2026.
2026r.
Мейки –собственик на проспериращата издателска къща МАМС най после реши да разгледа странната и старинна книга,която преди врему му донесоха приятелите  Странник и Скитник.
В интерес на истината не можа да им обърне достатъчно внимание,защото както винаги в издателството кипеше усилен труд. С усилие успя да си спомни,че му обясняваха един през друг колко необикновена и странна е тази книга.В зависимост от това в чие ръце е,тя решаваше дали да му покаже миналото или бъдещето,за  това дали показва  и настоящето-двамата  му приятели изпаднаха в лют спор.Никой от досега разгръщалите я не беше отгатвал какво и кое ще му покаже тя.
   Той допи сутрешното си уиски и замислен се качи в книгохранилището в което държеше най ценните си книги.
Книгата го очакваше на изискана масичка в стил “Луи-не знам кой си”.Дръпна с въздишка и с леко чувство на безпокойство стола,сложи си и очилата последен писък на модата и оптиката-с кристални стъкла,които според производителят им-никога не се замъгляват и изпотяват.Отвори с малко страх и повече любопитство книгата. На титулната страница се четеше част от заглавието и от годината на издаването-“Спомени от….,нататък не се четеше от годината се виждаше само числото 20..
 Замисли се,кога ли е издадена,като по инерция разгръщаше страниците и`, по тях имаше съвсем малко текст и повече рисунки,така и не разбра кога стигна до първата.Неочаквано за него очилата му се замъглиха,докато се опитваше да ги изтрие с ръка за да вижда по-хубаво илюстрацията –на нея се появи старият му приятел Ейси,той стоеше на полянката в крайморската си къща.Пред него имаше някаква странна конструкция,която приличаше на обърната бутилка с крила и с остро върха шапка върху дъното си.Отстрани със златни букви грееше надпис МАС
 По дяволите каза си Мейки.
   Ейси си беше малко луд химик и изобретател,дали не е открил вече как да използва останалата 3 тона мастика,която  беше останала от една афера от младините им.От тогава  Ейс не лизваше от тази течност.Мейки си нямаше и представа колко близо е до истината,това което не знаеше е че приятелят му разработва космически кораб придвижващ се с мастика по поръчка на Наско –собственик на спедиторската фирма “Луна Марс Форевър  или накратко ЛМФ.

….О  Отнякъде се появиха две хлапета  и с викове-Тате,тате, хайде пак да ни разкажеш за “Окото на тигъра”Ейси се отпусна  уморено на полянката а синовете му го наобиколиха и със затаен дъх,чакаха началото на разказа му.

 КК     Книгата по някакъв свой необясним начин се отвори на следващата рисунка –От нея с цялото си приказно величие го гледаше Момо,тя водеше за ръце две две момчета а зад нея се виждаше надпис Приказна парти агенция “Златните копчета на….”Мейки не успя да дочете надписа,защото вляво от него видя още по странен надпис  казино-книжарница “светлИНа И ЯНа".
Прииска  му се да влезе да види  що за чудо е това,книгата сякаш отгатна мисълта му и той беше вече вътре.Наистина беше странно място,както собственичките си.Имаше страна рулетка,на която вместо цифри бяха изписани имената на литературни персонажи и известни писатели.Тук можеше да спечелиш или пък да загубиш някоя книга,ако пък си лишен от хазартен дух,можеше просто да си я купиш.
 Имаше и масички на които клиентите можеха да си поръчат всякакви питиета.В един ъгъл любопитството му привлече странен човек,които разговаряше с две дами-едната цялата в червено,а другата в стилно японско кимоно.Сети си,че го бе виждал някъде,само че сега беше малко напълнял и леко накуцваше.Мейки беше готов да се закълне,че в него има нещо от старите джентълмени,ако не го спираше странното му облекло което се състоеше от бермуди  и фрак под който нелепо се подаваше многоцветна хавайска риза.На друга маса стояха старите му приятели Тери,Дениджейн и Ангел.Последните двама спореха ожесточено за последният физичен закон,който бяха открили заедно.Тери и дамата до него ги гледаха отегчено.
Мейки ,още не можеше да разбере книгата-бъдещето или настоящето му показваше.
На следващата страница,той се озова в един град с необичайното име Заг Стар,видя в дома му Басиди Дивия,който с настървение пишеше нещо върху някакви листа и после с още по –голямо настървение ги  късаше и мачкаше.Жена му буля Басьовица тихомълком събираше не скъсаните листи и ги прибираше по далече от него.
   Отнякъде се появи и Слу  Чай На- готова до последен дъх и последна капка мастило да отстоява мнението си.Момченце и момиченце се въртяха около нея  и си шепнеха разгорещено нещо.Накрая момченцето се престраши, дръпна я за блузата и попита –Бабо,бабо кажи на Дона,че животните могат да се усмихват.Тъкмо мислеше да им обясни,че това не е възможно,но изведнъж се усмихна широко и се чу да казва-Да,понякога се усмихват,но рядко.
 Това усмихна и Мейки,но не само това пред него се появи и самият Жоре Ата-само че беше с главата надолу.А Жоре хич не обичаше нещата да са с главата надолу.Сети се,че отдавна не се бяха чували,а вече живееше на другият край на земята.
 Посегна да отгърне следващата страница  и чу гласът на внука си-Дядо няма ли да вечеряш,вече наближава полунощ,вдигна главата си от книгата и погледна през прозореца,навън наистина се беше стъмнило,после погледна към книгата беше някъде към средата и`Остави я на масичката  и се изправи.
Не знаеше дали някога пак ще има смелостта да я дочете или  затвори…