Как видяхте тазвечершната дискусия по Канала
На мен специално ми беше скучно. Затвърдих си позитивното мнение за някои хора (напр. Ева Борисова) и отрицателно за други. Странно защо при толкова нищене на въпросните 650 лева нямаше други конкретни числа - за % от БВП нищичко. Недоумявам как с 20% повишаване на издръжката се получават 70% увеличение на заплатите. За мен лично е раничко за делегирани бюджети точно предвид стачката. Правилно са си предвидени за догодина. Хората трябва да си вземат парите и тогава да говорим за издръжка, защото тези лесно обещани пари не ги виждам ресурсно обезпечени. Може и да се лъжа, все пак синдикатите преговарят и би следвало да имат ясни разчети.
Плюс това логиката на реформите е в обратен ред - мандатност на директорите - избиране на директори с участие на родителите - чак тогава делегирани бюджети.
Иначе - което си е вярно - вярно си е - и работодателите, и родителите се активизират само при кризи и обикновено нападат учителите, а не МОН (тази вечер обаче и правителството отнесе някой и друг тупаник).
Въобще не беше изяснен въпросът за външното оценяване като реформа - там за мен трябват пари за създаване на независима структура. Дет' се вика можем да бутнем на Вълчев едно рамо да вземе повече от БВП за образование.
За мен в малките населени места училищата примерно със стотина деца трябва да бъдат допълнително субсидирани - ако ще на проектен принцип, ако ще някои ремонти да се поемат (защото общините им са бедни) (без това да значи субсидиране непременно до уеднаквяване на заплатите с големите ефективни училища). Тези деца не са виновни къде са се родили и не можем да ги оставим да ги обучават секти (християнски и мюсюлмански) и самозванци, а след 8 клас - то се е видяло - емиграция към големия град.
Ааааа, представителката на фондация Пайдея - дали пише в този блог? Направи впечатление на най-сведущ събеседник - Вълчев само кимаше ли, кимаше ; )
Плюс това логиката на реформите е в обратен ред - мандатност на директорите - избиране на директори с участие на родителите - чак тогава делегирани бюджети.
Иначе - което си е вярно - вярно си е - и работодателите, и родителите се активизират само при кризи и обикновено нападат учителите, а не МОН (тази вечер обаче и правителството отнесе някой и друг тупаник).
Въобще не беше изяснен въпросът за външното оценяване като реформа - там за мен трябват пари за създаване на независима структура. Дет' се вика можем да бутнем на Вълчев едно рамо да вземе повече от БВП за образование.
За мен в малките населени места училищата примерно със стотина деца трябва да бъдат допълнително субсидирани - ако ще на проектен принцип, ако ще някои ремонти да се поемат (защото общините им са бедни) (без това да значи субсидиране непременно до уеднаквяване на заплатите с големите ефективни училища). Тези деца не са виновни къде са се родили и не можем да ги оставим да ги обучават секти (християнски и мюсюлмански) и самозванци, а след 8 клас - то се е видяло - емиграция към големия град.
Ааааа, представителката на фондация Пайдея - дали пише в този блог? Направи впечатление на най-сведущ събеседник - Вълчев само кимаше ли, кимаше ; )
Това, че средно учителството ще яде по една порция свинско със зеле, не означава, че от 1.01 някои няма да минат само на свинско, а някои - само на зеле. Едва ли хората са стачкували за това.
Как ще се реши въпроса с училища, в които има паралелки по музикален инструмент, пеене, рисуване... Как си мислите се учи музикален инструмент в клас от 30 човека?
Правителството поставя въпроса така - за реформа ли сте, или против? За делегирани бюджети, или не? Едва ли някой би казал, че автономията ще му навреди, въпросът е при какви условия.
Не съм съгласен да предпоставяме издръжка на ученик. Какво и е лошото на издръжка на база паралелка? То си има стандарти от колко човека може да бъде паралелката. Ако трябва да ги променят тях. Какво значи да няма щатна таблица? В нея се гарантират парите за професионална квалификация и клас. Ако щете в нея е регламентирана директорската заплата. Какво значи това - че директорът сам ще си измисля заплатите? Как едни хора пред пенсия с 200 лева добавки върху заплатата за прослужено време и квалификация ще могат да се защитят - а то повечето учители са такива?
За да се стигне до такава автономия на бюджета, трябва да има непосредствен контрол от родителите. Това означава механизми за назначаване и отстраняване на директор от родителската общност. И мандатност и регламентирана строга отчетност на директорите. Иначе какво може да стане - учителите да вземат двеста лева заплата, а директорът - няколко хилки. И то напълно безнаказано.
С издръжка на брой ученици пред учителя има финансова спирачка да изключи или остави да повтаря ученик, а това не бива да се случва. Ще се стимулира записването на мъртви души в училище. Никак не е ясно защо министерството предлага на университетите субсидия на база на приема, а на училищата - на база на общия брой ученици. Нека бъдат еднакви нещата.
Като цяло - не мисля, че в образованието има консенсус по подробностите около делегираните бюджети, за да се хвърлят така безотговорно по време на стачни преговори.
Най ме вълнува как с 20% увеличение на издръжката се постига 70% на заплатите. И при какъв процент от БВП. Той министърът уж не беше магьосник..
за имхо, който пак поставя съществени въпроси - елементи на каквото аз знам:
1. Издръжката ще е на ученик. За паралелките можем да забравим. На ниво национален бюджет изходната единица е човекът, а той е "мобилен", затова каквото може - се смята на отделна човешка единица, пък единиците си се групират както намерят за добре и парите ги следват. В либералната пътека избрахме да се управляваме (т.е НДСВ избра, на Доган му хареса, а ние не ги поправихме на изборите и сега ще я караме така още 10-ина години).
2. издръжката на ученик, съчетана с "парите следват ученика" има няколко оргазмени за правителството 3-5-8 ефекта и всяко следващо правителство ще бъде не по-малко изкушено да я запази (още повече, че тя е е силно разпространена в ЕС и то в най-напредничавите нордически и англосаксонските системи, дето все ги сочим за пример)
а) пречи да изгониш ученик, но също така кара учителите да вземат мерки за задържане на застрашените от отпадане в учебния процес и така на МОН не му се налага да измисля мерки и програми за превенция и реинтеграция на отпадащи. Без МОН да прави каквото и да било - броят на отпадащите намалява (в Унгария например твърди един експерт - отпадащите са намалели с 2/3 за 5 години, като в някои общини броят им е 0 за последните 2 години)
б) освобождава правителството от натиска на депутатите от едни региони в които маломерните паралелки са много и никога не се оптимизират. защото парите са "на ученик". грижата си остава на общината откъде да добави пари ако иска маломерната паралака да си стои.
в) опростява работата по-смятане на средната величина. Няма вече Н вида паралелки, а един вид ученици и 4 вида общини, в които се намират тези ученици. Нищо не задължава към настоящия момент МФ да публикува формулата по която е стигнал до конкретното число за издръжка на един ученик. Така че - "единен стандарт за издръжка" може да е каквато и да е финансова величина. Щом я е пръкнал МФ знчи е "вярната".
г) Държ. бюджет дава "издръжката" на общините и с това свършват главоболията му. Оттам нататък общината почва да стиска глава по формулата за разпределение на средствата между училищата. Ако училищната мрежа е оптимална - уплътнена и в сгради по мярка (т.е. няма паразитни разходи за енергия) единственото главоболие биха били профилите и специализираните обучения, които струват по-съкпо. Ако обаче в добвка и мрежата е рехава и сградите са твърде големи - общината наистина става факир по измилянето на приемлива формула за индексиране, с която да преразпредели така единни стнадарт, че за има за всички. малко, но от сърце. Ако в добавка общината е и "крадлива" (назначава си анапр. във "функция образование" треньора на общинския отбор и музикантите от духовата музика, или си ремонтира пазара с парите от образование и мн. други хватки) - тогава до училището стигат 50-60% от издръжката на ученик. Положитнтелното в случая е, че издръжката се публикува. И всеки директор и учител може да сметне какво е дала държавата спорад броя на своите си ученици и да сравни с реално влязлото в училище. Ето как - без нищо за прави МОН или МФ, крадливите общини се налага да дават обяснения и крадливите практики ще намалеят.
2. по делегираните бюджети не просто няма консенсус, няма изобщо знание за какво става дума в образователната общност изключая общините които са се осмелили да направят крачката (до миналата година бяха 29 тази са 45,...от 262) и не всички наистина делегират. някои само разправят, че делегират. Според скромния ми опит в работа с общини и училища по въпроса - няма и особен интерес. Има малко уплах. който не е съвсем неоснователен. утре ще кача еддинсвеното известно ми изследване на системата на делегираните бюджети в БГ (от 2005г.) ако открия тук инструкции как да качвам ПДФ.