Нормално е да си егоист в любовта. Малко или много всеки един от нас действа като такъв. Но пък го има и другия момент, че трябва да даваш без да чакаш в замяна да получиш нещо или пък кога ще го получиш, че трябва да действаш пръв, пръв да обичаш, пръв да даряваш и т.н. Според мен разочарованието често съпътства  любовта, защото чувствата, които създава у нас тя са много, ама много силни, всеобхващащи, понякога вманиачаващи и в един момент като не се получи това, което сме искали, понясането на реалността не е хич лесно.
И ето въпреки, че си ядосан, разочарован, обиден, ти пак си готов да бъдеш дори "свиня" само и само, за да имаш ябълката Това според мен е любов...

Свинете, единотвас, са животни добри и миролюбиви. Те са всъщност с гени почти като човешките. Какво имаш ти против свинете?

П.П. Много е хубаво! Наред с Оня твой сън (сещаш се кой).

Да, има връзка, макар и да не са свързани, но са в един стил. Мислех да ги обединя. Засега са самостоятелни.

Каквото казах това и стана, сега друг яде ябълката, сега друг ти се радва, но аз няма да спра да те обичам.
Ти стана прекрасна.
Ти си прекрасна.

Ей, страшен си Тони!!! Много мило от твоя страна, че даже и два поста си пуснал (пардон може и да са повече, не съм разгледала всичко още ) На тебе пък ти пожелавам още повече да обичаш и много да бъдеш обичан!!

Е, ха дано, ха дано

Аз чак сега попадам на това! Тони, тази роза просто благоухае!!!!

...Обичах Ви и любовта ми може  

да тлее още в моята душа,

но нека вече туй не Ви тревожи 

не искам с нищо да Ви натъжа.

Обичах Ви безумно, безнадеждно,

изгарях и от ревност, и от страст

Обичах Ви тъй искрено, тъй нежно

дано Ви някой друг обикне както аз...

 

Това е един от българските преводи само, че не знам кой го е правил. Не знаех, че е на Пушкин, нито пък коя година е писано - супер Веско, много ни зарадва с мама - тя току-що ми го продиктува на български, че тя е човекът със стихотворенията на изуст в семейството

:) Това са малкото ми спомени от руския, който учихме в гимназията. Така и не го научих този език както трябва, а беше 2ри език и имахме по 5-6 часа седмично.

А превода не го бях чел, така че и аз съм приятно изненадан :)

 

Най-много ми допадна предпоследното сравнение - "любов = живот"! Защото, ако няма любов или не живеем с любов, то какъв би бил животът ни..?!

Вероятно си описал различните проявления (или видове) любов - Epitumia, Eros, Storge, Phileo and Agape... Харесва ми!

(Сори за късния коментар. )
Истината е, че нищо не съм описвал, а са моментно хрумване.

Оооо (тихо Зайо да не чуе, че Тери ще се охарчи ), ама тези в сърчицето са невероятно вкусни бонбонки Линдт! Старотен подарък са ти направили!!

Изглежда, че този продукт предназначен за подарък вчера е бил хит, защото един познат ми каза, че и той е получил същия.

Иначе,да - бонбоните са супер! Особено в комбинация с ароматно, силно кафе и целувка!

Вескооо, много е нежно това...

Тебе дъждът много добре ти върви в стихотворенията, ще взема да ти измисля някакъв такъв творчески прякор, свързан с дъжда...

Много си те бива !

:) Щепси, това е всъщност преработка на едно старо стихче, което преди доста време бях пуснал в блога, и което също ти беше харесало и го беше коментирала. Затова сигурно така реагираш за стиховете ми и за дъжда. Но си доста наблюдателна, защото на мен половината неща сигурно наистина са ми свързани с дъжда. :)

"...Пчеличките полетяха с пеперудите и оставиха блестяща диря пред себе си..."

приятелче, това много ми хареса. Мисля обаче да го прочета още веднъж, за да ми хареса още повече.

Когаа да очакваме повече ?

Не знам точно за кое Пи говориш. По принцип то е 22/7, което е приблизитено 3.14. 

Сещам се, че имаше нещо подобно на нещата които пишеш в Шифъра на Леонардо ако не се лъжа. Но точно за името на числото и дали става въпрос за това Пи, което пък изразяваше отношението на обиколката на кръга към диаметъра...(абе доста се омотах с тези спомени) не си спомням.

И аз не съм съгласен със случайната любов, колкото и невероятно да звучи това понятие. Ако се замислим природата колко е хаотична на пръв поглед. После някой си решава, взема един молив и много хартия. Гледа и пише и след няколко милиона реда таблично записани данни изкарва зависимост(формула) за еди какво си.

Днес дори четох, че котировката на акциите приличала на някаква си крива, която приличала на още нещо си....

Че тези лирични отклонения са да стигна до въпроса, че не винаги всичко е случайно, макар, че на пръв поглед да изглжда така. Нашия живот е само миг от безкрая. Абсурдно е да казваме каквото и да е с някаква категоричност.

Любовта е магия и влюбването не е случайно. Доколното знам трябва да се отделят някакви си химични неща в теб и в човека, в който си се влюбил. От толкова хора на света баш на него ли попадна, че и точно по едно и също време да се отделят тези си нещица и в теб и в нея... Абе доста объркано звучи, но в момена се опитвам да разсъждавам на гладен стомах на 3 бири в 2 посреднощ :)

Че можем да си оборим и предната теза ако кажем, че за да излязат тези си вещества в корема или някъде си там в тялото на другия може да не става случайно, а след като другия усети, че и ти си ги отделил вече. Един вид ти си бил инициатора на влюбването.

Да ама вижте колко грозно звучи. Тогава може ли да се говори за магия на любовта, ако сведем всичко да нещо си някъде си по някое си време. И после цял живот с този човек.. И то зарди това си нещо.

Не на мен тия. Не съм съгласен. Може да има нешо си,някъде си, по някое си време, но това нещо не може да е отговорно за гоЛямото нещо с гоЛямото Л, наречено ЛЮБОВ.

Готино ми е като съм влюбен. Готино ми е да си мисля за другия и да ми е гадно че не съм при него. Но във втория случай ми е готино, защото знам, че след няколко дена ще си я гушкам. Ами аз знам нещо, което ме прави щастлив. Като съм се влюбвал съм знаел, че тя ще ме заобича също. Тя като се е влюбвала е знаела, че няма да сбърка, и че и аз също ще я обичам.

Ето това не е случайност. НИЕ сме ЗНАЕЛИ, че нещото наречено ЛЮБОВ ще се случи. Така че любовта не е случайна!

 

==========бреййййй аз бая умен съм бил============ :)

да ме прощавате за речника. Това последното е на майтап, не ме мислете за самохвалко :) Глада и бирите са виновни. 

Относно тия работи дето ти се отделят и не ти се отделят и на кого му се отделят и кога му се отделят ... имам едни приятели дето поназнайват от тия нещица и какво ми обясниха те:

Значи... да речем, че някоя жена (моя милост примерно) има проблеми с бъбреците - хронични проблеми. Както си вървя значи аз (това по най-простому обяснено само с един показател, не с всичките неща, от които се влияят тия работи) и като му дойде времето почват да бъкат от мене разни феромончета, които ходят и търсят такива мъже, които да нямат проблеми с бъбреците... Следва въпросът:Що? Ами защото целият организъм се стреми всячески да се възпроизведе!!! И най-важното тоя плод дето ще се получи - да бъде стабилен и да оцелее, т,.е. ако и двамата родители са болни от едно и също нещо - детето има много по-голяма вероятност също да се разболее от това. Та така тия феромончета пък от своя страна вече почват да предизвикват някакви усещания за харесване, нехаресване и т.н. Пак казвам по простому обяснено... 

А според мене нормално е всяко чувство да се предизвиква от някакви хормончета. Въпросът с любовта продължава обаче и след хормоните - какво става после? Би било забавно някой учен да дойде и да каже: Ами, да, драги колеги, оказа се, че чувствата на влюбеност се предизвикват от увеличеното отделяне на еди-кой си хормон, вследствие основната цел на организма - разплод. Този хормон обаче има срок на действие не повече от 2 години, след което се оказва, че, ако изобщо имате някакви чуства към човека, с когото сте се събрали, то това са такива на привързаност или се изпитват по навик - няма какво да ги предизвиква, съжалявам..

Хахахаха даже си го представям как говори и си мисли сега кой знае какъв фурор ще предизвика с думите си - хората ще спрат да се обичат, ще се развеждат на всеки 2 години...

А бе тия блогове трябва да ги забранят за писане в тях след 2 часа... 

глей що глупости нащраках!!! 

В моемента са 2 часа преди 2 :) и продължаваме с глупостите :)

Май в нешинъл джеографик четох, че някакво животно, което по принцип е моногамно и цял живот е седин партньор му махнали този хормон, който според учените е за привързаноста. Тогава познай какво станало. Това животно започнало да изневерява :) Така, че зависи в коя степен на еволюцията сме стигнали. 

На някой този хормон им е в повече и цял живот са си верни. Другите сигурно някой извънземен си прави опити с тях и ту го маха, ту го слага и затова понякога изневеряват :)

Чакай да бягам, че една ръка се провира през покрива да не ме хване.....