целия живот,
партньор на учителя, с жизнена перспектива и оптимизъм,
с високи цели и идеали,
смел и антиконформист,
устойчив на трудности и неуспехи,
включен към решаването на проблемите на семейството, училището и обществото, включително човечеството, дори космически проблеми.
Речта на нашата ученическа Личност е ясна, точна, изразителна, комуникативна, емоционално-въздайстваща, музикална...
Той има умения и вкус към размишления, изследователски дух, активна жизнена позиция,
умения за създаване, проверка и развитие на хипотези,
критичност и самокритичност,
умение да разгараничава важното и трайното от маловажното и нетрайното,
умения за целеполагане на близките и далечните си дейности,
умения за вживяване в състоянето на другите хора.
.........................................................................................
За педагогическия модел на възпитателно-учебната дейност - после...
Всичко това е от книгата на Кубрат Томов
Новата култура на 21 век - 1993!
:-)
И елементите на "педагогическия модел" на Ани/Кубрат Томов също изненадващо добре стоят. Само "с високи цели и идеали", ми образува напрежение. Не защото е лошо, а защото по принцип елементите на педогагическия модел трябва да конструират рамка и за избор на съдържание и за оценка на напредъка. И като стигна до оценката - винаги имам трудност да си представя, как аджеба ще преценим има ли детето има високи цели и идеали и кои са високи. Ама аз може и да съм нещо некомпетентна. Учителите ще помогнат наистина тук.
Високите цели и идеали са толкова забутани в прахта днес, че е добре навсякъде да се говори за тях.
За да си спомнят всички, че без тях едно поколение е загубено.
Високи цели и идеали имат група хора с осмислен стремеж да постигат духовни, обществено значими цели.
Как ще се измери наличието му в едно дете или цяло училище не съм сигурна, но навярно както и другите критерии като смелост и активна жизнена позиция...
Макар, че не всичко подлежи на замерване с рулетка. Това не е топлоизолация.
Достатъчно е обществото чрез своите институции, включително училището, достатъчно ясно да каже и покаже на децата си, че очаква именно това поведение от тях.
Разбира се, не само чрез училището, а навсякъде, във всяка сфера.
Но това е въпрос на ОБЩЕСТВО. То трябва да го поиска.
От къде да започнем? - разбира се от държавата и семейството. За да се изпълни чудесното пожелание на Павел, трябва държавата много скоростно да трансформира семейната си политика - нека приеме закони и нормативни актове, подкрепящи и обгрижващи семейството в безкрайно отговорната му мисия да отгледа бъдещето на България. Нека се създадат отворени обществени центрове за обучение на родителите, което да започва още преди детето да се е родило, нека създаде възможност в своята образователна система децата да получават по-доброто от най-доброто - всичко това е въпрос на закони, финансова политика и активна държавническа мисъл. Нека медиите подкрепят държавата в нейните усилия, като популяризират добрия опит и отговорното отношение при отглеждането и възпитанието на деца, нека има достатъчно детски градини за всички деца и те да бъдат все по-отворени и гостоприемни за добронамерените родители.
Какво ще правим с детските градини? Първо, ще искаме от директорите да ги управляват компетентно; второ: ще искаме там гарантирано да работят най-квалифицираните педагози; трето: ще искаме настоятелствата към градините да са действени, с активна гражданска позиция и активно да работят за подобряване на условията в тях. По отношение на обучението: ще се замислим точно такива ли държавни образователни изисквания трябва да имаме, не е ли по-добре да заложим повече на формирането на ценности, отколкото на натрупването на знания; ще огледаме хубавичко програмите и програмните системи и ще ги прецизираме, така че да дават възможност за формиране на личности и способности, а не на папагалчета. Ще заложим на развиване на емоционалната и социална интелигентност, на изграждане на комуникативни умения и основата на система от общочовешки морални ценности. Ще си коткаме родителите, ще ги уважаваме и ще ги привличаме за свои партньори, ще ги мотивираме да са активни в гражданската си позиция и да прекарват повече време с децата си. Ще се уважаваме взаимно и активно ще търсим приемственост между отделните образователни степени, като в центъра на всичко ще бъде Негово Величество Детето.
На мен така ми харесва, а на вас?
Ани, май имаме лек проблем с обществото. Какво е полезно да направим, ако случайно съмненията ни, че то е забравило напълно какво е висока цел се окажат верни? Ще можем ли да образоваме неподрастващи индивиди - нещо като кратък речник на високите цели с примери (щото май понятието не се асоциира с нищо в момента)? Къде? В центровете, дето ги споменава Шели? Как ще минем през периода, в който влагаме много сили и сърце, но обществото още "не вдява", без да се разбягат всички свестни учители? Какъв антидот за болката и обидата, докато изградим подобаващото признание (и респективното му финансиране)? Кой ще работи с родителите, дето няма сами да потърсят липсващото им знание и можене? С останалите е много по-лесно. Какво ще правим със "сираците на гурбета" (самоотглеждащи се деца, чиито родители са на работа в друга държава)?
И, какво не му е наред на сегашното законодателство за семейството? Да не би да трябва да се проправят по-скоро системата за закрила на децата и наказателния кодекс - със санкции за престъпна небрежност на родителите? Може ли в 21 век държавата да има "семейна политика"? Насред съмненията какво е семейство и близо вече 35% деца, родени и/или отглеждани в "семейства с 1 родител"?
Каква хубава дискусия само!
Благодаря ви, Ани, Мария и Шели!
_ _ _ _ _ _ _ _ _ _
Разбира се, Ани.
"Характеристиките на новата личност" се връзват чудесно с основната цел. Харесват ми, но отново се съгласявам с Мария, че "високите идеали" са малко рискована работа. Ако сме малко по-точни бихме могли да говорим за "стремеж за подобряване на света", ... мисля.
А за "обществото чрез своите институции, включително училището, трябва достатъчно ясно да каже и покаже на децата си, че очаква именно това поведение от тях." бих казал: За това работим! Обществото - това сме ние! Сега трябва да си подредим хубаво идеите и да ги сервираме и на другите, ако искаме да сме градивни.
- - - - - - - - -
Да, Шели. Ще се наложи да работим много и с родителите. Но ти вече си разбрала, че аз никак не вярвам, че ще "се създадат отворени обществени центрове за обучение на родителите" защото намирам тази безлична форма на глаголите за ... направо вредна. Също толкова, колкото и ... надеждите и изискванията към държавата. На държвата не й пука за образованието! Нашите "дъжавници" не се инересуват от него. Топката е у нас! У НАС!
И ние ще я изиграем подобаващо, вярвай ми. Но засега дриблираме бавно, докато разберем как точно да го направим и кои са от нашия отбор, и кои от другия.
- - - - - - - - - - -
Колко много въпроси, Маря!
И всичките до един - абсолютно основателни, но ... малко извън темата, която е Целите на училищното образование.
Като си изясним целите, излизаме с публикация "Прокламация на целите на Новото образоване" и започваме работата по постигането им ... целенасочено. Как точно ще стане? ... Всичко с времето си.
(Провери си пощата, моля ти се.)
Основната цел е една - онази най-горе, и тук спор няма. Но има 15 цели, които я конкретизират. Изпратих на теб, Шели и Ани един документ, който ги описва фантастично. Погледни го и кажи какво мислиш, ОК?
(Важи и за вас, Ани и Шели.)
За целите и таксономиите:
Училището като организация и дейности съответства на законодателството и културната среда, а клиентите го зачитат за субект, който произвежда образователни услуги. Чрез легитимността си училището може да представя своята мисия и цели и да намери поддържане от редицата фактори на средата и от самите негови членове.Целите в образованието се делят на:
- най-общи цели( „стратегически” цели- б.м.);
- общи цели;
- специфични цели;
- конкретни цели.
Най- общите цели са формулирани в някои нормативни актове - В Новото образование в Прокламацията на целите на образованието, иначе в Закона за народната просвета (като условия), Правилника за приложение на закона за народната просвета, Закона за общообразователния минимум, учебния план и степента на образование.Дефинирането на различните видове общи цели на училището и целеполагането са елементи от функцията на планирането (по-горе в коментара, посочих за необходимостта от "управление чрез цели", посредством Национален (базов) Учебен план - ориентиран към резултатите - б.м.) . Чрез общите цели се интегрират и ориентират усилията на персонала, определят се стандартите, спрямо които се оценява, показва се какво да се прави и се мотивират членовете на организацията.
Общите цели са тези на отделното училище. Те не трябва да са в противоречие с най-общите цели и ги съдържат в своя контекст иманентно. Целите на училището са базата на мисията на училището и на етапите и на етапите и степените на образование, които дава то. Целите в совето дефиниране, освен всичко това имат отношение и към обслужаването и към обслужването и удовлетворяването на образователните потребности на региона, в който се намира то и изискванията на потребителите като цяло.
Целите на училището са свързани с категориите на детерминизма (причинност, закономерност, необходимост), но едновременно с това са епистемологическа и аксиологическа (ценностна) категория. Следователно, целите са конструкти и за да имат качество, тя трябва да се интерпретират като желани предвидени събития, към които се стремят човека, групата, организацията, обществото.
Целите на училището са идеално предвиждане на резултата от дейностите в него. Те са още и обективен образец на функциониране, към който се стреми определена организация (каквато е училището), структурирано проектиране на връзката между изискванията на потребителите на образователните продукти и услуги и средствата за тяхното удовлетворяване.
Целите на училището изпълняват три основни функции. Първата се отнася до заобикалящата среда - връзки и взаимодействие с управленски структури, организации, групи, потребители и техните изисквания. Втората функция е до познанието и обхвата на вътрешни за училището дейности. Третата функция (присъдружна на втората) е да се осигури информация за членовете на организацията - насоките на действия, конкретизиране на тези действия, очаквани решения, външно мотивиране, последващи задачи и пр.
Видовете общи цели на училището могат да бъдат:
дългосрочни (стратегически) цели - изразяват се с помощта на глаголи с обобщаващ характер, с по-абстракни понятия и общи термини. На тях трудно се намират измерители за реализация. Те са по-скоро изходна база за дефиниране на следващите видове цели;
Понякога целите влизат в противоречие и конкуранция една с друга. За да се избегне това се използват следните техники:
отчитане на приоритети;
---------------------------------------------------------------------
От тук за да продължим с елементите на Новото образование, както и за да се върнем към възможността да посочим, че учителят е в правоспособността си да планира (УПЛ), реализира (УРЛ), контролира ( УКН ) и корегира (УКР) учебния процес, налага се да отговорим на въпроса: Какви са качествата на училищните цели, независимо от техния вид?
Качествата на училищните цели, независимо от техния вид са: обективност и валидност, структурираност, функционалност и надеждност. Всяко качество е съвкупност от свойства (индикации или признаци):
Качество:
Валидност:
Признаци:
Надеждност:
Признаци:
Структурираност:
Признаци:
Функционалност:
Признаци:
Дадено качество може да бъде измерено и оценено ако отговаря на три задължителни изисквания: да бъде определено, да се изявява в поведението на дадена система, да се проявява в определена степен. Това означава, че качеството се отнася до събитието (състоянието) и продукта, а не до конструкта, фикцията.
Измерването на качеството е процес на приписване на числа върху обекти, при спазването на определени правила. Извършва се над наблюдаеми променливи, които са операционално определени чрез количествени термини. За да се извърши измерване е необходимо наличието на: обект и предмет на измерване, измервателни единици, субекти на измерването, методи на измерването, резултати на измерването.
Основните елементи на измерването са: наличие на дименсии (какво качество ще се измерва), набор от правила и процедури, наличие на някаква скала, която подрежда единиците наизмерване.
Оценяването на качеството е вид измерване и представлява процес на придаване или поставяне на стойности на нещо.
Качеството на процеса на образование като поредица от събития (състояния), качеството на неговите резултати, качеството на неговите съставляващи, истинността на събитията, които те отразяват може да бъде наблюдавана и измервана, т.е. описват се и се обесняват чрез обсервационни понятия, а не чрез различни фикции под формата на конструкти.
Оценяването на качеството на резултатите (постиженията) на учениците е процес на придаването им на определени стойности.
Оценката на качеството е резултат от оценяването, който е получен с научнообоснована методика и може да бъде проведен емпирично.
Инструментът за оценяванепо качество е шест степенна скала на Тейлър в континуум от:│──│──│──│──│──│
↓ ↓ ↓ ↓ ↓ ↓
1 2 3 4 5 6
Качествени и количествени равнища на оценяване:
Качествена оценка
│─ недопустимо (лошо)
│─ критично (слабо)
│─ средно
│─ добро
│─ много добро
│─ оптимално
Количествена оценка
(1);(2);(3);(4);(5);(6)
Ако оценителите и експертите оценяват качеството на резултатите от процеса на образователния процес, то оценката се субсумира като средна аретметична от свойствата за всяко едно качество по континуума на скалата.
За ранжиране и дефиниране на конкретните образователни цели съществуват различни таксономии. В зависимост от насочеността към дадена сфера на учениковата личност се различават пет вида таксономии. Ще ви публикувам само две примерни таксономии:
---------------------------------------------------------------
Таксономия на когнитивните цели на обучението
В. Вандевелде
2.1. Елементи.
2.2. Връзки.
2.3. Системи.
3.1. Използване на елементи.
3.2. Приложение на връзки.
3.3. Решаване на обикновенни задачи.
3.4. Приложение на правила и общи елементарни закономерности.
3.5. Приложение на системи.
3.6. Изпълнение на поетите задължения.
3.7. Приложение на правила и решаване на общи комплексни задачи.
4.1. Търсене на елементи.
4.2. Търсене на всички елементи от множеството.
4.3. Търсене на определени елементи.
4.4. Търсене на елементи в зависимост от външни фактори.
4.5. Търсене на елементи в зависимост от лични критерии.
4.6. Търсене на връзки.
4.7.Търсене на връзки в зависимост от външни критерии.
4.8. Търсене на определени връзки.
4.9. Търсене на връзки в зависимост от външни критерии.
4.10. Търсене на връзки в зависимост от лични критерии.
4.11. Търсене на системи.
4.12. Търсене на всички организационни принципи на системата.
4.13. Търсене на подходящ организационен принцип.
4.14. Търсене на непознат организационен принцип.
4.15. Търсене на евентуален организационен принцип.
5.1. Създаване на елементи.
5.2. Създаване на единични обикновени елементи.
5.3. Създаване на едининчни оригиналности.
5.4. Създаване на връзки.
5.5. Създаване на обикновен план за действие.
5.6. Създаване на оригинален план за действие.
5.7. Създаване на системи.
5.8. Дедукция на абстрактни предложения (идеи).
5.9. Дедукция на оригинални абстрактни предложения (идеи).
6.1. Преценка на връзките.
6.2. Преценка на системите.
Таксономия на афективните цели на обучението
Кратул / Блум / Масия /1964 г.
1. Възприемане (Receiving, Attending). Според авторите това е готовноността и способността на учениците да възприемат, да бъдат чувствителни към определени явления и дразнители, като важна предпоставка за всяко учене и развитие. От своя страна тази начална фаза включва:
1.1 Осъзнаване (Awareness). Това е способността на лицето да обърне внимание на определени неща, явления, процеси, лица, да си припомни вероятно нещо познато от минали възприятия, впечатления, преживявания. Това осъзнаване може да има целенасочен характер, но може да бъде свързано с по-малка ангажираност на съзнанието.
1.2 Готовност за възприемане (Willingness to receive). Това е готовност да се съгласим с нещо, да не го избегнем, макар че може да бъде неприятно. Същността на това състояние е неутралност на поведението, или още неопределено решение да се даде оценка на нещо. В практически план това означава способност да се слуша, какво говорят другите хора, дори и тогава, когато нашите възгледи и оценки не съвпадат с техните, способност да се слуша мнението на външни хора, на стари хора, способност да се признае правото на другите хора да бъдат други.
1.3 Насочено или селективно внимание (Controlled or selected Attention). Това вече е степента на съзнателно или на непълно съзнателно диференциране на дразнител, фигура, лице. В много случаи става въпрос за насоченост на вниманието, въпреки отвличащи дразнители. Например при професионалното слушане на музика наред с мелодията се възприемат и модулациите, партиите на отделни инструменти, други елементи на музиката.
2. Реагиране (Responding). На това равнище ученикът не само възприема нещо, но насочва активно своето внимание към него, занимава се с нещо.
2.1. Способност за послушание (Asguiescenceinresponding). Това означава, че ученикът е готов да се съгласи да прави нещо, например да спазва определени правила и изисквания, било то медицински или някаква игра.
2.2. Готовност за реагиране (Willingness to respond). Същността на това равнище в понятието за готовност за някаква активност не поради външни изисквания, а поради вътрешни подбуди – например даден ученик се чувства отговорен за собственото си здраве.
2.3. Удовлетворение при реагиране (Statisfaction in Response). То е свързано с чувство на емоционално удовлетворение от извършване на нещо, към което лицето се е насочило – например чувство на радост, удовлетворение от занимание с музика, да се чете нещо хубаво за отмора, изпитване на удовлетворение от срещите с много и различни хора.
3. Ценност, оценяване (Valuing). Това е приписването на определена ценност, значение, смисъл на това, което се върши от нас или от другите, от което зависи в немалка степен продължаването на дейността, формиране на определено отношение към хората и техните постъпки.
3.1. Възприемане на дадена ценност (Аcceptanceofavalue). Това означава най-напред да се припише определена ценност на дадена постъпка, действие, явление. Ценостната ориентация и позиция на хората придава постоянство на техните действия, а от там и на тяхното поведение.
3.2. Предпочитане на дадена ценност(Preferenceforavalue). Това е една следваща степен на усвояване на ценности, при която лицето вече се чувства свързан с определена ценност, в по-голяма степен я възприема като своя собствена, готов е да извърши дейности, които лицето смята за оправдани именно от позициите на тази оценка, цел.
3.3. Свързване с дадена ценност (Commitment). Тук вече има още по-висока степен на вяра, доверие, убеждение, което придава още по-определен смисъл и оправдание на дейности, отношения, идеи. На това равнище дадено лице показва и поведение, адекватно на възприетата ценност, например борба за идеи, налагане на усилия а реализация на нещо и т.н.
4. Организация, подреждане на ценности (Organisation). Колкото повече се развива и формира младия човек, толкова по-често и по-бързо се стига до положението, когато той трябва да съподчини, да подреди не една, а няколко ценности. Това подреждане става в два етапа:
4.1.Изработване на концепция за дадена ценност(Conceptualizationofavalue). На този етап се намират и определят така да се каже „опорните точки”, „координатната система”, вътре в която се подреждат ценностните орентации на личността – например да се определят достойнствата на една картина, въз основа на които хората я възприемат като шедьовър.
4.2. Организация на ценностната система (Organisationofavaluesystem). Това е степента на вътрешна подредба на което обикновено се формира жизнената философия на зрелия човек. Целта е постигане на динамично равновесие,което е важно за едно хармонично поведение.
5. Определеност чрез системата от ценности (Characterizationbya value or a value complex). Това е високо равнище на развитие на личността, при което е налице една йерархия от ценности, които се определят за един по-продължителен период поведението и дейността. Такава личност е постоянна в действията, поведението и отношението си, организира своето поведение въз основа на твърди убеждения, идеи, мироглед.
5.1. Обобщена ценностна система (Ceneralizedset). Тя се характеризира с това, че личността се ръководи не от ценностна система, където отделни ценности са подредени (повече или по-малко осъзнато) и йерархически. Тази система има относително постоянен характер, променя се трудно и бавно, ако изобщо се променя.
5.2. Формиране на светоглед(Caracterization). Това е така да се каже върхът на процеса на интериоризация, тъй като жизнените цели и смисълът на живота са изведени от най-общи, светогледни по същността си идеи, ценности, убеждения, философски основания.
следва продължение ...
Ами, лично аз не вярвам, че някой в тукашната общност ще се почувства обиден. Нито, че отстраняването на мнението ти ще е от полза за когото/каквото и да било.
Освен това съм съгласна с бележките ти за сложността и чуждиците. И не сме спирали по тези два проблема да си поставяме въпроси, да правим предложения и да отстраняваме чуждици. Всички сме наясно, че накрая - написани основните неща трябва да може да бъдат разбрани сравнително лесно от човек учил само четене и писане. Като родителите на 15% от съвременните ученици, например.
Отделна и много по-важна тема е въпросът за системата. Където също бележките ти с съществени. Но за това ще споделя мисли през уикенда - сега нямам на разположение нужният час.
Единственото на което бих възразила е (ако съм разбрала правилно, което не е сигурно) е упрекът ти, че сме група претенциозни експерти, които си въобразяват, че разбират неща които не разбират. Не знам доколко става ясно, че ние сме хора всякакви (най-много са учителите - бивши и настоящи), намираме се физически на разни места, едва 4-5 от нас успяха да се видят един с друг за около 2 часа едва около Коледа 2008, а мислим и обсъждаме идеята да се организират в едно смислено цяло възгледите за "доброто училищно образование на българските деца" от май 2007 или дори по-рано, когато се срещнахме тук и открихме, че всеки от нас по различна пътека, е стигнал до извода, че:
а) трябва най-накрая да се стигне до истинско обществено съгласие сред българите по въпроса - какво училище искаме за българските деца? и
б) онова което можем да направим ние самите по въпроса е да започнем - според силите и възможностите си да систематизраме всички очаквания, които са ни известни и да ги сравяваме с начините за правене на очакваните неща, които са ни известни, с надеждата накрая да получим по-смислен общ план на цялото, който да е от полза на всички. Затова и опитваме да обсъждаме всичко с всички.
Правим това според личното си време и възможности и за сметка на личните си ресурси. Затова върви неравномерно. Но пък е свободно от всякаква принуда. Препъва се в индивидуални идейни различия (за мен също като за теб, разните проекции на схващанията за човека от типа Ню Ейдж се оказаха сериозно препятствие). Обаче не ме оставя мисълта, че е възможно да има общо приемлив възглед за това какво е "доброто училищно образвоание за българските деца", който да се споделя от хора с различно образование, различни политически идеи и различна религиозност. А ако е невъзможно да има такъв - бих искала да съм проверила лично - къде минават непреодолимите граници ида съм сигурна, че са непреодолими. По простата причина, че съм преживяла половин човешки живот с убеждението, че по-безспорна кауза от благосъстоянието и развитието на децата - в едно общество няма как да има. Ако се окаже, че греша по този въпрос, ще променя много от нещата в поведението ми на гражданин - т.е. член на общество.
Това беше особено дълъг и не знам доколоко уместен начин да кажа нещо доста просто: надявам се да НЕ си дотук.
Иво,
Ако се страхувах от критика, отдавна нямаше да съм тук, вярвай ми.
Благодаря ти за споделеното! Бих казал, че то съвпада напълно с очакванията ми и ми дава повод да направя поправки и в сайта, и в презентацията си.
Всъщност критиките ти за нашата цялостна инициатива са малко и се съдържат в началните ти 15 реда и в другите 10-ина, посветени на презентацията. Всичко останало са коментари по 1 мнение на един от нас, което обаче не е нищо повече от мнение, предложение. Защо реши, че това е позиция на целия екип, за мен не е ясно. (Както и не ми е ясно, защо избра точно тази тема тук за коментарите си. Но това не е толкова важно.)
Сега ще ти кажа, защо се радвам толкова много на това твое включване ..., колкото и странна да ти изглежда радостта ми. Радвам се, защото намирам интелигентен опонент, който ми помага да изчистя неточностите, да изгладя грапавините, да погледна работата си с други очи. (Щеше да ми е по-приятно вместо обвинения в неграмотност по архитектура и биология да бях получил уточнение и съвет защо и как бих могъл да се поправя, ала ... щеше да бъде прекалено хубаво.) Давам си сметка, че Новото образование ще бъде посрещнато от многобройни критици, които трябва да посрещне и приобщи с уважение, такт и диалог. Твоята позиция и нашето отношение (Мария също е в екипа) са хубав изпит и ценен опит, каквото и да решиш да (не)правиш отсега нататък сам или в нашата компания.
Разбирам неразбирането ти в точките ти от 1 до 3. Виждам контраста между реакциите на работилите по схемата и другите, като теб, които не са следили еволюцията й. Сега е ясно, че представянето й ще трябва да включи и изрично уточнение за това:
Кажи ми честно, наистина ли не намираш за полезно класифицирането на нещата, елементите (елементите а не проблемите! Разликата е фундаментална, защото едното е констатация, а другото е "път"!) на Системата Образование в 4-те взаимосвързани категории "Философия", "Правила и методи", "Ресурси", "Балансиране на интересите на заинтересованите страни". Каква друга класификация би предложил?
----
Накрая, наистина много ми се иска да не подвеждам другите с неграмотността си, но това ми желание не е достатъчно, за да ме откаже от хубавата ми метафора с ДНК-то. ... Приемам обаче предложения.
Pavel_Lazarov: Разбирам неразбирането ти в точките ти от 1 до 3. Виждам контраста между реакциите на работилите по схемата и другите, като теб, които не са следили еволюцията й.
Всички от 1 до 4 се отнасят до слайдшоуто. И съм прав.
Pavel_Lazarov: По каква логика съм създал системата от именно тези 4 облака. (Нищо кой знае колко оригинално, бих казал. Тя е същата, по която ти си подредил "проблемите на свъвременното образование в България" в 5 категории.)Кажи ми честно, наистина ли не намираш за полезно класифицирането на нещата, елементите (елементите а не проблемите! Разликата е фундаментална, защото едното е констатация, а другото е "път"!) на Системата Образование в 4-те взаимосвързани категории "Философия", "Правила и методи", "Ресурси", "Балансиране на интересите на заинтересованите страни". Каква друга класификация би предложил?
В слайдшоуто не става изобщо ясно, че облаците си имат имена. Да не би да е предназначено за вътрешна употреба и като изпит за тези които знаят? А относно класификацията, вместо "философия" бих предложил "идеология"
Pavel_Lazarov: Щеше да ми е по-приятно вместо обвинения в неграмотност по архитектура и биология да бях получил уточнение и съвет защо и как бих могъл да се поправя, ала ... щеше да бъде прекалено хубаво.
Ето идва и хубавото... В слайдшоуто(пак там) си поставил етикет "архитектура" на схема показваща някакъв кръговрат. Явно много си харесваш метафората, но не разбирам какво искаш да кажеш с нея. И тъй като прегледах отново шоуто, за да не сбъркам някъде, ето ти още:
В слайда "Хипотеза за ролята на Централната администрация" според мен е пълна бъркотия. Има нещо като графика с ос която не се използва, нещо като действащи субекти изразени със стрелките за които не знам дали, ако им променя местопложението, ще се отрази на внушението. Някакъв полиедър който си нарекъл "диамант на заинтересованите страни"... Защото има много страни, защото диамантът е твърд или защото е скъп? Защо?
Графичнoтo представяне на идеятa се използва за да има прегледност и яснота, а не защото модата е такава и защото сме се запознали с PowerPoin
В същия слайд има и правописна грешка, последица от бързане при набиране.
Мога да ти дам предложение:
Напиши някъде идеите си.
Изчисти ги от излишните подробности.
Подреди ги.
Свържи ги тематично и смислово.
Не наблягай на метафорите. Те са за художествената литература.
б) онова което можем да направим ние самите по въпроса е да започнем - според силите и възможностите си да систематизраме всички очаквания, които са ни известни и да ги сравяваме с начините за правене на очакваните неща, които са ни известни, с надеждата накрая да получим по-смислен общ план на цялото, който да е от полза на всички. Затова и опитваме да обсъждаме всичко с всички.
Съгласен съм, че трябва да постигнем съгласие относно Образованието в най-общи линии, но не мисля, че то трябва да угоди на всички очаквания. Защото е невъзможно и защото не е необходимо. Ако някой си постави такава цел, то ще има работа за цялата вечност, но няма да има Образование.
Задълбали сте прекалено в теория. Използвате думички като жизнерадостни, ентусиазъм, ведрина, но те определят емоционално състояние. Никоя психика не може да поддържа едно и също емоционално състоявние дълго време. По-добре заложете на любопитството. Но това е в раздела как да се обучава. Искате да създавате личности проявяващи обществена заинтересованост, но това е възпитателната част. А възпитанието зависи от морала на обществото. Не мисля, че ще превъзпитаваме цялото общество, не е работа на Образованието. Постига се чрез пропагандата и медиите... и някои силови инструменти на обществото.
Ето какво успях да извадя от тази страница.
Ela Georgieva: …Ако едно дете не се страхува от неразбираемите уроци, ако чувства, че не го пришпорват и обстрелват с нови и още по-неразбираеми понятия, преди да е осъзнало старите--това дете ще изпитва най-естественото чувство за едно дете. Радост. Радост от това, че всеки ден научава( и запомня!) нещо ново
…подходът на учителя зависи освен от личността на самия учител, и от методиката, и от учебното съдържание...Ако те му връзват ръцете, той няма как да полети...
А всички знаем, че не учителите определят учебното съдържание.
… как ентусиазмът на едно дете, гладът му за знания може да бъде смачкан завинаги и то да крещи с цялото си поведение: "Мразя училището, не искам да уча, това е трудно=не мога да го разбера=глупав съм".
…Учебният план трябва да се опростява по една основна причина-за да е ДОСТЪПНО учебното съдържание за ВЪЗРАСТТА на учениците.
Както казва Maria--децата трябва да се научат да учат и да мислят
queen_blunder: …Наистина огромна част от учебниците са безумно написани - те са сухи и неразбираеми за децата и им създават чувство за малоценност, че не могат да се справят.
MariaD: …щото от 5 години съм в дълбока депресия след като се сблъсках фронтално с учебника по математика за 5 клас (и аналогичната му програма), който купих за да проверя "от какво толкова се оплакват учителите". Има от какво. Аз на една страница намерих 12 напълно непознати ми думи.
…Няма време да се направи интересно ученето. Няма време за ефекти, за повтаряне и преговор. Няма време да се върви напред със скоростта на най-бавния ученикВсичко това се отнася до разделът "какво и колко". Оттук искам да започнем.
Не защото е най-важно, а защото е най-достъпно за промяна. И всички вие сте на едно мнение - каквото е и моето:
Материалът в училище е прекалено много и на места прекалено сложен, а в някои учебници написан и на висок стил който и авторът няма да разбере.
Към Иво:
1. Разбира се, че не може на всички. Но претенциите, които няма как да бъдат удовлетворени също трябва да е ясно кои са и защо няма как да бъдат удовлетворени. Аз намирам, че в българските условия това е важно. Защото системат се управлява зле, не реагира на основателите претенции, които й се отправят и поради това - всички претенции изглеждат оправдани. А далеч не е така.
2. Материалът е прекалено много, защото създаването на програмите и учебниците не е водено от цел "за са задоволи любопитството на децата", а най-вече от цел "да се осигурят пазарни дялове на копроративни - формални и неформални - групи възрастни специалисти" (както автори издатели на учебници, така и учители - пуническата война за хорариумите по продмети е едно от най-тъжните явления в училище). Затова има толкова много думи за ведрина, жинерадост и ентусиазъм. Представяме си - че по особено ясен и запоняем начин центърът на цялата конструкция - трябва да се върне на мястото си - детето. Вярно е, че вербално - това изглежда насилена бъбрива операция с ретро-речник. Но само изглежда.
Към всички авантюристи на новото образование:
Може ли Иво да е прав - че разцепването на работата по конкретни прагматики според достъпността за промяна, ще намали тежестта на теоретичните ни (засега) публикации - и - евентуално - ще накара повече хора да си кажат мнението?
Ако да - колко време според вас ще ни отнеме да се споразумеем кои на парчетата най-достъпни за промяна? Мисля, че дори между писалите коментари под този пост няма единодуши за първите три достъпни за промяна елементи (аз например мисля, че сегашното съдържание се крепи както от академичните автори и 3-те издателства които си делят пазара, така и от учителите - т.е. е един от най-трудните за промяна елементи)
Иво внася забележителна простота и яснота в работата.
Моето мнение относно по-голямата яснота с разцепването на темите го знаете: досега се е работило все по теми отцепени и резултатът е на лице.
Цялостната изчерпателна картина е нещо фундаментално, колкото и да е сложно изказването или изобразяването му. Докато липсва цялостният контекст, за мен, усилията по темите, които го съставляват, са хвърлени на вятъра. Откакто се занимавам с темата за образованието, наблюдавам как учителите все клонят да изчерпят въпросите с 3-4, че и по-малко теми. И колкото по специализирани са (учителите), толкова им е по-лесно да отрежат това-онова от Всичкото, та да заявят "Ето на, това трябва да се оправи и сме готови."
Неслучайно ви стимулирах така настойчиво да работим по Схематичната рамка на образованието. От нея, ако не друго, на сегашния етап е видно, че нещата са много по-сложни, отколкото сме ги мислили досега. Изкушението да се опростяват нещата (за да се работи по-лесно?!) е голямо, но според мен е крайно вредно.
Един пример: Иво казва да се концентрираме по учебните програми "какво и колко". Но какво и колко (учебен материал) без една ясна посока, т.е. без ясни цели (защо), без уточнение на методите (как и кога), и без необходимите ресурси (пак колко, кой и къде), за мен няма смисъл. Освен това дейностите и резултатите им не са измерими, защото никой не се е погрижил да отговори изчерпателно на въпроса какво и как ще мерим. И учителите пак ще протестират, че трудът им не е достатъчно оценен, а директорите ще се побъркват откъде да намират пари и за парно и за заплати.
Нещата са сложни и ще ги разглеждаме в цалата им сложност. Всякако опростяване е вредно!
Може би сме хора просто с различна ориентация на работата и мисленето - едни по-практични, други по-теоретични.
Вероятно истината е в съчетанието на това, което можем.
Целта ни е една - по-добро бъдещо образование за българското дете. И по възможност по-скоро.
Да не пропусна да подчертая отново най-важното ми впечатление след бурния си опит през тези два месеца -
българският учител яростно се нуждае от обучение - дигитално, езиково, общокултурно... Реално, а не формално.
Необходим е строг граждански контрол над субсидиите, които се харчат за обучение на учители - с проверка от независими НПО-та на резултатите от обучението. Имаше хора, минали 40 часа работа с компютър да седят безмълвни пред мишката. Навсякъде имаше хора и не малко, които не знаеха какво е COPY PASTE.
... Все пак на всеки един му беше обяснено как и беше проверен, че знае да го прави.
Ако искаме да променим нещо - трябва да се работи много върху нивото на човека, който влиза в клас - днес.
Посоката е към практичност и ефективност на образованието. Академични знания не са необходими в начална и основна степени, както и в средната степен насочена към придобиване на занаят(професия). Аз все още държа на идеята, че средното образование трябва да бъде задължително, за да не се експлоатира детски труд. Но предполагам всички ще се съгласите, че възможностите на различните деца в различните области не са еднакви. Поради това в тази степен трябва да има разлика в преподавания материал за занаятчийските училища и гимназии и техникуми.
От тази гледна точка да се търси олекотяване на материала общо за начална и основна степен, и вземайки предвид нуждите на дадената специализирана средна степен на обучение.
И освен това, научният подход към сложен проблем е чрез разчленяване на проблема и създаване на модел за всяка част, след което се съшива общото като се държи сметка за взаимоотношенията на отделните части.
Пък и да се интересувам от това как ще се финансира цялата образователна система, докато разглеждам възможността за по-разбираем вид на учебния курс по физика, за мен е излишна загуба на време.
А методите зависят от учителя.
Пуснах отговори и коментари по въпросите в другата тема.
Заповядайте там.
Иво: Пък и да се интересувам от това как ще се финансира цялата образователна система, докато разглеждам възможността за по-разбираем вид на учебния курс по физика, за мен е излишна загуба на време
По-разбираемият курс по физика ще се появи след положени усилия (човешки труд) + набавени средства и материали + форма на спечелване на всички учители по физика за новия по-разбираем курс (не знам каква форма ще бъде най-подходяща - дали по-скоро обучение или по-скоро добра комуникация или и двете заедно). Колко от тези неща са възможни да бъдат направени според теб без финансиране? Част ли е тази дейност от доброто здраве на образователната система? Тябва ли осигуряването на средствата за нея да се вмени на местна и/или училищна общност? Ако да - колко ученици ще имат възможността да преминат през по-разбирамия курс по физика през първите 4 години след създаването му?
Защо? Да знеш колко ресурси ти трябват - не означава да чакаш докати ги събереш всичките, че тогава да почваш да правиш нещото. Но вероятността да ги събереш, ако не знаеш колко ти трябват е доста ниска. Специално в образованието - доста начинания вече се натрупаха, започнати и изоставени, защото не е предвидено какъв ресурс ще изискват и в какви периоди е разумно той да се планира.
ПП. Колко от сегашните сгради са негодни? От 4-5 години има средства за инвестиране в сградите - и доста вече са в коректно и здравословно за децата състояние. Жалко, че кризата ще ограничи доста сериозно тези възможности. иначе след още 4-5 години -можеше да не става дума за сградите изобщо.
Съгласен 100% с Мария.
Иво, не ми отговори на питането имаш ли определение за това, що е образование и що е качествено образование? Щом ще оправяме заедно образованието, трябва да си уеднаквим речника, та да знаем какво точно ще оправяме. Не мислиш ли?
Вие си разсъждавайте върху материала и сградите, учебниците и програмите, но докато някой не погледне какво влиза с дневник в ръка в клас - всичко е про форма.
Да знаете, че учителят е 90 процента от всичко, което влияе и формира децата ни в училище.
Там и главно там трябва всички сили и наблюдение - върху неговото възпитание и подготовка, постоянно образоване, личен морал, да се търсят обществено приемливи и желани от самите родители начини за максимално добро заплащане за качествен педагогически труд.
Просто човекът прави всичко в един час. Все едно дали изобщо е взел учебник в ръка. Може да изкара един час и по съдържанието на дамската си чанта - особено ако е час по английски език!
:-)
Павка - напълно съгласна с всичко за системата и частите на цялото.
Всяка част представлява цялото и цялото представлява всяка част.
Само не отстъпвам за огромното значение на учителската личност.
Харизмата му може да омекоти или дори да неглижира много от останалите елемнти...
Е, с топлото и чистото компромиси не бива да има, прав си.
Та нали самият ми любимец Оскар Уайлд е отсякъл:
"И най-любезната и образована домакиня не може да компенсира едно полуизстинало антре..."
Ами влез, оцени и го изхвърли. Ако имаш това самочувствие и ясни критерии за оценка. Но критериите трябва да са и общоприети... Така, че... Предложи критериите - ще обсъдим.
Ани,
За огромното значение на учителската личност никой не спори.
Разбрахме се.
---
Иво,
Ако говориш за оценяването на един учител като добър или лош, за критериите демек, виж нашата дискусия от юли 2008 г. Мерки и теглилки за оценка на ЕДИН учител, след която говорихме С какъв инструмент ще го мерим (с този тук, когато е готов).
Иво: Ами имам го, да, самочувствието. Тези критерии ги обсъждахме здраво преди две години май в тоя състав. Сега не мога да я намеря тая дискусия, Павката ако може да помогне.
За влизане - влязох тъкмо сега - през ян-фев минах по цяла Б-я и срещнах 382 учители от всякакви предмети.
Положението е близко до трагичното. Но това не значи, че ще го изхвърляме учителя. Особено онзи, който е дошъл по желание да се обучи на курс. Всеки един беше персонално и с обич обучен - дори на движенията на мишката, на копи-пейст и други такива.
Това е, реално, което предстои да се прави - с много търпение, но и с национално отговорна стратегия от страна на МОН - да се обучат учителите на България наистина на дигитални умения. Защото без тях са загубени в очите на питомците си.
Днес мои ученици ми говориха с горчива насмешка за програмата си по ИКТ - госпожо, това го знам от втори клас...а повече от половината от класа не знаят къде на компютъра да си разчетат вида видеокарта...
Не е ли по-нормално по ИКТ децата да опознават възможностите на компютъра си - едно по едн, може и цяла година, но си струва - това им е за цял живот - качества, свойства, функции - вместо да зубрят някакви изпозабравени програмни езици. А на практика в часовете да си редят пасианси...
Знаеш ли, аз вече 4 години не съм в системата и с доста труд намерих какво означава съкращението ИКТ -информационни и комуникационни технологии.
Навремето имаха часове по "информатика" и "информационни технологии"
та изпозабравенитепрограмни езици са основата на информатиката. А колкото до видеоускорителя не е най-важното знание къде ще намерят данни за вида. А съм забелязал, че и това не ги интересува. Интересно им е да чатят и да си прехвърлят глупости по мрежата.
Добре де, не съм специалист по ИКТ, не съм се и заровила сериозно в програмата им.
Но знам едно -
училището е длъжно по Конвенцията за правата на детето - не декларация, а конвенция, сиреч юридически документ, въз основа на който могат да се водят съдебни дела -
та според тази Конвенция държавата е длъжна да даде безплатно образование на децата си, подходящо да се реализират на пазара на труда във времето, в което живеят - цитирам по смисъл. България е подписала този документ. Така че всеки български родител днес има моралното и фактическо право да даде под съд всичките министри на образованието през последните години. И да може да ги осъди на сериозни обезщетения.
Сега нещо по-ведро - критериите за учител са трудни, но не са невъзможни да се избистрят. Много хубав опит се насъбра през последните две години, откакто се въвежда щурото "диференцирано", има се предвид заплащане - това са някакви лева за изтеклата учебна година - които трябва да отличат прекрасния учител от посредствения или начинаещия. В много училища, включително и в моето последно - 138-мо - направиха цели поменици от критерии за разпраделяне на тез залци - и то ясни, обективни критерии - водил ли си деца извън у-ще, писал ли си дневник и дела (класен), участвал ли си в олимпиади като квестор, оценител, имаш ли класирани деца за олимпиади, ...до 50-60- бяха. Идеята е много добра, парите обаче са малко и резултатът и смешен - при мен беше към 300 лева за цялата година - това е при положение, че в работата ми влиза и международна дейност по представяне на страната пред 7-8 европейски страни, изказвания, придружаване на цели общности от по 25 души европейски учители, ученици, кметове, участие с наши ученици в церемонии и изложби в европейски държави...
ПР на училището за конференции, преса, участие в Канал 1, и др тв, блогове, изобщо - поотплеснах се, ама искам да ти кажа колко е гротескно това, което се прави и тов, което се оценява.
Все пак думата ми беше за критериите за учител -
И тук да са задължителни елементарните обективни неща -
Да е чист и спретнат, да се усмихва, да няма говорни дефекти, а да говори ясно и разбираемо, да е ведър и любезен, с добри маниери.
Освен това да се въведе практиката на откритите уроци за родители поне за първи клас - как инак да разберат хората при кого да запишат детето си - пак от ухо на ухо ли?! Във Франция е точно така - кандидатите за учители за следващата учебна година дават по един такъв открит урок, който се посещава от всички родетили от района.
След това те си записват децата при избрания. Назначават се онези, при които има записани най-много деца.
Ани и Иво,
Струва ми се, че се отдалечихте много от заглавието на тази тема и от разговора (той самият не много на място тук) за нашия подход за представянето на образованието.
За учителите сме говорили много и още ще говорим, но не тук, моля ви. Ако желаете,отворете нова тема.
Ани, аз пуснах вече препратки към миналогодишните ни дискусии за оценяването на учител малко по-горе.
Ето, че след 2-годишно упорито търсене и обсъждане стигнахме до дефиницията на "качествено образование". В търсенето си разбрахме, че не е възможно да дефинираме качественото образование изобщо, затова се концентрирахме да дефинираме що е качествено училищно образование.
И така качественото училищно образование е такова училищно образование, което преследва успешно Фундаменталната цел на училищното образование в България, която е
За да сме по-конкретни, дефинирахме 14 по-малко абстрактни цели, чието преследване води автоматично до приближаването, т.е. постигането, на Фундаменталната цел.
Събрахме всичко това в документа "Прокламация на целите на училищното образование в България", който публикувахме в официалния сайт на Новото образование (следвай препратката).