Съдбата на българските училища - изоставени и в разруха

На 15 септември, първият учебен ден, се появи статистика, че за последните 25 години у нас са закрити 1620 училища. На следващия ден стана ясно, че е закрито и 1621-вото училище - ПГСС "Никола Й. Вапцаров" в град Брезник, което е открито преди повече от 100 години.  Това ясно показва цялостна политика за унищожаване на българското средно образование.

На тяхно място се появяват множество частни училища. У нас те са 162. Годишната такса, която родителите на децата трябва да платят, е около 4000 евро. Така създаденият финансов праг прави невъзможно тези училища да бъдат заместител на държавните. Те са предвидени само за потомците на икономическия елит у нас. През 2018 г. в сила трябва да влезе закон, според който частните училища ще се финансират от бюджета заедно с държавните.

Цели региони остават без училища. Наред с транспорта и намирането на работа, един от основните фактори за това дали да останеш в малкото населено място е дали има къде да учи детето ти.  Така това става и една от причините за обезлюдяване на селата и малките градове.

Затварянето на училищата е част от дългосрочна политика, предначертана в доклад на Световната банка през 2007 г., в който се казва, че трябва да бъдат закрити над 400 училища в България. Още от следващата година българските управляващи спазват директивата и въвеждат т.нар. реформа „Сатър“, като са закрити около 350 училища. Мотивите за това са липса на ученици и обезлюдяване на някои райони. Факт е обаче, че далеч не само училища в малки селища са закривани. В София, например, бяха закрити няколко техникума, сред които и най-старото техническо училище на Балканите (Софийска техническа гимназия) Как затварянето на учебните заведения ще спре обезлюдяването е въпрос, на който никой не може да отговори.

В началото на септември тази година излезе новината, че в 4 държави, в които се водят активни военни действия – Ирак, Сирия, Йемен и Либия – са закрити 9000 училища. Населението в тези страни е около 90 милиона. Това означава, че на всеки 10 хиляди души се пада по едно затворено училище.

У нас, при население от около 7 милиона са затворени 1621 училища. Това прави по едно затворено училище на всеки 4318 души. Излиза, че учебните заведения у нас изчезват с по-бързо темпо от колкото в страни като Сирия, чиято половин територия е завзета от Ислямска държава и „умерената опозиция“; от колкото в Ирак и Либия, които след войните през 2003 и 2011 съществуват само формално като държави, а на практика са територии, поделяни от въоръжени групировки; и от колкото в Йемен, където според Уикипедия БВП на глава от населението е 1,061 долара.  

Образованието е основен фундамент на всяко общество. Затова трябва да бъде направено всичко възможно да се спре затварянето на училища и преждевременното отпадане на учениците.