Матурите - мит или просто виц?
Цяла една българска община завърши училище със среден успех по български език 2,97. Едно столично школо успя да изкара на пазара на труда випуск, взел матурата с 2,82. Няколко гимназии, прокламирани всяка година като "елитни", "топ", "ВИП" и прочие за място, в които всяка година само що не се лее кръв, се оказаха извън челната десетка по успех. Общините, смятани за трудни, "двуезични", "със затруднения в усвояването на българския" и така нататък, от които се очакваше да оглавят опашката на двойкарите, кротко си кютат някъде около тройката и дори се радват на добър (4). Ученици с награди от олимпиади не можаха да вържат пълната шестица на изпита върху образователния минимум, а с нищо неизпъкващи като мислене и знание зубрачи също получават толкова.
След толкова противоречия в резултатите може ли да се вярва на матурите? Кое е мит - водещите гимназии или изпитните оценки? И кое кого опровергава?
Изводите от зрелостните изпити са толкова разнопосочни, че в момента дори не бива да се помисля за втора задължителна матура. Не и докато не изгладим "кривиците" на първата и не стане ясно резултат на какво са били високите оценки в едно или друго училище? Дали на фактора "мълчаливо протестиращ квестор", позволил преписване и подсказване? Или на "проверител от квартална прогимназия", който се е израдвал, че сред 150-те матури, дадени му за проверка, двама герои все пак са се пожертвали да пишат съчинение. И щедро ги е възнаградил с високи оценки на принципа "в царството на слепите и едноокият е цар".
Матурите се отличиха и с още един парадокс - на тях се видя, че най-добре знаят български децата от едно чуждестранно училище - Американския колеж. Място, където учебната система е доста по-различна от нашата. Включително и като начин на изпитване и оценяване. Следователно трябва да си помислим за пренареждане на приоритетите в учебния процес, за промени в учебниците и едва тогава да градим смели планове за светлото бъдеще.
В момента обаче нищо подобно не се споменава. Вместо това МОН подмята, че се кани да реди рейтингите на училищата и диференцираните заплати на преподавателите, та чак до стипендиите на средношколците от новата реколта според резултатите от изпита. А това би било дълбоко погрешно, защото некачествена матура не може да доведе до качествени изводи за каквото и да било. Какви са гаранциите, че трудът на учителя, дал на дългогодишния си ученик в клас различна оценка от тази на матурата, е некачествен? Няма гаранции, че той работи по-лошо от колегата си проверител, който по някакво стечение на съдбата е бил избран да оценява матури?
МОН се държи все едно оценката от изпитите е поставена отнякъде свише и поради това е свръхобективна, а не е писана от назначени от него проверители срещу 2,50 лева на писмена работа. Прекрасно се знае, че проверителите идват от определени училища, свикнали са с определено ниво на възпитаниците си, което е доста различно. Техните шестици не са някакво височайше откровение, както между впрочем и двойките им. И да пренаредим цялата си образователна система и приоритетите й само на базата на тяхното решение ще изглежда нелепо.
А иначе да са ни живи и здрави бъдещите пътни строители от най-зле оцененото училище, завършили масово със "слаб 2". Дали нямаше да са ни по-полезни като работници, отколкото ако се явят на матура втори път наесен?

Comments12
Със смяната на местоработата при мен така се стекоха нещата, че откакто се провежда външното оценяване, само веднъж съм била с четвъртокласници и съм ги подготвяла за матурите, но тогава, през 2007 година, на пазара се продаваха такива помагала, които ме караха да настръхвам. Като това например:
http://bglog.net/Obrazovanie/12319
Благодаря, Пепи! Радвам се, че съм била полезна. :)
Светле, за известно време тестът не се отваряше, но сега вече се отваря. Само изпитния вариант по ЧО все още не можем да видим.
За да се подготвят добре четвъртокласниците, ще им трябват повече упражнения, в които ще трябва да формулират свободен отговор на въпрос, но това е възможно само ако могат да четат с разбиране. Помня как преди 10 години четох доклад за обучението по четене с разбиране за САЩ. В начален етап само 30 % се справяли успешно с тази дейност. Тогава ми се струваше странно, но на фона на днешните деца се убеждавам колко е вярно това твърдение.
Подкрепям те изцяло, Доче! Затова и аз подкрепям промените във тестовете.
* Защо да се напъваме по родната граматика- сложни думи, производни, наречия, числителни, подлог, сказуемо и т.н., когато това няма да се оценява? Какво се пише в часовете по ФКРУ? Учебниците и помагалата гледат в една посока, а създателите на НВО - в друга...
Ясно е, че акцентът пада върху установяването на четивната грамотност, но във връзка с предложения текст за четене са поставени въпроси от областта на граматиката, което означава, че в теста за ВО въпросите може да бъдат свързани както с морфологията, така и със синтаксиса.
Колеги, благодаря ви за коментарите!
Pagination