Ivan Angelchev - Публикации

 

Преглед:
 
+3 5 гласа

За алкохола и още нещо

Алкохола има дълбоко вкоренени традиции у нас. Още от хан Крумово време. И той – хан Крум – не е можел да се справи с този проблем. Традиция е – жената да направи салатка, мъжа да разлее мека топлина по чашите и – Наздраве! Алкохол се пие с повод и без повод.

С приятели, с гаджето, сам, у дома, в кръчмата, в парка... Пие с мярка и без мярка, с повод и без повод. Българина е в челните места по злоупотреба с алкохол. И нищо не може да се н...

+10 14 гласа

Лудост

Докато четох за филмите – тези за нормалните, се замислих. В последно време не мисля много. Е, от време на време ми се случва да се появи някоя мисъл, но вихъра на събитията толкова бързо я издухва, че тя остава да се рее някъде в пространството като празна найлонова торбичка над София. Та мисълта ми беше за нормалността на хората – качество твърде разтегливо и много персонално. Аз напоследък рядко срещам нормални хора да не кажа, че никак ...

+1 3 гласа

Приятели събирам мнения за безобразията - Витоша

Не е нормално това, което става. Унищожава се парк Витоша и то както никога до сега. След безобразната сеч и строежи в подножието на планината сега посегнаха и на морените. На Алеко продължават и сега, когато пиша тези редове.

Многократно съм писал до сега, че не законните строежи, сметища и сеч имат невиждани до сега размери, но

 

...
+5 7 гласа

Аз - продължение

Седнах пред компа, за да напиша продължението, както ви обещах. Жена ми успя да изведе бебето на разходка – времето, като че ли е подходящо. Лабилно е като психиката на редовия български данъкоплатец. Но за момента ни се стори добре.

Трудно се предвижвам с тези патерици. За малко да се пребия докато си пускам колонките. Риска си струваше – по радио Мила-голд пускат Deep Purple...

Мислите ми се реят като „... дим над водата...“ докато се...

+12 12 гласа

Аз

А преди няколко дни си счупих палеца. На десния крак.

Въобще тази година ми се случват все приятни неща. Пренесох си багажа при приятелката ми. Заживяхме заедно. На рождения ми ден, който по една случайност съвпада с празника на Св. Валентин се сгодих. Така де по всички правила, изненадващо купих годежен пръстен, една книга на Бил Брайсън (тази за вселената, сещате се нали? Не? Ок, ...

+2 4 гласа

За да остане природа в България

Унищожават се безценни природни ресурси из цяла България. Беззаконията в Рила продължават. Предстои пускането на лифта "Пионерска - Рилски езера", който е построен в нарушение на редица български и европейски закони без необходимите разрешения и оценка за въздействие върху околната среда. Министерството на околната среда и водите узакони застрояването на едно от последните девствени места по Черноморието, ивицата между Царево и Синеморец, като ...
+3 5 гласа

Туризъм - държавен приоритет? Да - да.

А казват, че туризма е приоритет в България. Както образованието, например. Дали това е така, обаче? Аз мисля, че не.

Не е от скоро новината, че нашето морско крайбрежие е прекомерно застроено. За никого не е тайна, че продължава да се строи – въпреки забраната, поставена от министерство по туризма. Мръсотията, шума и простотията по строителните площадки радват очите на родни и чуждестранни туристи.

Към атракциите от чалга, лошо обслужван...

+1 1 глас

Няма време!

А имаше толкова много събития, за които трябва да се напише.  Няма. Няма никакво време. Успявам само да чета. Нещо. Почти не коментирам. Занемарих блога. И стария и новия. И въобще нета.
Грижи. Работа. Семейство. Само това ме вълнува в последно време.
А има толкова много, за което да се напише......
+4 8 гласа

204

Аз принципно пътувам всеки ден с него. Автобус 204.
Принципно този автобус закъснява. Понякога го няма даже час. А един път даже два.

Така закъсня и вера. Хората се изнервиха. Някои от тях даже много. И аз се почувствах до известна степен подразнен от ситуацията. Закъснях за работа. Качих се на втория, защото беше по – хубав, по – празен и можеше да седа и да почета книжка докато плаваме сред задръстването.

Седнах, извадих книжка и се з...

0 0 гласа

204

Аз принципно пътувам всеки ден с него. Автобус 204.
Принципно този автобус закъснява. Понякога го няма даже час. А един път даже два.

Така закъсня и вера. Хората се изнервиха. Някои от тях даже много. И аз се почувствах до известна степен подразнен от ситуацията. Закъснях за работа. Качих се на втория, защото беше по – хубав, по – празен и можеше да седа и да почета книжка докато плаваме сред задръстванет...