Публикувам стенограма от заседанието на Комисията, но ако това изнервя блогерите, мога да го изтрия :)
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
П Р О Т О К О Л
№
На 13.02.2008 г. от 15.10 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по образованието и науката. То бе открито и ръководено от председателя господин Лютви Местан.
***
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, за пореден път имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по образованието и науката при следния дневен ред:
1. ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2008 г.), № 802-00-2, внесена от Министерския съвет на 31.01.2008 г.
2. ПРОЕКТ ЗА РЕШНИЕ ЗА ЗАКРИВАНЕ НА ЮРИДИЧИЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ В СТРУКТУРАТА НА ТЕХНИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА № 702-03-39, внесен от Министерския съвет на 28.12.2007 г.
3. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА, № 802-01-6, внесен от Министерския съвет на 25.01.2008 г.
Има ли други предложения във връзка с дневния ред? Не виждам.
Моля да гласуваме този дневен ред.
Дневният ред се приема с единодушие.
Позволете да представя гостите на нашето заседание: вицепремиерът и министър на образованието и науката доц. Даниел Вълчев, заместник-министърът на образованието господин Атанасов, съветникът на министъра на образованието и науката госпожа Добрева, има други служители и експерти на Министерството на образованието и науката, госпожа Янка Такева.
Бих искал да ви представя и госпожа Шукран Идрис – кмет на община Кирково, но която присъства на това заседание в качеството на делегиран представител на Асоциацията на родопските общини. Присъства и госпожа Тачева, която представлява Националното сдружение на общините в Република България.
……………………………………………………..
Преминаваме към т. 3 от нашата програма.
Уважаеми колеги, както повелява традицията, първо се обръщам към представителя на вносителя да представи законопроекта. Господин министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Разрешете ми да представя на вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Всички вие знаете, а една голяма част от вас активно участва в работната група по създаването на нов Закон за народната просвета или с наименование, което после ще бъде решено, но така или иначе закон, който да замени сега действащия Закон за народната просвета.
Същевременно обаче въпреки моето нежелание да правим частична промяна, при положение че до няколко месеца ще сме в състояние да внесем изцяло нов законопроект, все пак направихме това предложение пред Министерския съвет, то беше утвърдено и сега го представям пред вас.
Става дума за няколко групи предложения, които са групирани в 4 групи, както можете да видите в мотивите към законопроекта.
От една страна, промени в уредбата, свързани с провеждането на държавните зрелостни изпити. Уредбата като цяло в Закона за народната просвета, в Закона за професионалното образование и обучение, в Правилника за приложение на Закона за народната просвета са правени в различно време, тук-таме терминологията е различна, има различни тълкувания. Една част от тези тълкувания дават основания на противниците на държавните зрелостни изпити да атакуват различни актове на министъра с оглед непровеждане на държавните зрелостни изпити.
Мисля, че всички се убедихте, няма да има някакви сериозни проблеми със съдилищата, но считаме за правилно да представим на вашето внимание текстове, които биха разсеяли съмненията допълнително, така щото и Народното събрание да покаже ясна воля, че стои зад провеждането на държавните зрелостни изпити.
По отношение на втората група въпроси това са въпроси, дискутирани по време на учителските протести. Знаете, че не се стигна до подписване на споразумение, но правителството пое ангажимент това, което беше в проекта за споразумение, да го отстояваме и във връзка с това предлагаме да бъде въведено изискване за деклариране на предоставяните от учителите частни уроци както и отсъствието на конфликт на интереси с оглед създаването на по-голяма прозрачност в тази дейност. Считаме, че трябва да се дефинира “конфликт на интереси”. Считаме, че нарушаването на забраната трябва да води до трудовоправни последици.
На трето място предвиждаме основание за прекратяване трудовото правоотношение на директора при случаи на неефективно управление на финансовите средства. Ще дам обяснение. Миналата седмица в Комисията по труда и социалната политика имаше известно колебание за какво става въпрос.Искам ясно да кажа, че това не е ново основание за освобождаване на директор. В случая началникът на регионалния инспекторат, респективно министърът би могъл да направи това на съществуващите основания. Тук става въпрос за друго. Ако в едно общинско училище директорът системно харчи повече, отколкото има право да харчи, какво може да направи кметът? Той не може да направи нищо, тъй като работодател на учителя е министърът, респективно началникът на регионалния инспекторат. Ние с тази разпоредба казваме така: ако директорът надхвърли с 20% това, което има право да изхарчи по делегирания бюджет, по искане на финансиращия орган, министърът, респективно началникът на регионалния инспекторат не може да откаже уволнението. Т.е. това е разпоредба изцяло в защита на общините, ограничаване на нашите права. Всъщност когато кметът каже, че директорът харчи повече от тези 20% и поиска от нас това уволнение, ние нямаме право да откажем. Това не са нови основания, те са същите, които съществуват и сега.
И на четвърто място нещо изключително важно, по което ми се струва, че дискутирахме преди 2-3 седмици, уреждането на статута на защитените училища с оглед постигане на баланса между идеята за гарантиране качеството на образованието и ефективността на системата. Това е нещо изключително важно с оглед на делегираните бюджети. Представих пред вас вижданията на Министерство на образованието и науката, които изработихме като принципи и първоначални изчисления заедно с Министерство на финансите и Световната банка. Наясно сме, ако бъде утвърден такъв текст, какво бихме предложили в Министерския съвет. Останах с впечатление, че като цяло се приема това, което предлагаме. В крайна сметка Народното събрание ще реши дали ще въведем статута на защитените училища, но досега не съм чул политическа позиция, която да е против това да има защитени училища в страната. Мисля, че това е правилна стъпка.
Ако имате въпроси, ще отговорим.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Предполагам, че ще има въпроси.
Откривам дискусията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Господин председател, господин министър, колеги! Смятам, че в хода на дискусията трябва да се откроят няколко неща. Имам някои уточняващи въпроси във връзка с част от предложенията.
На първо място, нека всички си пожелаем в края на тази учебна година най-после да бъдат проведени държавните зрелостни изпити, като “най-после” го казвам с чувство на самокритика, защото като народен представител съм вносител на няколко законопроекта за отлагане на тези държавни зрелостни изпити. Господин министър, за мен това ще бъде чудо, дори някак не смея да мисля за това.
Между другото, преди заседанието прочетох новината, не знам доколко е актуална, че вече 35 учебни висши заведения са признали, че ще приемат за вход резултатите от държавните зрелостни изпити. (Шум и реплики.) Това е един безусловен знак, че висшите учебни заведения…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Всъщност 36 ги признават като оценка, която служи за вход, и още четири ВУЗ-а като балообразуваща оценка.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Искам да кажа, че това е едно доверие от страна на висшите учебни заведения към начина, по който ще бъдат организирани държавните зрелостни изпити. Мисля, че събудихте това доверие с перфектния начин, по който бяха организирани тестовете след 7-ми клас в края на миналата учебна година.
Пожелавам успех! Дано всичко това да стане и го отчетем като успешен акт в края на тази учебна година!
От медийния интерес след приемането на законопроекта след заседанието на Министерския съвет безспорно най-коментиран е текстът за задължението на преподавателите да подават декларации и съответно определението, което давате за конфликт на интереси. Може ли малко повече конкретика кой всъщност ще проверява истинността на подаваните декларации? Един месец след влизането на този законопроект в сила е срокът, в който трябва да бъдат подавани декларациите. Каква ще е процедурата – кой ще проверява истинността на тези подавани декларации? Този въпрос стои доколко текстът ще бъде работещ и ще има реални резултати срещу това явление, което опитваме да ограничим с тази първа стъпка – сенчестата страна на образователната система – частните уроци, парите, които бяха споменавани, които са внушителни суми.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Процедура. Струва ми се, че има логика, понеже коректно бяха дефинирани четирите групи проблеми, които се опитва да решава този законопроект, как да подходим? Ако искате, можем да проведем обща дискусия, защото примерно ми се струва, че проблемът на статута на защитените училища не е в един логически ред с организацията на държавния зрелостен изпит. Тук чувам, че е по-добре да проведем дискусията върху целия законопроект.
Акцентът в моето изказване няма да е върху текстовете на държавните зрелостни изпити. Важно е във връзка с държавните зрелостни изпити да се декларира ясна политическа воля, че няма да се повтори онова, което се случваше през последните 5-6 години към м. март-април – месец преди провеждането на държавния зрелостен изпит. Законът, който задължава Министерство на образованието и науката да провежда този изпит, е, ако не се лъжа, от 1998 г. Но вече 10 години така и не се прилага на най-различни основания. Според мен една от причините е и липсата на политическа воля, която би могла да се скрие зад решението на Върховния административен съд. Няма да коментирам текстовете, които се отнасят до организацията на този изпит, за да не се възприемат като възможност за повтаряне на порочната практика. Мисля, че дори да имаме някои съображения, е добре да ги изразим под формата на конкретни предложения между първо и второ четене, като си дадем достатъчен срок за тези предложения. С това приключвам коментара си по отношение на държавните зрелостни изпити.
По отношение конфликта на интереси. Много е важно наистина да чуем още веднъж от вас, че под “конфликт на интереси” разбираме не въобще предоставянето на образователна услуга от учителя, а когато това се прави нерегламентирано и то в училището, където съответният учител е на щат. Това е важно, мисля, че е казано, но ако има нужда от прецизиране и доуточнение, мисля, че също ще го направим между първо и второ четене.
Господин министър, имам въпрос, който искам да задам. По своята същност § 10 – последният текст, представлява ретроактивно действие на закона. Моля Ви за коментар. Става въпрос за декларациите, защото съгласно закона те трябва да се подават и за предходна учебна година - за 2006-2007 г.
Уважаеми колеги, основният акцент на моето изказване е свързан с темата защитени училища. Той излиза извън приложното поле на определението за защитени училища. Мисля, че по отношение на училищната мрежа и финансирането на средното образование се извършва не просто реформа, а мащабът на тази реформа може да заслужи и други определения. Това е най-смелата реформа, която се провежда от прехода насам. Принципът “средствата следват ученика” ще доведе по естествен път до ускорено оптимизиране на училищната мрежа. Много бих искал точно с това изменение на закона да предвидим онези защитни механизми за финансиране на училищата, оцелели след оптимизиране на мрежата до краен предел и за които наистина е невъзможна по-нататъшна оптимизация. Но ако в такива случаи, когато има пределна оптимизация, но има недофинансиране на останалите училища, смятам, че реформата ще бъде дискредитирана. За да не се случи това, е много важно с това изменение на закона освен дефиницията за защитено училище на второ четене, отсега да кажем, че това е абсолютно в логиката на законопроекта, който разглеждаме, ние би трябвало да разширим и допълним вече съществуващото в Закона за народната просвета, в § 6б-в на Допълнителните разпоредби определение за средищно училище. Смятам, че наличието на това определение е нещо важно, но би трябвало да обвържем статута на защитено училище с определени финансови ангажименти на държавата.
За да не бъда голословен, ще дам няколко примера. Предполагам, че след това и представителят на Асоциацията на родопските общини ще вземе отношение. Неслучайно ги помолих да представят декларация от Управителния съвет на Асоциацията на родопските общини. Бих искал да отворя веднага скоба и да кажа, че не би следвало да ме уличавате в партийна пристрастност, защото в тази асоциация членуват кметове, избрани от листите на най-различни политически сили, има и независими кметове на общини. Става въпрос за образованието, затова трябва да бъдем достатъчно отговорни.
На територията на Кърджалийска област през учебната 1990-91 г. е имало 304 училища, 2007-2008 учебна година се откри в само в 88 училища, т.е. за период от 17 години ние сме закрили близо 216 от тези училища. И най-интересното, забележете, от днешните 88 училища за учебната 2008-2009 г. съгласно вече изразената воля не само на кметовете, но и на общинските съвети ще оцелеят само 26 средни оброобразователни училища - основни и средни, тук не влизат професионалните училища за седемте общини, с близо 420 населени места.
Защо съобщавам тези факти? Това е не просто оптимизиране, това е не просто реформа. Това е наистина революция, гигантска по мащабите си реформа. И въпреки това кметовете са направили анализ, че значителна част от тези оцелели 26 училища по стандарта издръжка на един ученик няма да бъдат дофинансирани. Смятам, че предвиденият механизъм на защитените училища няма да е достатъчен, защото защитеното училище се намесва като инструмент, когато броят на учениците в паралелките на съответното училище е под 18 деца и понеже е невъзможно неговото закриване, се налага неговото съхраняване и по определени критерии – допълнително финансиране.
Но тези 26 училища, които единствени ще останат в тези 7 общини, и това не се отнася само до Кърджали, а предполагам се отнася и до Благоевград, Смолян, Пазарджик и други региони, дори при наличието на 23-24-26 деца в паралелка, по стандарта издръжка на едни ученик ще изпитват недостиг на финансови средства, защото при равни други условия там ще има допълнителни разходи.
Конкретен пример. Община Кирково, при която от 1990 г. броят на училищата от 55 към днешна дата пада на 11 училища, а съгласно решение на Общинския съвет догодина ще останат само 4 училища, напр. в Средното общообразователно училище “Христо Ботев” в Чорбаджийско след тази пределна оптимизация ще се събират деца от 22 населени места. За тях общината ще поддържа по необходимост 7-8 автобусни линии, като броят за общината като цяло е 66 автобусни линии. Извинете, но за да станат децата 26 в тази паралелка, ако на сравнима база в центъра на Кърджали те са поначало 26, то тук, за да съберем 26 деца в паралелка, са необходими разходи за поддържането на 66 автобусни линии.
Господин министър, не знам доколко стандартът за издръжка на един ученик – 1151 лв., ако там са предвидени средствата за полуинтернатните групи и за извънкласните форми, ще кажа, че в една градска среда, ако е въпрос на избор на училищното ръководство дали да разгръща целодневна организация на учебно-възпитателния процес, дали да има извънкласни форми, то в такъв тип средищни училища, където се събират деца от 10-12 населени места, Чорбаджийско е краен пример с тези 22 населени места, то целодневната организация на учебно-възпитателния въпрос не е въпрос на желание и избор, а на абсолютна необходимост. Защото общината не може да осигури в различно време различен превоз до населените места, за да върне децата. Знаете, че първокласниците приключват към 12.00 ч, по-големите – към 14.30 ч. и автобусът тръгва обратно за населените места към 16.00 ч. Първокласниците от 12 до 16.00 ч. четири часа не могат да седят в училище, без да бъдат ангажирани. И това би трябвало да се предвиди.
Конкретното ми предложение е следното. Нека заедно да помислим как на второ четене да конкретизираме статута не само на защитеното училище, но и на средищното училище като основание за допълнително финансиране в тези случаи, които се опитах да ви представя, така щото, ако издръжката на един ученик за страната е единица, не коментирам колко лева, то за ученик от средищно училище по определени обективни критерии трябва да се предвиди може би един плаващ корекционен коефициент, по който да се умножи тази единица, за да се получи адекватно финансиране, с което да се посрещнат обективните, допълнителните, неприсъщи при равни други условия за други училища допълнителни разходи. Само така тази революция, която правим като реформа в средното образование, ще успее, без да срещне съпротивата на незаслужено наказани общини или училища.
Изключително важно е този въпрос да го обвържем и с възнаграждението в системата, защото, ако един учител работи в населено място, в което по независещи от него причини броят на децата в паралелката е 20-22, той не би следвало само на това основание да получава по-ниско възнаграждение от друг свой колега, който в съседното село работи с 26 деца в паралелка. Не би следвало географският признак да измества качеството на работата като принцип при определянето на трудовите възнаграждения.
Убеден съм, че имате отговорите на тези въпроси, които се опитах да поставя в изказването си. Разчитам да намерим обща воля, подкрепяйки законопроекта на първо четене, както по отношение организацията на държавните зрелостни изпити, така и по отношение статута на защитени училища, да допълним този защитен инструмент с още един – конкретизиране статута на средищното училище като основание за решаване на тези казуси, които неизбежно ще възникнат в хода на тази революционна промяна, която се прави при финансирането на средното образование. С това уточнение ние ще подкрепим законопроекта.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Господин министър, давам си сметка, че този законопроект събуди доста емоциите на експертите, което е съвсем нормално. Мисля си, че когато се опитваме да го коментираме сериозно, трябва да си отговорим на един същностен въпрос: правим ли тази година зрелостни изпити или не. И тъй като съм съгласна с колегите, говорили преди мен, твърде много думи бяха изговорени по този повод, аз съм в изгодната ситуация да не се срамувам от отменени решения, от предишни мандати, не ми се иска това да се случи в моя.
Поради това си мисля, че бидейки това същностният смисъл на поправките в този законопроект, то си струва той да бъде подкрепен с всичките рискове на безапелационното признаване, което, между другото, не обещавам. Мисля си, че е добре да поработим по текстовете между двете четения, има смисъл от него. Включително да се съобразим с част от тезите, които достигат до част от моите колеги, допълнителни предложения по част от съществуващите текстове, с надеждата, че час по-скоро ще имаме възможност да коментираме новия Законопроект за народната просвета, в който всичките ни тези притеснения ще получат съществен прочит.
Мисля си, че не ни прави чест да продължаваме да траем по този твърде укорим начин, по който се правят дипломите на нашите зрелостници, в които се вписват оценки от зрелостни изпити, каквито от доста време никой в българското училище не полага.
Искам да кажа още нещо по повод на това, което прозвуча току що в изказването на господин Местан. Мисля, че вероятно ще ни се случи коментар върху понятието “средищно училище”, най-малко, че когато коментирахме понятието “защитено училище”, аз самата не си давах сметка как би изглеждала българската образователна карта. Сега си мисля, че каквото и да договорим като статут на защитените училища, безспорно трябва да се съобразим с още един факт т- каквито и да са разстоянията, каквото и да е времето, когато пътуват учениците, какъвто и да е ландшафтът, във всяка българска община би трябвало да има поне по едно училище. Защото ако приложим директно критериите, част от малките общини би трябвало да нямат свое училище. Това обаче е една присъща на всяка община дейност, включително на твърде малките, каквито в България определено има. И когато разсъждаваме върху тези критерии, мисля, че да се съобразим с тази необходимост е въпрос на принцип, който трябва да уредим и законово.
Свършвам дотук с разбирането, че законопроектът трябва да бъде подкрепен на първо четене и с необходимостта част от текстовете да бъдат сериозно коментирани между първо и второ четене.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Господин министър, уважаеми колеги, госпожи и господа народни представители! Предложеният законопроект за мен е една законотворческа несполука.
Кои са аргументите ми? Фактът, че господин министърът в началото на своето експозе каза, че предстои след 3-4 месеца ново законодателство, показва, че това не е добро.
Второ, това, което чух от преждеговорившата, че между първо и второ четене ние трябва много добре да промислим някои факти и неща, а също така предложението за увеличаване на срока за предложения на 3 седмици между първо и второ четене, потвърждава това, което заявих пред вас.
Безспорно е, че Министерство на образованието и науката иска да уреди провеждането на матурите с този законопроект, но промените в тази насока са по-скоро козметични – имам предвид § 1 и 4. В резултат на тези промени матурите си остават високо на върха, неподкрепени от други подобни механизми за оценка на предишни етапи на обучение. Затова не е и случайно, че наскоро огласените резултати от пробни матури, от изпитите, които се провеждат във висшите училища, показват висок процент на слаби оценки в Софийския университет между 45 и 50% двойки.
Затова у мен буди недоумение един факт и една наглед дребна промяна – в чл. 16 от Закона за народната просвета, с който от държавните образователни изисквания се изважда усвояването на книжовния български език - § 2. Първо, не е важно каква е логиката на тази промяна, при положение че един от основните зрелостни изпити си остава българският език и литература.
Второ, пресата и обществото отдавна са обезпокоени от ниската степен на владеене на официалния език на българите. И кой друг, освен Министерство на образованието и науката трябва да се грижи за неговото нормално опазване?
Трето, обучението по български език е гръбнакът на българското образование от първо отделение до 12 клас. Затова това обучение има необходимост от стандарти - това е крайно необходимо.
Второ, намерението на Министерство на образованието и науката в момента, когато държавата се тресе от скандали, основно конфликти на интереси, основно в пътния фонд, се е сетила, че учителите могат да изпаднат в същия конфликт на интереси. Дори е дефинирано какво представлява този конфликт и учителите ще трябва да подават декларации един месец след влизането на този законопроект в сила. С този маньовър за отвличане на вниманието смятам, че нищо няма да се постигне. Първо, смятам за ясно, че преподаването в училищата вече не дава необходимата подготовка на децата. Едно проучване показва, че децата, които не вземат частни уроци, постигат средно оценка между 4-4,30 от приемните изпити. Това изследване е от закрития Институт по образование.
Трето, очевидно децата се нуждаят от допълнително обучение, имам предвид частни уроци, за преминаване в по-горни нива на системата – във всички случаи.
Сигурен съм, че тази разпоредба няма да има резултат и да доведе до нищо. Във всички случаи тя ще изостри до голяма степен взаимоотношенията в училищата.
Господин министър, ако говорим за конфликт на интереси, има ли по-голям конфликт на интереси от преподавателите във висшите училища, които преподават частни уроци и влизат в комисиите, които преглеждат кандидатстудентските работи? Има ли по-голям конфликт от това? Затова е съпротивата на висшите училища да минем директно към приемане само от матури. Това е основата на конфликта между тях. И основа на това е един бивш министър, който сега е посланик в Словения. (Шум и реплики.)
Няколко думи по защитените училища. Считам, че преди въвеждането на системата на защитените училища преди това трябва да бъде изработена цялостна концепция за оптимизация на училищната мрежа. Самото определение “защитено училище” е училище, което, ако бъде закрито, би довело до нарушаване на достъпа до образование.
Това е връх на законотворческата мисъл, като оставим настрана невероятния езиков конструкт.
Въвеждането на такъв статут, преди да са изработени критериите за закриването на училищата, е алогично и опасно. Да не говорим, че формулировката “достъп до училищата” е доста разтеглива и нейното нарушаване често не може точно да се дефинира.
Ще ви припомня два факта. Първо, достъпът до образование на децата със специални нужди в България е сериозно нарушен въпреки приетите нормативни актове. Никой обаче не е затворил тези непригодни за децата училища, нито се опитва да ги пригоди към нуждите на тези деца.
И второ, решението за закриването на станалия печално известен дом в Могилино е било взето преди година, но то е защитено, това е училище, което, господин министър, отговаря на специални изисквания – да е социален дом. Същото ще се получи с училищата, които, вместо да облекчим с това законодателство, ние ще задълбочим конфликта, след като не сме решили въпроса с оптимизацията на тези училища. Във всички случаи следва да се разработят и обсъдят критерии и тогава да се види кои деца в отдалечени и изолирани райони могат да ползват тези предимства, които им дава законът.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, проф. Камбуров.
Уважаеми колеги, имате думата.
МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги и гости! Законопроектът, който ни представят от Министерство на образованието и науката, според мен касае три важни неща – матурите, защитените училища или въобще какво ще се получи след оптимизацията и частните уроци.
За частните уроци – хубаво е, че има формулировка. Друг е въпросът, че според мен с това се цели по-скоро да се въведе някаква морална категория. Убеден съм, че от Министерство на образованието и науката не си правят някакви илюзии, че това ще доведе до някаква сериозна санкция, която едва ли не ще напълни хазната, че като се декларират тези неща… (Реплики на министър Даниел Вълчев..)
Един според мен важен пропуск на вносителя – не е ясно директорът пред кой ще подава молба, ако и той дава частни уроци, защото това е възможен казус. (Шум и реплики.) Той също е преподавател. Надявам се, че тези пропуски ще бъдат изчистени между първо и второ четене.
Що се отнася до защитените училища. Несъмнено формулировката, с която ни запознахте на по-предишното заседание, дава някаква насока що е това защитено училище. От друга страна, според мен самите критерии и начинът на определяне не са пълни и действително могат да бъдат широко дискутирани – господин Местан отвори тема в тази посока.
От неговото изявление, в което има голяма доза истинност, справката, която получихме, действително документира и указва, че тези неща са фактологически верни, но поставя един много сериозен въпрос и косвено признание на управляващата коалиция, че парите за образование са крайно недостатъчни, т.е. издръжката на един ученик е прекалено малка. И започваме да търсим други механизми, други допълнителни критерии, които да облагодетелстват определена част от училищата, а не всички.
Господин Местан, нямам нищо против да помислим върху варианта средищните училища да бъдат допълнително финансирани – има логика в това, което казвате. Но логично възниква въпросът, ако средищните училища бъдат допълнително финансирани, защото там има обективни условия, въпросът е дали те трябва да дават по-добро качество от всички останали, които финансираме на общо основание? Това е най-сериозният въпрос според мен. И там трябва да се съсредоточи дискусията според мен. Защото, ако не го направим, излиза, че дотираме едно некачествено образование, а качественото, което произвеждаме, го оставяме на произвола на съдбата – много сериозен, фундаментален според мен въпрос, чието решение трябва да се търси.
Що се отнася до матурите, заявявам най-категорично, най-отговорно и същевременно с пълно съзнание, че нашата парламентарна група – Български народен съюз ще подкрепи въвеждането на матури, защото е крайно време това нещо да се случи. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Понеже се обърнахте към мен, една кратка реплика. Благодаря Ви за това коректно изказване. Дадох тази справка, защото всеки път, когато става дума за защитени и средищни училища, за съжаление в пленарната зала се чуват некоректни обвинения от рода на “ДПС си пази училищата”. Фактите сочат, че в Кърджалийски регион от 304 училища след няколко месеца ще са оцелели само 26 училища. И когато се поставя въпросът, че има необходимост от допълнителни средства, за да се извозват всички тези деца до само 26 училища от 420 населени места, това не е пледиране за преференции. Защото политиката за изравняване и постигане на общи условия не е политика на преференции от страна на държавата, а политика на изравняване, на даване на равен шанс. Това е! В противен случай тази община не може да изпълни своята функция. В противен случай наистина влизаме в противоречие с конституционния принцип за равен достъп до образование, равен достъп до качествено образование.
Затова изисках тези справки, за да ги видите. Едва ли някой ще оспори тяхната истинност, защото нещата са проверими.
Продължаваме дискусията. Госпожа Шукран Идрис пожела думата от името на Асоциацията на родопските общини.
ШУКРАН ИДРИС: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Явявам се пред вас като кмет на община и представител на Асоциацията на родопските общини.
Първо искам да изкажа своята благодарност на моите колеги за това, че днес имаме възможност да споделим нашите притеснения по отношение на образованието в нашите общини и прилагането на делегираните бюджети.
Тук само в началото искам да споделя, че представлявам колегите от 4 области – областите Кърджали, Смолян, Пазарджик и Пловдив. През последните месеци ние имахме няколко заседания, на които обсъждахме прилагането на делегираните бюджети. Съвсем накратко искам да споделя нашите притеснения по отношение на училищната мрежа и цялостното състояние на училищната мрежа в нашите общини. Поне в 90% от общините, които днес представлявам, оптимизацията е завършена в цялостен вид и поне на този етап няма възможност за допълнително оптимизиране, тъй като…
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Тази декларация съдържа намеренията ви за 2008-2009 г във връзка с получените справки. В този смисъл оптимизацията няма как да е завършена, защото предстои закриването на още 66 училища.
ШУКРАН ИДРИС: Да, точно така. Всъщност за нас това вече не е оптимизация, а принудително закриване на учебни заведения, защото делегираните бюджети не дават възможност за съществуване на тези учебни заведения, които бихме желали да продължат да функционират.
Тук искам да вмъкна и това, че може би понятията “защитено” и “средищно” училища трябва да се разглеждат отделно. Ние положихме големи усилия да обособим т.нар. средищни училища през последните години. Министърът знае, специално в община Кирково на няколко пъти сме имали разговори с него във връзка с това – да направим така, че наистина да обособим тези училища и вече има съществуващи 5 такива училища. Но въпреки усилията ни след въвеждането на делегираните бюджети тези училища ще трябва да бъдат закрити, защото не могат да издържат с тези финансови средства, които им се предоставят и с издръжката на един ученик.
Искам да посоча конкретен пример, господин министър, във връзка с училището в с. Тихомир. Ние там строим и нова сграда в момента. След оптимизацията, която направихме, и закрихме съседните училища, в момента там се обучават 195 ученика, но въпреки че това училище вече има статут на средищно, макар че законово това понятие още не е въведено, но ние от близо 3-4 години непрекъснато използваме този термин, въпреки това цитираното училище от 1 септември 2008 г. не може да остане да функционира, тъй като с определения му бюджет за тази година те могат да покрият разходите си само за първото полугодие на годината. Реално ще се наложи ученици да пътуват на 34 километра, защото най-близкото училище, в което могат да бъдат прехвърлени, вече ще бъде на 34 км., като 22 км. от тези 34 км. са черен път, а останалото е еднолентов черен път, който при зимни условия не може да бъде изминат за по-малко време от 1,5 – 2 часа.
Исках да дам конкретен пример, но това важи и за всички общини в Смолянска област, за всички общини, които се намират в полупланински или планински региони. Мисля, че притесненията на моите колеги в тази посока са основателни.
Ние виждаме със статут на защитени училища тези от тях, които са с по-малък брой ученици, а средищните училища, вече обособени като такива, считаме, че не би било редно да бъдат закривани, тъй като вече сме инвестирали достатъчно много в тях и като материална база, и като обзавеждане, оборудване и т.н.
Качеството на образованието, което всички се стремим да получават нашите деца, наистина ще бъде много занижено, ако един ученик се налага да пътува всяка сутрин примерно 2 часа до училището, защото те буквално спят в училището, защото тръгват много рано и се уморяват от пътя.
Надяваме се, че ще бъде проявено разбиране за това, че тези две категории – защитените и средищните училища, ще намерят своето място в ЗИД на Закона за народната просвета и по този начин ще се погрижим за нашето бъдещо поколение, защото децата нямат цвят, те са наши деца, децата на България. Мисля, че всякакви политически пристрастия в тази посока биха изглеждали много неуместни в този случай.
Ето защо се обръщаме към вас с молба за разбиране на ситуацията и евентуално тези училища да бъдат запазени и евентуално допълнително финансирани, за да могат нашите дечица да учат както при добри условия, така и родителите да бъдат спокойни за живота и здравето на всяко едно дете.
Ако имате въпроси, съм готова да отговоря.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви.
Благодаря и за още нещо, че водени от политически или други индикации вие не забавихте реформите и поехте тежка отговорност – и политическа, и управленска, за закриване на неефективните звена.
Възползвам се от случая да благодаря и на министър Вълчев, че ви чу и че специално за училището в Тихомир бяха заделени сериозни средства, за да стане възможно закриването на околните 2 неефективни основни училища. Ще имам молба все пак Общинският съвет на Тихомир да не бърза, защото и господин Камбуров е бил в това село – абсолютно невъзможно е извозването на децата от гръцката граница до Чорбаджийско. Това са 192 деца. Трябва да пътуват 5 автобуса по 5 часа на ден, а зимно време – по 6 часа в двете посоки. Това е невъзможно. Точно това е идеята за въвеждане на по-ясен статут на средищното училище.
ТЕОДОРА ТАЧЕВА (Национално сдружение на общините в България): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Първо искам да се присъединя към това, което току що госпожа Идрис сподели с вас. При предишното ми участие във вашето заседание също споделих определеното напрежение, което се усеща в общините. Искам да кажа, че това е не само в Южния и Централния район на планиране, където беше изрично повдигнат този въпрос, но и в цялата страна съществуват подобни казуси и притеснения, така че въпросът е общ.
В тази връзка ние нямаме никакви възражения по предложението да се дефинира понятието “средищно училище”, но мисля, че на експертно ниво трябва да се подготвят определени разчети и се видят вариантите.
Ще си позволя съвсем накратко да се съсредоточа върху Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, който разглеждате днес. Искам да направя уговорката, че наш представител участва в работната група, която подготви проекта. Едно от предложенията за защита от директори, които неправомерно ще харчат над определения им бюджет, е изцяло подкрепено от нас.
С оглед на създадената ситуация и това, което чуваме от общините, си позволяваме днес да направим едно ново предложение, което сега ще връча официално на господин председателя, а после и на всички вас. Конкретното ни предложение е по § 6е, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби, касаещ текста, че “критериите и списъкът на защитените училища се определят с акт на Министерския съвет “. Нашето предложение е да се добави “съгласувано с Националното сдружение на общините”, като мотивите ни са, че подобни принципи са заложени в споразумението за сътрудничество с Министерския съвет и са намерили отражение в редица нормативни актове, които сме изложили в писменото становище. На практика това означава, че предложението на министъра на образованието и науката ще се внесе в Министерския съвет заедно с наше становище. Мисля, че по този начин значително ще се повиши и прозрачността при определянето на този списък. Най-вече ние държим на обективните измерими критерии, както и равнопоставено прилагане към всички общини, независимо в коя част от страната се намират.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Има ли други изказвания, колеги?
ЯНКА ТАКЕВА (Синдикат на българските учители към КНСБ): Уважаеми господин председател на парламентарната комисия, уважаеми господин министър и господин заместник-министър, уважаеми господа депутати! Искам да ви кажа, че изпитвам истинско удоволствие от днешното заседание на парламентарната комисия по няколко причини. Първата причина е, защото всички вие косвено доказахте правотата на учителските синдикати по време на учителската стачка, когато казахме, че този стандарт е недостатъчен и че по икономически причини ще бъдат масово закривани учебни заведения.
Искам да припомня на господин министъра неговия доклад до Министерския съвет , в който на стр. 6 са включени тези неща, които вие днес толкова тревожно коментирате, в т.ч. и кметицата на Кирково, която изрази притеснението на тези 4 области. Вие много добре знаете, че това е притеснението за всички общини в страната.
Искам да ви припомня, че 1264 учебни заведения в България трябва да бъдат закрити. В доклада на господин министъра до Министерския съвет това е на стр. 6. Причината е, защото няма да се справят с определения им стандарт. Така че дали… (Реплики на министър Даниел Вълчев.)
Така че дали ще трябва да давате определение на средищно училище или на защитено училище, уважаеми депутати, пред вас стои много тежка задача. Обръщам се с голяма молба към вас. Много ви моля, вземете решение – вие знаете как – стандартът за издръжка на ученик 1-12 клас трябва да бъде коригиран. По изчисления на синдикатите и повярвайте, че те са точни, стандартът за ученик 1-12 клас трябва допълнително да бъде увеличен със 150 лв., за да не се получават тези колизии, за които току що говорихте абсолютно всички.
Изключвам всички онези училища, които по демографски проблеми ще бъдат закрити. Вече има такъв изработен списък и на базата на този списък Министерство на финансите прави своите разчети. Няма начин Министерство на образованието и науката да няма виждане по този въпрос. Изключвам тези, които ще отидат по демографски проблеми – за тях никой не говори.
Освен това, уважаеми депутати, погледнете § 70, ал. 1 на Закона за бюджета. Там е записано, че единен стандарт се определя за училища, детски градини и обслужващи звена. Уважаеми депутати, стандарт за обслужващите звена няма. Уважаеми депутати, стандарт за ПИГ-овете няма. Мисля, че дискусията трябва да бъде разширена и в тази посока.
Казвам всички тези неща от голямото притеснение за това какво ще се случи като равен достъп и качество на образованието в българското училище, но го оставям на политиците, на парламентарната Комисията по образованието и науката. Каквото трябваше, ние, учителските синдикати, по време на преговорите казахме всичко. Когато казвахме това, което днес вие говорите, на нас ни се казваше, че говорим глупости. А сега вие говорите умни неща и нека всеки се вслуша във вас.
И сега по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
За държавните зрелостни изпити. Дълбоко съм убедена, че няма учител в България, който да не иска държавни зрелостни изпити. Напротив, много отдавна ние сме казали тези неща. Имам само една молба към министъра на образованието. Когато дойде ден да се прави новият Закон за народната просвета, моля Ви, върнете онези записи от чл. 16, които сега отменяте, в посока на това, за което говореше проф. Камбуров, защото стандартът за усвояването на книжовния български език е много важен.
За държавните зрелостни изпити – никакъв проблем. Мисля, че е крайно време някой да има смелостта да ги проведе.
Що се отнася до изменението за частните уроци. Ние, учителските синдикати, правим предложение за редакция. Казваме, нека да има контрол. И днес, уважаеми депутати, в чл. 129а на Правилника за приложение на Закона за народната просвета има такъв контрол. Ние не се страхуваме от контрола, така че правим само редакционно предложение. В чл. 40а, ал. 1 след “интереси” изречението да продължи “в училището, в което работят” – да се знае, че конфликт на интереси има там, а не въобще.
В ал. 2, когато четем изреченията и стигнем до думите “услуги срещу заплащане”, по-нататък предлагаме нов текст “при наличието на конфликт на интереси”, за да стане по-ясен самият текст.
И в ал. 3 предлагаме допълнение към чл. 188 да се прибави т. 1, т. 2 и т. 3, защото по Кодекса на труда не можем веднага да минаваме, да прескачаме точките. По т. 1 има забележка, по т. 2 – предупреждение, по т. 3 – дисциплинарно уволнение.
По предложението за санкционирането на директорите, господин министър, приемаме вашия запис, като след чл. 328, ал. 1, т. 5 да се добави “и във връзка с чл.188, т. 1, 2 и 3”. Вие дадохте на директорите 1 млрд. 600 млн. лв. стандарт – трябва да има някакви санкции.
Вчера синдикатите много дълго разисквахме този въпрос и стигнахме до становището, че директорът и в Закона за народната просвета, освен по другите законови и подзаконови нормативни актове трябва да знае, че ще търпи санкции, ако не управлява достатъчно добре ресурса, който му се дава. Отварям една скоба: дано намерите сили в себе си второто шестмесечие този стандарт да бъде коригиран по повод молбата ми от първите встъпителни изречения.
Що се отнася до защитените училища, смятаме, че някои от текстовете малко се бият. Напр. § 6е, ал. 1 се бие с текста на ал. 4. Мисля, че господин министърът като юрист и неговите колеги ще изчистят тези неща. Подкрепяме мнението и становището, че тук трябва да влязат като дефиниция и средищните училища с всичко онова, което трябва да бъде осигурено там, като не се губи целостта на учебно-възпитателния процес – това, за което говори господин Местан – да не бъдат ощетявани децата – и столовото хранене, и целодневната организация на труда, и всичко, което ще даде възможност изчакването на учениците от различните възрастови групи. Знам, че тези неща ви вълнуват, защото с част от депутатите съм водила и персонални разговори. Благодаря за вниманието.
Въпрос към господин министър: господин министър, аз съм учителка по английски език в защитеното училище в Трън. В Трън друга гимназия няма. Аз имам конфликт на интереси, защото родителите ще търсят мен за допълнителна образователна услуга, защото иначе трябва да ходят в Перник и да пътуват 60 км. (Шум и реплики.) Или съм в Копривщица.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо Такева.
Уважаеми колеги, има ли други желаещи да вземат отношение по внесения законопроект?
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА: Госпожо Такева, обръщам се към Вас, искам да Ви кажа, че оптимизацията на училищната мрежа няма нищо общо с учителската стачка. Оптимизацията на училищната мрежа е обект на внимание от години назад, но сега се реализира.
ЯНКА ТАКЕВА: Аз се радвам, но коя оптимизация?
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА: Много Ви моля. Ето още един завоюван успех. Вие го отчетохте като ваш успех – че се прави оптимизация, за да се правят икономии, за да се увеличат учителските доходи и т.н. Това беше смисълът на изказването Ви.
И още нещо. Винаги топло майчински сте загрижена за българското училище, но вие не обезпечихте учителите с двете работни заплати, които можехте да заделите от членския внос, и 10-те процента, които отделяте за обезпечаване на стачката. Направете този ход и аз ще Ви адмирирам, ще Ви подкрепям.
ЯНКА ТАКЕВА: Аз нося един нормативен документ… (Шум и реплики.)
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА: Просто не се издържа, няма нужда от нормативни документи. (Шум и реплики.)
ЯНКА ТАКЕВА: И този нормативен документ се нарича Международен пакт за икономически, социални и културни права. Аз Ви препоръчвам като депутат да прочетете този пакт. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Връщаме се към основната тема – обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Министерския съвет. Продължаваме дискусията. Не виждам желаещи.
Моля министър Вълчев да вземе становище по изказаните предложения и поставените въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще се опитам да взема отношение по всички въпроси и по това, което беше казано. Ако някъде не успея докрай, моля да ме коригирате. Започвам по реда на поставяне на въпросите.
Госпожа Калканова постави въпросите за регулиране на декларациите във връзка с даването на частни уроци – ще имат ли резултати, кой ще ги контролира и т.н. В подобен смисъл се изказа и господин Мурджов и други колеги.
По принцип конфликтът на интереси е уреден и сега. Целият въпрос е, че това е норма без санкция. В момента ние искаме да въведем едно правило, което казва така: няма пречка, образователните услуги срещу заплащане не са забранени в България, стига да не го правиш по отношение на собствените ученици. Примерът с Трън не беше много удачен, защото дори в този случай конфликтът на интереси трябва да бъде съвсем ясен, ясно дефиниран и да не бъде допускан.
Що се отнася до това, че не е включен директорът, тук господин Мурджов е прав. Казвам си съвсем честно, не сме се сетили, но в това трябва да се подобри текстът – разбира се, че и директорът трябва да бъде включен, няма никакво съмнение. То ще стане лесно – при началника на регионалния инспекторат по образование.
Не съм много съгласен с мнението на господин Мурджов, че текстът няма да произведе ефект и както той каза, да напълни хазната. Този текст няма за цел да напълни хазната. Това не е данъчен закон – правя тази уговорка. Тук става въпрос да следим за изпълнението на едно етично правило, но с юридически средства. Дали сме намерили точната формула, можем да говорим между първо и второ четене, но намерението е такова и мисля, че текстът сам по себе си не е лош.
По отношение на казаното от господин Местан – за ретроактивното действие на конфликта на интереси. За да избърша срама от челото, ще кажа, че обратното действие на закона или коя да е норма има по същество две основни и една допълнителна хипотеза. Когато един факт, съществуващ в миналото, от днешна гледна точка тогава е бил без правно действие, сега го валидираме и му придаваме правно действие, такъв е случаят с т.нар. журнално постановление – завзелите земи селяни след Руско-Турската война нямат никакви права върху тези земи, но години по-късно им се казва “все едно че това е придобивно основание” – това е валидиращо действие на закон с обратна сила.
Обратното действие е, когато един факт, произведен в миналото, е имал правно действие към момента, в който се е реализирал, но по-късно се казва, че все едно към този момент е нямал такова действие. Такъв е случаят със Закона за отчуждаване на едрата градска недвижима собственост. Тогава се казва, “всички сделки след 1946 г., които са еди какви си, са нищожни”.
Има една друга хипотеза – действие върху заварени правоотношения. Напр. такъв е случаят със Семейния кодекс, приет през 1968 г., който казва: “Бракове, сключени до 1950 г., от днес нататък действа семейна имуществена общност”. Той не казва нещо за брака към 1950 г., но преурежда отношения, възникнали от факт, реализирал се в миналото.
Според мен ние не сме в нито една от тези хипотези. Според мен човек, който ще подаде такава декларация, ще каже: “Да, към момента на подаване на тази декларация аз давам или не такива уроци. И ако давам, не съм в конфликт на интереси.” Според мен той няма никакво преуреждане на факт, реализиран в миналото. Така мисля.
По отношение на другия въпрос, поставен от господин Местан, който според мен е много сериозен - за средищните училища. Те имат своя дефиниция в закона. Господин Местан и колегите след него казаха нещо, струва ми се основателно, за което и аз помислих. Струва ми се, че не е все едно дали училището вози 2 деца от две съседни села на по 3 км. или вози 20 деца на разстояние 15 км. Разликата е от земята до небето. Съгласен съм с това. Не възразявам да помислим по това и между първо и второ четене да направим опит за една по-обща формула. Може би да кажем, както за защитените училища, че имат допълнително финансиране по ред и с акт, приет от Министерския съвет, за да имаме време и да не направим някоя бюджетна беля. Иначе съм съгласен с това.
Единствено във връзка със становището, което госпожа Идрис представи тук и писмено, не мисля, че е уместно да се гарантира и вади от фонд “Работна заплата”, защото ние ще сменим принципи. Но има начин да “ударим рамо” на тези училища. Но ще ни трябва време, за да видим колко са те, за да не направим пък дупка в бюджета по средата на годината. Господин Орешарски днес го няма и не можах да се подготвя, но ще имаме достатъчно време, за да говорим по този въпрос. Мисля, че по принцип е правилно.
По принцип за училището в Тихомир, то не се явява като защитено училище. И това е, защото на 6 км. от него има друго училище. Няма ли го другото училище, то веднага става защитено.
По отношение казаното от госпожа Богданова – преработване между първо и второ четене, както се казва в една моя любима книга на Ъруин Шоу, аз почти не съм виждал сценарий, който да не се нуждае от преработване. Няма законопроект, който да не се нуждае от преработване – напълно съм съгласен. Това е човешко творение, винаги може да има и чисто редакционни, и смислови бележки. Трябва да включим и текста за защитените, и средищните училища. Няма проблем. Ние ще работим активно за това.
Тя постави един въпрос, който и аз поставих, за съжаление не мога да си спомня аргументите на Министерство на финансите на заседанието на Министерския съвет. Напълно съм съгласен, че си заслужава да помислим, че ако в една община остане едно училище, трябва да видим само от кой вид - Министерство на финансите имаха тук някакви възражения, и ако има едно училище, мисля, че то трябва да бъде защитено, дори да не отговаря на другите изисквания. Друг е въпросът що за община е това. (Шум и реплики.)По принцип съм съгласен да обсъдим този въпрос. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Ако изказването на министъра събужда допълнителни коментари, колеги, ще ви дам думата след това.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Мисля, че има логика в казаното от госпожа Богданова. Трябва да видим дали може да има случай, който не е защитен, за да може в акта на Министерския съвет изрично да посочим, че такива училища ще бъдат защитени.
По отношение казаното от господин Камбуров, приемам, че това може да е законодателна несполука, но ще си позволя да се разгранича от някои неща.
Искам съвсем ясно да кажа, че държавното образователно изискване за книжовния български език не създава книжовната норма на езика. Да не би някой да е с обратното мнение? Книжовната норма на българския език се създава от Института по български език към Българската академия на науките и се записва в речниците.
Какво ще стане, ако го няма това държавно образователно изискване? Откровено казано, нищо, защото това, което се учи по български език, е в държавното образователно изискване в учебното съдържание. Не знам кой го е измислил, всъщност знам, вие можете да се досетите кой го е измислил през 1998 г.. Този текст е измислен тогава. И като беше толкова важно, защо не взехте до 2001 г. да приемете това образователно изискване? Защо? (Реплики.) Защото приемаме така законите – едно към гьотуре.
По отношение на декларациите, аз не вярвам, че проф. Камбуров е за това да има конфликт на интереси. Познаваме се доста време, не мога да повярвам, може би това не е най-важният конфликт на интереси в българското общество, с това съм съгласен. Може би има много по-тежки конфликти. В крайна сметка аз това мога да реша, ние тук това можем да решим. Но това не е маловажен случай, защото може би като размери на интензитет на въздействие на страните може би не е най-важният, но като разпространеност особено в големите градове според мен не е за подценяване. Според мен си заслужава да направим тук някакво усилие.
Знам, че е малко дребнаво, но не мога да издържа на изкушението. Националният институт по образованието, който цитирахте с някакви данни, е закрит през 2004 г. Не знам какви са данните, но при положение, че той е закрит през 2004 г., правете сметка откога са данните.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Предполагам, че данните от 2004 г. досега не са станали по-различни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Можем да предполагаме, господин професоре, различни неща, но просто данните са много стари.
По отношение на казаното от господин Мурджов по отношение издръжката на един ученик и след това подетата тема от госпожа Такева. Уважаеми колеги, ние не обсъждаме това. Аз не съм против, аз самият смятам, че би било много по-добре, ако издръжката на един ученик не е със 150, а с 250 лв. по-голяма. Нямам нищо против, но трябва да се гласува такъв бюджет и тази тема да се затвори. Но в крайна сметка това са парите за образование. В момента не обсъждаме такъв въпрос. Ако има някакви резерви, уверявам ви, че ще съм първият човек, който ще се опита по някакъв начин да даде рамо на издръжката на един ученик. Колкото тази издръжка е по-голяма, разбира се, че е толкова по-добре.
Разбира се, че на стр. 6 не пише, че 1264 училища ще бъдат закрити. Искам да кажа, че това е решение на общинските съвети. Няма толкова държавни училища. По отношение на държавните училища ние имаме концепция за професионалното образование. Нямаме намерение масово да притискаме училища, но ползвам повода да кажа, тъй като това са изключително държавни училища – училищата в областта на професионалното образование, че има гигантски несъответствия в областта на професионалните училища. Ако някой отрече това, според мен ще бъде съвсем несправедлив към ситуацията.
Дано не съм изтървал отговора на някой въпрос.
Предварително благодаря за подкрепата за държавните зрелостни изпити, защото не крия, че от наша гледна точка това е основното. Другите неща до голяма степен са второстепенни.
По отношение на директора, който би разходил повече от 20%, действително това е в полза на кметовете и общинските съвети. Мисля, че е редно финансиращият орган, ако не е работодател на този, който харчи парите, поне да има начин за сигурност, че ще може да се освободи от такива хора.
Едно нещо само не съм споменал, може би сте обърнали внимание. Ние считаме, че то не е много важно, но би могло да се каже – по отношение на училищата, които работят по силата на двустранни договори и по силата на които децата полагат чуждестранна матура по втори език – такъв е случаят с Италианския лицей, Немската гимназия, считаме, че това може да се брои за втори матуритетен изпит. Мисля това за правилно и че то всъщност нищо не променя, защото човек, който се яви на немска матура, едва ли ще има проблем да се яви на българска матура. Но това е дребно нещо, споменавам го, защото не го отбелязах.
ПРЕДС. ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви.
Явно дискусията върви към своя финал.
Уважаеми колеги, мисля, че стана ясно, че успехът на реформите зависи от предприемането и на такива действия, които няма да доведат до диспропорции в системата и в крайна сметка няма да дискредитират посоката на самата реформа.
Благодаря за изразеното становище, че има основание да се постави въпросът за статута на средищните училища от гледна точка на това този статут да бъде основание при определени условия за допълнително финансиране.
Господин министър, следва да имате предвид, че при оптимизацията ще се изправите пред някои парадоксални случаи, когато училище, което подлежи на закриване, ще се окаже по-близо до друго училище от друга община, отколкото до училище от съответната община. Тук смятам, че системата трябва да бъде малко по-гъвкава. (Реплики “Може би по-близо до училище в Гърция”.) Да, може би не е далеч времето, когато ще бъде възможно децата да учат и там. (Шум и реплики.)
Уважаеми колеги, има ли други желаещи да се изкажат по темата? Няма. Обявявам края на разискванията.
Моля, който е съгласен Комисията по образованието и науката да подкрепи с положително становище Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 802-01-6, внесен на 25.01.2008 г. от Министерския съвет , да гласува.
За 16, против няма, въздържал се 1.
Комисията по образованието и науката подкрепя законопроекта.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 17.00 часа.)
Comments14
Матурите са бизнес и наистина всички си траят. Пада ни се...
Матурите нагласени
Румяна МИЛАНОВА
Тестовете на зрелостните изпити ще са максимално близни или изцяло ще дублират публикуваните в интернет варианти. Целта е да няма много двойки и министерството да не понесе критики. Добър (4) ще са масово оценките, прогнозират експерти, работили над тестовете за зрелостните изпити.
Задачите, които ще се паднат на държавните зрелостни изпити по всички предмети, са почти еднакви като тези, които са публикувани на сайта на Министерството на образованието и науката.
Това признават дори някои от експертите, които участват в съставянето на тестовете.
Целта е учениците, за които се предполага, че са решили примерните тестове, да нямат проблеми при изкарване на изпита. Очакването на експертите е масовите оценки да са четворки.
„Поместените примерни тестове, публикувани в интернет, са образецът, който се следва. Нормално е като тип задачи да са същите. Не мога официално да коментирам дали ще има буквално еднакви въпроси, но не е изключено" - каза пред „168 часа" експерт, който участва в направата на тестове по математика. Останалите специалисти от изпитните комисии също отричат сходството на задачите.
„Матурите ще са върху материал, изучаван във всички видове училища, тоест най-лесния. Това стеснява много кръга от въпроси, които биха могли да се паднат. Като тип всички
те са дадени в примерните тестове и не виждам нищо лошо в това, все пак е за доброто на децата", коментира ситуацията експертът по математика Сава Гроздев. По останалите предмети дублирането на въпроси също няма да бъда избегнато
„От години тестовете, които се падат на всевъзможни изпити по български език и математика, са еднакви като структура. По този модел са направени и примерните тестове на МОН. Естествено е, че много задачи в матурите ще бъдат абсолютно същите като тези, които са публикувани в интернет. Това вече се е случвало на изпитите след седми клас" - казва и преподавателката в СУ „Климент Охридски" Димитрина Ставрева.
Образователни специалисти са категорични, че това се прави по изрично настояване на МОН.
„Целта е тестовете да са максимално опростени, да няма двойки, а от министерството да си измият ръцете" - обяснява ситуацията Фелиянка Стоянова, която е консултант на ЕС по въпросите на оценяването на езиковата подготовка. На същото мнение са и депутати от опозицията.
„По цялостното поведение на МОН личи, че този випуск ще бъде експериментален. Заради притесненията, че резултатите ще са плачевни, се вземат всевъзможни мерки за да се прикрие това и да няма обвинения към министър Вълчев", коментира депутатката от ДСБ Антоанела Понева.
Преподаватели в системата на средното и висше образование са категорични, че проблемът за хаоса около матурите няма да се реши с лесните и предварително ясни тестове, които ще се паднат.
„Като структура зрелостните изпити ще са едно към едно с примерните. Убеден съм, че ще има и дословно преписани задачи. Това се дължи на липсата на време съставителите да изготвят различни задачи.
Проблемът е, че и пробните матури са непрофесионално съставени" - коментира проф. Енчо Герганов. Той е член на Управителния съвет на Дружеството за измерване и оценяване на образованието, член е и на Националния тестови център, който разработва стандартизирани тестове за средното образование.
По думите му това, което се случва с матурите, е фарс, защото са нарушени някои основни правила за изготвянето на тестове и тестовете не показват реалните знания за учениците. Според експертите вече няма никакво значение дали учениците ще решат въпросите, които ще им се паднат на изпита, защото оценките ще се определят едва след това.
„Вълчев намекна, че шестицата ще е само за 100 от 100 точки. Колко ще е тройката, не се знае. По този начин се цели да няма двойки, да има малко шестици, а всички останали оценки ще са между 3 и 4. Обществото трябва да е наясно как ще се формира не само тройката, но и шестицата. Необходимо е да има гаранции, че децата няма да са ощетявани с изкуствено занижени оценки чрез предварително фиксиране на броя им, както се говори в момента", смята Димитрина Ставрева.
Заради неуредиците около зрелостните изпити депутатите Антонела Понева, заедно с Евдокия Манева от ДСБ и Мария Капоя от ЕНП внасят предложение в парламента учениците от този випуск сами да избират дали оценките да се записват в дипломите им.
Не се предвижда обжалване на резултатите от зрелостните изпити преди издаването на дипломите. Децата могат да видят своята работа, след като е оценена, но на практика не могат да направят нищо заради липсата на време
Ако ученик обжалва оценката си, няма да получи диплома в срок. Предвиденото техническо време за организацията и оценяването е крайно недостатъчно, безпокоят се учители.
Известно е, че 1382 души ще трябва да проверяват общо 154 000 изпитни работи. На всеки проверител се падат по около 110 теста. Специалисти са изчислили, че това ще продължи най-малко 13 дни. Отделно е необходимо и време за разкривана на анонимността на писмените работи, внасяне в компютър на оценките. Следва процедура за обявяване на резултатите и изпращането им по училища. Едва тогава може да започне изготвянето на дипломите, тяхното сканиране и изпращане до МОН. Всичко това трябва да стане до края юни.
„Не знаем как ще се справим. Явно е, че ще спим в училище", казва Мария Ангелова от Първа немска езикова гимназия в София. Учители от много градове се оплакват, че е нарушена и министерската заповед за определяне на квестори. В наредбата на МОН е записано, че родители и учители на ученици от 12-и клас не могат да са квестори и консултатнти по време на матурите. В някои училища в утвърдените списъци от регионалните инспекторати и МОН с преподавателите, които ще следят за контрола по време на изпита, присъстват и имената на такива, които преподават на зрелостниците.
***
Може да отменят тестовете догодина
ДОКАТО цари тотална паника какво ще стане с тазгодишните зрелостници, се засилват и коментарите, че догодина матурите могат да бъдат отменени.
Основните доводи са, че при евентуален провал и широко обществено недоволство от страна на родители и ученици следващият випуск ще се активизира. Ученици от 11-и клас вече изказват недоволството си, че на практика първите реално проведени матури ще са с тях, защото критериите за оценките на тазгодишните завършващи ще се определят след провеждането им.
„Ако се окаже, че тези тестове не са добре направени, ще искаме коренно различни изпити за матура. Вече, сме получили уверение на обществени организации, че ще ни подкрепят в протестите", казва ученичка от Първа английска езикова гимназия в София. Експертите не изключват възможност за отменяне на матурите през следващата година и заради политически обстоятелства.
„Зрелостните изпити ще са точно преди парламентарните избори. Тогава може да се случи всичко", смятат преподаватели от висшите училища. Според депутати, ако се окаже, че тази година матурите не са добре подготвени, то догодина ситуацията ще е драматична.
„Не искам и да си помислям какво ще стане другата година при евентуален провал на изпитите сега", казва депутатката Антоанела Понева
***
Започва чистка след изпитите
УЧИТЕЛИТЕ, които ще бъдат квестори на държавните зрелостни изпити, смятат, че няма да получат нито лев за работата си.
На първата матура, която ще се проведе в неделя на първи юни, по закон се очаква двойна надница.
От регионалните инспекторати са казали на квесторите, че ако директорите намерят пари, ще платят на учителите, твърдят те. От МОН казаха, че финансовите въпроси на учителите ще се решат по-късно.
„На първи юни в шест часа сутринта трябва да сме в инспектората. Едва тогава ще разберем в кое училище сме, и всичкото това без пари", казва учителят! от 125-о СОУ в София Ангел Малинов. На много места са объркани квесторите и консултантите по чужди езици. Във всяка стая, в която има езиков изпит, трябва човек, който да следи текста „Слушане с разбиране". Учители се оплакаха, че на места те са записани като квестори. След като станат ясни резултатите от матурите, ще последват масови съкращения на учители и експерти в цялата страна, прогнозират експерти и учители. Специалисти от МОН твърдят, че министър Даниел Вълчев ще ги държи отговорни за организацията на изпитите и ако някой се издъни, ще си понесе отговорността
Чистката на учители ще започне мед анализ на резултати по места, опасяват се те. Съкращенията се налагат в пялата страна заради недостиг на пари след въвеждането на делегирани бюджети. Оптимизиране на персонала ще има със сигурност, ще има и затваряне на училища, а резултатите от тестовете също може да окажат влияние върху предстоящите промени, смятат специалистите.
Основният мотив е, че матурата е външна форма за оценяване на системата за средното образование, включително и на учителите. Това според тях дава възможност да бъдат премахнати даскали, като един от аргументите е, че учениците им са показали невисоки резултати.
„Ясно е, че в по-малките градове ще има съкращения. През лятото положението ще е страшно. Като причина кои преподаватели да си отидат би могло да се използва и аргумент за ниски резултати на учениците им по време на зрелостните изпити", казват експертите от Българското дружество за измерване и оценяване в образованието.
Синдикатите отсега се готвят да не допуснат това и отново да се стигне до учителска стачка.
„Учителите няма да страдат за чужди грешки. Досега не съм чула за министерски чиновник, уволнен заради проблем с матурите. Няма да допуснем подобно нещо" - категорична е председателката на Съюза на българските учители Янка Такева.
Учителка по български език разкри:
Втора грешка в теста реже 1 точка на матурата
Това е гаф по академичните правила, признаха от БАН
ТОДОР ГОСПОДИНОВ в.Монитор
Зрелостници се чудят как да се справят с граматическите грешки и проблемните въпроси в матурата.
"Въпрос 8 на матурата по български език е с 2 възможни отговора, това обърква децата и ги ощетява с 1 точка при оценяването на зрелостния изпит." Това заяви за "Монитор" преподавателката по български език и литература Диана Ковачева от Професионалната гимназия по екология и биотехнологии в София.
Проблемният въпрос е "В кое от изреченията не е допусната граматична грешка?". Отговорът, посочен за верен от Министерството на образованието и науката, е "Б", но и отговор "А" отговаря на граматичните норми. Това твърди Диана Ковачева.
Отговор "А" гласи: "Задължително е изискването да се владее български и английски език, а в "Б" пише "Още беше дете, когато привикна да използва и българската, и латинската азбука."
От Министерството на образованието и науката (МОН) коментираха само неофициално и заявиха, че няма грешка. Заради прекомерна заетост никой от експертите не пожела да говори пред "Монитор". Независими експерти от БАН обаче авторитетно коментираха проблема.
"Въпросът е некоректно зададен и не би трябвало да се дава на подобен важен изпит. Според академичните правила в случая на отговор "А", когато има еднородни части на речта, се допуска съгласуването между подлога и сказуемото да се извърши по този начин, но истината е, че в 6 клас учениците учат по общото правило, което дава основание да се приеме за верен само отговор "Б"." Това заяви пред "Монитор" д-р Руска Станчева, ст. н. с. в секция "Съвременен български език" в Института по български език към БАН. Тя беше категорична, че е най-добре подобни въпроси, по които има дискусия, да не се задават на учениците.
Обещали по 2 лева за всяка коригирана работа. Учител се хвалил пред колегите си, че преглеждал 210 теста на ден
Проверяват матурите през пръсти
Екип на "Монитор" откри, че "секретната" проверка се извършва във Висшето строително училище "Любен Каравелов", което се намира на улица "Суходолска" в покрайнините на столицата.
"Ние проверяваме по две, максимум три папки с матури на ден. Всяка една от тях съдържа по 30 теста. Трудно ни е да проверяваме повече работи, защото тогава бихме ощетили децата. Не може да бързаш и да четеш през пръсти и в същото време да си обективен" - коментираха пред "Монитор" трима независими един от друг учители от различни градове.
И тримата обаче разказаха за техен колега, който се хвалел как е коригирал 7 папки с матури и си е докарал около 400 лв. само за ден.
Колко работи ще бъдат проверени, зависи от това как са се представили учениците. Ако учителят случи на папка, в която повечето от тестовете са на отличници, няма да може да прочете повече от 30 работи.
"Има и папки, които се минават много бързо, тъй като ученикът не е писал есе. Всяка трета работа, която съм проверила, е без съчинение" - разказа пред "Монитор" учителка от Северна България.
След първите три дни от проверката общото мнение на учителите е, че работите са на много ниско ниво. Според коригиращите високи резултати постигат най-вече възпитаниците на езиковите и математическите гимназии.
"Има покъртителни случаи. Един ученик беше написал, че Йордан Йовков се опитва да вмъкне читателите в героите на разказа. Други пък мислеха, че Шибил и Мустафа са различни хора" - разказа столичен преподавател. Според друг цялата образователна система е избушила и слабите резултати ще го потвърдят.
"Днес сутринта бях готова да си тръгна, тъй като една инспекторка ми се разкрещя", разказа пред "Монитор" една преподавателка от провинцията. Вчера след обяд инспекторите бяха въвели график за влизане в "стаята с компютрите' и опашки нямаше.
Министерството пренасочило парите за организация и ги е дало за храна и хотели на учителите, призна друга проверяваща. Освен дневните, коригиращите получават и по 220 лв. командировъчни.
Цялата статия
Всеки втори без съчинение на матуратa
Повече от половината от зрелостниците не са изпълнили задачата да напишат съчинение върху разказа на Йовков "Шибил" на матурата по български език. Първите резултати показват, че средната оценка ще бъде по-ниска от "Добър 4".
"При 20 на сто проверени работи точките се движат малко над 60 с тенденция към спад. Това по традиционната скала на оценяване представлява оценка "Добър 4", обяви вчера министър Даниел Вълчев по Нова телевизия. Като най-отрицателна тенденция той посочи факта, че повече от половината ученици изобщо не са работили върху частта за разсъждение и анализ, която изискваше да се направи интерпретативно съчинение върху разказа на Йовков „Шибил".
"Доказахме, че може и без частни уроци", каза Вълчев. В края той отсече: „Приказки влака не карат, влакът върви с кюмюр и машинист."
Taкива надписи ще четем от ученици, изкарали четворки на матурата по БЕЛ по Вълчево време :)
20 ТОЧКИ ЗА ТРОЙКА НА МАТУРИТЕ
Пробив в оценяването поставя под съмнение резултатите
ТОДОР ГОСПОДИНОВ
"Проверих 450 работи и за съжаление мога твърдо да кажа, че нивото на показаното от зрелостниците не е високо. Границата между оценка 2 и 3 минава между 20 и 25 точки от 100 възможни." Това заяви вчера преподавателка по литература, участвала в проверяването. Нейна колежка от Варна потвърди, че резултатите на зрелостния изпит не са задоволителни и 20 точки ще стигнат за тройка. Обявяването на резултатите от теста по български ще стане 2 дни по-рано - на 18-и, а не както първоначално бе обявено от просветното министерство на 20-и юни. Това обявиха неофициално източници от ведомството, ръководено от Даниел Вълчев.
По български език и литература учениците решаваха тест от 40 въпроса. Повечето бяха със зададени варианти за отговори, а останалите с отворен край. Максималният брой точки бе 70. До 30 точки се дават за съчинение по текст от конспекта по литература.
Учители, участвали в проверяването, вчера сигнализираха на "Монитор", че резултатите от зрелостните изпити според тях са манипулирани. Системата гарантирала анонимността, но крайният общ резултат лесно можел да бъде преиначен. Преподавателите се оплакаха, че когато ниските резултати на матурите станали ясни, представители на образователното ведомство ги накарали да надписват точки, за да може средната оценка да доближи "добър 4" и матурата да не се провали. Системата на фалшификация на средния резултат от националния изпит била следната. Инспекторите от МОН карали проверяващите да запълват по няколко кръгчета с грешни отговори в тестове с ниски резултати и да вписват верните. Така средната оценка се вдигала незабелязано. Това е и официално обявеният начин ученикът да поправи грешка по време на теста. Въпреки проблемите в 7,45 часа сутринта вчера бе изтеглен вариант 2 в синьо за държавния зрелостен изпит по английски език, съобщи експертът от просветното ведомство Ирина Васева. На матура по желание учениците вчера се явиха и по руски език.
Сайтът на просветното ведомство пробит
ПУСНАЛИ МАТУРИТЕ В ИНТЕРНЕТ ЧАС ПО-РАНО
Поредните 2 грешки ощетяват учениците на изпита по английски език
ТОДОР ГОСПОДИНОВ
Часове преди да приключат 4 от матурите, чиновниците на просветния министър Даниел Вълчев са качили в интернет сайта на образователното ведомство ключа с отговорите им. Това показа проверка на "Монитор" вчера. Експертите на Министерството на образованието и науката (МОН) са пуснали за свободен достъп в интернет отговорите на 4 от матурите повече от час преди те приключат.
Часове преди да приключат 4 от матурите, чиновниците на просветния министър Даниел Вълчев са качили в интернет сайта на образователното ведомство ключа с отговорите им. Това показа проверка на "Монитор" вчера.
Експертите на Министерството на образованието и науката (МОН) са пуснали за свободен достъп в интернет отговорите на 4 от матурите повече от час преди те приключат. На адреса на сайта всеки мераклия без проблеми може да влезе в портала и да види отговорите часове преди изпитите да са свършили. Папките с файловете и вчера си стояха там с дати и часове на споделяне в мрежата.
Принтскрийн на сайта на Министерството на образоването показва как отговорите на матурите по немски, история и математика са били качени в интернет повече от 1 час преди края на изпита. Задължителната матура по физика също била достъпна в интернет в 16,40, а тя приключва в 18 часа.
В същото време продължават сигналите за грешки в тестовете. Варненецът Иван Трендафилов, който тази година завършил математическата гимназия в родния си град, вчера алармира за 2 грешки в зрелостния изпит по английски език.
"Явих се на теста по английски на втората задължителна матура, която се проведе на 3 юни и се справих добре, но съм възмутен от нелепите недоразумения и некоректно зададените въпроси, които подвеждат и ощетяват връстниците ми." Това заяви вчера пред "Монитор" завършилият гимназист Иван Трендафилов.
Според него въпросите 8 и 11 в теста по английски ощетяват зрелостниците с 2 точки, защото за отговорите им няма информация в текста. Особено фрапантен е случаят с 11-и въпрос, в който се пита дали виковете на героя на текста са събудили неговите съседи, а думата "съседи" изобщо не се споменава в текста. Верният отговор е "С" - в текста няма информация, а от МОН са посочили, че той е "В".
Експерти по английски потвърдиха, че в теста за втората задължителна матура има грешки в 8 и 11 въпроси, а некоректни конструкции подвеждали в 1, 16, 17, 57 и 60 въпроси. Те са категорични, че въпросите са трудни и не са на нивото на изучаваното в училище, а се привнесени от американските тестови системи SАТ и TOEFL. Идеята на образователното министерство, според мнозина, била да се покаже, че езиковите гимназии не дават добра подготовка и впоследствие да бъдат постепенно закрити. Така щял да се разчисти пътят на частните езикови училища.
Преподавателите отказаха да бъдат цитирани, защото съставителката на теста Ирина Васева им била инспектираща от страна на МОН.
Водещ: Сега ще бъдат изнесени в ефира на БТВ резултатите от държавния изпит по български език и литература, и не само. Даниел Вълчев е на ход. Добро утро.
Даниел Вълчев: Добро утро. Благодаря за поканата.
Водещ: Аз благодаря, че приехте. Това са пресните резултати от изпита по български език и литература. Какъв е средният успех, оттам да започнем, за да влезем и в детайлите.
Даниел Вълчев: Може би трябва да започнем с това, че вече 100% от изпитните работи са обработени. Те не са разсекретени, тъй като на този етап не може да се каже коя оценка на кое дете е, но, така или иначе, те са проверени 100%, сканирани са, така че това са резултатите. Резултатите са както следва: Средният брой точки от 100 възможни е 57.14...
Водещ: Мога ли да покажа, понеже виждам, че това, което държите пред себе си, е диаграмата, която...
Даниел Вълчев: Диаграмата ли? Диаграмата, разбира се, покажете я, аз не съобразих да я вземем на магнитен носител - щеше да бъде по-лесно, но, така или иначе, ние ще качим данните на сайта на министерството и всеки ще може да се запознае с тях, тъй като от наша гледна точка е много важно сега да започнат сериозни дискусии по това, защо по един предмет са такива резултатите, по друг са такива резултатите, да видим спрямо очакванията ли са, има ли проблеми в начина на преподаване, в учебната програма и т.н. Мисля, че е много...
Водещ: Първият анализ, надявам се, днес ще го направим на база на тези резултати.
Даниел Вълчев: Ами аз ще опитам, разбира се, доста ad hoc, така, инцидентно да направя такъв анализ, тъй като много повече специалисти трябва да се включат в този въпрос. Но бих казал така. По български език и литература данните са такива: 72 532 зрелостници са се явили; средният брой точки от 100 възможни още веднъж да кажа е 57.14. Броят на слабите оценки след малко ще кажа какъв е, тъй като ще трябва да кажа първо скалата на оценяване. Бих искал преди това обаче да кажа, че най-високи са резултатите по езиците. Между другото, там и най-малко деца, с изключение на английския език, където има повечко, някъде около 7000, 6900 зрелостници са се явили на изпит по английски език, но другите са сравнително по-малко, като най-малко са по италиански език – 126 човека са се явили. Най-високи са резултатите по френски и италиански език – те са 86.68 точки, което е много висок резултат по френски език...
Водещ: Това най-вероятно са децата от езиковите училища.
Даниел Вълчев: Вероятно. Ние в момента не може да кажем, тъй като, казах, не са разсекретени материалите, но това вероятно са деца от езикови училища, вероятно такива, които се готвят да учат – било в чужбина, било със съответния език в страната, не мога да кажа точно към момента каква е социалната извадка. Не са толкова представителни по италиански език, тъй като, казах, те са съвсем малко. По английски език има също доста високи резултати – близо 69 точки от 100 възможни, като тук извадката, разбира се, е много по-голяма. За съжаление, потвърди се очакваното, а именно, че най-слаби са резултатите по история и цивилизация – 42.12, и от философския цикъл, за голямо мое съжаление – 40.32.
Водещ: Защо според вас се потвърди? Какви са били очакванията?
Даниел Вълчев: Ами защото още в самото начало имаше доста, от проверителите дойде информация, че има доста наистина много слаби работи, от една страна, от друга страна пък – много силни работи, т.е. като че ли едно поляризиране специално по история и цивилизация, което поне на първо четене, без да мога да правя някакъв дълбочинен анализ, от моя гледна точка означава, че там са се явили както деца, които имат специален интерес към историята, една част смятат да кандидатстват с история, чели са, учили са и т.н., така и такива, които вероятно на остатъчен принцип – трудна му е химията, трудна му е физиката, трудна му е биологията, какво, какво, от обща култура да вземе да се яви по история и това, между другото, доста ясно си личи. Може би също ще представлява интерес как са се отнесли към текстовата част на изпитния материал. Ние имахме едни първоначални данни, че около половината деца не са писали текст на изпита по български език и литература, а, слава Богу, намаля малко този процент, това беше при ниска извадка.
Водещ: Като това означава - не са писали текст, изобщо не са се захванали със задачата.
Даниел Вълчев: Въобще не са се захванали 26 347, което прави малко над 36%, което от моя гледна точка е сравнително притеснително, нещо, което, според мен, се нуждае от по-специален коментар и моето виждане е, че още от следващата седмица ако не, от по-следващата седмица със сигурност, тъй като другата седмица пък са изпитите за след 7 клас, е подходящо ние да започнем срещи както с учители, директори, университетски преподаватели по всички тези предмети...
Водещ: Намирате ли към този момент, на база тези числа и тези стойности, отговор на въпроса, защо децата отказват да създават свои текст, или са се представили зле на тази част от задачата за създаване на свои текст?
Даниел Вълчев: Трудно ми е да кажа към момента, защото това не е само по български език и литература. По география и икономика, който е вторият по масовост изпит, най-много деца са го избрали – над 22 500, от тях близо 10 000 също не са писали текст по география, което е още по-високо – това е близо 43% от децата.
Водещ: Т.е. децата заучават теорията, но на практика знанията си не могат да ги приложат. Това ли може да се направи като извод?
Даниел Вълчев: Едно, това е едната възможност, второ, на пук на всички говорения в смисъл, че те ще се затруднят именно от тестовата част, в смисъл, трудно ще работят с „а”, „б”, „в” и „г”, напротив – резултатите там са доста по-добри, разбира се, там има възможност за статистическо налучкване, за което аз след малко ще кажа, но като цяло се въздържат от писането на текст, да го кажа по-просто, със собствената си ръка. Същото е положението по история и цивилизация, където е най-тежко положението - всъщност 44% от явилите се не са писали исторически текст.
Водещ: Изобщо?
Даниел Вълчев: Изобщо.
Водещ: Вашето обяснение какво е? Зубри се или какво, какво става в училище на база на тези стойности?
Даниел Вълчев: Аз още веднъж казвам. Не бих искал, така, леки обяснения да даваме и прибързани. Иска ми се да направим много сериозен анализ - специално по история и цивилизация ми се струва, че там има сериозен проблем, тъй като тестът не беше и труден. Не знам дали сте го гледали, но, да речем, няма разумно обяснение, че един човек в 12 клас не може да изброи имената на четирима български възрожденци – според мен няма разумно обяснение. Ще кажа само, че аз лично съм изпратил около 1000 комплекта с техните портрети в училища. Значи той, дето се казва, като мине по коридора и си зададе въпроса кои са тези хора, дори да не е влизал в час по история, пак може да напише четирима такива.
Водещ: (...) по снимката може да ги възпроизведе отново.
Даниел Вълчев: Да. Не бяха толкова сложни тестовете и те не бива и да бъдат много сложни, тъй като трябва да отговарят на учебното съдържание, което се преподава. Така че наистина много сериозни анализи ще трябва да направим и според мен първото нещо, което си заслужава да отбележим, че матурите в крайна сметка дават много сериозна информация за размисъл какво става в българската образователна система, защото ние иначе говорим доста теоретично. Един излиза и казва: Добро е преподаването, друг казва – не е добро преподаването. Един казва: Много големи различия има между еди-кои си и еди-кои си училища, друг казва – не, то всичкото ни е едно, и така нататък. Сега ние ще бъдем в състояние до броени дни да направим извадка, след като, разбира се, бъдат разсекретени работите при спазване, разбира се, на анонимността, но извадките ще бъдат възможни от гледна точка на тип училище, да речем, какво са избрали в математическите гимназии – ние сега си мислим, че те са избрали главно математика, но може да се окаже, че не е така, да видим какво са избрали в тия гимназии, в ония гимназии...
Водещ: Къде най-малко са писали текстове...
Даниел Вълчев: Точно така. Да видим, разбира се, каква е била мотивацията ще се тълкува, да видим какво е било оценяването и нещо, което според мен е много важно – след като ние вече от миналата година имаме регистър на дипломите на завършващите средно образование, електронен регистър, изпратихме на всички училища скенери и те си изпълниха ангажимента директорите още миналата година, и тая година ще го направят, бихме могли да видим дали има ситуации, при които срочната, респективно годишна оценка е тройка, а на изпита детето има 6 и, което е още по-, не бих казал по-лошото, но в крайна сметка също доста неприятна ситуация, има срочна/годишна оценка шестица, да речем по история и цивилизация, изведнъж то не може да напише две думи.
Водещ: На държавния изпит.
Даниел Вълчев: Да.
Водещ: Ще правите и такива сравнения.
Даниел Вълчев: Ами ще направим тези сравнения и те стигат до конкретно училище и до конкретен учител.
Водещ: Затова ли не искате да правите обобщения на база на тези числа, защото ще има...
Даниел Вълчев: Да ви кажа, не смея не за друго, а защото не съм сигурен, че правилно ще изтълкувам. Все пак аз не съм специалист, за да мога да направя извод относно това каква е била мотивацията на децата – това ще направят съответните специалисти. Ние ще поръчаме сега малко и социологически проучвания, ще видим, ще се консултираме и с психолози, с учители и с директори. Иска ми се наистина да направим от матурите един сериозен национален дебат за бъдещето на българското образование, имайки вече върху какво сериозно да стъпим. Стига сме се заблуждавали, че то е или, знаете, има полярни виждания. Едни казват колко си ни е хубаво образованието знаете, сега тука последните години нещо малко нали, но пък иначе то си е чудесно. Други казват пък, че то за нищо не става – дайте да вземе американски модел, френски, не знам какъв модел. Значи тези, как да кажа, разноговорения трябва полека да бъдат концентрирани, събрани и да е ясно, че образованието е голямо национално усилие. Това не е усилие на една институция, или на някаква малка група хора. Всички сме заинтересовани децата ни да бъдат подготвени за утрешния свят, а всички виждаме и какво става в света – той се развива по начин, който много трудно може да бъде предвиден. Те трябва да бъдат наистина много подготвени.
Водещ: Това, което казвате, ме навява на мисълта да ви задам и въпроса на един от нашите зрители. Казвате, в тестовата част от задачите отговорите са доста по-добри като общ успех, в текстовата част, т.е. в творческата част отговорите са незадоволителни. Означава ли това, че е възможно наистина да е имало масово преписване на тестовата част?
Даниел Вълчев: Сега, вижте, обвинения към матурите, всъщност от същите хора, които не искаха да има матури, има вече седмици наред, всеки ден се измисля по нещо. Не бих казал. Ще ви кажа защо според мен това не е възможно, защото това означава ние да твърдим, че голяма част от всичките 12 000 учители, които бяха квестори, при това не на децата, на които преподават и не в училищата, масовия случай, на които преподават, са били мотивирани да не спазват правилата на най-важното нещо в образованието – изпита. Не ми се вижда разумно като обяснение. Сега, допускам, че като във всеки изпит, аз съм бил квестор в Софийския университет още от времето, когато бях млад асистент, много пъти. Имало е случаи, когато сме хващали хора преписващи, вероятно е имало такива, които не сме ги хващали, но при положение, че максималният брой деца беше между 15 в една стая и във всяка стая имаше двама квестори, сами разбирате, че за масови случаи едва ли може да се говори. Освен това резултатите, вижте по български език и литература, ще видите, че това е една класическа крива.
Водещ: Аз сега ви предлагам да се върнем отново към резултатите по български език и литература, но вече преобразувани в оценки по шестобалната система.
Даниел Вълчев: Да. Бих искал с две думи само да припомня, че имаше много обвинения към Министерството на образованието и науката затова, че ние не сме обявили предварително критерии за оценка. После се изясни, че тези хора, които твърдят това, нямат предвид критерии за оценка, нещо, което беше направено още през септември миналата година, а вероятно имат предвид скалата за преобразуване на точки в оценки. Действително, ние не я обявихме предварително и аз на няколко пъти обясних защо това е така. Най-малко, защото при първи такъв масов, системен изпит, да припомня, за последен път пълна матура, имам предвид без освобождаване, е проведена през 1965 година, т.е. ние имаме повече от 4 десетилетия прекъсване на тази традиция. Правилното би било да не наказваме първия випуск, ако случайно се окаже, че няма точна съизмеримост между нашите представи какво трябва да знаят децата и техните истински знания. За радост, обаче, в случая с масовия изпит, този, който не е пожелание имам предвид, по български език и литература, може да видите известната крива или камбана, както я наричат математиците...
Водещ: Хайде пак ще я видим, като тук са двойките, тук са шестиците.
Даниел Вълчев: Точно така. Тя е почти класическа, което дава възможност ние да кажем следното. Правихме през последните 4-5 дни консултации както с математически колективи, така и със специалисти по тестове. Имаше два въпроса за решаване. Първият въпрос: Трябва ли да има единна скала за преобразуване на точките в оценки, т.е. каквато е по български език и литература, ако тройката започва от числото Х, по същия начин тя да започва и по английски, и по физика, и по химия, и т.н. И вторият въпрос за решаване беше, разбира се, къде да бъдат съответните нива – къде е тройката, къде е четворката и така нататък. Трябва ли те да бъдат определени, макар и с леко коригирана линейна скала, т.е. да го кажа просто – през равни интервали, или е необходимо да смятаме с някакъв вид рангове – (...) или свързан, или и с двата ранга, което, между другото, просто казано означава, че колкото е по-силна групата, толкова по-нагоре отива тройката, колкото е по-слаба групата, толкова по-надолу отива тройката.
Водещ: Решението какво е?
Даниел Вълчев: Решението от вчера е, че ние трябва да смятаме с една скала за всички. Другото би създало първо, объркване, второ, неравнопоставеност според нас. Детето не е виновно, че е в по-силна група за това, че неговите знания са обективно такива. И при характеристиките, които този изпит им,а все пак донякъде той е освен състезателен и прагов тест, би трябвало праговете да бъдат изрично посочени. Второто нещо, по отношение трябвали да смятаме с рангове или трябва да смятаме по проста линейна скала, все пак решихме, че ще смятаме с проста линейна схема с две малки корекции - корекция в долната част и корекция в горната част на скалата. Ще кажа какво означава това. От 100 възможни точки сме разсъждавали така: от 0 до 5 приемаме, че е минималното средно познаваемо равнище без човек нищо да знае.
Водещ: От 0 до 5, това е категорична двойка.
Даниел Вълчев: Това е още преди двойката, ако така мога да се изразя.
Водещ: Единичката.
Даниел Вълчев: Добре, може и така, тоест човек нищо да не знае по всеки един от тестовете, разбира се, там има различен процент въпрос със затворен отговор, но поне пет от тях той би могъл да познае без да знае нищо. Разбира се, има и един с нула, но това е някой голям, както казват, карък.
Водещ: В интерес на истината има такива и сред, има такива каръци и сред зрелостниците.
Даниел Вълчев: Да, но това е статистически малко вероятно. Ако приемем, че пет точки се познават, а също така приемем, че поради напрежението, което децата изпитват е възможно пък човек да сбърка поради невнимание други пет, тоест знае ги, но така или иначе много е напрегнат, притеснен, бърза, объркал се е и т.н., ние бихме приели, че всъщност скалата за разпределение е между 5 и 95. От 0 до 5 е кръглата нула, от 95 до 100 е пълният отличен, тоест пълната шестица започва на 95-та точка. От там нататък чисто линейно като разграфим, разделим скалата на пет, колкото са 2,3,4,5 и 6, се получават 18 точки, аз бих могъл да кажа, че всъщност тройката ще бъде за всички, които имат 23 точки, и средният ще продължи до 40, 5 точки. Отварям скоба, за да кажа, половинките идват от това, че двамата оценители са дали единия четири, другия пет, от там се, и съответния брой точки, извинявайте...
Водещ: Пак да уточним – до 23 е...
Даниел Вълчев: Да ги кажа на право.
Водещ: Да.
Даниел Вълчев: От 0 до 22, 5 включително е двойка. От 23 до 40, 5 – тройка, от 41 до 58, 5 – четворка, от 59 до 76, 5 – много добър, от 79 до 94, 5 е отличен, но между 5.50 и 5.99, и от 95 до 100 включително е шестица пълна.
Водещ: Това сега вече, като говорим по шестобалната система на оценяване, ще ни е по-лесно и на зрителите ще им е по-лесно да сметнат какви са резултатите от държавния изпит по български език и литература.
Даниел Вълчев: От държавния изпит по български език и литература средната оценка не съм я смятал, но ще отиде някъде вероятно към 4.25, 4.30.
Водещ: Това е средната оценка.
Даниел Вълчев: Като може би при това положение ще бъде интересно колко двойки и колко шестици ще има.
Водещ: Да.
Даниел Вълчев: При това положение ще има 2721 слаби оценки...
Водещ: Като това означава, че какъв процент?
Даниел Вълчев: Това означава 3,8% от явилите се. много ни подозираха в това, че толкова ниско ще сложим тройката, че нито едно няма да има слаб. Слаби оценки ще има, при това според мен напълно заслужени. Радостното е, че ще има един сравнително добър брой отлични оценки. Пълно отличие имат 891 деца. Още веднъж казвам, не мога да кажа, които се те, тъй като не са разсекретени. 12 393 ще имат отличен между 5.50 и 5.99, което прави 17, 08 %, което според мен е сравнително добър резултат.
Водещ: Оценки над 5.50, да, поздравления за тези деца.
Даниел Вълчев: За съжаление потвърждава се обаче едно нещо, което специалисти говорят далеч преди аз да съм министър, че в България малко се поляризира образованието. Има наистина много добри училища, има училища, в които преподаването по една или друга причина не постига резултатите, които всички ние искаме да постига.
Водещ: Може ли поне три такива причини да изборите?
Даниел Вълчев: Те са от най-различно естество. Това може да бъде самата мотивация на децата. В крана сметка в цял свят децата са по различен начин мотивирани на тази вече сравнително зряла възраст. Разбира се, причина може да бъде и самото преподаване, причина може да бъде до голяма степен и неправилния избор на училище. Детето примерно много добре рисува, но родителите му са го, някак си по...
Водещ: Мястото на училището, изобщо централизацията на доброто образование?
Даниел Вълчев: Това е изключително важен въпрос. Според мен ние трябва да направим един много внимателен анализ на географското разпределение на оценките в страната. Разбира се, в повечето страни в света в по-големите градове и особено в столицата има по-високо качество на образованието. Това не е някаква тайна, но трябва да видим колко голяма е разликата в нашата страната. Защото това, което ние направихме с имуществото, с доходите, с отношението към собствеността през тези 20 години по един, с извинение, свински начин, не бива в никакъв случай да допуснем в образованието. Това би било голямо престъпление към следващото поколение, според мен поне.
Водещ: В деня на матурата по български език и литература гледах в БТВ-новините един репортаж от едно столично училище, струва ми се Първа английска гимназия, едно от най-елитните български училища, където излизащите от класните стаи казваха, че матурата е лесна. Следващия репортаж, който видях, беше, наистина съжалявам, не си спомням от кое място, но там стана ясно, че в семейството си и в къщи дечицата говорят повече на турски, отколкото на български, оказа се, че те имат страхотен проблем с българския като такъв.
Даниел Вълчев: Много голям проблем повдигате. Въпросът за официалния език е един наистина много сложен въпрос в съвременните мултикултурни общества. Ние сме свикнали да гледаме на българското общество не толкова като мултикултурно, но всъщност то си е мултикултурно от десетилетия. Мисля,ч е сега нещата ще се и усложняват във връзка и с много улесненото движение на хора. Това, което според мен трябва сериозно да обсъдим и да се опитаме да видим през следващите години някакви сериозни мерки в това отношение, е специално децата между първи и четвърти клас. Ние сме правили няколко пъти изследвания и даже сега ще кажа коя е програмата, която се роди от тези изследвания, защо децата отпадат в много ранна възраст още преди седми клас. Досега много се твърдеше, че това е преди всичко по социални причини - нямал обувки, нямал дрехи и така нататък. Вероятно това е вярно и то е вярно, социологически достоверно е за една част от децата, но в друг случай се твърдеше, че това е специално за ромската общност, тъй като образованието не е достатъчно високо в ценностната скала на семейството. Той казва – по-важно е сега да свършиш еди какво си, какво тук ще ми четеш, да си губиш времето. Но третото нещо, което според мен не се говори достатъчно, това е фактът, че децата между първи и четвърти клас, особено онези, за които семейният език, битовият език не е българският, наистина имат сериозен проблем в общуването, те не познават кодовете на общуването. Всъщност по нашите изследвания се оказва, че една не малка част от децата между първи и четвърти клас не усвояват българския език на равнище, че да могат свободно да общуват и след това да могат да преминат на някаква система от предмети, тъй като знаете, че до четвърти клас са общо взето по интегрирани знанията.
Водещ: Които да усвояват добре на български език.
Даниел Вълчев: Да. И в момента, в който детето един ден започне да учи физика,а то не знае добре български, това е все едно, нали, на едно дете на три години да му говори на португалски професор по ядрена физика.
Водещ: Да или вие сега всичкото, което казахте, сте го казали на китайски и никой нищо нямаше да разбере.
Даниел Вълчев: Точно така.
Водещ: Това е, казвате, една от причините да отпадат деца.
Даниел Вълчев: Това е много сериозна причина. И сега тук, всъщност то не му е интересно, то не разбира какво става във клас. И друго нещо, и сега от тук нататък какви биха били мерките? Аз самият имам повод да казвам, че модерните образователни системи се опитват да работят, но повече от една скорост, може би терминът не е много точен, но всъщност модерните образователни системи се опитват освен да работят с основната група деца, които имат горе-долу еднакви възможности на една възраст, тъй като децата, някои, знаете, изпреварват, други после изостават. Различно е с децата, те се развиват по различен начин и слава Богу. Та не се работи само с основната група, а се обръща специално внимание както на много надарените в някоя област, виждаш, че детето много бързо смята, дай му повече задачи, дай му възможност да се развива. Отделно – виждаш, че детето пък системно изостава, на него също му трябват грижи. Докато в нашето училище няма такава традиция и то за това не са виновни учителите, просто самата система е такава...
Водещ: А системата.
Даниел Вълчев: Сега ние тази година за пръв път сме предвидили 10 милиона лева, които сега, мисля, че до броени дни ще минат и през Министерския съвет, тъй като там трябва един акт. И всяко училище, което иска допълнителни средства, за да заплаща на учителите, но без да увеличава щатовете, това беше моята молба...
Водещ: С такива деца да работи.
Даниел Вълчев: Хората, които искат допълнително да бъдат натоварени, разбира се, срещу много заплащане...
Водещ: Разбрах ви и ви прекъсват, защото много въпроси останаха.
Даниел Вълчев: Добре, прощавайте.
Водещ: Заговори се за три грешки в матурите. Грешки в условията на матурите. Не знам какво имаше предвид дамата, която се включи преди малко, вие чухте, защото бяхте в студиото.
Даниел Вълчев: И аз нямам...
Водещ: Имате ли информация за грешки, които биха могли, да кажем, така да зададем въпроса, да подведат детето, та да даде грешен отговор...
Даниел Вълчев: Не, не бих казал.
Водещ: ...и това да повлияе на оценката?
Даниел Вълчев: Няма такива случаи. Вие знаете, че действително имаше една правописна грешка, за което наистина се извинявам. Ще си понесе наказание този, който трябва, но там има си своето обяснение, но тя няма нищо общо с отговорите на децата. Има още една, искам да кажа, която не знам, може би не са я забелязали, има...
Водещ: /.../ признание.
Даниел Вълчев: Да, аз ще го каза, няма защо. Вижте, когато толкова сложна операция се прави винаги се допускат грешки. Тук няма защо да се правим на съвършени. Въпросът е наистина грешките да се видят и да се направи такава система, че да не се повторят. Има, при обяснението на географската задача струва ми се има една сгрешена буква, но тя също няма отношение, тъй като това са подсказващи, така да се каже, думи.
Водещ: А тази в големия тест беше загадка с „т”, а на с „д”, но там имаше обяснение защо се е получило така...
Даниел Вълчев: Да, имаше спор, да, на някои случаи дали няма задачи с повече от един верен отговор, но смиля, че няма такава, въпреки че аз съм разрешил два верни отговора в единия от случаите в теста по английски да се приемат за верни в ползва на децата, въпреки че там според мен там няма грешка, но, доколкото няма пълна идентичност между въпроса и текста, преценихме, че нека да бъде в ползва на децата.
Водещ: Да кажем, че това са дребни, дребни детайли.
Даниел Вълчев: Мисля,ч е не са фундаментални.
Водещ: Какво се случва с дамите, които станаха, мисля, пет вече, изготвили са учебници, а в същото време са служители на столичния инспекторат?
Даниел Вълчев: Сега важен въпрос, тъй като има...
Водещ: Конфликт на интереси ли е това?
Даниел Вълчев:...различни тълкувания по въпроса. Аз бих искал, не знам с колко време разполагаме, но въпросът за учебниците е много фундаментален. Някой път може да ме поканите...
Водещ: Може би трябва отделно за това...
Даниел Вълчев: Да.
Водещ: ...защото това наистина е голяма тема.
Даниел Вълчев: Да, голяма тема е наистина.
Водещ: В момента за това как се пишат и оценяват.
Даниел Вълчев: Да, ще кажа така. В България има няколко големи спора свързани с учебниците далеч преди аз да стана министър. Има една носталгия по единния единствен учебник. Знаете, че сега по закон са до три учебника, а пък някои казват, че трябва да има пълна демократизация и конкуренция и да има кой колкото учебници напише и хората да си избират от тях.
Водещ: В случая учителите избират.
Даниел Вълчев: Аргументи има във всяка една от посоките. Сега така или иначе сегашната система е до три учебника, поне тези, които сега пускаме, утвърждаваме, тези, които са заварени, за тях е друго. Ние не може да сменим всичките за 12 години учебници, мисля, че това е разбираемо за всеки, въпреки че издателите вероятно биха ме много похвалили, ако предприема такова нещо. Това, което ние сме променили, аз съм променил всъщност, да не размивам отговорността, са според мен две неща – първо, изменил съм една наредба, с която досега нямаше съответствие броя на часовете, да речем по география са Х – часа, а темите в единия учебник са Х-2, а в другия са Х+10 и т.н.
Водещ: Това са теми обаче, които наистина малко ще ги обсъдим в друго предаване.
Даниел Вълчев: Добре, това е едното нещо, което сме променили. Темите са равни на 2/3 от броя на часовете.
Водещ: В случая обаче има ли конфликт на интереси при тези жени?
Даниел Вълчев: Така, сега ще кажа какви са тезите. От една страна формално те са изпълнили всички ангажименти, това е факт, както и те самите споделиха пред вас.
Водещ: Тоест подали са декларации, които декларират, че има такъв конфликт.
Даниел Вълчев: Подали са декларация, има много такива случаи, не само за това. Да речем един от експертите има дванадесетокласник, също е подал декларация за конфликт на интереси, излязъл в отпуска и така. Нищо лошо няма в това. Това, което в случая...
Водещ: Законът не е нарушен?
Даниел Вълчев: Законът формално не е нарушен. Това, което трябва да се прецени в случая и аз за това съм разпоредил проверка, е следното...
Водещ: Има ли нарушено етично правило, да кажем?
Даниел Вълчев: не бих казал, по-скоро аз се връщам на юридическата страна, дали все пак няма нарушения на закона, защо? Защото това, което вие казахте, между другото репортажът ви беше коректен, и двете тези бяха добре изложени според мен, колебанието е в следното: самите учители оценяват учебника и всъщност в зависимост от картите или броя на картите, които те попълват, класирайки учебниците, в крайна сметка след това се утвърждават трите учебника за...
Водещ: Може ли тази тяхна оценка да повлияе на отношението на техните началници от инспектората, които пък са създали дори и учебника?
Даниел Вълчев: Не мога да кажа, да, на техните...Да не бих могъл в момента да кажа категорично това, но така или иначе проверката завърши, не е завършила, прощавайте, ще завърши съвсем скоро. Ние ще видим и техните обяснения, ще видим началниците на регионалните инспекторати. Ние сме имали един такъв случай, когато аз станах министър, значи това е било една година след като аз станах министър през пролетта на 2006 година. Тогава имаше такъв случай, но той беше наистина класически, тъй като господинът, да не му споменавам името...
Водещ: Как се разреши?
Даниел Вълчев: ... беше участвал на промоция на учебника, включително държал речи, обяснявал колко е важен и най-хубавия учебник и т.н., разреши се много...
Водещ: Каква беше съдбата на този човек?
Даниел Вълчев: Аз назначих проверка и той веднага подаде оставка.
Водещ: Разбрах.
Даниел Вълчев: С което не искам да стимулирам никого по този начин, но така или иначе юридически...
Водещ: Но след проверката ще стане ясно.
Даниел Вълчев:... ще трябва този въпрос да се разреши. Така, както сега с частните уроци...
Водещ: Добре, прекъсвам ви.
Даниел Вълчев: ...последно изречение направихме. Експертите изрично записахме в закона, че нямат право да дават частни уроци и точка.
Водещ: Което е категоричен конфликт на интереси. Последен въпрос, много ви моля с кратък отговор, за да бъдем коректни към зрителя, който се обади.
Даниел Вълчев: Моля, разбира се.
Водещ: Кога ще бъдат изготвени дипломите на дванадесетокласниците, за да могат да кандидатстват в чужбина?
Даниел Вълчев: Веднага мога да отговоря на този въпрос. Дипломите ще бъдат готови на 26 юни
Водещ: Юни
Даниел Вълчев: Юни и няма да има никакво забавяне, да не се притесняват. Всички университети, с които поне ние сме контактували и за които имаше сигнали, че много по-рано приемали и т.н., приемат с друг вид документи, а към момента на записването трябва да се представи дипломата, така че такъв проблем няма.
Водещ: Няма да има проблем. Благодаря много на министъра на образованието и науката, вицепремиера Даниел Вълчев.
На него ще бъдат обсъдени актуални политически проблеми, както и организационното състояние на най-многобройната политическа младежка организация в страната. /БГНЕС". Ха така. Ако обърнем внимание и на думите на министър Вълчев, че според резултатите от матурите, много от децата, за които българският език не е семеен език, не могат да пишат на български и не разбират добре езика, което пък е, пак според него, една от основните причини /а не социалните/ за отпадане на децата от училище.... Познайте какво ще се случи след 10-20 години.
Pagination