Спорът в публичното пространство май се превръща само спор 650 или 750. Учителите, децата, родителите и образованието не печелят от това. Вярно, не се чу нищо за % от БВП. И аз мисля, че за делегираните бюджети още е рано. Между другото, валидно ли е предложението за споразумение в sbubg.info?  Някои точки от него определено ме притесняват.

:) представителката на фондация Пайдея определено имаше силен ефект не само върху министъра, ми жената си може...А изследването на общественото мнение по въпроса има ли право да диша българския учител е важно най-вече заради това с какъв тон е поднесено!...

Нашата Пайдея е Мария Донкова. Тя ли беше събеседник? Ако е така, много жалко, че съм я изпуснала...

Мисля, че точно Мария Донкова се казваше жената - много добро впечатление направи.

По въпроса за делегираните бюджети - не смятам, че там всичко е договорено и улегнало и, ако тръгнем сега по време на стачка да го договаряме, отиде половин година. Никак не ми е ясно в предвидените 4 степени на образование - начално, основно, 8-10 и 11-12, стандартът на издръжка еднакъв ли е? Защото часовете на седмица растат в класовете, съответно и необходимият брой учители. Ако ще се правят десетина различни стандарти за всички възможни варианти, няма смисъл да се говори за единен стандарт за издръжка.

Това, че средно учителството ще яде по една порция свинско със зеле, не означава, че от 1.01 някои няма да минат само на свинско, а някои - само на зеле. Едва ли хората са стачкували за това.

Как ще се реши въпроса с училища, в които има паралелки по музикален инструмент, пеене, рисуване... Как си мислите се учи музикален инструмент в клас от 30 човека?

Правителството поставя въпроса така - за реформа ли сте, или против? За делегирани бюджети, или не? Едва ли някой би казал, че автономията ще му навреди, въпросът е при какви условия.

Не съм съгласен да предпоставяме издръжка на ученик. Какво и е лошото на издръжка на база паралелка? То си има стандарти от колко човека може да бъде паралелката. Ако трябва да ги променят тях. Какво значи да няма щатна таблица? В нея се гарантират парите за професионална квалификация и клас. Ако щете в нея е регламентирана директорската заплата. Какво значи това - че директорът сам ще си измисля заплатите? Как едни хора пред пенсия с 200 лева добавки върху заплатата за прослужено време и квалификация ще могат да се защитят - а то повечето учители са такива?

За да се стигне до такава автономия на бюджета, трябва да има непосредствен контрол от родителите. Това означава механизми за назначаване и отстраняване на директор от родителската общност. И мандатност и регламентирана строга отчетност на директорите. Иначе какво може да стане - учителите да вземат двеста лева заплата, а директорът - няколко хилки. И то напълно безнаказано.

С издръжка на брой ученици пред учителя има финансова спирачка да изключи или остави да повтаря ученик, а това не бива да се случва. Ще се стимулира записването на мъртви души в училище. Никак не е ясно защо министерството предлага на университетите субсидия на база на приема, а на училищата - на база на общия брой ученици. Нека бъдат еднакви нещата.

Като цяло - не мисля, че в образованието има консенсус по подробностите около делегираните бюджети, за да се хвърлят така безотговорно по време на стачни преговори.

Имхотеп, ще взема да принтирам твоите коментари и да ги предложа на Стачния комитет - нали все пак имам пряк контакт с неговите представители.

Съгласен, ще се радвам и на отговори на тия въпроси. Все пак те имат повече информация. Примерно друг един въпрос - кой ще определя заплатите - еднолично директорът или педагогическият съвет?

Най ме вълнува как с 20% увеличение на издръжката се постига 70% на заплатите. И при какъв процент от БВП. Той министърът уж не беше магьосник..

прочетох мили неща за скромната си персона, за което благодаря.
за имхо, който пак поставя съществени въпроси - елементи на каквото аз знам:

1. Издръжката ще е на ученик. За паралелките можем да забравим. На ниво национален бюджет изходната единица е човекът, а той е "мобилен", затова каквото може - се смята на отделна човешка единица, пък единиците си се групират както намерят за добре и парите ги следват. В либералната пътека избрахме да се управляваме (т.е НДСВ избра, на Доган му хареса, а ние не ги поправихме на изборите и сега ще я караме така още 10-ина години).

2. издръжката на ученик, съчетана с "парите следват ученика" има няколко оргазмени за правителството 3-5-8 ефекта и всяко следващо правителство ще бъде не по-малко изкушено да я запази (още повече, че тя е е силно разпространена в ЕС и то в най-напредничавите нордически и англосаксонските системи, дето все ги сочим за пример)

а) пречи да изгониш ученик, но също така кара учителите да вземат мерки за задържане на застрашените от отпадане в учебния процес и така на МОН не му се налага да измисля мерки и програми за превенция и реинтеграция на отпадащи. Без МОН да прави каквото и да било - броят на отпадащите намалява (в Унгария например твърди един експерт - отпадащите са намалели с 2/3 за 5 години, като в някои общини броят им е 0 за последните 2 години)

б) освобождава правителството от натиска на депутатите от едни региони в които маломерните паралелки са много и никога не се оптимизират. защото парите са "на ученик". грижата си остава на общината откъде да добави пари ако иска маломерната паралака да си стои.

в) опростява работата по-смятане на средната величина. Няма вече Н вида паралелки, а един вид ученици и 4 вида общини, в които се намират тези ученици. Нищо не задължава към настоящия момент МФ да публикува формулата по която е стигнал до конкретното число за издръжка на един ученик. Така че - "единен стандарт за издръжка" може да е каквато и да е финансова величина. Щом я е пръкнал МФ знчи е "вярната".

г) Държ. бюджет дава "издръжката" на общините и с това свършват главоболията му. Оттам нататък общината почва да стиска глава по формулата за разпределение на средствата между училищата. Ако училищната мрежа е оптимална - уплътнена и в сгради по мярка (т.е. няма паразитни разходи за енергия) единственото главоболие биха били профилите и специализираните обучения, които струват по-съкпо. Ако обаче в добвка и мрежата е рехава и сградите са твърде големи - общината наистина става факир по измилянето на приемлива формула за индексиране, с която да преразпредели така единни стнадарт, че за има за всички. малко, но от сърце. Ако в добавка общината е и "крадлива" (назначава си анапр. във "функция образование" треньора на общинския отбор и музикантите от духовата музика, или си ремонтира пазара с парите от образование и мн. други хватки) - тогава до училището стигат 50-60% от издръжката на ученик. Положитнтелното в случая е, че издръжката се публикува. И всеки директор и учител може да сметне какво е дала държавата спорад броя на своите си ученици и да сравни с реално влязлото в училище. Ето как - без нищо за прави МОН или МФ, крадливите общини се налага да дават обяснения и крадливите практики ще намалеят.


2. по делегираните бюджети не просто няма консенсус, няма изобщо знание за какво става дума в образователната общност изключая общините които са се осмелили да направят крачката (до миналата година бяха 29 тази са 45,...от 262) и не всички наистина делегират. някои само разправят, че делегират. Според скромния ми опит в работа с общини и училища по въпроса - няма и особен интерес. Има малко уплах. който не е съвсем неоснователен. утре ще кача еддинсвеното известно ми изследване на системата на делегираните бюджети в БГ (от 2005г.) ако открия тук инструкции как да качвам ПДФ.

Документи могат да се качват през текстовия редактор, който се зарежда при писане на постинги, а не на коментари, посредством бутончето Document Manager. Ако не стане, прати ми го имейла.