Речникът Малкият Робер казва, че думата произхожда от 13ти век от латинското commissio, от committere v. Commettre на фр. - гл. Извършвам. Оттам нататък ми се струва, че в българския вариант думата комисия е по-скоро в смисъл комитет, събрание, като напр. комисия по досиетата, а думата комисионна изхожда от този първи вариант като прилагателното комисионен, комисионна и вероятно по подражание на едно от значенията на френското commission, ж.р., но също придържайки се към първоначалното комисия е дало видоизмененото комисионна в смисъл на заплащане, лихва, дял от транзакция... Така ги виждам нещата, но не съм лингвист. Най-добре е да се пита такъв или да се консултира специализиран речник на БАН за етимологията и еволюцията между другото. Вероятно има и други, бих казал остарели варианти, като Комисион с едно н, което би било директно копирано от френското и четейки се практически по същия начин, но тъй като комисия е в ж.р., то Комисион - би следвало да е в м.р., а пък Комисиона, Комисионът, в този случай би било членуването на този евентуален вариант.

Благодаря! Всъщност намерих информация в сайта на нашата блогерка Павлина - Комисионна или комисиона - Оказва се, че когато думата е прилагателно, тогава е с двойно н. Значи съм прав :)

А когато е съществително име и означава възнаграждение за посредничество при търговски сделки, са възможни всичките тези словоформи: комисиона, комисиони, комисионата, комисионите.

На мен също не ми е естествено да пиша и да изговарям думата с едно -н-, защото с двойното -нн-, вероятно заради случаи на неправилна употреба, я възприемам като съществително име. Но щом тя е прилагателно име, съответно в м.р. завършва на -нен (комисионен), за него важи правилото в ж.р. и ср. р ед. ч., както и в мн. ч. н-то да се удвоява и съответно се получават следните форми: комисионна, комисионно, комисионни. Аналогично на стена - стенен, стенна, стенно, стенни. 

Много благодаря! Значи правилно съм си мислил ;)