:) Докато  МОН  проверява "зрелостта" на   19-годишните граждани на Р България, реших да  направя няколко прости сметки:              

МОН харчи над  5 000 000 лв. за 76 080 ученика. Следователно проверката на "зрелостта" на един ученик струва  65,72 лв.

Всеки  ученик се явява на два изпита, т.е. два  дни по 4 часа, което ще рече, че един изпитен ден /4 часа/ струва  32,86 лв.  Един час от матурата  е 8,21лв.

А сега да погледнем колко лева  харчи МОН за   една учебна година на  един ученик:

За София стандарта е 980 лв. Учебната година е с продължителност 34 седмици за 9, 10 и 11 клас, а  в 12 клас е 31 седмици. Следователно  за една учебна седмица за 9-11 клас МОН  харчи 28,82лв., а за 12 клас -31,61 лв. 

Задължителните учебни часове за една учебна седмица са 32 часа /ЗСООМУП/ и  за един учебен час  за  9-11 клас МОН разходва 0.90лв, а за 12 клас-1,01лв.

И така, какво показаха сметките:

За обучението и подготовката на децата  в гимназиалната степен МОН   отделя по 90ст. -1лв. за учебен час, а  за  да  ги "оцени" с матури-8 лв.за час.

Следователно МОН  дава осем пъти повече средства за "оценяване", отколкото за обучение!

За сравнение:

Таксата за   теста АСТ  /американската матура за прием в колежи и университети / e $30.00 / есето не е задължително/  или по курса за деня  37,80 лв. Ако българският ученик иска да продължи образованието си в САЩ, това ще  му струва 37,80 лв. Но ако иска да продължи  образованието си в българско висше училище,  за да му даде диплома, МОН  ще усвои 65,72лв. от парите на данъкоплатците /родителите/. Изчислени по курса на деня- това са  52 $! 

Матурите на Вълчев са бизнес!      

 Съгласни ли сте с моето твърдение?

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:
Заповядайте, господин Местан, за да докладвате § 8 по вносител.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: По § 8 на вносителя има предложение от народния представител Станислав Станилов.
Комисията не подкрепя предложението, поради което ще го представя на пленарната зала:
В § 8 да се направите следните изменения и допълнения:
В § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1-4 отпадат.
2. Алинея 5 става ал. 1 и се изменя така:
“(1) За випуски 2008, 2009, 2010 в графата за държавни зрелостни изпити по желание на ученика се вписва и оценката от положените държавни зрелостни изпити или средноаритметичната оценка от годишните изпити по български и литература и по избран от ученика предмет, изучаван в часовете за задължителна подготовка в гимназиалния етап. За оценките от държавните зрелостни изпити Министерството на образованието и науката издава отделно свидетелство”.
3. Създава се нова ал. 2:
“(2) В дипломата за средно образование на учениците от випуск 2008 г., положили изпити пред чужди институти по математика, в графата за трети (незадължителен) държавен зрелостен изпит по тяхно желание се вписва оценката от изпита. Разпоредбата не се предлага за изпити от колоквиален тип”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте господин Станилов. Имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Ще ви прочета накратко мотивите, за да стане ясно според мен за какво по-точно става дума. С новия § 8 отпада необходимостта за промени в закона, свързани единствено с опасността от съдебно обжалване на матурите. Също така се осъществява една преходност и постепенност на въвеждане на матурите, изискана както от § 8 от Преходните и заключителните разпоредби, „Държавен вестник” бр. 41 от 2006 г., изм. бр. 105 от 2006 г., така и на Националната програма за развитие на образованието – учители, родители и ученици. Дава се възможност на министерството да извърши необходимата подготовка за качествени матури по същество, както и време за оценка и анализ.
Проведените миналата година пробни матури от Министерството на образованието и науката, както и провежданите в момента масово по училища пробни матури, показаха тотална липса на подготовка на учениците за тестова форма на изпитване. Материалът, преподаван досега, не е съобразен с тази нова форма на изпитване. Няма извършени и анализирани достатъчен брой национални апробации. С моето предложение се дава възможност и учителите да ориентират преподаването към тестово изпитване на всички нива. Дава се възможност и на учениците да усвоят стратегия за решаване на тестове, дава се възможност на ВУЗ да преминат постепенно към тази форма на прием. Дава се възможност всъщност да се изпълни духът на изискването на закона, по-специално чл. 4а – „Държавен вестник”, бр. 41 от 2006 г., правото на образование да се осъществява при спазване на принципите на прозрачност на управлението и предвидимост на развитие на системата „Народна просвета”.
Необходимо е решенията на МОН да бъдат предсказуеми и да има време за подготовка, организиране и провеждането им. Има много недоогледани съществени проблеми, свързани както с организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити, така и по същество. Затова до окончателното изясняване на процедурата и същността на провеждането на държавните зрелостни изпити е абсолютно необходимо да има преходен период, който да позволява изясняване на всички възникнали въпроси, без това да се отразява на зрелостниците. Абсолютно наложително е да не се експериментира със съдбата на децата, само за да се отчете дейност. Провеждането на матурите не е по-важно от съдбата на децата. Важното е да не се поставя началото на една лоша практика, която после трудно може да бъде спряна.
Призовавам колегите народни представители да обмислят това мое предложение и да гласуват по съвест. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Станилов.
Желаещи да вземат отношение по този въпрос?
Заповядайте, госпожо Понева.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! В предложението на господин Станилов съзирам много логика и искам да кажа, че ще го подкрепя, само че с една редакция, която искам да предложа. Това, което господин Станилов предлага в ал. 1, да се отнася само за випуск 2008 г., тъй като наистина има усещане за това, че матурите тази година ще бъдат експеримент, който ще се отрази най-вече върху децата. Защото ако бумерангът от неуспеха се върне само върху министерството, отговорността ще си се носи и целият негатив ще бъде там. Но когато всичко това ще се стовари върху децата, които ще бъдат невинните жертви на този експеримент, мисля, че трябва да се направи нещо като компенсация за това, че ще бъдат подложени именно на този експеримент.
А защо казвам, че ще бъде експеримент? Отива се към тези матури на тъмно, като искам тук да вмъкна, че абсолютно подкрепям и поздравявам господин Вълчев за куража да въведе матурите. Абсолютно съм за това да има матури и наистина го поздравявам за това, но 2008 г., началото на тези матури, просто ще бъде лош експеримент.
През 1995 г. беше въведен тест за след седми клас по български език и литература. Много тежко беше тогава, тъй като след седми клас няма втори опит. Тестът беше пълен провал, но от това пострадаха само децата, тъй като в теста тип multiple-choice-items имаше по два верни отговора на един въпрос. Тези от децата, които бяха дали верния верен отговор, получаваха добра оценка. Тези, които бяха дали верния грешен отговор, бяха санкционирани с ниски оценки. И всичко се стовари наистина върху тях. Още повече за матури 2008 г. няма създадени критерии за оценяване и стандарт за оценяване. Всичко това ще се прави след като мине изпитът, ще се натаманява някак си, ще се види какви точки ще отговарят на „3”, „5” или „6”.
Тук искам да кажа, че намерих документ в Интернет: Индикативна годишна програма за предстоящите през 2008 г. процедури за представяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешки ресурси”, от която се вижда, че 3 млн. 911 хил. лв. са преведени на Център за контрол и оценка на качество на образованието за създаване на работна рамка за вътрешно и външно оценяване. Тази рамка трябва да обхваща създаване на стандарти за измерване на оценката, знанието, уменията и компетенциите, включително и на националните изпити. Значи по стар добър управленски български обичай един пари са взети, но работа не е свършена и всичко това се отнася отново до матурите и до това, което ще се случи с децата от випуск 2008 г.
Предполагам, господин министър, Вие сте видели на Вашия много приятен клип, който върви по телевизия, отговора на випуск 2008 г. В него се съдържа изречението: „Випуск 2008 г. отвръща на удара: изборите са следващата година!”. Така завършва клипът на децата, които Ви отговарят.
Освен че няма създадени критерии, не са проведени пробни матури – това, което изисква прословутият § 8 от Преходните и заключителните разпоредби. Вие предлагате такива промени в закона, които да гарантират наистина да няма юридически пречки по провеждането на матурите, но не трябва законът да се привежда към матурите, а напротив – матурите да бяха така подготвени, че да не се налага да се променя законът.
Миналата година випуск 2007 г. имаше такава пробна матура, но випуск 2008 г. – нито една. Децата не знаят наистина какво ще се случва с тях. Помагалата, които са издадени, Вие сам се разграничихте от тях и с право, защото в това, което аз успях да прегледам, особено по български език и литература, са включени произведения, които не са включени и в матурата. Как ще се подготвят тези деца?! Те наистина отиват в абсолютно незнайна посока, те отиват в една тъмна стая, образно казано. И тъй като, както казах в началото, всичко това ще рефлектира върху тях, направете този компромис, колеги, само випуск 2008 г. да могат да избират дали да впишат в дипломата си оценката от матурата, или оценката, образувана така както, да речем, за випуск 2007 г. Това всъщност наистина е компромис – може би това не е точната дума, а това е наше задължение, за да компенсираме тези деца, които ще бъдат опитните зайчета в експеримента, наречен матура 2008 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Госпожо Понева, само за секунда. В чисто редакционен аспект, какво точно бихте предложила като текст да се уточни, че се отнася за випуск 2008 г.? Къде и как?
АНТОНЕЛА ПОНЕВА: В предложението, което е направил господин Станилов за промяна на ал. 1, фигурират випуск 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Аз предлагам да отпаднат 9 и 10, а да остане само 2008 г. Разбира се, това е с огромното доверие към министерството, че за една година ще бъдат готови за провеждане на матури, така както трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Реплики към госпожа Понева?
Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Има един принципен въпрос, който трябва да получи отговор в тази зала. И този въпрос, колежке Понева, е: ще има ли през 2008 г. зрелостни изпити или няма да има? Защото випуск 2008 г. не е по-добър от випуск 2009 г., за когото ние можем също да изговорим същите аргументи и същите основания.
Аз съм абсолютно убедена в добрата воля на родителите, които готвиха тези предложения по закона, и които проф. Станилов тук добросъвестно изложи пред вас. Видели сте ги всичките. Или имаме куража и волята да подготвим грамотно, сериозно, отговорно държавните зрелостни изпити – те да стартират тази година, или да обясняваме как всеки следващ випуск ще бъде еднакво уязвен от това, че ще бъде подложен на видове изпити, които от няколко години вече в България не се правят. Това е въпрос на политически кураж и на сериозно отношение и аз се надявам, че и министър Вълчев ще внесе повече яснота в тази наша готовност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втора реплика има ли? Няма.
Госпожо Понева, заповядайте за дуплика.
АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо Богданова, мисля, че се изразих достатъчно ясно. Не става дума за качеството на учениците на випуск 2007, 2008, 2009 или 2010 г., става дума за това как се е подготвило министерството за провеждането на матурите. И аз казах, правя това предложение с огромното доверие, че министерството ще създаде необходимите стандарти, че ще проведе пробните матури на випуск 2009, че ще издаде някакви помагала за подготовка, както навсякъде в цял свят за всякакъв вид обучение съществуват. А това, което Вие казахте, че няма да има разлика между випуск 2008 и випуск 2009, е много страшно и много тъжно - Вие признавате, че ситуацията, ще бъде същата, че подготвеността ще бъде същата. Защото аз говоря единствено и само за подготвеността за провеждането на матурите, далеч съм от мисълта за качеството на учениците или на учебния процес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, бих искал съвсем накратко да взема отношение по предложението на проф. Станилов. Не знам дали стана достатъчно ясно, тъй като не винаги човек като слуша от залата текстовете, може веднага да разбере как те се отнасят към един нормативен акт. Но искам съвсем ясно да кажа, че всъщност става въпрос за предложение, което да направи през следващите три години матурите по желание. Да няма някакво недоразумение. Става въпрос тази година да се проведат матури, но оценките от тях да не са задължителни, респективно догодина, респективно по-догодина и всъщност ние да проведем наистина държавни зрелостни изпити през 2011 г. За това става въпрос.
Всички аргументи – дали е било подготвено министерството, дали е имало достатъчно задачи, дали този или онзи си е бил свършил работата, дали децата били разбрали, според мен са вторични аргументи. Основният аргумент е, че у нас все още има нежелание ние да проведем държавни зрелостни изпити. Поне не у всички има.
Искам да припомня, че решението за провеждането на такива всеобщи държавни зрелостни изпити без системата на освобождаване, която съществува от 1964 г. в България, за съжаление, е приета още през 1998/1999 г. Ясно е, че това е едно голямо постижение на Народното събрание тогава. За съжаление обаче нямаше воля много години, вече близо 10 години, наистина да се стигне до провеждане на държавни зрелостни изпити. И при цялото ми уважение, госпожо Понева към Вас, бих искал да кажа, че аргументите през всичките тези години са тъкмо тези, които Вие споменавате. Ама готови ли са децата? Не са готови. Догодина пò ли ще са готови, след три години пò ли ще са готови? Това ще е първият випуск. Опитни зайчета! Ами който и да е първи випуск, може да бъде наречен опитни зайчета. Това ще бъде винаги така.
Давате и други примери – Министерството на образованието и науката да издаде помагала. Добре, разумно е. Така било в цял свят. Като е толкова разумно, защо не вземе Народното събрание да реши, че Министерството на образованието и науката ще издава учебниците, а не издателствата? Защо не вземете да го решите това? Знаете ли защо? Защото никой няма да ви разреши, затова!
Така че, недейте да си прехвърляме аргументи от нещо, което действително засяга хората и аз разбирам, на никого не му е приятно детето му за пръв път да се яви на нещо, което няма традиции и т.н. Това го разбирам, опитваме се по всякакъв начин да създадем условия, при които децата и родителите да се чувстват комфортно. Дали ще успеем – не мога да кажа, но така или иначе правим всичко, което е по нашите сили, по нашите разбирания, за да постигнем такъв ефект.
Бих искал също да повдигна въпроса и за втората алинея, която предлага господин професорът Станилов. На нея някак си никой не обръща внимание, тя ни повече, ни по-малко е: деца, които са положили изпити пред, забележете, чужди институти по математика (ако някой може да ми обясни какво значи чужд институт по математика!), това да им се признава за оценка на държавен зрелостен изпит. Аз самият много се изненадах, но после всичко си дойде на мястото. Това, което Вие, професоре, казвате, и това, което беше съобщено след Вас, всъщност е едно предложение на една дама, която преподава математика. Вие го знаете, тъй като тя беше в комисията.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Да, така е.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Тя, разбира се, се представи като родител, но всъщност това е едно от качествата й, основното качество е, че тя преподава математика. И какво всъщност казваме с този текст? Нали разбирате какво казваме с този текст?
И последното нещо, уважаеми господин председателю и уважаеми колеги, което бих искал да кажа, е следното. Някак си лично приемам това, когато се твърди, че матурите през 2008 г. са едно дело на Министерството на образованието и науката и ние с много лека ръка казваме: хайде сега, да става каквото щè, ще се опитаме, ще се направим на герои. Искам да ви кажа, добре е да се знае това нещо, че повечето министри в Източна Европа, които са провели държавни зрелостни изпити, до няколко месеца са си отивали. Аз зная това нещо, не мислете, че не го знам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има господин Лютви Местан.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, предложението на проф. Станилов и особено изказването на госпожа Понева показват едно – дискусията какви държавни зрелостни изпити ще проведем през 2008 г. не е проведена. Аз възприемам изказването на госпожа Понева като заявка за необходимостта да се проведе тази дискусия. Защото въпросът не е дали сме „за” или „против” матурите. И аз много моля обективният анализ, който се прави от народни представители, критичността им да не се възприема като позиция против провеждането на държавните зрелостни изпити. Защото дали има готовност за провеждане на държавни зрелостни изпити не е вторичен аргумент. В никакъв случай не бих могъл да се съглася с това. Разбира се, Министерството на образованието и науката не е длъжно да издава учебници, то одобрява по съответна процедура учебно съдържание, това е отговорност на авторски колективи, на издатели. Но Министерството на образованието и науката според мен е длъжно да обяви оценъчната скала преди провеждането на държавния зрелостен изпит. Дълбоко съм убеден в това! В противен случай, ако оценъчната скала се нагоди към резултатите, ние ще опорочим основната идея, свързана с провеждането на държавните зрелостни изпити. Това означава, че не залагаме стандарти, към които учениците да се стремят, а обръщаме посоката, нагаждаме стандартите спрямо учениците.
Уважаеми колеги, проведени по този начин държавните зрелостни изпити – поемам политическа отговорност за думите си – ни повече, ни по-малко означава под формата на провеждане на държавни зрелостни изпити да се „изяде” самата идея за държавния зрелостен изпит. Съжалявам, че трябва да кажа това.
Вчера поставих въпроса кога ще е ясна скалата за оценяване и дали е вярно, че оценъчната скала ще бъде обявена след провеждането на самия зрелостен изпит, след като бъдат регистрирани резултатите. Това е повече от притеснително. Ако отпадането на изискването с наредбата да се уреди въпросът за формирането на оценката от държавния зрелостен изпит, защото ние утре ще гласуваме и такова предложение на вносителя, ако целта е чрез приемането на това предложение да се подготвят условията оценъчната скала да бъде обявена след регистриране на резултатите, забележете, аз мисля, че под формата на провеждане на държавен зрелост изпит ние ще „изядем” самата идея за държавния зрелостен изпит.
Много е важно тази дискусия да се проведе, ако трябва и в комисията, наистина да има яснота какво правим. Ние имаме политическа воля за провеждане на държавни зрелостни изпити още за випуск 2008 г. Да, но ние нямаме политическа воля за провеждане на национално представително социологическо проучване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има възможност за реплики.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): За изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие направихте едно изказване, което беше като мотивировка на Вашето предложение, но не съм сигурен дали можете да направите второ изказване. Но можете да се възползвате от възможността за реплика, няма да Ви прекъсна на втората минута.
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Няма да репликирам председателя на комисията, но той каза нещо много важно. Аз нямаше да се хвана да излагам пред вас мотивите на голяма група родители и ученици, които са и мои избиратели, ако имаше критерии, ако тези критерии бяха ясни, ако имаше документация, свързана с предстоящите зрелостни изпити. Такова нещо няма и не се вижда и намерение да има. Същото и за критериите – за критериите е още неясно, нищо не се знае, а зрелостните изпити са пред прага. Това исках да ви кажа само.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Местан, навярно няма да правите дуплика на тази реплика?
Не знам дали и господин министърът не би искал на даден етап да вземе отношение.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Въпросът е същият.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ако имате желание, господин Вълчев.
Заповядайте, господин Методиев, имате думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, в последните 15-20 минути ние върнахме дебата от вчера и този, който не го е слушал и наблюдавал, сега може да разбере къде е големият въпрос на това изменение и допълнение.
Кога е готово Министерството на образованието и науката и кога са готови децата, за да се въведат държавни зрелостни изпити е от тези въпроси, по които всеки може да спекулира и интерпретира до безкрай. Всеки, който се чувства граждански активен, всеки, който се чувства загрижен от родителска гледна точка, всеки, който иска да реализира политически сблъсък на власт и опозиция. Темата е много лесна за спекулация, изключително лесна.
Аз взех думата, за да кажа обаче каква е фактологията, какво се е случвало и каква е близката перспектива, за да започне цялата процедура в България да се възстановят матурите, защото в България е имало матури дълги години. Аз съм възрастен човек, но не чак толкова много и съм се явявал на матура – за сведение на тези, които си мислят, че съм по-възрастен, съм само на 50 години. Това означава, че ние възстановяваме един процес, но го възстановяваме в една среда на европейско образование, в която изискванията са се повишили значително в последните 20-30 години на миналия век. Появили са се стандарти. На български език ги наричаме държавни образователни изисквания. Основният стандарт, това е Законът за учебния план и общообразователния минимум, за да има някъде яснота къде е равният старт за децата. Това българският парламент направи през 1999 г. След това трябваше да се направят стандарти по учебни предмети – също държавни образователни изисквания на български. Тези държавни образователни изисквания излязоха в „Държавен вестник” през 2000 г. Въпросът беше тяхното въвеждане, не експериментиране – тази дума също е в порядъка на спекулативните изрази – тяхното въвеждане и установяване като практика в българското училище.
Препъването в края на 2001 и началото на 2002 г. не позволи този процес да върви стабилно, с което законът не беше изпълнен 2003 г. да се въведат матури. Намериха се множество аргументи, абсолютно всички до един - аз познавам идеално, но няма да ви занимавам с тях – абсолютно всички до един безмислени, защото ще повторя от вчера: министърът на образованието в 2002 г. си позволи да каже, че няма да спазва закона и беше тежко санкциониран от Административния съд. Това е големият конфликт, затова се плаща скъпата цена на отложените матури. Всичко останало просто е от вторичен порядък. Така ли казахте, господин Вълчев?
Сега ние сме в зала, в която не се говори за това как се прави едно учебно съдържание и учебен предмет. Ние сме в зала, която се нарича Народно събрание, в която се изразява политическа воля. Тази политическа воля вече е ясна и на всички парламентарни групи, че това закъснение е тежък удар върху българското образование, това закъснение е тежък удар върху модернизацията на българското общество и затова трябва да се въведат матурите. Това е основният разговор, който водим тук.
Представяте ли си – съжалявам, че в залата го няма проф. Пантев, мой преподавател от Софийския университет по история – ние с него да седнем пред вас тука да се занимаваме с учебното съдържание на история за 7 клас? Ние започваме да издребняваме без да го осъзнаваме. Защо? Защото сме подложени на натиск, като народни представители, от български граждани, което е естествено. И искаме тук да дадем отговор на нещо, за което хората ни питат на улицата, което също е естествено. Но този натиск трябва да ни се отразява като на хора, които знаем, че носим преди това друга, голяма отговорност, повтарям тази отговорност: модернизацията на българското общество и на българското образование.
Аз, като бивш министър на образованието, познавайки тази институция, ще кажа следното: няма възможност за динамична работа на експертно равнище в това министерство при липса на политическа воля от страна на правителството. Няма такава възможност! Експертизата няма да бъде готова докато няма много тежък натиск от правителството с политическа воля. Проблемът е, че в тези години липсваше този натиск и тази политическа воля върху експертизата. Затова сега имат основание моят колега госпожа Понева, има основание господин Местан, когато слушах последните им изказвания. Но недейте да не казваме нещата с истинските им имена. Това е проблемът, а не да отложим с още една година. Като отложим с още една или с още две години, като им дадем възможност за избор? Да, добре, няма да се реализира тази политическа воля във време. Няма! Бъдете сигурни, колеги. Няма да се случи, особено пък в година на избори като 2009 г.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли желаещи за реплики към господин Методиев? Няма реплики.
Има ли желаещи да вземат думата по този параграф?
ИВАН КОСТОВ (ДСБ, от място): Страх и нерешителност седем години. Това е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Чуват се отделни мнения от залата.
Има ли желания да прозвучат съждения от трибуната?
Желаете ли думата, господин Костов?
Продължаваме със „Заключителни разпоредби”.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбира се, ако има някакви реплики, аз съм готов да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма такива.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря.
„Заключителни разпоредби”.
Има предложение от народните представители Местан, Богданова, Близнашки, Кънева, Михайлова, Калканова и Кумчев – наименованието „Заключителни разпоредби” да се замени с „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието „Заключителни разпоредби” и предлага следното наименование: „Преходни и заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Навярно няма да има особено оживена дискусия по това предложение.
Бихте могли да преминете към следващото.
ДОКЛАДЧИК ЛЮТВИ МЕСТАН: Комисията предлага да се създаде § 8а, който става § 11 със следната редакция:
„§ 11. Разпоредбата на чл. 4а, ал. 2 не се прилага за организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити по чл. 24 за учебната 2007/2008 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Може би има желаещи да вземат думата по този текст? Няма.

Учителите не знаят дали 30 или 50 точки са равни на слаб 2
100 точки на зрелостен изпит са равни на шестица - това вече го знае всеки. Колко обаче трябват, за да минеш със среден 3? Двадесет и пет? Или 50? Това е въпрос с повишена трудност, на който в момента едва ли са в състояние да отговорят повече от десетина души. Защото начинът, по който ще се формират оценките на зрелостните изпити и при кандидатстването за гимназия след седми клас, в момента е една от най-строго пазените тайни в държавата

Публикувам стенограма от заседанието на Комисията, но  ако  това  изнервя  блогерите, мога да го изтрия :)
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА



П Р О Т О К О Л
№

На 13.02.2008 г. от 15.10 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката. То бе открито и ръководено от председателя господин Лютви Местан.

***

ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, за пореден път имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по образованието и науката при следния дневен ред:
1. ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2008 г.), № 802-00-2, внесена от Министерския съвет на 31.01.2008 г.
2. ПРОЕКТ ЗА РЕШНИЕ ЗА ЗАКРИВАНЕ НА ЮРИДИЧИЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ В СТРУКТУРАТА НА ТЕХНИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА № 702-03-39, внесен от Министерския съвет на 28.12.2007 г.
3. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА, № 802-01-6, внесен от Министерския съвет на 25.01.2008 г.
Има ли други предложения във връзка с дневния ред? Не виждам.
Моля да гласуваме този дневен ред.
Дневният ред се приема с единодушие.
Позволете да представя гостите на нашето заседание: вицепремиерът и министър на образованието и науката доц. Даниел Вълчев, заместник-министърът на образованието господин Атанасов, съветникът на министъра на образованието и науката госпожа Добрева, има други служители и експерти на Министерството на образованието и науката, госпожа Янка Такева.
Бих искал да ви представя и госпожа Шукран Идрис – кмет на община Кирково, но която присъства на това заседание в качеството на делегиран представител на Асоциацията на родопските общини. Присъства и госпожа Тачева, която представлява Националното сдружение на общините в Република България.

……………………………………………………..

Преминаваме към т. 3 от нашата програма.
Уважаеми колеги, както повелява традицията, първо се обръщам към представителя на вносителя да представи законопроекта. Господин министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Разрешете ми да представя на вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Всички вие знаете, а една голяма част от вас активно участва в работната група по създаването на нов Закон за народната просвета или с наименование, което после ще бъде решено, но така или иначе закон, който да замени сега действащия Закон за народната просвета.
Същевременно обаче въпреки моето нежелание да правим частична промяна, при положение че до няколко месеца ще сме в състояние да внесем изцяло нов законопроект, все пак направихме това предложение пред Министерския съвет, то беше утвърдено и сега го представям пред вас.
Става дума за няколко групи предложения, които са групирани в 4 групи, както можете да видите в мотивите към законопроекта.
От една страна, промени в уредбата, свързани с провеждането на държавните зрелостни изпити. Уредбата като цяло в Закона за народната просвета, в Закона за професионалното образование и обучение, в Правилника за приложение на Закона за народната просвета са правени в различно време, тук-таме терминологията е различна, има различни тълкувания. Една част от тези тълкувания дават основания на противниците на държавните зрелостни изпити да атакуват различни актове на министъра с оглед непровеждане на държавните зрелостни изпити.
Мисля, че всички се убедихте, няма да има някакви сериозни проблеми със съдилищата, но считаме за правилно да представим на вашето внимание текстове, които биха разсеяли съмненията допълнително, така щото и Народното събрание да покаже ясна воля, че стои зад провеждането на държавните зрелостни изпити.
По отношение на втората група въпроси това са въпроси, дискутирани по време на учителските протести. Знаете, че не се стигна до подписване на споразумение, но правителството пое ангажимент това, което беше в проекта за споразумение, да го отстояваме и във връзка с това предлагаме да бъде въведено изискване за деклариране на предоставяните от учителите частни уроци както и отсъствието на конфликт на интереси с оглед създаването на по-голяма прозрачност в тази дейност. Считаме, че трябва да се дефинира “конфликт на интереси”. Считаме, че нарушаването на забраната трябва да води до трудовоправни последици.
На трето място предвиждаме основание за прекратяване трудовото правоотношение на директора при случаи на неефективно управление на финансовите средства. Ще дам обяснение. Миналата седмица в Комисията по труда и социалната политика имаше известно колебание за какво става въпрос.Искам ясно да кажа, че това не е ново основание за освобождаване на директор. В случая началникът на регионалния инспекторат, респективно министърът би могъл да направи това на съществуващите основания. Тук става въпрос за друго. Ако в едно общинско училище директорът системно харчи повече, отколкото има право да харчи, какво може да направи кметът? Той не може да направи нищо, тъй като работодател на учителя е министърът, респективно началникът на регионалния инспекторат. Ние с тази разпоредба казваме така: ако директорът надхвърли с 20% това, което има право да изхарчи по делегирания бюджет, по искане на финансиращия орган, министърът, респективно началникът на регионалния инспекторат не може да откаже уволнението. Т.е. това е разпоредба изцяло в защита на общините, ограничаване на нашите права. Всъщност когато кметът каже, че директорът харчи повече от тези 20% и поиска от нас това уволнение, ние нямаме право да откажем. Това не са нови основания, те са същите, които съществуват и сега.
И на четвърто място нещо изключително важно, по което ми се струва, че дискутирахме преди 2-3 седмици, уреждането на статута на защитените училища с оглед постигане на баланса между идеята за гарантиране качеството на образованието и ефективността на системата. Това е нещо изключително важно с оглед на делегираните бюджети. Представих пред вас вижданията на Министерство на образованието и науката, които изработихме като принципи и първоначални изчисления заедно с Министерство на финансите и Световната банка. Наясно сме, ако бъде утвърден такъв текст, какво бихме предложили в Министерския съвет. Останах с впечатление, че като цяло се приема това, което предлагаме. В крайна сметка Народното събрание ще реши дали ще въведем статута на защитените училища, но досега не съм чул политическа позиция, която да е против това да има защитени училища в страната. Мисля, че това е правилна стъпка.
Ако имате въпроси, ще отговорим.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Предполагам, че ще има въпроси.
Откривам дискусията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Господин председател, господин министър, колеги! Смятам, че в хода на дискусията трябва да се откроят няколко неща. Имам някои уточняващи въпроси във връзка с част от предложенията.
На първо място, нека всички си пожелаем в края на тази учебна година най-после да бъдат проведени държавните зрелостни изпити, като “най-после” го казвам с чувство на самокритика, защото като народен представител съм вносител на няколко законопроекта за отлагане на тези държавни зрелостни изпити. Господин министър, за мен това ще бъде чудо, дори някак не смея да мисля за това.
Между другото, преди заседанието прочетох новината, не знам доколко е актуална, че вече 35 учебни висши заведения са признали, че ще приемат за вход резултатите от държавните зрелостни изпити. (Шум и реплики.) Това е един безусловен знак, че висшите учебни заведения…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Всъщност 36 ги признават като оценка, която служи за вход, и още четири ВУЗ-а като балообразуваща оценка.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Искам да кажа, че това е едно доверие от страна на висшите учебни заведения към начина, по който ще бъдат организирани държавните зрелостни изпити. Мисля, че събудихте това доверие с перфектния начин, по който бяха организирани тестовете след 7-ми клас в края на миналата учебна година.
Пожелавам успех! Дано всичко това да стане и го отчетем като успешен акт в края на тази учебна година!
От медийния интерес след приемането на законопроекта след заседанието на Министерския съвет безспорно най-коментиран е текстът за задължението на преподавателите да подават декларации и съответно определението, което давате за конфликт на интереси. Може ли малко повече конкретика кой всъщност ще проверява истинността на подаваните декларации? Един месец след влизането на този законопроект в сила е срокът, в който трябва да бъдат подавани декларациите. Каква ще е процедурата – кой ще проверява истинността на тези подавани декларации? Този въпрос стои доколко текстът ще бъде работещ и ще има реални резултати срещу това явление, което опитваме да ограничим с тази първа стъпка – сенчестата страна на образователната система – частните уроци, парите, които бяха споменавани, които са внушителни суми.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Процедура. Струва ми се, че има логика, понеже коректно бяха дефинирани четирите групи проблеми, които се опитва да решава този законопроект, как да подходим? Ако искате, можем да проведем обща дискусия, защото примерно ми се струва, че проблемът на статута на защитените училища не е в един логически ред с организацията на държавния зрелостен изпит. Тук чувам, че е по-добре да проведем дискусията върху целия законопроект.
Акцентът в моето изказване няма да е върху текстовете на държавните зрелостни изпити. Важно е във връзка с държавните зрелостни изпити да се декларира ясна  политическа воля, че няма да се повтори онова, което се случваше през последните 5-6 години към м. март-април – месец преди провеждането на държавния зрелостен изпит. Законът, който задължава Министерство на образованието и науката да провежда този изпит, е, ако не се лъжа, от 1998 г. Но вече 10 години така и не се прилага на най-различни основания. Според мен една от причините е и липсата на политическа воля, която би могла да се скрие зад решението на Върховния административен съд. Няма да коментирам текстовете, които се отнасят до организацията на този изпит, за да не се възприемат като възможност за повтаряне на порочната практика. Мисля, че дори да имаме някои съображения, е добре да ги изразим под формата на конкретни предложения между първо и второ четене, като си дадем достатъчен срок за тези предложения. С това приключвам коментара си по отношение на държавните зрелостни изпити.
По отношение конфликта на интереси. Много е важно наистина да чуем още веднъж от вас, че под “конфликт на интереси” разбираме не въобще предоставянето на образователна услуга от учителя, а когато това се прави нерегламентирано и то в училището, където съответният учител е на щат. Това е важно, мисля, че е казано, но ако има нужда от прецизиране и доуточнение, мисля, че също ще го направим между първо и второ четене.
Господин министър, имам въпрос, който искам да задам. По своята същност § 10 – последният текст, представлява ретроактивно действие на закона. Моля Ви за коментар. Става въпрос за декларациите, защото съгласно закона те трябва да се подават и за предходна учебна година - за 2006-2007 г.
Уважаеми колеги, основният акцент на моето изказване е свързан с темата защитени училища. Той излиза извън приложното поле на определението за защитени училища. Мисля, че по отношение на училищната мрежа и финансирането на средното образование се извършва не просто реформа, а мащабът на тази реформа може да заслужи и други определения. Това е най-смелата реформа, която се провежда от прехода насам. Принципът “средствата следват ученика” ще доведе по естествен път до ускорено оптимизиране на училищната мрежа. Много бих искал точно с това изменение на закона да предвидим онези защитни механизми за финансиране на училищата, оцелели след оптимизиране на мрежата до краен предел и за които наистина е невъзможна по-нататъшна оптимизация. Но ако в такива случаи, когато има пределна оптимизация, но има недофинансиране на останалите училища, смятам, че реформата ще бъде дискредитирана. За да не се случи това, е много важно с това изменение на закона освен дефиницията за защитено училище на второ четене, отсега да кажем, че това е абсолютно в логиката на законопроекта, който разглеждаме, ние би трябвало да разширим и допълним вече съществуващото в Закона за народната просвета, в § 6б-в на Допълнителните разпоредби определение за средищно училище. Смятам, че наличието на това определение е нещо важно, но би трябвало да обвържем статута на защитено училище с определени финансови ангажименти на държавата.
За да не бъда голословен, ще дам няколко примера. Предполагам, че след това и представителят на Асоциацията на родопските общини ще вземе отношение. Неслучайно ги помолих да представят декларация от Управителния съвет на Асоциацията на родопските общини. Бих искал да отворя веднага скоба и да кажа, че не би следвало да ме уличавате в партийна пристрастност, защото в тази асоциация членуват кметове, избрани от листите на най-различни политически сили, има и независими кметове на общини. Става въпрос за образованието, затова трябва да бъдем достатъчно отговорни.
На територията на Кърджалийска област през учебната 1990-91 г. е имало 304 училища, 2007-2008 учебна година се откри в само в 88 училища, т.е. за период от 17 години ние сме закрили близо 216 от тези училища. И най-интересното, забележете, от днешните 88 училища за учебната 2008-2009 г. съгласно вече изразената воля не само на кметовете, но и на общинските съвети ще оцелеят само 26 средни оброобразователни училища - основни и средни, тук не влизат професионалните училища за седемте общини, с близо 420 населени места.
Защо съобщавам тези факти? Това е не просто оптимизиране, това е не просто реформа. Това е наистина революция, гигантска по мащабите си реформа. И въпреки това кметовете са направили анализ, че значителна част от тези оцелели 26 училища по стандарта издръжка на един ученик няма да бъдат дофинансирани. Смятам, че предвиденият механизъм на защитените училища няма да е достатъчен, защото защитеното училище се намесва като инструмент, когато броят на учениците в паралелките на съответното училище е под 18 деца и понеже е невъзможно неговото закриване, се налага неговото съхраняване и по определени критерии – допълнително финансиране.
Но тези 26 училища, които единствени ще останат в тези 7 общини, и това не се отнася само до Кърджали, а предполагам се отнася и до Благоевград, Смолян, Пазарджик и други региони, дори при наличието на 23-24-26 деца в паралелка, по стандарта издръжка на едни ученик ще изпитват недостиг на финансови средства, защото при равни други условия там ще има допълнителни разходи.
Конкретен пример. Община Кирково, при която от 1990 г. броят на училищата от 55 към днешна дата пада на 11 училища, а съгласно решение на Общинския съвет догодина ще останат само 4 училища, напр. в Средното общообразователно училище “Христо Ботев” в Чорбаджийско след тази пределна оптимизация ще се събират деца от 22 населени места. За тях общината ще поддържа по необходимост 7-8 автобусни линии, като броят за общината като цяло е 66 автобусни линии. Извинете, но за да станат децата 26 в тази паралелка, ако на сравнима база в центъра на Кърджали те са поначало 26, то тук, за да съберем 26 деца в паралелка, са необходими разходи за поддържането на 66 автобусни линии.
Господин министър, не знам доколко стандартът за издръжка на един ученик – 1151 лв., ако там са предвидени средствата за полуинтернатните групи и за извънкласните форми, ще кажа, че в една градска среда, ако е въпрос на избор на училищното ръководство дали да разгръща целодневна организация на учебно-възпитателния процес, дали да има извънкласни форми, то в такъв тип средищни училища, където се събират деца от 10-12 населени места, Чорбаджийско е краен пример с тези 22 населени места, то целодневната организация на учебно-възпитателния въпрос не е въпрос на желание и избор, а на абсолютна необходимост. Защото общината не може да осигури в различно време различен превоз до населените места, за да върне децата. Знаете, че първокласниците приключват към 12.00 ч, по-големите – към 14.30 ч. и автобусът тръгва обратно за населените места към 16.00 ч. Първокласниците от 12 до 16.00 ч. четири часа не могат да седят в училище, без да бъдат ангажирани. И това би трябвало да се предвиди.
Конкретното ми предложение е следното. Нека заедно да помислим как на второ четене да конкретизираме статута не само на защитеното училище, но и на средищното училище като основание за допълнително финансиране в тези случаи, които се опитах да ви представя, така щото, ако издръжката на един ученик за страната е единица, не коментирам колко лева, то за ученик от средищно училище по определени обективни критерии трябва да се предвиди може би един плаващ корекционен коефициент, по който да се умножи тази единица, за да се получи адекватно финансиране, с което да се посрещнат обективните, допълнителните, неприсъщи при равни други условия за други училища допълнителни разходи. Само така тази революция, която правим като реформа в средното образование, ще успее, без да срещне съпротивата на незаслужено наказани общини или училища.
Изключително важно е този въпрос да го обвържем и с възнаграждението в системата, защото, ако един учител работи в населено място, в което по независещи от него причини броят на децата в паралелката е 20-22, той не би следвало само на това основание да получава по-ниско възнаграждение от друг свой колега, който в съседното село работи с 26 деца в паралелка. Не би следвало географският признак да измества качеството на работата като принцип при определянето на трудовите възнаграждения.
Убеден съм, че имате отговорите на тези въпроси, които се опитах да поставя в изказването си. Разчитам да намерим обща воля, подкрепяйки законопроекта на първо четене, както по отношение организацията на държавните зрелостни изпити, така и по отношение статута на защитени училища, да допълним този защитен инструмент с още един – конкретизиране статута на средищното училище като основание за решаване на тези казуси, които неизбежно ще възникнат в хода на тази революционна промяна, която се прави при финансирането на средното образование. С това уточнение ние ще подкрепим законопроекта.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Господин министър, давам си сметка, че този законопроект събуди доста емоциите на експертите, което е съвсем нормално. Мисля си, че когато се опитваме да го коментираме сериозно, трябва да си отговорим на един същностен въпрос: правим ли тази година зрелостни изпити или не. И тъй като съм съгласна с колегите, говорили преди мен, твърде много думи бяха изговорени по този повод, аз съм в изгодната ситуация да не се срамувам от отменени решения, от предишни мандати, не ми се иска това да се случи в моя.
Поради това си мисля, че бидейки това същностният смисъл на поправките в този законопроект, то си струва той да бъде подкрепен с всичките рискове на безапелационното признаване, което, между другото, не обещавам. Мисля си, че е добре да поработим по текстовете между двете четения, има смисъл от него. Включително да се съобразим с част от тезите, които достигат до част от моите колеги, допълнителни предложения по част от съществуващите текстове, с надеждата, че час по-скоро ще имаме възможност да коментираме новия Законопроект за народната просвета, в който всичките ни тези притеснения ще получат съществен прочит.
Мисля си, че не ни прави чест да продължаваме да траем по този твърде укорим начин, по който се правят дипломите на нашите зрелостници, в които се вписват оценки от зрелостни изпити, каквито от доста време никой в българското училище не полага.
Искам да кажа още нещо по повод на това, което прозвуча току що в изказването на господин Местан. Мисля, че вероятно ще ни се случи коментар върху понятието “средищно училище”, най-малко, че когато коментирахме понятието “защитено училище”, аз самата не си давах сметка как би изглеждала българската образователна карта. Сега си мисля, че каквото и да договорим като статут на защитените училища, безспорно трябва да се съобразим с още един факт т- каквито и да са разстоянията, каквото и да е времето, когато пътуват учениците, какъвто и да е ландшафтът, във всяка българска община би трябвало да има поне по едно училище. Защото ако приложим директно критериите, част от малките общини би трябвало да нямат свое училище. Това обаче е една присъща на всяка община дейност, включително на твърде малките, каквито в България определено има. И когато разсъждаваме върху тези критерии, мисля, че да се съобразим с тази необходимост е въпрос на принцип, който трябва да уредим и законово.
Свършвам дотук с разбирането, че законопроектът трябва да бъде подкрепен на първо четене и с необходимостта част от текстовете да бъдат сериозно коментирани между първо и второ четене.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Господин министър, уважаеми колеги, госпожи и господа народни представители! Предложеният законопроект за мен е една законотворческа несполука.
Кои са аргументите ми? Фактът, че господин министърът в началото на своето експозе каза, че предстои след 3-4 месеца ново законодателство, показва, че това не е добро.
Второ, това, което чух от преждеговорившата, че между първо и второ четене ние трябва много добре да промислим някои факти и неща, а също така предложението за увеличаване на срока за предложения на 3 седмици между първо и второ четене, потвърждава това, което заявих пред вас.
Безспорно е, че Министерство на образованието и науката иска да уреди провеждането на матурите с този законопроект, но промените в тази насока са по-скоро козметични – имам предвид § 1 и 4. В резултат на тези промени матурите си остават високо на върха, неподкрепени от други подобни механизми за оценка на предишни етапи на обучение. Затова не е и случайно, че наскоро огласените резултати от пробни матури, от изпитите, които се провеждат във висшите училища, показват висок процент на слаби оценки в Софийския университет между 45 и 50% двойки.
Затова у мен буди недоумение един факт и една наглед дребна промяна – в чл. 16 от Закона за народната просвета, с който от държавните образователни изисквания се изважда усвояването на книжовния български език - § 2. Първо, не е важно каква е логиката на тази промяна, при положение че един от основните зрелостни изпити си остава българският език и литература.
Второ, пресата и обществото отдавна са обезпокоени от ниската степен на владеене на официалния език на българите. И кой друг, освен Министерство на образованието и науката трябва да се грижи за неговото нормално опазване?
Трето, обучението по български език е гръбнакът на българското образование от първо отделение до 12 клас. Затова това обучение има необходимост от стандарти - това е крайно необходимо.
Второ, намерението на Министерство на образованието и науката в момента, когато държавата се тресе от скандали, основно конфликти на интереси, основно в пътния фонд, се е сетила, че учителите могат да изпаднат в същия конфликт на интереси. Дори е дефинирано какво представлява този конфликт и учителите ще трябва да подават декларации един месец след влизането на този законопроект в сила. С този маньовър за отвличане на вниманието смятам, че нищо няма да се постигне. Първо, смятам за ясно, че преподаването в училищата вече не дава необходимата подготовка на децата. Едно проучване показва, че децата, които не вземат частни уроци, постигат средно оценка между 4-4,30 от приемните изпити. Това изследване е от закрития Институт по образование.
Трето, очевидно децата се нуждаят от допълнително обучение, имам предвид частни уроци, за преминаване в по-горни нива на системата – във всички случаи.
Сигурен съм, че тази разпоредба няма да има резултат и да доведе до нищо. Във всички случаи тя ще изостри до голяма степен взаимоотношенията в училищата.
Господин министър, ако говорим за конфликт на интереси, има ли по-голям конфликт на интереси от преподавателите във висшите училища, които преподават частни уроци и влизат в комисиите, които преглеждат кандидатстудентските работи? Има ли по-голям конфликт от това? Затова е съпротивата на висшите училища да минем директно към приемане само от матури. Това е основата на конфликта между тях. И основа на това е един бивш министър, който сега е посланик в Словения. (Шум и реплики.)
Няколко думи по защитените училища. Считам, че преди въвеждането на системата на защитените училища преди това трябва да бъде изработена цялостна концепция за оптимизация на училищната мрежа. Самото определение “защитено училище” е училище, което, ако бъде закрито, би довело до нарушаване на достъпа до образование.
Това е връх на законотворческата мисъл, като оставим настрана невероятния езиков конструкт.
Въвеждането на такъв статут, преди да са изработени критериите за закриването на училищата, е алогично и опасно. Да не говорим, че формулировката “достъп до училищата” е доста разтеглива и нейното нарушаване често не може точно да се дефинира.
Ще ви припомня два факта. Първо, достъпът до образование на децата със специални нужди в България е сериозно нарушен въпреки приетите нормативни актове. Никой обаче не е затворил тези непригодни за децата училища, нито се опитва да ги пригоди към нуждите на тези деца.
И второ, решението за закриването на станалия печално известен дом в Могилино е било взето преди година, но то е защитено, това е училище, което, господин министър, отговаря на специални изисквания – да е социален дом. Същото ще се получи с училищата, които, вместо да облекчим с това законодателство, ние ще задълбочим конфликта, след като не сме решили въпроса с оптимизацията на тези училища. Във всички случаи следва да се разработят и обсъдят критерии и тогава да се види кои деца в отдалечени и изолирани райони могат да ползват тези предимства, които им дава законът.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, проф. Камбуров.
Уважаеми колеги, имате думата.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги и гости! Законопроектът, който ни представят от Министерство на образованието и науката, според мен касае три важни неща – матурите, защитените училища или въобще какво ще се получи след оптимизацията и частните уроци.
За частните уроци – хубаво е, че има формулировка. Друг е въпросът, че според мен с това се цели по-скоро да се въведе някаква морална категория. Убеден съм, че от Министерство на образованието и науката не си правят някакви илюзии, че това ще доведе до някаква сериозна санкция, която едва ли не ще напълни хазната, че като се декларират тези неща… (Реплики на министър Даниел Вълчев..)
Един според мен важен пропуск на вносителя – не е ясно директорът пред кой ще подава молба, ако и той дава частни уроци, защото това е възможен казус. (Шум и реплики.) Той също е преподавател. Надявам се, че тези пропуски ще бъдат изчистени между първо и второ четене.
Що се отнася до защитените училища. Несъмнено формулировката, с която ни запознахте на по-предишното заседание, дава някаква насока що е това защитено училище. От друга страна, според мен самите критерии и начинът на определяне не са пълни и действително могат да бъдат широко дискутирани – господин Местан отвори тема в тази посока.
От неговото изявление, в което има голяма доза истинност, справката, която получихме, действително документира и указва, че тези неща са фактологически верни, но поставя един много сериозен въпрос и косвено признание на управляващата коалиция, че парите за образование са крайно недостатъчни, т.е. издръжката на един ученик е прекалено малка. И започваме да търсим други механизми, други допълнителни критерии, които да облагодетелстват определена част от училищата, а не всички.
Господин Местан, нямам нищо против да помислим върху варианта средищните училища да бъдат допълнително финансирани – има логика в това, което казвате. Но логично възниква въпросът, ако средищните училища бъдат допълнително финансирани, защото там има обективни условия, въпросът е дали те трябва да дават по-добро качество от всички останали, които финансираме на общо основание? Това е най-сериозният въпрос според мен. И там трябва да се съсредоточи дискусията според мен. Защото, ако не го направим, излиза, че дотираме едно некачествено образование, а качественото, което произвеждаме, го оставяме на произвола на съдбата – много сериозен, фундаментален според мен въпрос, чието решение трябва да се търси.
Що се отнася до матурите, заявявам най-категорично, най-отговорно и същевременно с пълно съзнание, че нашата парламентарна група – Български народен съюз ще подкрепи въвеждането на матури, защото е крайно време това нещо да се случи. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Понеже се обърнахте към мен, една кратка реплика. Благодаря Ви за това коректно изказване. Дадох тази справка, защото всеки път, когато става дума за защитени и средищни училища, за съжаление в пленарната зала се чуват некоректни обвинения от рода на “ДПС си пази училищата”. Фактите сочат, че в Кърджалийски регион от 304 училища след няколко месеца ще са оцелели само 26 училища. И когато се поставя въпросът, че има необходимост от допълнителни средства, за да се извозват всички тези деца до само 26 училища от 420 населени места, това не е пледиране за преференции. Защото политиката за изравняване и постигане на общи условия не е политика на преференции от страна на държавата, а политика на изравняване, на даване на равен шанс. Това е! В противен случай тази община не може да изпълни своята функция. В противен случай наистина влизаме в противоречие с конституционния принцип за равен достъп до образование, равен достъп до качествено образование.
Затова изисках тези справки, за да ги видите. Едва ли някой ще оспори тяхната истинност, защото нещата са проверими.
Продължаваме дискусията. Госпожа Шукран Идрис пожела думата от името на Асоциацията на родопските общини.
ШУКРАН ИДРИС: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Явявам се пред вас като кмет на община и представител на Асоциацията на родопските общини.
Първо искам да изкажа своята благодарност на моите колеги за това, че днес имаме възможност да споделим нашите притеснения по отношение на образованието в нашите общини и прилагането на делегираните бюджети.
Тук само в началото искам да споделя, че представлявам колегите от 4 области – областите Кърджали, Смолян, Пазарджик и Пловдив. През последните месеци ние имахме няколко заседания, на които обсъждахме прилагането на делегираните бюджети. Съвсем накратко искам да споделя нашите притеснения по отношение на училищната мрежа и цялостното състояние на училищната мрежа в нашите общини. Поне в 90% от общините, които днес представлявам, оптимизацията е завършена в цялостен вид и поне на този етап няма възможност за допълнително оптимизиране, тъй като…
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Тази декларация съдържа намеренията ви за 2008-2009 г във връзка с получените справки. В този смисъл оптимизацията няма как да е завършена, защото предстои закриването на още 66 училища.
ШУКРАН ИДРИС: Да, точно така. Всъщност за нас това вече не е оптимизация, а принудително закриване на учебни заведения, защото делегираните бюджети не дават възможност за съществуване на тези учебни заведения, които бихме желали да продължат да функционират.
Тук искам да вмъкна и това, че може би понятията “защитено” и “средищно” училища трябва да се разглеждат отделно. Ние положихме големи усилия да обособим т.нар. средищни училища през последните години. Министърът знае, специално в община Кирково на няколко пъти сме имали разговори с него във връзка с това – да направим така, че наистина да обособим тези училища и вече има съществуващи 5 такива училища. Но въпреки усилията ни след въвеждането на делегираните бюджети тези училища ще трябва да бъдат закрити, защото не могат да издържат с тези финансови средства, които им се предоставят и с издръжката на един ученик.
Искам да посоча конкретен пример, господин министър, във връзка с училището в с. Тихомир. Ние там строим и нова сграда в момента. След оптимизацията, която направихме, и закрихме съседните училища, в момента там се обучават 195 ученика, но въпреки че това училище вече има статут на средищно, макар че законово това понятие още не е въведено, но ние от близо 3-4 години непрекъснато използваме този термин, въпреки това цитираното училище от 1 септември 2008 г. не може да остане да функционира, тъй като с определения му бюджет за тази година те могат да покрият разходите си само за първото полугодие на годината. Реално ще се наложи ученици да пътуват на 34 километра, защото най-близкото училище, в което могат да бъдат прехвърлени, вече ще бъде на 34 км., като 22 км. от тези 34 км. са черен път, а останалото е еднолентов черен път, който при зимни условия не може да бъде изминат за по-малко време от 1,5 – 2 часа.
Исках да дам конкретен пример, но това важи и за всички общини в Смолянска област, за всички общини, които се намират в полупланински или планински региони. Мисля, че притесненията на моите колеги в тази посока са основателни.
Ние виждаме със статут на защитени училища тези от тях, които са с по-малък брой ученици, а средищните училища, вече обособени като такива, считаме, че не би било редно да бъдат закривани, тъй като вече сме инвестирали достатъчно много в тях и като материална база, и като обзавеждане, оборудване и т.н.
Качеството на образованието, което всички се стремим да получават нашите деца, наистина ще бъде много занижено, ако един ученик се налага да пътува всяка сутрин примерно 2 часа до училището, защото те буквално спят в училището, защото тръгват много рано и се уморяват от пътя.
Надяваме се, че ще бъде проявено разбиране за това, че тези две категории – защитените и средищните училища, ще намерят своето място в ЗИД на Закона за народната просвета и по този начин ще се погрижим за нашето бъдещо поколение, защото децата нямат цвят, те са наши деца, децата на България. Мисля, че всякакви политически пристрастия в тази посока биха изглеждали много неуместни в този случай.
Ето защо се обръщаме към вас с молба за разбиране на ситуацията и евентуално тези училища да бъдат запазени и евентуално допълнително финансирани, за да могат нашите дечица да учат както при добри условия, така и родителите да бъдат спокойни за живота и здравето на всяко едно дете.
Ако имате въпроси, съм готова да отговоря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви.
Благодаря и за още нещо, че водени от политически или други индикации вие не забавихте реформите и поехте тежка отговорност – и политическа, и управленска, за закриване на неефективните звена.
Възползвам се от случая да благодаря и на министър Вълчев, че ви чу и че специално за училището в Тихомир бяха заделени сериозни средства, за да стане възможно закриването на околните 2 неефективни основни училища. Ще имам молба все пак Общинският съвет на Тихомир да не бърза, защото и господин Камбуров е бил в това село – абсолютно невъзможно е извозването на децата от гръцката граница до Чорбаджийско. Това са 192 деца. Трябва да пътуват 5 автобуса по 5 часа на ден, а зимно време – по 6 часа в двете посоки. Това е невъзможно. Точно това е идеята за въвеждане на по-ясен статут на средищното училище.
ТЕОДОРА ТАЧЕВА (Национално сдружение на общините в България): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Първо искам да се присъединя към това, което току що госпожа Идрис сподели с вас. При предишното ми участие във вашето заседание също споделих определеното напрежение, което се усеща в общините. Искам да кажа, че това е не само в Южния и Централния район на планиране, където беше изрично повдигнат този въпрос, но и в цялата страна съществуват подобни казуси и притеснения, така че въпросът е общ.
В тази връзка ние нямаме никакви възражения по предложението да се дефинира понятието “средищно училище”, но мисля, че на експертно ниво трябва да се подготвят определени разчети и се видят вариантите.
Ще си позволя съвсем накратко да се съсредоточа върху Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, който разглеждате днес. Искам да направя уговорката, че наш представител участва в работната група, която подготви проекта. Едно от предложенията за защита от директори, които неправомерно ще харчат над определения им бюджет, е изцяло подкрепено от нас.
С оглед на създадената ситуация и това, което чуваме от общините, си позволяваме днес да направим едно ново предложение, което сега ще връча официално на господин председателя, а после и на всички вас. Конкретното ни предложение е по § 6е, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби, касаещ текста, че “критериите и списъкът на защитените училища се определят с акт на Министерския съвет “. Нашето предложение е да се добави “съгласувано с Националното сдружение на общините”, като мотивите ни са, че подобни принципи са заложени в споразумението за сътрудничество с Министерския съвет и са намерили отражение в редица нормативни актове, които сме изложили в писменото становище. На практика това означава, че предложението на министъра на образованието и науката ще се внесе в Министерския съвет заедно с наше становище. Мисля, че по този начин значително ще се повиши и прозрачността при определянето на този списък. Най-вече ние държим на обективните измерими критерии, както и равнопоставено прилагане към всички общини, независимо в коя част от страната се намират.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Има ли други изказвания, колеги?
ЯНКА ТАКЕВА (Синдикат на българските учители към КНСБ): Уважаеми господин председател на парламентарната комисия, уважаеми господин министър и господин заместник-министър, уважаеми господа депутати! Искам да ви кажа, че изпитвам истинско удоволствие от днешното заседание на парламентарната комисия по няколко причини. Първата причина е, защото всички вие косвено доказахте правотата на учителските синдикати по време на учителската стачка, когато казахме, че този стандарт е недостатъчен и че по икономически причини ще бъдат масово закривани учебни заведения.
Искам да припомня на господин министъра неговия доклад до Министерския съвет , в който на стр. 6 са включени тези неща, които вие днес толкова тревожно коментирате, в т.ч. и кметицата на Кирково, която изрази притеснението на тези 4 области. Вие много добре знаете, че това е притеснението за всички общини в страната.
Искам да ви припомня, че 1264 учебни заведения в България трябва да бъдат закрити. В доклада на господин министъра до Министерския съвет това е на стр. 6. Причината е, защото няма да се справят с определения им стандарт. Така че дали… (Реплики на министър Даниел Вълчев.)
Така че дали ще трябва да давате определение на средищно училище или на защитено училище, уважаеми депутати, пред вас стои много тежка задача. Обръщам се с голяма молба към вас. Много ви моля, вземете решение – вие знаете как – стандартът за издръжка на ученик 1-12 клас трябва да бъде коригиран. По изчисления на синдикатите и повярвайте, че те са точни, стандартът за ученик 1-12 клас трябва допълнително да бъде увеличен със 150 лв., за да не се получават тези колизии, за които току що говорихте абсолютно всички.
Изключвам всички онези училища, които по демографски проблеми ще бъдат закрити. Вече има такъв изработен списък и на базата на този списък Министерство на финансите прави своите разчети. Няма начин Министерство на образованието и науката да няма виждане по този въпрос. Изключвам тези, които ще отидат по демографски проблеми – за тях никой не говори.
Освен това, уважаеми депутати, погледнете § 70, ал. 1 на Закона за бюджета. Там е записано, че единен стандарт се определя за училища, детски градини и обслужващи звена. Уважаеми депутати, стандарт за обслужващите звена няма. Уважаеми депутати, стандарт за ПИГ-овете няма. Мисля, че дискусията трябва да бъде разширена и в тази посока.
Казвам всички тези неща от голямото притеснение за това какво ще се случи като равен достъп и качество на образованието в българското училище, но го оставям на политиците, на парламентарната Комисията по образованието и науката. Каквото трябваше, ние, учителските синдикати, по време на преговорите казахме всичко. Когато казвахме това, което днес вие говорите, на нас ни се казваше, че говорим глупости. А сега вие говорите умни неща и нека всеки се вслуша във вас.
И сега по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
За държавните зрелостни изпити. Дълбоко съм убедена, че няма учител в България, който да не иска държавни зрелостни изпити. Напротив, много отдавна ние сме казали тези неща. Имам само една молба към министъра на образованието. Когато дойде ден да се прави новият Закон за народната просвета, моля Ви, върнете онези записи от чл. 16, които сега отменяте, в посока на това, за което говореше проф. Камбуров, защото стандартът за усвояването на книжовния български език е много важен.
За държавните зрелостни изпити – никакъв проблем. Мисля, че е крайно време някой да има смелостта да ги проведе.
Що се отнася до изменението за частните уроци. Ние, учителските синдикати, правим предложение за редакция. Казваме, нека да има контрол. И днес, уважаеми депутати, в чл. 129а на Правилника за приложение на Закона за народната просвета има такъв контрол. Ние не се страхуваме от контрола, така че правим само редакционно предложение. В чл. 40а, ал. 1 след “интереси” изречението да продължи “в училището, в което работят” – да се знае, че конфликт на интереси има там, а не въобще.
В ал. 2, когато четем изреченията и стигнем до думите “услуги срещу заплащане”, по-нататък предлагаме нов текст “при наличието на конфликт на интереси”, за да стане по-ясен самият текст.
И в ал. 3 предлагаме допълнение към чл. 188 да се прибави т. 1, т. 2 и т. 3, защото по Кодекса на труда не можем веднага да минаваме, да прескачаме точките. По т. 1 има забележка, по т. 2 – предупреждение, по т. 3 – дисциплинарно уволнение.
По предложението за санкционирането на директорите, господин министър, приемаме вашия запис, като след чл. 328, ал. 1, т. 5 да се добави “и във връзка с чл.188, т. 1, 2 и 3”. Вие дадохте на директорите 1 млрд. 600 млн. лв. стандарт – трябва да има някакви санкции.
Вчера синдикатите много дълго разисквахме този въпрос и стигнахме до становището, че директорът и в Закона за народната просвета, освен по другите законови и подзаконови нормативни актове трябва да знае, че ще търпи санкции, ако не управлява достатъчно добре ресурса, който му се дава. Отварям една скоба: дано намерите сили в себе си второто шестмесечие този стандарт да бъде коригиран по повод молбата ми от първите встъпителни изречения.
Що се отнася до защитените училища, смятаме, че някои от текстовете малко се бият. Напр. § 6е, ал. 1 се бие с текста на ал. 4. Мисля, че господин министърът като юрист и неговите колеги ще изчистят тези неща. Подкрепяме мнението и становището, че тук трябва да влязат като дефиниция и средищните училища с всичко онова, което трябва да бъде осигурено там, като не се губи целостта на учебно-възпитателния процес – това, за което говори господин Местан – да не бъдат ощетявани децата – и столовото хранене, и целодневната организация на труда, и всичко, което ще даде възможност изчакването на учениците от различните възрастови групи. Знам, че тези неща ви вълнуват, защото с част от депутатите съм водила и персонални разговори. Благодаря за вниманието.
Въпрос към господин министър: господин министър, аз съм учителка по английски език в защитеното училище в Трън. В Трън друга гимназия няма. Аз имам конфликт на интереси, защото родителите ще търсят мен за допълнителна образователна услуга, защото иначе трябва да ходят в Перник и да пътуват 60 км. (Шум и реплики.) Или съм в Копривщица.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо Такева.
Уважаеми колеги, има ли други желаещи да вземат отношение по внесения законопроект?
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА: Госпожо Такева, обръщам се към Вас, искам да Ви кажа, че оптимизацията на училищната мрежа няма нищо общо с учителската стачка. Оптимизацията на училищната мрежа е обект на внимание от години назад, но сега се реализира.
ЯНКА ТАКЕВА: Аз се радвам, но коя оптимизация?
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА: Много Ви моля. Ето още един завоюван успех. Вие го отчетохте като ваш успех – че се прави оптимизация, за да се правят икономии, за да се увеличат учителските доходи и т.н. Това беше смисълът на изказването Ви.
И още нещо. Винаги топло майчински сте загрижена за българското училище, но вие не обезпечихте учителите с двете работни заплати, които можехте да заделите от членския внос, и 10-те процента, които отделяте за обезпечаване на стачката. Направете този ход и аз ще Ви адмирирам, ще Ви подкрепям.
ЯНКА ТАКЕВА: Аз нося един нормативен документ… (Шум и реплики.)
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА: Просто не се издържа, няма нужда от нормативни документи. (Шум и реплики.)
ЯНКА ТАКЕВА: И този нормативен документ се нарича Международен пакт за икономически, социални и културни права. Аз Ви препоръчвам като депутат да прочетете този пакт. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Връщаме се към основната тема – обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Министерския съвет. Продължаваме дискусията. Не виждам желаещи.
Моля министър Вълчев да вземе становище по изказаните предложения и поставените въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще се опитам да взема отношение по всички въпроси и по това, което беше казано. Ако някъде не успея докрай, моля да ме коригирате. Започвам по реда на поставяне на въпросите.
Госпожа Калканова постави въпросите за регулиране на декларациите във връзка с даването на частни уроци – ще имат ли резултати, кой ще ги контролира и т.н. В подобен смисъл се изказа и господин Мурджов и други колеги.
По принцип конфликтът на интереси е уреден и сега. Целият въпрос е, че това е норма без санкция. В момента ние искаме да въведем едно правило, което казва така: няма пречка, образователните услуги срещу заплащане не са забранени в България, стига да не го правиш по отношение на собствените ученици. Примерът с Трън не беше много удачен, защото дори в този случай конфликтът на интереси трябва да бъде съвсем ясен, ясно дефиниран и да не бъде допускан.
Що се отнася до това, че не е включен директорът, тук господин Мурджов е прав. Казвам си съвсем честно, не сме се сетили, но в това трябва да се подобри текстът – разбира се, че и директорът трябва да бъде включен, няма никакво съмнение. То ще стане лесно – при началника на регионалния инспекторат по образование.
Не съм много съгласен с мнението на господин Мурджов, че текстът няма да произведе ефект и както той каза, да напълни хазната. Този текст няма за цел да напълни хазната. Това не е данъчен закон – правя тази уговорка. Тук става въпрос да следим за изпълнението на едно етично правило, но с юридически средства. Дали сме намерили точната формула, можем да говорим между първо и второ четене, но намерението е такова и мисля, че текстът сам по себе си не е лош.
По отношение на казаното от господин Местан – за ретроактивното действие на конфликта на интереси. За да избърша срама от челото, ще кажа, че обратното действие на закона или коя да е норма има по същество две основни и една допълнителна хипотеза. Когато един факт, съществуващ в миналото, от днешна гледна точка тогава е бил без правно действие, сега го валидираме и му придаваме правно действие, такъв е случаят с т.нар. журнално постановление – завзелите земи селяни след Руско-Турската война нямат никакви права върху тези земи, но години по-късно им се казва “все едно че това е придобивно основание” – това е валидиращо действие на закон с обратна сила.
Обратното действие е, когато един факт, произведен в миналото, е имал правно действие към момента, в който се е реализирал, но по-късно се казва, че все едно към този момент е нямал такова действие. Такъв е случаят със Закона за отчуждаване на едрата градска недвижима собственост. Тогава се казва, “всички сделки след 1946 г., които са еди какви си, са нищожни”.
Има една друга хипотеза – действие върху заварени правоотношения. Напр. такъв е случаят със Семейния кодекс, приет през 1968 г., който казва: “Бракове, сключени до 1950 г., от днес нататък действа семейна имуществена общност”. Той не казва нещо за брака към 1950 г., но преурежда отношения, възникнали от факт, реализирал се в миналото.
Според мен ние не сме в нито една от тези хипотези. Според мен човек, който ще подаде такава декларация, ще каже: “Да, към момента на подаване на тази декларация аз давам или не такива уроци. И ако давам, не съм в конфликт на интереси.” Според мен той няма никакво преуреждане на факт, реализиран в миналото. Така мисля.
По отношение на другия въпрос, поставен от господин Местан, който според мен е много сериозен - за средищните училища. Те имат своя дефиниция в закона. Господин Местан и колегите след него казаха нещо, струва ми се основателно, за което и аз помислих. Струва ми се, че не е все едно дали училището вози 2 деца от две съседни села на по 3 км. или вози 20 деца на разстояние 15 км. Разликата е от земята до небето. Съгласен съм с това. Не възразявам да помислим по това и между първо и второ четене да направим опит за една по-обща формула. Може би да кажем, както за защитените училища, че имат допълнително финансиране по ред и с акт, приет от Министерския съвет, за да имаме време и да не направим някоя бюджетна беля. Иначе съм съгласен с това.
Единствено във връзка със становището, което госпожа Идрис представи тук и писмено, не мисля, че е уместно да се гарантира и вади от фонд “Работна заплата”, защото ние ще сменим принципи. Но има начин да “ударим рамо” на тези училища. Но ще ни трябва време, за да видим колко са те, за да не направим пък дупка в бюджета по средата на годината. Господин Орешарски днес го няма и не можах да се подготвя, но ще имаме достатъчно време, за да говорим по този въпрос. Мисля, че по принцип е правилно.
По принцип за училището в Тихомир, то не се явява като защитено училище. И това е, защото на 6 км. от него има друго училище. Няма ли го другото училище, то веднага става защитено.
По отношение казаното от госпожа Богданова – преработване между първо и второ четене, както се казва в една моя любима книга на Ъруин Шоу, аз почти не съм виждал сценарий, който да не се нуждае от преработване. Няма законопроект, който да не се нуждае от преработване – напълно съм съгласен. Това е човешко творение, винаги може да има и чисто редакционни, и смислови бележки. Трябва да включим и текста за защитените, и средищните училища. Няма проблем. Ние ще работим активно за това.
Тя постави един въпрос, който и аз поставих, за съжаление не мога да си спомня аргументите на Министерство на финансите на заседанието на Министерския съвет. Напълно съм съгласен, че си заслужава да помислим, че ако в една община остане едно училище, трябва да видим само от кой вид - Министерство на финансите имаха тук някакви възражения, и ако има едно училище, мисля, че то трябва да бъде защитено, дори да не отговаря на другите изисквания. Друг е въпросът що за община е това. (Шум и реплики.)По принцип съм съгласен да обсъдим този въпрос. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Ако изказването на министъра събужда допълнителни коментари, колеги, ще ви дам думата след това.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Мисля, че има логика в казаното от госпожа Богданова. Трябва да видим дали може да има случай, който не е защитен, за да може в акта на Министерския съвет изрично да посочим, че такива училища ще бъдат защитени.
По отношение казаното от господин Камбуров, приемам, че това може да е законодателна несполука, но ще си позволя да се разгранича от някои неща.
Искам съвсем ясно да кажа, че държавното образователно изискване за книжовния български език не създава книжовната норма на езика. Да не би някой да е с обратното мнение? Книжовната норма на българския език се създава от Института по български език към Българската академия на науките и се записва в речниците.
Какво ще стане, ако го няма това държавно образователно изискване? Откровено казано, нищо, защото това, което се учи по български език, е в държавното образователно изискване в учебното съдържание. Не знам кой го е измислил, всъщност знам, вие можете да се досетите кой го е измислил през 1998 г.. Този текст е измислен тогава. И като беше толкова важно, защо не взехте до 2001 г. да приемете това образователно изискване? Защо? (Реплики.) Защото приемаме така законите – едно към гьотуре.
По отношение на декларациите, аз не вярвам, че проф. Камбуров е за това да има конфликт на интереси. Познаваме се доста време, не мога да повярвам, може би това не е най-важният конфликт на интереси в българското общество, с това съм съгласен. Може би има много по-тежки конфликти. В крайна сметка аз това мога да реша, ние тук това можем да решим. Но това не е маловажен случай, защото може би като размери на интензитет на въздействие на страните може би не е най-важният, но като разпространеност особено в големите градове според мен не е за подценяване. Според мен си заслужава да направим тук някакво усилие.
Знам, че е малко дребнаво, но не мога да издържа на изкушението. Националният институт по образованието, който цитирахте с някакви данни, е закрит през 2004 г. Не знам какви са данните, но при положение, че той е закрит през 2004 г., правете сметка откога са данните.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Предполагам, че данните от 2004 г. досега не са станали по-различни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Можем да предполагаме, господин професоре, различни неща, но просто данните са много стари.
По отношение на казаното от господин Мурджов по отношение издръжката на един ученик и след това подетата тема от госпожа Такева. Уважаеми колеги, ние не обсъждаме това. Аз не съм против, аз самият смятам, че би било много по-добре, ако издръжката на един ученик не е със 150, а с 250 лв. по-голяма. Нямам нищо против, но трябва да се гласува такъв бюджет и тази тема да се затвори. Но в крайна сметка това са парите за образование. В момента не обсъждаме такъв въпрос. Ако има някакви резерви, уверявам ви, че ще съм първият човек, който ще се опита по някакъв начин да даде рамо на издръжката на един ученик. Колкото тази издръжка е по-голяма, разбира се, че е толкова по-добре.
Разбира се, че на стр. 6 не пише, че 1264 училища ще бъдат закрити. Искам да кажа, че това е решение на общинските съвети. Няма толкова държавни училища. По отношение на държавните училища ние имаме концепция за професионалното образование. Нямаме намерение масово да притискаме училища, но ползвам повода да кажа, тъй като това са изключително държавни училища – училищата в областта на професионалното образование, че има гигантски несъответствия в областта на професионалните училища. Ако някой отрече това, според мен ще бъде съвсем несправедлив към ситуацията.
Дано не съм изтървал отговора на някой въпрос.
Предварително благодаря за подкрепата за държавните зрелостни изпити, защото не крия, че от наша гледна точка това е основното. Другите неща до голяма степен са второстепенни.
По отношение на директора, който би разходил повече от 20%, действително това е в полза на кметовете и общинските съвети. Мисля, че е редно финансиращият орган, ако не е работодател на този, който харчи парите, поне да има начин за сигурност, че ще може да се освободи от такива хора.
Едно нещо само не съм споменал, може би сте обърнали внимание. Ние считаме, че то не е много важно, но би могло да се каже – по отношение на училищата, които работят по силата на двустранни договори и по силата на които децата полагат чуждестранна матура по втори език – такъв е случаят с Италианския лицей, Немската гимназия, считаме, че това може да се брои за втори матуритетен изпит. Мисля това за правилно и че то всъщност нищо не променя, защото човек, който се яви на немска матура, едва ли ще има проблем да се яви на българска матура. Но това е дребно нещо, споменавам го, защото не го отбелязах.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви.
Явно дискусията върви към своя финал.
Уважаеми колеги, мисля, че стана ясно, че успехът на реформите зависи от предприемането и на такива действия, които няма да доведат до диспропорции в системата и в крайна сметка няма да дискредитират посоката на самата реформа.
Благодаря за изразеното становище, че има основание да се постави въпросът за статута на средищните училища от гледна точка на това този статут да бъде основание при определени условия за допълнително финансиране.
Господин министър, следва да имате предвид, че при оптимизацията ще се изправите пред някои парадоксални случаи, когато училище, което подлежи на закриване, ще се окаже по-близо до друго училище от друга община, отколкото до училище от съответната община. Тук смятам, че системата трябва да бъде малко по-гъвкава. (Реплики “Може би по-близо до училище в Гърция”.) Да, може би не е далеч времето, когато ще бъде възможно децата да учат и там. (Шум и реплики.)
Уважаеми колеги, има ли други желаещи да се изкажат по темата? Няма. Обявявам края на разискванията.
Моля, който е съгласен Комисията по образованието и науката да подкрепи с положително становище Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 802-01-6, внесен на 25.01.2008 г. от Министерския съвет , да гласува.
За 16, против няма, въздържал се 1.
Комисията по образованието и науката подкрепя законопроекта.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 17.00 часа.)

Едно мнение от форума на в.Дневник:

ВИДЯЛА ЖАБАТА...... 

Съгласна съм, че матурите могат да доведат до сравнително оценяване на знанията в различните училища и дори само с това могат да се окажат полезни. Но не ТЕЗИ матури, а някакви ИДЕАЛНИ, добре направени и за сега НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ в България матури.

Министерството и подбудените от него социологически агенции и медии ни втълпяват колко било добре изтъквайки най-различни аргументи. Ще се спра само на някои от тях.

1. Матури има в Европа, значи и у нас трябва да има.
НЕСЪСТОЯТЕЛНО - в Европа учителите получават 5000 евро месечно, а на нашите им обясниха най-подробно защо не могат даже да мечтаят за такива заплати; В Европа се отделя минимум 5% от БВП за образование, а на нас ни втълпяват защо НЕ МОЖЕЛО да стане. И още много неща има в Европа, за които тук даже не сънуваме.
2. Нашите деца щели да ги приемат по-лесно в Европейски вузове - Пълна измишльотина: Тях и сега ги приемат навсякъде, дори в престижния Оксфорд с диплома за средно образование.

3. Вузовете у нас щели да ги признаят вместо кандидатстудентски изпити - Нагла лъжа. На тържественото събрание по случай дена на Будителите в Аулата на СУ, ректорите на водещите униоеверситети категорично заявиха, че няма да приемат матурите вместо кандидатствудентски изпити. Има пилатовско решение на някои места матури да се приемат при липса на кандидати и наличие на свободни места (там, където сега се приема без нищо).

4. Матурите щели да служат за външно оценяване на учителите - пълна глупост - само за учителите по български и даже и за тях такава оценка е под въпрос по елементарни причини (различно учебно съдържание, неясни учебни планове дори в общообразователната част),. Вторият предмет е по избор и ако за едно училище никой не избере математика как ще оценяваме учителя по математика в него?

5. Матури в Европа могат да се държат минимум 3 пъти (преди първо издаване на дипломата, не става дума за “поправителни” сесии). У нас за випуск 2008 има ЕДНА ЕДИНСТВЕНА възможност. Какво ще стане ако (не да си Боже) някой се разболее, счупи крак и т.н. в деня на матурата - губи кандидатстване????Губи година????? Какво ще стане ако внезапно на самата матура не се почувстваш добре (разстройство, главоболие и т.н.) - пак губиш 5 години труд????

6. НЕ Е ВЯРНО, че се е знаело, че випуск 2008 ще държат матури. Окончателната наредба е издадена на 14 септември 2007г.

7. Не са изяснени условията при които ще се провежда матурата за зрелостници с увреждания какви специални тестове и условия за провеждането им се предвиждат.

8. По оценяването – пълен хаос и некомпетентност. В световната практика на провеждане на тестовете се прави така наречената оценка по кривата на Бел (Bell’s curve) относно вероятностното разпределяне на оценките. Ако има отклонения +/- 2% тестът се счита за неудачен и се пристъпва (за да не се ощетяват държащите го) към така нареченото “закръгляване” на оценката (curving) – т.е. привеждането на получените резултати до най-добро приближение до кривата на Бел. Обяснено на малко по-прост език става въпрос за следното- не повече от 5% отлични оценки, не повече от 20% слаби оценки и т.н. за междинните. Инак може да се стигне до абсурда от 20 000 (примерен брой – да се изясни точния – има информация, че става дума за около 30-50 000 души???) да има само 10 изкарали отлична оценка или (другата крайност) да има повече от 50% изкарали отлична оценка. И двете крайности говорят за некомпетентно съставен тест и недобросъвестно прилагане на идеята за матурата. Но това е трудно за възприемане от нашето общество свикнало на ръководство от един единствен лидер (при комунизма) който може да е единствено прав, или – обратното – свикнало на масови положителни явления (поведение от тип – “мнозинството е винаги право”).
–За да се избегнат подобни абсурди при оценяването на тестовете САТ се дават два параметъра – общ брой на получени точки (БЕЗ да се приравняват на оценка – и там има оценки – по петобалната система – А,Б,С и т.н.) И процент, който показва мястото на явилият се сред останалите държали изпита (напр. ако имаш 90% това означава, че си се справил по-добре от 90% от явилите се на теста, респективно, че 90% от явилите се са се справили по-зле от теб).

9. Има сериозно неодооценяване на техническото време за преглеждане на основния изпит по български език и литература – говори се за 500-600 проверяващи за (предполагам, - да се провери точната цифра!!!) около 35 000 явили се (което на практика прави около 80 000 проверявания – по 2 пъти всяка работа +арбитър (и в САТ се проверява така). Ако закръглим (за по-лесни сметки) – 500 за 80 000, то се получават 160 работи средно на проверяващ. Качествено-необходимото време за проверка на 1 работа е 1 час; сл са нужни 160 часа средно на проверяващ т.е. 20 дни. Дори и да смъкнем това време наполовина – това са 10 дни. Техническото подготвяне на работите за проверка (анономност, разпределяне по комисии и проверяващи и т.н.) при такъв огромен брой работи (35 ооо) е минимум 3 дни; изпращането им с куриер и приемането на място (защото усилено се говори, че Вълчев е решил да бъдат проверявани във Варна) е 2 дни; разкриване на анонимността- 3 дни; внасяне в компютър на резулатите – минимум 3 дни при перфектна организация; обявяване на резултатите – 3 дни; изпращането им по училища (за да се изготвят дипломите) – 3 дни; изготвяне на самите дипломи по училища (средно 200 души випускници) – 3-5 дни; раздаване на дипломите – (организация и извършване) – 3 дни. Следователно говорим за МИНИМУМ от 25 дена след провеждане на първия изпит (и техническо време за последния) т.е. РЕАЛНО дипломите ще могат да бъдат получени в началото на ЮЛИ, което прави кандидатстването в чужбина почти мисия невъзможна.

10. В горното техническо време, а и изобщо НЕ Е предвидено време за ОБЖАЛВАНЕ на резултатите. Няма никакво съмнение, че при такава недообмислена организация (а и по принцип) ще БЪДАТ допуснати технически (а и не само) грешки при оценяването.

11. Не са ПРЕДВИДЕНИ НИКАКВИ възможности за това, зрелостникът да може да види работата си и да обжалва резултатът навреме. Не са предвидени правните последствия от подобно обжалване (т.е. при правомерно обжалване дали ще следва повторна проверка и последователно зачитане на нейния резултат...???).( Тестът ТОЙФЕЛ и САТ МОГАТ да се обжалват!!!!).

12. Тестът не е сбор от въпроси с избираем отговор, а комплексен обект. За да се легитимира тестовото изпиване трябва нашите ученици да са подготвени за този начин на изпитване. Той изисква умения и качества РАЗЛИЧНИ от другите форми на оценяване ( в САЩ се издават дебели книги САМО за стратегиите на държане на самия тест). Такива умения у нашите деца не само не са упражнявани, те изобщо липсват.

13. Немският не е задължителна матура в Германия. Въз основа на какво стратегическо решение той е основна матура в България? Може би у нас има повече от 6 милиона души, чийто майчин език не е български (като в Германия). Или прилагаме други (по-дискриминационни) критерии от Европа?

14. Какво става ако всички изкарат отличен (както едва ли не ни уверяват, че ще (и едва ли не е предвидено да стане) (за да ни “успокоят” и приспят да приемем “реформите”)

15. Учителите се страхуват да се противопоставят за да не ги обвинят, че не искат външно оценяване.

16. Не на общозадължителната матура по български – ако изобщо останат за 2008-ма – да се избират два изпита (от ученика) от две основни групи предмети: научни – математика, физика, химия, биология и- хуманитарни – езици, география, история, философия ИЛИ да се направи 1 общозадължителна по образец САТ (4 часа с математика и български), като втория изпит е събжект тест на две нива по съответния предмет – за определени, висококомпетативни специалности ще се изисква по-високо ниво (право, икономика, информатика и др.).

17. Заменя се една мафия с друга (кандидатстудентска с “матурска”), но на практика е преобразуване на едната в другата

18. САТ – основната част на подготовката не е по същество на предметната част, а е тренировки във полагане на тестове (тестове, тестове, тестове). Къде са тук тези подготовки?

Тестова форма на изпита – положителна, но ние сме неподготвени за нея..

Конкретни предложения за формата на матурата (какво да се държи); за организацията на матурата (брой на провеждани изпити ПРЕДИ завършване на 12-ти клас – ежемесечно, а ако не може – сесии на два-три месеца, започващи от началото на 11-ти клас); за подготовката на матурата

В САЩ теста САТ, с който НАИСТИНА се влиза във ВУЗ може да се държи ЕЖЕМЕСЕЧНО!!!!!! Зачита се НАЙ-високия резултат!!!!!!!!!

Тестът САТ съдържа равни части ЕЗИК и МАТЕМАТИКА т.е. за влизане във ВУЗ е ЗАДЪЛЖИТЕЛНо математическото знание. Най-престижните световни университети Оксфорд и Кеймбридж поставят задължително изискване за отлична математическа подготовка за ВСИЧКИ кандидатстващи!!!!

Освен това начинът на оценяване на теста САТ е ПУБЛИЧНО ИЗВЕСТЕН - има дебели книги обясняващи подробно как става това и всеки може да си направи оценяването и сами. Може да се ОБЖАЛВАТ официалните оценки!!!!!

Тук, една "експертка" от МОН твърдеше, че оценяването ЗАВИСЕЛО (????) от конкретния тест???????

В САЩ, комисията, отговорна за направата на тестовете е публично известна и публично отговорна. Тук "експертите" са напълно АНОНИМНИ и се КРИЯТ от обществото (това най-вероятно се прави само за да не се види, че те нямат НИКАКЪВ опит за приготвяне на тестове и тестова оценка на знанията).

В САЩ всеки реален тест САТ съдържа една секция повече, която не се оценява (не се знае коя точно е) и се изпробва за да се види доколко въпросите са подходящи за едно бъдещо включване в истински тест.

У нас КОЙ и КОГА е изпробвал секция по секция, че и цял тест от матурата?????? (отговор - НИКОЙ - пробните матури, проведени миналата година не могат да минат за подобно професионално апробиране).

Същата "експертка" твърдеше по БТВ, че матурите били за оценка на ОБЩАТА култура????? и били изключително лесни.

Аз мога да ви направя тест с изключително лесни въпроси, който НИКОЙ няма да изкара само поради погрешно съставяне, формат, форма и т.н. на самия тест.

Освен това, като са толкова елементарни КАК ще служат за: а)кандидатстване във ВУЗ; б) оценка на знанията на учениците; в) оценка на работата на учителите.

Аз съм категорично ПРОТИВ това недомислие, на което са сложили ЗАБЛУЖДАВАЩОТО име МАТУРА.


България е очевидно страна на
Имитационни практики – ето някои от тях:

Имитационна демокрация (единственият начин да се реши болен социаленили обществен въпрос е уличния протест, стачката – Натура 2000, екопротестите; големи, основни социални слоеве не могат да получат демократична защита на своите интереси – пенсионери, учители, лекари, транспортни работници и т.н.);

Имитационна пазарна икономика (няма пазар на цените – очевадно е, че цените на основни стоки и услуги са (доста) над средневропейските или световните – лекарства, електрическа енергия (като малък пример); има държавно-регулиран пазар на работната заплата (съзнателното държане на бюджетно-определените възнаграждения на големи социални слоеве (пенсионери, учители, лекари, транспортни работници и др.) е в пряка услуга на частния бизнес (създават предпоставка за по-ниски от реалните пазарни заплати и в частния сектор); въведения плосък данък главно облагодетелства големите бизнес данъкоплатци; не се облагат със смислен данък хазарта и други големи доходоносни бизнеси.

И това естествено води до подробно аргументираните по-горе -
Имитационни матури (само за да кажем, че имаме матури...????).

“Човешко е да се греши, но да упорства в грешката си може само глупакът”. И понеже поне министър Вълчев изглежда умен човек – отправям призив, за примерно (и подлежащо на уточнения) решение:

1. Отмяна на Матури 2008 и последващите ги до създаване на неимитационна организация и подготовка на провеждане.

2. В случай, че това е прекалено “революционно” – да се отмени за 2008 задължителната матура по български и се замени с матура по избор по 2 предмета от основните предметни групи.

3. Да се създаде Борд за матурите с публично известен състав от специалисти (по тестовата или друга форма на провеждане на изпита; по същинското предметно съдържание на отделните изпити; по организацията – честота на провеждане, по оценяването. Създаване на – а)изпитни(проверителни) комисии с обновяващ се състав, б) комисии по изготвяне на тестовете, комисии по критериите за оценка и формиране на оценката (създаване И публикуване на единни критерии за оценка) . Всички тези комисиии да са тайни, но преминали съответната професионална подготовка, с доказана професионална квалификация и липса на конфликт интереси.

Ако създаването на горните кадри е времеви проблем, да се “внесат” от чужбина и да се “комбинират” с наши специалисти по съдържателната част на изпита.

Причини за въвеждане(някои)- (Европа?; качествено обучение???;външно оценяване на учителския труд и училищата(несъстоятелно); средство за определяне на държавното финансиране (несъстоятелно – в Англия най-високите резултати са от частните училища); кандидатстване във ВУЗ (съмнително за сега – Вузовете нямат подготовка за смислено класиране – комисии, есеистична форма за допълнителнои пресяване (ако матурите на много хора са 6.00)).

Изпитите, с които се влиза във английски, немски, френски, американски и други вузове са далеч от тривиалността на предложените за тази година български матури.

Широкото обществено недоволство идва не от родителски опасения за несправяне с матурите, а от абсолютно бесмисленото психическо натоварване на децата и безумното натоварване на семейния бюджет с ненужни, излишни и безсмислени разходи за подготовка.

Повечето от даваните примери са от американската система главно защото ми е най-добре позната, а и даването на прекалено много примери би разводнило изложението. Не трябва неаргументирано да се вземе една система (защото очевидно предложената е взета от някъде или имитира подобна), а да се види коя е най-подходяща за нашите условия и нашата система на обучение.

Аз лично съм привърженик на модела – една общообразователна матура – 4 часов тест математика и български (по подобие на САТ) плюс съществени двустепенни матури по всички предмети (включително математика и български) по избор, които в комбинация да служат за прием във ВУЗ.

И накрая ще завърша с едно иносказание насочено към немалобройните критици на американското (САЩ) образование: Аборигенът се обръща към пилота на космическия кораб, кацнал на острова – “ Вие нищо не разбирате от стрелба с лък; много сте тъпи и изостанали”. Приканвам всички местни експерти в стрелбата с лък да осъзнаят, че единствената печеливша стратегия за аборигена е, да престане да плаче за бившата перфектна система за стрелба с лък и да почне веднага да се учи на всичко от строителите на космически кораби с плахата надежда, че един ден някой негов потомък ще може да построи космически кораб (когато, разбира се спре да обвинява тайфуните на острова, съседното племе и неговите икономически интереси, както и глобалното затопляне за неуспехите си).

Дисклеймър. Авторът няма бизнес или професионални интереси в областта. Авторът не претендира нито за изчепателен анализ на всички повдигнати въпроси, нито за перфектни решения. Мненията, изказани тук са лични, не претендират за окончателност и последна инстанция, както и не ангажират други лица и организации. Очевидно проблемите са много повече от тук засегнатите и изискват широка обществена и професионална дискусия.

Матурата като бяла лястовица

Няколко аргумента  срещу провеждането на национален експеримент  в  средното образование.
Матурите-просто експеримент - в.СЕГА

"СЕКС, другари" е "фантастично реалистичен" разказ - особена гротеска с комичен еротичен привкус, пародираща някои от големите стремежи и проблеми на българското общество преди пет години, а може би и настоящи.

Версия 1.4 е поредна редакция с много текстови подобрения спрямо предните версии и с обогатени образи на някои герои, изпълняващи поддържащи роли.

Първата версия е от преди 5 години... Цяла петилетка... :-)

- Петилетка??? От какъв зор си седнал да редактираш разказ, писан преди 5 години?

Е как... Заради прогреса. Прогресът, другари!

Както беше научно доказано от експерименталната психология, лингвистика и когнитивна наука, годините опит в писане и четене водят до подобрение на чувството за "правилно" построени изречения. Развива се усетът за необходимо и излишно и се чувства все по-добре принципът "показвай, а не казвай", особено ако писането е ориентирано към естетиката на едно от най-мощните изкуства за пропаганда. Киното, другари!

Но все пак нека да не се отклоняваме от основната тема на изложението...

- Каква тема? Какво изложение? Какви са тия глупости?!

Тези глупости са вдъхновени от обществено-политическата обстановка в България през 2002 година...

В тези смутни времена Родината е устремена към ЕС - Европейския съюз, и е готова на всичко, за да влезе, убедена, че това е пътят й да се оправи. Текат дискусии за затварянето на блокове от АЕЦ-а, което предизвиква бурна вълна   от евроскептицизъм у народните маси, които все още помнят икономическата разруха 5 години по-рано и се боят от нова. Вечно оптимистичните политици се опитват да се противопоставят на общественото недоволство, но успехът им е половинчат.

Един мъдрец и пророк, който се е върнал от изгнание на върбови клонки, наскоро е предрекъл скорошното идване на Светлото бъдеще и всеобщото оправяне. Много хора продължават да следват повелите му и все още Му вярват, но липсата на чудеса започва да разколебава мнозина и от най-силно вярващите в Него..

В Образованието цари хаос. Образователната система се сменя в движение. Ученици учат неща, които са учели в предния клас. Часовете по математика и физика в техническите средни училища са намалени до абсурден абсолютен минимум и учениците, които в голямата си част се насочват към инженерни специалности в Университета, нямат редовни часове по физика и математика в последната година, която освен това по новата програма става предпоследна. Финансовата политика в образованието все още е изградена на петилетни планове и  ученическите стипендии през 2002 г. са със същия размер като през 1998 г.

Уж по препоръка от ЕС, Министерството на образованието се опитва да въведе в движение задължителни матури за изравняване на образователния стандарт и уж за признаване на българските дипломи в ЕС.До последно не е ясно какво ще има на матурите; не е ясен и статутът им за прием във ВУЗ.

Юношите и девойките, на които им предстои да са първите с дипломи според европейските изисквания, се бунтуват и негодуват. Най-будните от тях обикалят страната, организират всенародни комитети, водят шествия и всячески се опитват да свалят душманския, в техните очи, министър на Народната просвета.

Министърът организира среща с ученици и журналисти, в която се опитва да изясни положението и да обоснове нуждата от матурите. Срещата обаче се превръща в цирк, а министърът изрича знаменитата си фраза:

- Ще нарека този микрофон... Микрофон на недоволниците...

С нея той заклеймява реакционната същност на действията на разбунтувалите се народни маси, които са слепи за прогресивните направления в европейския реализъм...

В тези размирни времена един възмутен единайсетокласник поглежда към обществено-политическата обстановка в страната през кривото огледало на своето въображение и написва фантастично реалистична история, вдъхновена от нея.

ЕС става СЕКС - Съюз на Европейските Капиталистически Страни, и отразява неукротимия порив на Родината да се слее с него, да стане член и да я оправят, както и естествената аналогия между ЕС и един друг подобен съюз.

Образът на министър Владимир Атанасов се превръща във всезнаещия и всемогъщ доктор по всички науки Владимир Илич Тъпанасов - деспотичен и себичен генерален секретар на Българската ученическа компартия в Народно-Капиталистическа Република България. Той организира среща с ученици и "джурналисти", за да изяснят въпросите за СЕКС-а и за матурите...

А самата историята следва по-долу...

Преди нея обаче, какво следва в реалността?...

Поривът към свобода на ученическите комитети побеждава и матурите са отхвърлени. Евроскептицизмът постепенно губи позиции и се измества от еврооптимизъм.

Пет години по-късно обаче Родината вече е влязла в ЕС и започват да ни оправят по най-различни начини: можем да пътуваме и работим в Обетованата земя по-свободно, вливат се европейски пари от фондове, цените на имотите се вдигат, инфлацията и спекулата се събуждат... Народът отново е разколебан  и си спомня за кошмарите от детството на Демокрацията...

Пророкът, предвещаващ бързо Светло бъдеще отдавна е развенчан. Вече никой не му вярва, а собствените му ученици се отричат от него.

Нов пророк се опитва да поведе бедните, онеправданите и безумните към Светло национално бъдеще, но скоро след това и той загубва народната вяра, показвайки сатанистката същност на своето учение.

Трети пророк, тръгнал от народа и дълги години работещ за народа, се издига до всенародна почит и става поредната надежда за Спасение, въпреки че. народната вяра в чудеса става все по-слаба.

В Образованието отново цари хаос. Този път бунтовете срещу душманите са започнати от учителите, но наследниците на старите революционери - учениците ги следват неотлъчно. Министерството отново иска да въведе задължителни матури, и в отговор учениците създават комитети и задружно развяват знамена за борба с общия враг...

Разказът и за реалността може да продължи, но това е друга история...

"Преписвайте тая историйца и платете,нека ви я препишат,
които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!"

© Паисий Хилендарски

Тодор “Тош” Арнаудов

 

представя

 

ТЪПАНАСОВ
или
СЕКС*, другари!

 

Фантастично реалистичен разказ
Версия 1.4, 11/2007

 

 

Срещата с Вожда

        Най-отпред в препълнената зала се бяха разположили вечно питащите журналисти. Тук-там се мяркаха напористи ученици.
        Говорителят се обади и глъчката в помещението утихна мигновено.
...Генералният секретар на ЦК на Българската ученическа комунистическа партия, академикът, д-р на всички науки, три пъти герой на ученическия труд, негово другарско величество Владимир Илич Тъпанасов...
        Публиката избухна в бурни нестихващи ръкопляскания. Единствено електрическият звънец на Вожда можеше да накара върлите му почитатели да се успокоят.

Тъпанасов прочисти гърлото си и започна да говори пред народа.
- Благодаря Ви и добре дошли, драги другарки и другари, скъпи ученички и ученици. Добре дошли, другари джурналисти. В съвещанието, което организирах специално за вас, ще разискваме някои от най-актуалните въпроси, засягащи младежта и спорта...
        Някой подшушна нещо на Вожда и той с усмивка се поправи.
- А, хубаво, днес само за младежта ще си приказваме, хо-хо-хо. Като ваш любящ Вожд, бих искал да ми позволите, преди да навлезем в същината на днешната среща, да направя две средни по големина въведения.
        Вождът пое дълбоко въздух.
- Драги другарки и другари, ученички и ученици. Централният комитет на Българската ученическа компартия, т.е. моя милост взе решение да пусне в ход предписание "3003", в което главните лирически герои сте вие, скъпи ученици. Вие, ученички и ученици, ще държите задължителни и централни зрелостни изпити. Те са пътят, драги другари, по който нашата мила родина трябва да премине, за да се слее със СЕКС.1
        Вашите свидетелства ще бъдат първите, признати от СЕКС и вратите към него ще бъдат широко отворени за вас, за да се изпълни повелята на дедите:

 На учение, на труд, на СЕКС,към светлата ни бъднина,далеч от милата ни родина!

        Залата избухна в ръкопляскания, а хорът на младите СЕКС-олюбци запя, по примера на Вожда:

  СЕКС-ът прави ни щастливи,с хванати ръце към него ще вървим!СЕКС-ът нази ще окрили,всичко що ни пречи - ще сразим! Схващаме, че пътят е единствен -СЕКС-ът е едничката ни цел!СЕКС, другари! СЕКС, другарки!Да празнуваме! Напред! Ще победим! СЕКС-ът е велика сила - тя живот ни е дарила!С СЕКС държавата си ще оправим; наз богати ще направим!СЕКС-ът е едничката ни цел!Да я стигнем всичко ще направим: До един, вас всички ще оправим!

        Звънецът отново се раздрънча.
 - Слушате ли, мили ученици? А какво правите вие по този въпрос? НедоволствУВАате, стачкувУВате? Как ще ни приемат в СЕКС, дечурлиги недни!? Как ще ни ОПРАВЯТ ако някаква УЧЕНИЧЕСКА ПАПЛАЧ от НЕДОВОЛНИЦИ се вдига на бунт и иска да сваля членовете на Централния комитет на Партията!?

 - Как ще ни приемат в СЕКС с такива като вас?  Каквото кажа аз, това ще бъде, знайте го!                  Тогаз, недейте    в никой час да вдигате и дума    против нас, че лошо пише се       на вас!

        Нови неописуемо мощни звуци от шибане на голи ръце раздраха въздуха.
- Благодаря ви, скъпи джурналисти... И на вас, драги ученици. - трогнат омекоти тона си Другарят, но скоро гласът му отново стана твърд и словата - корави.
- Не ще се поддадем на никакъв уличен натиск, недоволници с недоволници! Мързеливи неграмотници, не ви се учи, а? Като не ви се учи - не се явявайте на матури! Само желаещите да следват във висше училище, САМО те ще трябва да вземат матурите си! Вие, недоволниците... Вие мързеливците, които организирате всенародни комитети за яснота в образованието, вместо да си учите уроците и да се готвите за матурите си... Вчерашните кутрета, дето още цоцат от родителите си... Какво сте ми тръгнали по улиците да се правите на революционери! Я стига, хлапетии с хлапетии! Всичко, което правим, го правим за ваше добро! Само за ваше добро!

            Народът се захласна от красивите му думи и замълча.
- За какво протестирате? Че ви е трудно? А на нас лесно ли ни е? Та ние до два месеца не знаехме какво ще има на матурите! Вместо да се радвате, че премахнахме изпита по гражданско образование; вместо да тържествувате, че благоволихме да изменим закона така, че САМО желаещите да продължат образованието си да държат матури... Вмeсто да пеете, че сте млади; вместо да сте горди, че ще сте първите със СЕКС-дипломи... - в същото време някой от свитата на Тъпанасов тихо прошепна на друг от същата: "Щеше да е хубаво, ако в бележниците слагаха и една снимка по бански на момичетата..."2 - Вождът не ги чу и продължи - ...вие тръгнахте по улиците да се правите на бунтари?! Лъжевъстаници, с лъжевъстаници! Всичко, което правим, е за ваше добро! Само за ваше добро! Оплаквате се, ученички и ученици, че ще държите матури. А досега какво правихте? Матурите не са нещо ново. Тях ги е имало и ще ги има, милички. Някои искаха да минат метър като се освободят тук с истински, там с надути оценчици. Но вече няма! Каквото било - било! Ако щете да ставате новите Айнщайновци, Джон Атанасовци, бъдещи Владимир Димитров-Майстори или Панчо Владигеровци - пак ще държите матурка по български. Най-вече трябва да знаете творбите, дечица, туй, дето вашите учители  се опитват да налеят в кухите ви кратунки...
        Залата не помнеше такава тишина от минути. Вождът бодна с пръст някакво копче пред себе и след миг прозвуча гласът на Заслужил телевизионен водещ:
- Що не ръкопляте?
        Публиката пламенно прие повелята и за пореден път изрази безкрайната си обич към Единствения им скъп Вожд.
        След звънеца, Той раздра гърлото си и превключи в друга област на познанието.
- Второто ми въведение ще бъде по друг, също много важен въпрос: въпросът за СЕКС-а. Знаете ли от какво се интересува днешната младеж, другари? Разбира се, че знаете! От СЕКС! Последните, предпоследните и пред-предпоследните цоциологически проучвания показват, че днешните граждани, редом с работливото ни селячество, започват да се интересуват от СЕКС от най-ранна детска възраст, като акцелерацията на развитието е много ярко изразена и при момичетата, и при момчетата.

Децата жадуват да знаят, другарки и другари, и изгарят от любопитство да разбератна практика какво е това толкова възвишено и възпявано благо за човечеството, наречено СЕКС. И много от тях знаят! - весело оживление се разля из публиката. – Знаят повече от нас дори, другарки и другари. Младежите и девойките от най-ранна възраст са много навътре в нещата. Затова ви призовавам, драги родители-джурналисти: говорете повече за СЕКС с децата си! Не само те имат нужда, а и вие можете да понаучите туй-онуй от тях!

Веселото оживление стигна до кикот, и дори до пъшкане от удоволствие.
-Аз свърших... – въздъхна Вождът. - Може да ме почвате с въпросите си. Готов съм да ги приема, колкото и да са дълги, твърди или остри.
        И таз добра! Млад човек от обкръжението на Вожда гледаше порно на преносим телевизор!
- Е-е-е-е-е! - недоволно измуча Тъпанасов. - Копчето на телевизора благоразумно изщрака и звукът прекъсна.
- Простете, Вожде... - засрамено отвърна служителят и се поклони.

            Благородният Другар го благослови.
- Простено да ти е, младежо... Знам, че не само СЕКС-а, но и секса ви интересува. На твоите години и моето поколение правеше такива работи... но, драги другари джурналисти, тази тема ще отложим за друг път. Почвайте да ме оправяте с въпросите си!
        Няколко вестникаря се боричкаха точно пред очите на Другаря за това кой пръв да зададе въпрос.
- Тц-тц, вие като учениците сте май! Нека онзи дребничкият да ме пита първи, че е най-малък.
- Кукуруков, в-к "Синоним на работа". Другарю Тъпанасов, какво ще кажете за премахването на есето като част от матурата?
- Какво есе? Кога е имало есе?! За учениците се полагат само литературно-интерпретативни съчинения!
- Но другарю генерален секретар, есето...
- Млък! Как ще им дадем есе?! Те литературно-интерпретативните съчинения не си ги пишат сами, пък есетата сами ще си напишат... Тези глупави ученици могат или само да зубрят теми денонощно, или да ходят да бачкат на къра.
            Тъпанасов имаше предвид, че единствен трудът, във всичките си форми, е двигател на прогреса.
- Но другарю... - проплака Кукуруков.
- Млъкни, джурналисте! Не се виждаш от земята, а противоречиш на Вожда!? Учениците са тъпи и не могат да пишат никакви есета! Пък и да не мислиш, че нашите проверяващи могат да ги оценяват? Че как да пишат "две" на някого, който е обосновал неоспоримо тезата си с блестящ стил? Как!? Нали и двойки трябва да се пишат обаче… Пък и до истинската матура има време, там може и да има есе. Знае ли човек?
        Някой подшушна нещо на ушенцето на Вожда.

- А-а-а, значи нямало да има есе. Е, има хора, които знаят - аз мога ли всичко да знам?... Следващият нека бъде... оня рошавия пред онази късополата ученичка с големите бомбониери.
- Аз съм вестникарка.
- Хубаво де, хе-хе, вестникарка или ученичка, хе-хе - "все в г.." - за малко да продума Той, но не, Вождът не говореше тъй пред верния си народ! Свитарите му не бяха толкова сдържани, но приказваха тихичко и не пречеха на другите, които искаха да слушат.
- Ега ти яката! Не е пълна, ама к'ви нянки е отпрала!
        Новият вестникар-избраник пристъпи към микрофона и се представи пред Вожда и народното множество.
- Шльоков, вестник "Ученически глас". На откриването на Велико Търнополския университет през вече далечната 30-та година преди Тъпанасов, нашият скъп покоен учител и вожд, другарят Божидар Живецов, каза:

"А да мислим, както е известно, означава не само да умеем да анализираме, но и да правим изводи, да обобщаваме, да оценяваме, да предвиждаме. Онзи, който не се е научил да мисли, никога няма да стане нещо повече от безплоден колекционер на факти, нещо като подвижна енциклопедия на два крака, която обаче за разлика от истинските енциклопедии не ще бъде особено полезна за обществото."3

- Как ще коментирате това, Другарю Вожде, в обслова на въпроса на колегата.
            Другарят джурналист показа завидна историческа памет в онова материално и безпаметно време на 3002-ра. Тъпанасов - някогашен поклонник на Живецов, но впоследствие негов хулник, - трябваше да се защити от незаконните нападки.
- Джурналист Шльоков, не изваждайте думите на вожда от обслов!
- Не мислите ли, че писането на литературно-интерпретативни съчинения и изискването да се познават в подробности толкова много произведения има за цел да превърне личностите в ходещи енциклопедии, които обаче нямат полза от фактите, които съхраняват? – с остра ирония подхвърли Шльоков.
- Глупости! Реакционер, как се осмеляваш да мърсиш името на вожда с мръсните си уста! Следващият! Ей ти, дето ходиш кат' насран, стига си се блъскал, няма да си ти сега! Е-е-е-е, д'ей... Като децата сте, значи! Не стига, че недоволниците трябва да усмирявам, та и вас - джурналистите! А-а-а-а! Хайде, ти, брадатия, с черните гащи, излезе ти късмета!
- Пингизов, в-к "23 часа и 56 минути" - чу се гласът на поредния журналист. - Другарю Тъпанасов, мислите ли, че "европейците" ги интересува дали нашите деца познават "азиатската" ни литература? И с какво такъв зрелостен изпит, който по вашите думи е "врата към СЕКС", би помогнал на българин, попаднал на "онова място"? Най-много да му помогне да го оправят!
        Свитарите на Тъпанасов се подхилкваха, но бързо млъкнаха, защото шамарът на Другаря шибаше лошо в устата, а те не искаха да си го изядат.
- Усещам някакви нотки на евроскептицизъм във вашето питане, което започва да ме притеснява! Няма никакви такива! Каквото каже СЕКС това ще бъде! Щом искат задължителен зрелостен изпит сега, ще има, ако ще да бъде и по неизучаван материал! Щом НИЕ искаме да има зрелостен изпит, СЕКС-ът ако ще да не иска, пак ЩЕ ИМА! Трябва да видим какво е качеството на образованието ни! Ще си позволя да вмъкна, че най-важното, което децата учат в ранното си детство, както другарите дидактици, педагози и психолози знаят, е речта. Речта, другари! Трябва да видим дали тези, изкарали петици и шестици през годините, могат писмено да се изразяват, или както казваха мъдрите ни предшественици: да говорят с букви! Нашето общество, устремено към светлото бъдеще на 3801-ва година, има нужда да разбере дали бъдещите математици, архитекти, художници, музиканти, програмисти и тъй нататък могат да изразяват и подреждат мислите си.
        Докато Другарят изказваше последното изречение, някои от по-гръмогласните му свитари, свикнали да крещят по събрания и забравили що е тиха реч, се разпитваха взаимно.
- К'во е т'ва светло бъдеще бе?
- Абе дето оня източен мъдрец го беше предрекъл...
        Тъпанасов чу младите си служители и насочи своя микрофон към тях, за да ги чуят всички.
- Да не е оня китаец - Си Ме Он Ли?
- Същият. След 800 години щяло да дойде това бъдеще.
- Мъдър човек! Ние сме търпелив народ, ще го почакаме…
        Вождът ги изчака да свършат и ги започна.
- Виждате ли колко са осведомени младите хора! - и ядосано ги запита - Как съм ви взел да работите за мен бре! - за секунда всички млъкнаха, докато Вождът си спомни. – А, да... Освободих ви от онази фирма, в която ви експлоатираха... Хайде, от мен да мине този път! Друг път, като не знаете обаче, да си мълчите, че като ви напраскам двой...
        За да разсее всички неясноти, Тъпанасов образова множетвото в залата.
- Си Ме Он Ли е приятел на българския народ, който неблагодарно го изсели заедно с ви-ен-тянците в края на осемдесетте години на миналия век. Ли наскоро направи знаменито предсказание за българите: "800 годин' само да преминат, всички лошотии вази ще отминат". Досега всичките му пророчества са със столетия напред, така че може да познае, драги другарки и другари...
        От многопосочните си отклонения Вождът се разсея.
- За какво бях почнал да приказвам? - попита той един от свитарите си.
- Казахте: "Нашето общество, устремено към светлото бъдеще на 3801-ва година, има нужда да разбере дали бъдещите математици, архитекти..."
- Ох, да бето го пише на листа... – плесна се по челото Вожда и продължи с типичната сила на гласа - Току виж не знаят, че "Тръгнал лете на разходка" е писано от Клифорендов. Как искате да ги пуснем да станат математици, архитекти, художници, музиканти или програмисти? Та те ще опетнят името на Родината! Какво ще кажат, като някой ден отидат да правят нещо в СЕКС и някой ги попита: "Кажи ми, ся ти, приятелю, кой написа "Скачай, Мурджо, лай на двора" и какви са мислите, които вълнуват лирическия герой в него?". Нашето образование потъва в земята от подобни жалки образи, които не познават творчеството на основни писатели като Клифорендов, Нанайпетков и Живиколев - изтъкнати лауреати на Тъпанасовската награда! Ей, дундьото, питай к'вото ще питаш!
- Яйцов, списание "Ядрена безопасност" - плахо продума дундьото. - Какво мислите за предсрочното затваряне на първите два блока на ЯЕЦ Козлодуй?
- Вие го обръщате на политика май? На вас, евроскептици-ци-те, - чак заекваше от гняв Другаря - ще разясня, че щом СЕКС иска да затваряме ЯЕЦ-а сега, ще го направим, ако ще да е проектиран до 4000-та година да работи! Само СЕКС-ът може да ни оправи и, вярвайте ми, ще ни оправи!
- Другарю, не смятате ли, че в демократична страна като нашата многообразието на мненията, сред които е и т.нар. "евроскептицизъм", е само от полза?
- Каква демокрация бе, джурналист смотан?! Чел ли си Правилника? Живеем в Народна Капиталистическа Република България. Аз съм генерален секретар на ученическата компартия. "Демокрацията" в образованието съм аз. Ревете, късайте се, каквото кажа АЗ, това ще бъде и туй то. Следващият! Нека бъде русокосият - кривоглед ли е, какъв е?
- Кикиморов, в-к "Надзорник" - обади се кривогледият. - СЕКС-ът ли е единственото, което ръководи страната?
- Разбира се, другари. Както знаят всички образовани граждани и селяни, Гениалният създател на психоанализата д-р Зигмундус Фройнде е открил, че сексът е двигателят на човешкото поведение! Сексът, другари! По подобен начин днешната наука откри, че СЕКС-ът  е водач на общественото поведение! Той определя всичките ни действия и всичко, което правим, е с едничката цел: да задоволим това желание и да станем членове на СЕКС.
- Защо сте толкова неумолими? Нима съществуваме само за СЕКС-а? И къде са високите ни народно-капиталистически идеали?
- Кикиморов ли беше, Микимиров ли беше? "Ние" не сме неумолими; Аз - Вождът, - аз съм неумолим! - вестникарят го знаеше, само искаше да използва учтивата форма на обръщение. - За малоумните, които още не са разбрали, не знам за кой път ще разясня наново положението. Нашата мила Родина - майка България - дълги години беше оправяна от кого ли не. Какво толкова ще стане, ако сега, за последно, позволим на СЕКС-a да ни оправи, да станем ЧЛЕНОВЕ, па тогава да почнем и ний да ги оправяме?! И за Отечеството да дойдат добри времена! Хубаво го е казал мъдрият ни народ: "Трай, бабо, за хубост". Моя милост би си позволила да осъвремени тази поговорка: "Трай, младежо, за СЕКС"! Ще има СЕКС на корем, само търпение имайте, скъпи ученички и ученици!.
            С модерната си мъдрост, Тъпанасов спечели не едно и две ученически сърца и жадни въздишки от публиката.
        Не щеш ли, докато младежите и девойките се унасяха в сочни мисли за СЕКС обаче, по неизвестна причина в дъното на заседателната зала зазвънтяха шпаги, кръстосвани от двма млади мъже. Един журналист налагаше свой колега по главата със стойка за микрофон; вторият се опитваше да се предпази с друга стойка, а една красива дама ги гледаше отстрани с ужасен поглед.
            Защитаващият се беше повален, но се пазеше умело. Първо отрази няколко поредни злобни замаха на нападателя, а при следващия му отчаян опит за замах, защитникът се извъртя, изби стойката от ръцете на врага и го нашиба отзад, така както си беше легнал до него на пода. Нашибаният изцвили като жигосан и излетя от залата в галоп, за радост на дамата, която разцъфтя, изръкопляска, помогна на победителя да се повдигне и звучно го целуна по бузата.
             Вождът едва сдържаше сълзите да не потекат по трогнатия му лик.
- Не бях виждал такъв бой... – рече мило той  и с топъл глас попита първенеца. - Заради мен ли се биеше, млади момко?
- Ъъъ... Ъъъъъъ.... Не точно...
- Как така бе? А за кого, тогава?!
- Онзи нахалник искаше да пререди Ицка... - смело отвърна той и плахо я погледна.
- Хе-хе, ех тези млади... -Той се извърнаот зрителите на съвещанието и прошепна на младежката си свита: - Тази Ицка бая голяма цицка има, хо-хо-хо. - и пак се обърна към журналистката, защитена от храбрия си рицар.
- Хайде, Ицке, ти си наред да ме оправяш!
        Ицка обаче беше само третокурсничка и малко се притесняваше…
- А... Не може ли Дивчо да бъдепърви? Той е с по-голям стаж от мен... - плахо попита тя.
- Тц-тц, ама големи претенции имате… Хубаво, нека той да го направи първи.
- Благодаря, Ицке. - нежно й благодари той, и се представи. - Дивчо Чучуков, в-к "Възход".
        Въпросът му беше пиперлив и парлив.
- Другарю Тъпанасов, известно ли Ви е, че ученическите стипендии не са повишавани от три години? Че в нашата 3002-ра година те се изчисляват на основата на минималната работна заплата за средата на 2999 г., а именно 630 лева. Както е известно, днес младежите получават някъде 210, другаде 220 лв.
- Какво, недоволни ли са? - недоумяваше Вождът. Как може някой да е толкова дързък с него!
- Другарю, минималната работна заплата сега е 1000 лева. През 2999-та стипендията беше 35% от тази заплата. Т.е. ако съотношението е същото и днес, то размерът на стипендията би трябвало да е...
- Ти ли ще кажеш какво трябва и какво не трябва бе, шльоко?! - ядоса се Другарят.
- Сега стипендията трябваше да бъде поне 350 лева, другарю "доктор по всички науки" - подхилквайки се, усили тона на гласа си журналистът.
- Безсрамници! Малко ли са им 210 лева на тези безделници, дето по цял ден се скитат по улиците. За какво са им тия пари? Да си купуват цигари, алкохол и наркотици ли?!
- И презервативи. – добави тихо младеж от свитата му.
- Моля ви, много добре разбирате... - посмекчи настъплението си вестникарят.
- На учениците не им трябват пари! С нищо не са ги заслужили пред обществото.И за какво да им подаряваме повече, като пак ще ги профукат за глупости?
            Вождът беше прав. Колкото й пари да даваха на учениците, те винаги щяха да ги профукват за нещо. Дивчо обаче може би беше прекалено глупав, за да хване тези умозаключения, и затова пак закрещя.
- Другарю! Става въпрос за стипендии за отличен успех. Това е насърчение за знаещите и можещите - за нашата ПРОГРЕСИВНА МЛАДЕЖ, която твори и гради СВЕТЛОТО НИ БЪДЕЩЕ
            За съжаление завидното познаване на целите на Партията не му помогна.
- Дрън-дрън! Зубъри! Ученическата компартия, т.е. АЗ, няма да позволи да се насърчава зубърството. Тези скапаняцичетат по цял ден! По цял ден четат, за да ги изкарат тия шестици! За какво са им пари тогава? Да си ги връ...
        Мъдростта на Тъпанасов отново удиви публиката, която започна да ръкопляска и не спря, докато не чу звънеца.
- Другарю, моите уважения, но това са пълни глупости... Отличниците не са зубъри и са заслужили стипендиите си!
- Е-е-е-е... То бива-бива, ама я приберете тоя език най-сетне!? Покажете и нещо друго от себе си! Ъ-ъ, покажете, че сте... журналист на Народно-капиталистическа република България!
       Свитарят с преносимия телевизор пак беше пуснал интересно предаване, и то беше още във въведението, когато е най-интересната му част. Звукът не бе достатъчно силен, за да го чуе народът, но Другарят внимателно следеше действието с крайчеца на дясното си око. Ученикът се беше сепнал от израза “приберете тоя език”, но след като видя, че Учителят не се кара на него, извади своя, защото нещо такова преподаваха по образователната програма, която гледаше.
- Извинявам се, Другарю, но моля Ви, отговорете на поставения въпрос. Защо стипендиите са замразени вече ТРИ ГОДИНИ на едно и също равнище?
- Защо, защо, защо... Защо все ме питате "ЗАЩО"!?Малките деца непрекъснато задават на родителите си същия въпрос... Вие не пораснахте ли вече?!  Няма да има покачване на стипендиите! Държавата цъфнала и вързала, тастипендиите ще увеличаваме на тия лентяи! Да идат да работят, вместо по цял ден да учат! Я си гле'й...
        Залата започна да се кикоти.
- Благодаря ви! - поклони се Вождът.
        Вестникарят направи последен отчаян опит.
- И, все пак, завинаги ли смятате да държите ученическите стипендии на 210 лева?
- Недоволните трябва да се радват, че и това им даваме, защото като нищо може да вземем и него. Но...От мен да мине, подарявам им ги тия 210 лева... Да ме спомнят с добро децата... Разрешавам ви също, като умра, да увеличите стипендиите. Ким Кир Ден - мой добър приятел от Корейската народно-демократична република - ми пожела десет хиляди години живот. Вожд, дори и десет хиляди години да живее - умира, и друг идва, и той увеличава стипендиите!
            Залата млъкна.
- Че какво? Да не е много? Вие сте млади, животът е пред вас, какво са някакви си десет хиляди години?
        Незнаен борец за свобода изскочи от тълпата и грабна микрофона на Дивчо.
- Другарю Тъпанасов, вие сте лирическият герой на тоталитарната ни действителност. Вие сте социалистическият реалист, вие сте генералният секретар на ученическата компартия. Вие сте ДИКТАТОР.
- Мерете си приказките, ДЖУР-Р-Р-налисте! Ще ви накажа!
        Дръзкият не се уплаши.
- Вие правите само това, което искате. Няма никакъв смисъл от подобни съвещания, вие...
- Ще Ви накажа! Ще Ви накажа! Ще Ви накажа - заповтаря Вождът като развален грамофон. Той дори не си мърдаше устните - имаше си копче, което натискаше, а записът говореше вместо него в подобни случаи.
        Вестникарският глас утихна, защото му изключиха микрофона, но макар и приглушено, воплите му продължаваха да ехтят от далечината.
- Хора, осъзнайте се! Огледайте се!Вдигнете се!
        Тъпанасов спокойно даде думата на друг.
- Пети микрофон, хей! Ти, дето си бъркаш в джобовете, все едно, че...
        Новият питащ се изкашля, за да вкара във форма теноровия си глас, и запя.
- Благодаря, скъпи Другарю Вожде Тъпанасов. Моя милост е Подлизурков от в-к "Народна просвета". Нашето издание има намерение да Ви награди с орден за удивителните постижения на всестранно развитата Ви личност...
            Дръзкият изтласка Подлизурков и отново взе думата.
- Отдръпнете се, Подлизурков! - крещеше той - Долу тиранията! Долу експлоатацията! Да живее свободното слово! Свобода!
            Тъпанасов заповяда:
- Изключете всички микрофони!
       Последваха няколко секунди гробна тишина.
- ...аци! Защо изключихте и моя!?... Как може, другари! Събрали сме се да обсъждаме светлото бъдеще на прогресивната ни младеж, а чуваме тези низки изопачени... Глупости! Засрамете се, джурналисте!
            Тъпанасов трябваше да вземе отговорно решение за съдбата му.
- Отведете от залата този народен изедник! И му ударете сто тояги на голо!...
        Приглушено, от дъното на залата се чуха думите на вече заловения от охраната борец за свобода.
- Свобода, демокрация... – тъкмо когато Вождът хладнокръвно промени решението си.
- Не! Почакайте! Той е добър джурналист... Как му беше фамилията - Хайдутов?
- Бунтаров. – поправи го един от свитата.
-Все тая.... Определено хубаво момче - здраво, право, кор... Но, другарки и другари, за такива сериозни провинения наказанието е само едно. СМЪРТ!
        Залата се огласи от ужасените писъци на няколко журналистки и от крясъците на бунтовника, воден към своето бесило.
- Долу тирана! Свобода! – преди един от яките охранители да сложи незаетата си с бухалка длан пред устата му и да прекрати последните му вопли.
 - Другарю Тъпанасов, Вие самият отменихте смъртното наказание... - подсказа свитарят, който знаеше името на журналиста.
- Добре де! Добре... От мен да мине пак... Двеста тояги на облечено, и дано му влезе ума в кратуната!
        "Слава Вожду!" - въздъхнаха присъстващите в залата, а три ученички припаднаха в несвяст. На свитаря с телевизора обаче въобще не му пукаше, защото започваше нова серия, а в началото винаги е най-интересно.
- Дългия, питай ако ще питаш, защото както си щръкнал и при теб може да заиграе дървеният Господ!
        Подлизурков се опита да си върне прекъснатото от въстаника изказване. - Аз...
- Млъквай бе! Вече вдигнах друг на дъск... Така де... - сряза го Вождът.
- Шилов, вестник... - неуспя да довърши поредният джурналист, защото се случи нещо почти неописуемо. Прозорците засияха с удивителни сменящи се образи и нечуван звук засвистя от говорителите. Сякаш дълбините на отвъдното показваха най-добрите творби на художниците и музикантите от оня свят.
- Хей, кой си играе с техниката като не разбира! - строго, но справедливо попита Другарят.
           Глъчкава в залата утихна, и само шепнещият притеснен глас на учен от обкръжението Му се мъчеше да наруши гробното мълчание.
- Другарю, мисля че се е случило нещо непредвидено...
- Какви ги дрънкаш бе? Всичко е предвидено! Аз съм Вождът!
- Боя се, че по всичко личи, че е започнала термоядрена война, Другарю...
- Абе не ме занасяй, че знаеш ли как ще те сгрея със сто тояги на голо!
- Недейте, Другарю... И без това вече са ни сгрели с поне 100 килотона на облечено... Първият удар е бил точно върху нас.
- А, така ли. Ясно. Като доктор по всички науки, аз съм доктор и по Ядрена физика, иестествено знам какво става в такива случаи. Сега къде се намираме? В ада или в рая?
- Ами... Милсля, че сме другаде, драги другарю докторе по всички науки...
- Тогава казвай къде сме и не ме разигравай!
            Новинаритеуспяха да свържат две и двеста – странните звуци и картини, и нервоността на Вожда, и се втренчиха в Него.
- Вие пък какво сте ме зяпнали? Вършете си работата и ме оставете на мира!А ти по-бързо казвай къде се намираме!
- Намираме се в измерение 4.042396...
- Моля?...
- Пише го във вашия учебник по физика...
- А, да... Правилно! - засия от щастие той.- И какво следва?
- Според измерителя на измерения, за последните 34.4 секунди сме се преместили плавно с 0.035 измерения в положителна посока. По-точно, направили сме скок от 3 стотни преди около 25 секунди, което...
- И какво от това?
- Според досегашните ни знания, във Вселената има около пет трильона измерения, като Вселената няма проверка за препълване и ако някой иска да навлезе в пет трильона и първото, отива направо в първото.
- Хм... Следователно трябва да минем през всичките не знам-колко измерения и да стигнем до третото? - заключи Вождът и изненада ядрения физик със здравата си логическа мисъл.
- Почти... До четвъртото.
- И какво? Не можем ли да се върнем?!
- За съжаление не, Другарю. Попаднахме в поток на измеренията... Той би могъл да ни заведе до вкъщи, но по-вероятно е да ни врътка в продължение на гугулплекси години из Вселената...
- Тц-тц-тц... Втасахме я! Как е възможно! Кажете ми кой е виновен за това! Кой ще поеме политическата отговорност за този варварски терористичен акт над човечеството!
            Свитарят с телевизора го шибаше с длан, но от това не ставаше нищо. На екрана вече не течеше интересната програма, а само скучни шарении като тези, които се въртяха по прозорците.
- Само да ми паднете, терористи мръсни! – изкрещя злобно той.
            Спасителят на Бунтаров беше скръстил ръце и подпрял брадичката си с едната.
- Не знам, Другарю... – даде мнението си физикът.
- Но аз знам! Недоволници с недоволници… Атомна бомба по генералния си секретар ще хвърлят! Ще им дам на тях да разберат като се върна! Шъ видат те к'во значи матури... Ша им скъсам зад... – Тъпанасовобаче се сети за нещо тревожно. - Абе чакайте малко... Защо не се е разрушило всичко, като са ни взривили?
- Най-просто казано, защото се е получило компенсационно веществено завихряне.
- Моля?!
- Компенсационно веществено завихряне, Другарю. Специално защитените срещу атомен взрив стени на сградата, заедно с човешките души и компютърните виртуални съзнания са  успели да преобразуват правото вещественозавихряно, изглеждащо като атомен взрив, в компенсационно завихряне. То представлява време-пространствен скок през измеренията.
- Тц-тц-тц...
- Ставаме свидетели сме на първото практическо осъществяване на това физично явление, Другарю...
- Благодарение на мен! Ще запиша името си под ново научно откритие!
- Е, да. Така е.
            Вождът натисна едно копче, за да прозвучи гласът на Заслужил телевизионен водещ, но системата отказа.
- Защо не ръкопляскате бе!? – извика той със собствени сили, но зрителите само го изгледаха втрещено. - Така или иначе, ще видят тез' недоволници недни...
            В този мигвръзката започна да се разрушава заради голямата разлика между  координатите на измеренията, и накрая прекъсна напълно.
 - Ша ги опраа аз... Ша ги науча аз как се завихря Вожда... Ша им скъсам гъ...

 

КРАЙ

 

Следва продължение?....

 

1. СЕКС - Съюз на европейските капиталистически страни. Съкращение, използвано за пръв път в "СЕКС - главна задача на Партията и държавата!", статия от брой 11 на списание "Свещеният сметач" (септември 2001).

2. ... ако в бележниците слагаха и една снимка по бански на момичетата... - по онова време (2001/2002) почнаха да се поставят снимки в бележниците.

3. Цитирана е реч на Тодор Живков от книжката “На учение, труд и борба”.

4. Сталин е използвал електрически звънец за даване на сигнал за спиране на ръкоплясканиятa.

История на "Тъпанасов":

 

Проявление 1.4, 20.11.2007 – много стилистични подобрения и обогатяване на случките и образите на някои от героите.

Проявление 1.3, 24.5.2006 – още редакции по текста

Проявление 1.21, 2005 – добавено името “СЕКС, другари!”, редакции

Проявление 1.2 - без "вдяване на конеца" и "край на конеца"/, редакции

·         Проявление 1.1 от 25.10.2002 - разказ

·         Проявление 1.0 от 29.9.2002 - груб сценарий за радиопиеса ("ЕИМ СВЯТ - Свещеният сметач", бр.18)

·         Първи "драски": 3.05.2002

През седмицата няколко хиляди ученици от випуск 2008 си намериха нестандартно занимание да не скучаят по време на стачката. Те се обединиха в организация "Единство" и започнаха кампания срещу предстоящите матури, които бяха отлагани с години. Родителите им пък заплашиха да заведат дела срещу Министерство на образованието. Мотивът им е, че в "този им вид матурите поставят дванайсетокласниците от различните видове училища в неравнопоставено положение" и "са ненужни, субективни и не доказват умения и знания." А всъщност идеята на зрелостните изпити е изключително проста - да измерят резултата на преподаване в училище. Което би било първата стъпка към стандартизирано външно оценяване и евентуално би довело до промени с цел повишаването качеството на образование. В един идеален свят матурите трябваше да бъдат едно от нещата в пакета реформи, срещу които правителството да обещае увеличение на учителските заплати. Сега обаче е повече от ясно, че дори и учителите да бъдат изцяло спечелени за каузата матури, ще "стачкуват" учениците и родителите.

Вяра Лазарова, изпълнителен директор на Асоциация за родителска активност, преписва броженията срещу матурите на това, че учителската стачка е попречила на МОН да обясни смисъла им. Тя казва: "В Европа не се гледа сериозно на ученик без оценка от зрелостен изпит. По-добре е слаба оценка, отколкото никаква. Това е един недомислен протест от страх, и то срещу нещо, което е в полза на децата.
:)))