avatar

Раненият мишелов

Чак днес намерих малко време да ви разкажа за това, което ми се случи.
Миналата събота, докато се разхождах по един черен път в полето, видях, че на двайсетина метра напред някаква птица прелетя и отново кацна в тревата. 
Не обърнах особено внимание, но като наближих, видях, че това е сокол, който отново подскочи няколко пъти и застана по-навътре в една ливада.
Помислих си, че ловува мишки или патпадъци, защото чувах един да пее наблизо.
Стана ми интересно и излязох от пътя, като се приближих към него за ад го разгледам. 
Той отново подскочи и два-три пъти и обърна глава към мен.
При едно от тези подскачания забелязах, че дясното му крило не е наред- имаше засъхнала кръв и явно липсваха няколко пера накрая му.
Явно беше ранен - дали от ловец или от нещо друго - не знам. Но реших да се опитам да го хвана и да го занеса в зоологическата градина - за да го прегледат и да им го предам да се грижат за него поне докато оздравее. 
Свалих си якето и бавно се приближих към него. Мятах няколко пъти якето, докато го покрия, защото ноктите му не изгреждаха хич безопасни, но накрая го хванах.
Опаковах го така, че да не го изпусна, ако се размърда и го понесох към къщи.
По пътя намерих захвърлен кашон, в който го преместих, макар, че явно и това положение не му харесваше особено много.
Вкъщи се преоблякох, качихме се с жена ми в колата и потеглихме към зоопарка. Ливна един дъжд - не си е работа, ама по някое време пристигнахме.
Отидох на входа, попитах за някой, който се грижи за хищните птици, но се оказа, че нямало никой и ме препратиха към съкретарката на директора.
Жената ме прие много любезно, но беше притеснена и ме накара да оставя кашона в коридора.
Казах й за какво става дума и тя ме похвали, че съм загрижен за соколчето, но за съжаление не можели да го приемат. Имало карантина заради птичия грип в Румъния и ми каза, че до преди няколко дни всички пернати в зоопарка са били прибрани в закрити помещения под карантина, именно да ги предпазят.
Звъня на ветеринара, но не го намери у тях, после да директора, но той само потвърди, че не могат го да вземат при тях.
Все пак жената ме посъветва да го върна там, където съм го намерил и да му оставя храна - хляб или някакви гранули от кучешка или котешка храна. Само че аз нали нямам домашен любимец, реших да му купя кренвирш - все пак е месо и сигурно ще му хареса повече от хляба.
Откарах го обратно и доста се измокрих и поокалях, защото се беше излял проливен дъжд.
Отнесох го навътре в нивите, накъсах на парчета кренвирша и открехнах кутията, за да може да излезе, а аз се отдръпнах назад за да не го плаша.
Той излезе, поогледа се и пак застана както го видях преди.
Тръгнах си и ми беше много зле, че нищо не се получи със спасителната ми акция.
Дано да успее да преживее, докато му се оправи крилото! Все пак то беше позаздравяло, а и ми направи впечатление, че из полето има доста миши дупки...
Ето го как изглеждаше соколчето - много красива птица!