Съдбата на българските училища - изоставени и в разруха
На
15 септември, първият учебен ден, се появи статистика, че за последните
25 години у нас са закрити 1620 училища. На следващия ден стана ясно,
че е закрито и 1621-вото училище - ПГСС "Никола Й. Вапцаров" в град
Брезник, което е открито преди повече от 100 години. Това ясно показва
цялостна политика за унищожаване на българското средно образование.
На
тяхно място се появяват множество частни училища. У нас те са 162.
Годишната такса, която родителите на децата трябва да платят, е около
4000 евро. Така създаденият финансов праг прави невъзможно тези училища
да бъдат заместител на държавните. Те са предвидени само за потомците на
икономическия елит у нас. През 2018 г. в сила трябва да влезе закон, според който частните училища ще се финансират от бюджета заедно с държавните.
Цели
региони остават без училища. Наред с транспорта и намирането на работа,
един от основните фактори за това дали да останеш в малкото населено
място е дали има къде да учи детето ти. Така това става и една от
причините за обезлюдяване на селата и малките градове.
Затварянето на училищата е част от дългосрочна политика, предначертана в доклад на Световната банка през 2007 г.,
в който се казва, че трябва да бъдат закрити над 400 училища в
България. Още от следващата година българските управляващи спазват
директивата и въвеждат т.нар. реформа „Сатър“, като са закрити около 350
училища. Мотивите за това са липса на ученици и обезлюдяване на някои
райони. Факт е обаче, че далеч не само училища в малки селища са
закривани. В София, например, бяха закрити няколко техникума, сред които
и най-старото техническо училище на Балканите (Софийска техническа гимназия) Как затварянето на учебните заведения ще спре обезлюдяването е въпрос, на който никой не може да отговори.
В
началото на септември тази година излезе новината, че в 4 държави, в
които се водят активни военни действия – Ирак, Сирия, Йемен и Либия – са
закрити 9000 училища. Населението в тези страни е около 90 милиона.
Това означава, че на всеки 10 хиляди души се пада по едно затворено
училище.
У
нас, при население от около 7 милиона са затворени 1621 училища. Това
прави по едно затворено училище на всеки 4318 души. Излиза, че учебните
заведения у нас изчезват с по-бързо темпо от колкото в страни като
Сирия, чиято половин територия е завзета от Ислямска държава и
„умерената опозиция“; от колкото в Ирак и Либия, които след войните през
2003 и 2011 съществуват само формално като държави, а на практика са
територии, поделяни от въоръжени групировки; и от колкото в Йемен,
където според Уикипедия БВП на глава от населението е 1,061 долара.
Образованието
е основен фундамент на всяко общество. Затова трябва да бъде направено
всичко възможно да се спре затварянето на училища и преждевременното
отпадане на учениците.
Статия от „Призив“
Бел.ред.:
Намирам статията за интересна, макар и непременно да не съм съгласен с
всичко, например втория параграф, защото частните училища не са
еднотипни и понякога това е начин просто за свободно и цялостно
прилагане на алтернативни педагогически методи и подходи. Чувствайте се
свободни да дадете и вашето виждане.