Това е процес, който дава твърде много власт на правителствени и партийни лидери, и който е съвсем несъвместим с духа и прилагането на демократичните принципи. Това овластяване е силно оръжие в ръцете на хора, използващи го за задоволяване на собствените си желания, вместо за откликване на онези на гражданите.
Крайният ефект от тази липса на граждански контрол е контрол, упражняван от корпоративни магнати, преследващи изключително краткосрочни финансови резултати, задължени от фирмените си правилници и върховенството на акционерите в някои страни. Именно това упражняване на власт – недемократично, безотговорно, повсеместно и нагло, действащо вече на глобално ниво, стимулира все по-задълбочаващата се глобална криза, обсебила днес целия човешки живот.
Това е криза, която продължава да унищожава крайно важни елементи от живото-поддържаща система на планетата - големи части от незаменими находища на ограничени природни ресурси, и е участник в повсеместния упадък на качеството на живота на много нива. Не на последно място, тя е композирала голям брой сили, които предвещават най-катастрофални последствия: от поредната световна война, през екологичен колапс, до тотален социален разпад, които би трябвало да са основни съображения на всички настоящи обществени политики.
Това е криза, която можеше да произтече единствено от безугледната деформация на правото да се вземат решения в човешките общества, и тя може да бъде преодоляна, ако тази деформация се коригира така, че това право да е наистина в ръцете на хората и тяхните квартални общности.
И... стига да се огледаме, да видим колко много са онези от нас, дето зяпат с отворени уста какво правят управляващите, но без да им минава през акъла, че сами могат да свършат нещо общественополезно.
Ето, за механизмите за затварянето на зяпналите усти и отвръщането на погледите от силните на деня, за връщането им към най-естествено - най-близкото ни обкръжение, за стимулирането на желанието да направим нещо наистина хубаво до/ пред/ зад дома си. За тях ще говорим (тези механизми са 12 според Пиншоф и Едърдейн).
За мащабното мислене... - то идва, според мен, с осъзнаването на настоящето, с проглеждането, с търсенето на отговор на безброй въпроси, които няма как да си зададеш, ако не се видиш като част от Всичкото. Това е безкрайна тема.
2. Проблем с мащабите: кои са хората в една квартална общност - тези чиито жилища са в квартала, тези които работят в квартала - независимо че живеят другаде, редовните клиенти на разните бизнеси в квартала, които нямат друга връзка с въпросния квартал.... или всички тези хора заедно? Общонстта е съставена от хора и хората са й най-важния елемент - преди всички останали (териотрия, комуникациии и пр.). Кварталът на съвременния град (60% от цялото население на света живее в градове) обединява много различни групи хора, които търпят чести промени и никак не е сигурно дали е добра единица за общонстен дизайн на дългосрочни устойчиви проекти за общностно възраждане.И се случва разните групи хора в един квартал да имат противополжни интереси - например паркингът пред една бизнес сграда да е нужен на едни - докато на други им е същот толкова нужно на това място да има детска площадка. Как ще решат чии интерес е по-обществено полезен?
BTW, относно кварталната демокрация и управление. имам следното питане към Новият ред. Аз съм жител на комплекс в широкия център на голям български град. На 2 минути път от моето жилище има Основно училище. В него учеше синът ми от 1 до 4 клас. Той сега е 11 клас и учи в Английската гимназия. Искам да кажа следното - изобщо не ме интересува състоянието на кварталното училище, просто защото синът ми отдавна завърши там 4 клас. Но значително повече ме вълнува трагичното състояние на т.нар елитна английска гимназия, в която сега учи той. Така, че как ще стане това, което иска г.-н Лазаров ??? Интересите ми относно образованието на детето ми изобщо не са в моя квартал.
Chopar wrote : Утопизмът ми има идва в повечко...
Pavel_Lazarov wrote :... защото ти никога не си си представял (типично за нашенско!), че в твоя квартал може да се учи по програма която си писал ти смият със собствените си ръце... и си убедил още 10-ина семейства да се застъпят за тази кауза.
Ааааа, сакън. То ако аз изработя програмата ще ме изгонят от града :-))))
Chopar написа : Ааааа, сакън. То ако аз изработя програмата ще ме изгонят от града :-))))
Chopar написа : Няма как да стане чисто финансово, демографски, и от гледна точка на човешките ресурси заети в образованието, във всеки квартал да има училища с програми, като за езикова гимназия или художестевна гимназия...
Прощавайте. Искам да довърша превода си. Ще оцветявам чуждия текст в синьо.
Самата масова анонимност е вид масово безсилие. Властта не може да се намира на две места едновременно. Ако централизираното управление, контролиращо масовия електорат, държи властта, тогава гражданинът по никакъв начин не може да разполага с нея, и обратното.
Взета самичка властта на един квартал може да му бъде отнета като „2 и 2, 4“. Но умножена по широкия свят, както трябва да бъде (и както със сигурност ще бъде не след дълго!), нейната способност да се налага и оцелява, като всяка друга жива многоклетъчна структура, ще бъде недостижима.
Питър Едердин и Антон Пиншоф (Peter Etherden, Аnton Pinschof)
26 октомври 2001 г. (Публикувано в интернет на 05.11.2001 г. на адерес http://williamfranklin.com/radicalweb/adobeweb/hansard1.pdf)
-- Край --
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи