Сигурно е итнересно.

Но не знам руски и не мога да му се наслдя напълно :( 

Ох, и аз така. Хора, дайте превод моля....

Иначе флашчето е много яко :) 

Ей много е готинко :)

Чак сега ми се зареди нацяло.
А за превода ... красиво е, нно текста се сменя твърде бързо, ще трябва да гои приемете на доверие :)

Ванка, не можеш да си представиш как ме зарадва с този пост!! Това стихотворение ми е като ... направо ... не знам ... като библия в поезията! Имам невероятни спомени с него (брех, спомени със стихотворение ). 

Бях на един мъничък музикален и театрален фестивал, Яничка също  е ходила там,  и бях застанала  точно пред сцената. Там се качи едно момче, взе микрофона и прочете едно стихотворение... За първи път го чувах, нямах идея чие е, за кого се разправя, а бе всичко наоколо изчезна! Гледах само момчето, което го четеше и откъсваше поглед от мен само, за да прочете следващия ред...

После почнаха едни изгреви, залези, едни стихове, песни, излети, природа, а бе в общи линии това момче тотално ми обърна съзнанието в посока романтика. Научи ме да се вглеждам в най-мъничките неща, в птиченца, в облаци, в тревата... Не ни бяха нужни заведения или допълнителни забавления. Независимо какво беше времето можехме да се разхождаме с часове и да говорим, най-много да седнем в някоя градинка. И темите никога не се изчерпваха...

Той не беше само човекът, в който бях влюбена, а и някакъв вид учител (ама в добрия смисъл на думата) - показваше ми позитивната страна на всичко наоколо и как да я търся и намирам сама.

Ако имам някакъв по-отявлен интерес към изкуството - във формата му на театър, стихове, народна музика и бг поп музика, то той се породи по това време благодарение на него.

А бе с две думи  - по-романтична и красива и нежна връзка не съм имала. И не, че примерно сега би се получило нещо между нас. Това е пак едно от онези преживявания, за които говори Краси, че си ги пазиш в съзнанието и не толкова искаш да ги върнеш, колкото ги преживяваш отново със същата сила, с която си ги преживявал преди. В момента, пишейки и спомняйки си всичко това, аз се чувствам направо щастлива!

Та да не се увличам, че мога да си говоря за него с часове , искам да знаеш Ванка,че много ти благодаря и че изключително много ме зарадва!

Много е красиво наистина. Ванка, и аз ти благодаря, че го сподели с нас.

А за Щепси много се радвам че това стихотворение буди приятни романтични мисли :) 

В това стихотворение ми харесва простотата и огромния емоционален заряд който носи. Подобно е на една песен "You are so beautiful".

Разбрах за него при смърта на създателят му. Дори не му знаех името. Запомних от телевизора началото. После го написах в гугъл и то ме прати на един линк някъде си. Веднага го свалих.

Вечерта когато го пуснах, честно да кажа не знаех какво точно да пиша. Просто се логнах, пак чрез гугъл го намерих и го пуснах без да се замислям. Според мен мястото му е точно тук.

Преди малко пак го прочетох и настръхнах.  

Радвам се, че наистина е било точно на мястото си и че ве е разчувствало и вас.

Make love, not war! 

За мен този празник винаги е бил посветен на любовта. За мен любовта е много ценно нещо, най-ценното нещо в света, въпреки, че не го показвам много добре напоследък обременен от грижи и работа..

Отрасъл съм с мисълта за любовта, четейки книжки, в които върховната красота е именно тя. И вярвам, че тя е един огромен двигател за всичко, което прави човек, дори и не само в семейството, но и в живота.

Ако поставиш любовтта на предно място ти даваш на хората това, от което те имат нужда. Даваш усмивки, даваш добро настроение, даваш топлина.

Един предмет може да излъчва любов, да, дори той, ако той е създаден с усмивка и с чувство. Всяко нещо в работата може да е страхотно, ако си го сторил с любов. Любовта е градивно чувство и е грешка да се отрича в полза на празник, посветен на алкохола, който е нейното отрицание, защото е деструктивен по природа. 

14-ти февруари за мен винаги е бил денят на влюбените, независимо дали съм била една от тях или не. Поводи да се напием винаги ще има - с или без Трифон Зарезан. Затова много по-приятно ми е да празнувам Св. Валентин.

Празниците са хубаво нещо. Припомнят ни някои неща, за които не се сещаме всеки ден. Което от своя страна трябва да ни напомни, че трябва много по-често да се замисляме за ценностите, а не само на определени дати. Все пак - празници като Денят на жената, Св. Валентин и др. са едно добро начало и хубаво подсещане :)

Най-неприятното в тези дни обаче е невъзможността да отпразнуваш спокойно някъде, защото всички заведения се възползват от празника, надуват цените, трябва да се направи резервация седмици по-рано - изобщо неща, които биха могли да развалят настроението на празнуващите.  

Свети Валентин е католически празник. Ето тук се поражда и въпроът, дали ние, след като сме православни християни трябва да празнуваме деня на влюбените. :)

Аз лично ще празнувам Трифон Зарезан :) Ами така де. :) Празникът на Виното е веднъж в годината. Във всеки друг ден можеш да се влюбиш, но голямата любов е една - Виното! :)

По скоро е обратното:)-всеки ден можеш да пиеш вино,а да се влюбиш качествено-едва ли би успял да го сториш всеки ден:))въпреки,че не е задължително:))

Вес, говори в единствено число!Да не говорим, че католиците не празнуват деня на влюбените, ами деня на Свети Валентин примерно (тука говоря малко наизуст, щото нямам календарче под ръка), който е закрилник на влюбените. В църковния календар (И ПРАВОСЛАВЕН И КАТОЛИЧЕСКИ)  си има отделен ден на семейството, в който се празнуват отношенията между влюбени, майки и бащи, баби и дядовци, както и  отношенията родители - деца.

Тук говорим за всеизвестния и с все по-нарастваща известност празник, който има много повече общо с традиция, обичаи, желание за взаимстване на чужди обичаи (щото ние малко си имаме...), отколкото с религия. 

Ми аз не знам как става така, но досега никога, ама НИКОГА за изминалите ми 24 години не ми се е случвало за празнувам Св. Валентин както си му е редът - с гадже. Пък съм имала една по-дългичка връзка от 2,5 г, значи се е засякло ... еми не знам защо, ама нещо се е разминало.

Вчера в работата ми в заведението правихме валентинска украса - надувахме с колежката червени балони с формата на сърце и писах дъска с валентинско меню. Уж съм имала хубав почерк, а всъщност шефа го мързи да си я пише сам. Ами... тая година това ше е за мен празника на влюбените. И повод да се бъзикаме с колегите защо забравяме поръчки.

Сори че нещо не мога да се включа в общия ентусиазъм.

Ааааа, Розенмонтаг, Гаргарелке :)

Той сега в понеделник ли е, че миналата година го пропуснах по простата причина, че бях на рожден ден предната вечер и бая се бях почерпил, та през деня не ми се излизаше да видя феста :)

Таз година съм твърдо решен да направя и фотоси и да публикувам в блога :)

Дааа, семейните двойки имат много задължения вкъщи и извън.

Но определено Св. Валентин си е за всички влюбени.

Дарла, много съжалявам, че твоят любим ще е на работа. И на мен ми се е случвало. Важното е, че се обичате.