Започвам на 24 ... февруари .... втория семестър ... и не знам ще имам ли време да сърчвам .... при мен фазата е тоже как и у тебя... от скоро. Не знам какво стана ... просто човек се спира за два часа и започва да говори сам със себе си и да си задава умни и важни въпроси, на които ако намери отговора ще е малко по-ориентиран(ако въобще е възможно такова животно). Например: "Аз щастлив ли съм?" Отговор: "Не!" Извод: "Значи трябва да направя нещо за да съм по-малко нещастен!" и т.н., и т.н. Невероятно е как в един момент започнах да си мисля, че е по-добре да съм сам, не за друго ами защото така шанса да се нараня намалява неимоверно много .... докато другите ... хмммм .... там не знаеш кога ще ти дойде и откъде. Въобще объркация! Тотална и безобразна! Мисля, че съм свидетел на началото на края и се моля да не се проточва дълго ..... изхабих се от компромиси! Опитвах да запазя нещо ... огън, пламък, връзка .... и аз не знам какво. Всички казваха, че този relationship е обречен от самото начало .... били са прави, просто аз не съм искал да го призная. Винаги съм мислил за себе си като суров, но справедлив и добър човек ... оказва се, че не е така . Приключвам връзката си с Мария още по-объркан отколкото бях в началото и (само, че тогава емоцията беше положителна).... оказва се, че съм подтисник, лигльо, предател, пияница, коцкар, егоист и какво ли още не. Странна работа е живота ... колко много неща научих за себе си ... и колко малко съм знаел за другите. Винаги съм искал 10 месеца да ми стигат, за да разбера хората, но не би .... мислех, че аз самият не се познавам и получих доказателство за това .... "Насилието е висша форма на любов" - е, мерси ..... аз искам нормална форма на любов - не искам да изнасилват душата ми, не искам да хабят чувствата ми, не искам да ме тормозят и ограничават .... не, че не съм могъл да спра това, но просто щом съм го позволил значи съм мислел, че си струва усилието - ами, лъгал съм се ..... Не трябва ли когато си с човека, който обичаш да се чувстваш все едно си с крила, а не сякаш са ти отрязали крилата? Това е въпрос, който постоянно си задавам. Прибрах се в Силистра след няколко години за по-дълъг период от време ... оказа се, че съм бил там да се напивам и да свалям чужди мацки (ще ви кажа и за това)! Интересното е, че през този така наречен "период на запоя" 3 или 4 пъти се налагаше да търся и тегля пари за лечението на майка ми - за 20 дена - 800 лева (смятайте сами - аз не мога да смятам дотолкова). Реших да отпусна след всички "хубави" неща, които ми се случиха там - отпуснах три-четири пъти, ама яко отпускане (вампирското слънце е свидетел), разбирайте алкохол, много алкохол .... защото човек, като му писне или се стяга или се напива .... аз се стягах през последните 20-на години, та реших да се напия (така съм се стегнал, че главичка на топлийка не може да влезе отзад или където и да било другаде) .... и човек като е пиян или е в тоалетната му идват разни идеи в главата ... в случая аз бях пиян и отпуснат ..... със стари приятели. Решил съм да проверя колко стегнати са гърдите на една дружка в присъствието на приятеля и (който не се възпротиви), но не би ... протегнал ръчичка и вече ме плеснаха с думичките: "Перверзник" и усмивка на лицето на въпросната мацка (забележете присъствието на приятеля и усмивката).... не можах да ги пипна тия стегнати гърди (забравих да кажа, че след случая всички мои приятели твърдят, че съм цицоман, в което според мен няма нищо лошо :)).... та, както и да е ... прибирам се в Търново за два часа, срещам се с Ниенор (Мария) и казвам как е минало всичко в Силистра, като разправям и за случая с Анито(въпросната гърдеста), за да разбера как ще го приеме, а и нали съм обещал да съм честен докрай.... тръгвам за София и започват да валят смс-и на които смятам да ви спестя съдържанието ... та явно, то е чакало удобен момент нещото и тази случка е отприщила бента .... знам ли?! Никога, ама никога не съм казвал на приятелката си: "Това няма да казваш .... когато аз говоря ще мълчиш .... не прекъсвай хората .... за това няма да говориш с баща ми (респективно майка ми) ... така ще направим, иначе ще направим ... " .... интересното е също, че никога не съм позволявал да се отнасят така с мен ..... досега. Пуста му орисия .... не се оплаквам, просто ми е гадно .... гадно ми е защото ...... защото ми е гадно. Толкова време мина, толкова неща направих, толкова не направих, но това е като трън в задника .... всеки път си мисля, че това е човека и накрая се оказва нещо съвсем различно .... мамка му и прасе ..... Поне едно нещо мога да кажа със сигурност .... всичките ми приятелки досега без изключение са били умни .... Мария също е много умна, но явно не е за мен - сигурно е въпрос на характери или по-скоро на манталитет .... ами то с тая разлика от 12 години, макар че не това трябва да отчитаме като главен фактор .... Познавам жени на по 30, които нямат и половината от това, което Ниенор има в главата си, но този гняв, и този яд не знам откъде ги черпи ...... страшно е. Да беше мъж разбирам, но то жена, или по-скоро момиче .... Дупката е огромна, дами и господа, и ми се ще някой да я запълни, но не с гняв и псувни, а с малко обич (малко, не много) която да показва, защото е важно любовта да се вижда и усеща, а не само да говорим за нея като екзотично цвете .... не искам само да ми казват, че ме обичат, а да ми показват .... и май прекалено много искам ..... а може би не знам какво искам. Абе, я ми кажете, да ви приличам на извънземен? Вярно, че самосъжалението не води до никъде, ама чак толкова ли съм зле, че да не заслужавам малко лично щастие ?!!?? Онзи ден ми се обажда един приятел и ми вика: "Алооооооооооо, обаждаме се от комисията по злетата! Търсим Ивайло Йовчев ... " Та така ..... Усещам я депресията как напира за пореден път да нахлуе като освободител в живота ми, но тоя път няма да стане, защото идва втория семестър и опцията да се превърна в книжен плъх по ми харесва от тази да стоя по цял ден с носните кърпички на някоя пейка в парка, да гледам минаващите двойки и да не мога да дишам от тежестта в гърлото ми или да се опитвам с всички усилия, на които съм способен да задържам сълзите си, но не защото мъжете не плачат (напротив, плачат и то много по-често отколкото си мислите и не само когато се напият - не говоря само за себе си), а защото пустата гордост не ми позволява да рева. Който имал успехи в професионалния живот, нямал в личния .... аз какво да кажа, като постоянно се дъня и на двата фронта ..... Не знам, хорица, защо ви занимавам с това .... трябвало е да излезе .... така си го обяснявам. То си има и капак, но не му е тук мястото, нито времето, а и ми писна да говоря за болести .... душата ми е достатъчно болна сега ..... изхабена е от компромиси ......
Legacy friendly alias
The-end----в-отговор-на--searching-for-------да-се-изхабиш-от-компромиси-
Размисли
Любов
Невчесани мисли
Болка
Връзка и отношения
Comments4
По самата тема. Това, което си разказал, доста ми напомня на отношенията на един мой приятел, които той имаше известно време с едно момиче. Самото момиче не познавам, но от това, което ми разказа той, останах с впечатление, че основно се интересува от него не като мъж, а като някой, който може да и е от полза като я закара до родния и град или направи нещо друго, от което тя би имала нужда в даден момент. Разбираш ме. Той самият е добър човек и също гледаше да и помогне и да я зарадва по този начин. Тя забелязах, че много си противоречеше с държанието си, както и твоето момиче. Един път му даваше надежди, друг път му казваше, че не можело да се получи нищо, защото била се разделила с бившия си приятел, пък можели да се съберат и тн. Разказвам ти това, защото ситуацията доста ми напомня твоята. За щастие в един момент той прозря целите и и приключи отношенията си с нея, въпреки че знам че и за него не беше лесно.
Понеже тогава на него все му казвах да престане да се занимава с това момиче, но той го направи доста по-късно, мисълта ми е че от страни е по-лесно да се дава съвет. А съвет не е това, което искам да ти дам на теб. По-скоро разказът ти ме накара доста да се замисля за отношенията между хората и да стигна до същия извод, че наистина не е добре хората да усещат твоята доброта и човешко отношение. Не говоря само в отношенията с противоположния пол, но и изцяло.
Краят на постинга ти ме натъжава. Да си повърхностен надали можеш да бъдеш - от начина, по който пишеш, виждам че просто не си такъв човек. Не се променяй, само това ще ти кажа. По-скоро не се показвай и разкривай изцяло пред хората, но си остани такъв какъвто си, защото ти си хубав човек и все някой ден някой ще го оцени.
Трудно мога да сравня въпросното момиче със стереотипа жени, които използват чисто материално някого.
Проблемът по-скоро идва оттам, че когато съм с някого, изпитвам нужда да дам всичко от себе си, за да го направя щастлив. Така повечето от нещата, които съм направил не са били поискани, а съм ги сторил, защото така съм го почувствал в определените моменти.
Разочарованието е в това, че не чувствам нещата оценени от точно този определен човек. Или поне - недооценени, с оглед на това, че това, което давам, не ми е било върнато почти по никакъв начин.
Моя грешка е, че не съм се научил да прекъсвам нещата навреме, и че все още ми коства много усилия на волята.
По отношение на постинга, от това, което си написал, разбирам,че имаш благородна душа, която се раздава.Разбирам защо си се почувствал потъпкан и недооценен - нормално е човек да се чувства така в подобна ситуация. Но вярваш ли, че наистина можеш да станеш егоист и по-повърхностен? Ако не си станал досега, може би си усещал, че да се раздаваш е истински красивото поведение и те е правел щастлив фактът,че си именно такъв човек:)Както сам казваш - "така съм го почувствал вопределени моменти".
Може и в описания случай да няма виновен - ти си прекрасен с това, че мислиш как да зарадваш човека до себе си; имаш нужда от присъствието му, затова го търсиш-което е нормално! Не знам какъв е случаят с момичето - но от споделеното от теб: възможно ли е примерно да е объркана, да се е отдала в началото на усещане, което си събудил у нея,но после да е станала неуверена в това, което чувства ,и чудейки се как да постъпи, да се държи противоречиво? Не знам, при много момичета съм забелязвала, като срещнат мъж, ако им хареса, да искат непременно да еТОЙ(голямата им любов), и ако се появи и най-малкото съмнение, че не е,решават, че се прибързали, започват да се колебаят какво да направят,действат веднъж по интуиция, друг път премислят прекалено и т.н.
Не знам дали случаят е същият, това ти ще прецениш. Идеята ми беше, че може би в чувствата е трудно да се търси виновен и да се мисли за адекватно поведение - едни хора се отдават по-лесно, други премислят прекалено, понякога влияят и други фактори;понякога се случва така, че когато очакваме от някого да ни отвърне със същото, той започва да се притеснява, че може и да не може да отвърне по очаквания начин и се чувства леко принуден-и не защото е използвач, безчувствен и т.н. Може и при това момиче такъв да е случаят...
Но какъвто и да е, важно е да се чувстваш добре в собствената си кожа -дали ще е по-повърхностна или раздаваща се, ти ще решиш...и дано всичко се нареди добре и за двама ви!
Относно писането - много добър стил, емоционален - и наистина се чете на един дъх!:)
Много ти благодаря за коментара! :) Не съм очаквал, ако трябва да съм честен, да имам отговори към публикацията, при това - толкова интересни.
С въпросната девойка не сме се чували от последния разговор, който съм описал тук и честно казано, не мисля повече да се обаждам. Не знам дали и тя ще се обади.
В последните дни се чудя какво би станало, ако въпреки всичко пак се чуем и тя поиска да се видим...
Хем ми се ще да я видя, а в същото време би било глупаво да се видиш с някого, който те е наранил, и то - не веднъж.
А и какво би станало при една среща...
Или ще е студена, откъм усещания и няма да има следваща, или ще е като последната - все едно нищо не се е случило, а накрая - пак нищо няма да се случи (повече от това, че сме се видяли).
Явно понякога хората говорят на различни езици и има някакви различия, които е трудно да превъзмогнеш...
Има един стих, за който се сещам в момента... Не знам дали правилно описва въпросната ситуация, но... въпрос на усещане... :
"Един към друг, един до друг, а сякаш
не е прекрачил никой своя праг.
Да се отдалечим, защото всяка
прегръдка между бездни ражда мрак."
Д.Тонев