Здравей, самотно момиче ! Пише ти едно самотно момче...

Обичам да си пиша с разни хора
Дори наглед безсмислени слова,
Но малко по малко вече чувствам умора
Добър съм аз, бъди и ти добра.
Стоя си сам и често мисля,
Мисля си за любовта до късните зори,
За любовта, за другите неща в живота,
Че и за смъртта дори.
Навярно пак отвеяно говоря
И пак разкривам своите мечти
И пак с надеждите си тишината поря
Но ако се отегчаваш, моля те прости
Самотен съм с душата си и с цялото си тяло
И чувствам черен, непрозрачен мрак и студ
Съпротивлявам се без сили, вяло
А май че може би съм луд.
Прости, девойко, на това уплашено момче
Не се сърди, а го обичай
Затуй че плаче като мъничко дете
Обичай го затуй и всичко друго
Любов му дай, мечти, сърце.
Не се сърди това не е шега безвкусна
Това е истинската ми съдба
Но само съжалявам, че пропуснах
Да спечеля тази предварително загубена борба.
И моля те не ме предавай
Но преди да пишеш помисли
Защото ако да ще ми помагаш
Сърцето ми на самотата си да отмъсти.

                                                               1995г.

За едно мигване се случват толкова много неща... или има възможност да се случат...
 Тук е общност Любов, нали така?
 Та пак на темата...
 Колкото лесно пламва тя, толкова лесно изчезва с това, което прави.  Или ни прави по-силни, или много по-уязвими и то много повече, отколкото човек може да си представи, че е. В такива моменти просто искам да й тегля една майна на тази любов и дя зашлевя за това, което прави с мен... И тук се появява тъпия въпрос : А нима т`ва либофф било?!
 За един миг бях готова да удяря чертата и дори го направих, откъснах още една буца от сърцето си, стъпках я, сдъфках я, пак я стъпках... В момента само празнота и друга още една буца, дето ми е стиснала сливиците... Едва ли в близките месеци ще ми проговоря, едва ли и ще простя, най-вече на мен, че съм толкова чувствителна и усещаща...
 А защо толкова меко човек може да тупне на замята, защо от уравновесеното си уж положение се оказва толкова близо до лудостта, толкова близо, че се гризе взаимно с нея...
 След което не може да гледа от болка в очите, огромно главоболие и и повръщане...
 Какво повърнах, освен кръвта си? Може  би още някоя буца. Все пак той не си отиде...
 Аз нямам сили, вече нямам сили да става каквото ще, сега съм много по-зле от най-кръвожадния вампир, а сърцето е от камък, поне отвън, кой знае кога ще се усмихна и ще мога да го погледна в очите.
 Той остана, може би защото си мисли, че ще се върна, но всъщност не е познал, може още много сълзи да изплача и очите да ме заболят повече дори от сега... но аз преди време си обещах нещо и казах моето "Хау"... Който ме накара да изпитам това, което аз изпитах тези няколко дни и все още изпитвам, ще съжалява толкова горчиво, че се е родил и ще обвинява себе си, ще живее в клетката на собствената си гузна съвест.
 Не мога да си представя това, което тепърва започва и злобата, която почва да ми изправя на крака, не мога да си представя това, което идва и  силата, която ме връхлита...
 Това ще е заради подпухналите очи, които не можех да отворя, това ще е за поредната част от сърцето си, която се съживи, за да бъде отново убита...
 И всичко... само с едно мигване

За Него се е говорило много - тук и отвъд океана!
Било е желано, очаквано, подлагано на съмнение, но съхранено!
С лекотата на копринен шал вече десет години лети към необятния простор на две души - събрани от и за любов!
Единствено любовта е тази сила, която още Го крепи!
То може да си пожелае само едно - да остане щастливо съхранено до мига на истинската "раздяла"...., защото "истинската любов не е справедлива, тя е свободна"!
Свободна съм Аз!
Свободен си Ти!
Свободни в завета Ни!
Това е То - Нашето семейство, което на днешната дата преди десет години се роди! :-)





And still we are Just married!

Не знам, от пролетта ли, от какво ли, хормони някви ли ме удрят, обаче по цял ден мисля за него...Снощи си легнах, мислейки за него, събудих се, мислейки за него.Дори се гримирах за него, по начина, който той  харесва, макар че ще го видя чак след 10 дни. Нещо не ми е вред. Даже любовни смс му пращах, както в началото...То не че е изминало много време от както сме заедно, ама...Нещо не се чувствам на мястото си с такова обземане от мъж. Винаги съм се владеела в известна степен (освен веднъж и този - втори път), но сега просто...Те ми диктуват лекции, аз се рея нейде из Габрово и си представям как се разхождаме и си се гушкаме на пейките като ученици някакви...Срам направо.Как ми идват подобни глупости не знам...И само като си го представя как ми се усмихва, и като му чуя гласчето по телефона и ми омекват крачетата ...Че го обичам, обичам го, ама не вярвах,че съм влюбена в него по същия начин както преди 6 месеца го гледах в очичките с обожание и не смеех да му кажа нещо напряко.Сега се чувствам пак така - искам да е при мен и да го глезя, глезя ,глезя, даже да взема да му сготвя...Ох,Винке,Винке, докъде я докара...Утре пак ще си мисля за него и ще си гледкам снимките от сватбата и ще си го целувам виртуално.Искам си Ицото...

Имам паничка мляко.

Но около него обикалят гладни маци... изпиват го с очи... дебнат ме да се отдалеча....понякога даже не изчакват да се махна - и му се нахвърлят.....

Знам, знам пословицата за покритото мляко. Но ако не е възможно да бъде покрито? Тогава?

Тогава трябва самото мляко да не се дава на маците... самО да се пази...да се пази за мене...

Ако не може да се опази? Какво пък - значи това не е била моята паничка мляко.

Познавам онова усещане на задоволство, което те кара да смяташ, че той(тя) е само твой(я) и това ще е завинаги, само защото си в брачен съюз. Каква илюзия! Усмихвам се, защото в началото едва ли някой му пука за времето, онова, което никой не може да предвиди какво точно ще ни поднесе. Никой не знае със сигурност как ще се трансформират чувствата - в омраза или в по-дълбока и сплотена любов!

Но времето го доказва - има ли я или не!
Зашеметява ни с онази строгост на закона, която произнася "невинен" или "виновен". Времето е всичко, което ни е нужно, за да срещнем, осмислим, споделим, преживеем, изстрадаме любовта и останем влюбени или обичащи! Твой съюзник ли е времето? Ти решаваш за себе си!

Наскоро открих за себе си, че съм влюбена отново!! Не в кого да е, а в собствения си съпруг. И то след повече от десет години заедност... Ей, хора - възможно е! Тогава, когато си достигнал дъното и си направил усилие да се изкачиш нагоре, като си направил всичко възможно да не потъне с теб и твоят партньор. И това го направих аз, която не умея да плувам ....

Уханната пролет издува дробовете ми с желание. Желание за прокреация - да напиша нещо. Вдъхновен от играта "Аз знам", реших да изведа в отделна публикация (пък и поетично ми действа) въпроса на  gargichka "5 начина да заговориш [...] непознато момиче [...]". С риск да обявите страничката за сексистка, ще наблегна само на тази перспектива, а не на разширената "непознато момиче/момче", която предлага Teri. Свободни за друг блог ще оставя и последствията "5 начина, по които човек може да подходи като се събуди с непознат/а в леглото сутрин" на Ace Coke.

За да съм коректен към останалите играчи (няма игра на думи), ето първо техните отговори:

entusiast
1 Извинете, колко ви е часа?
2 Извинете, струвате ми се позната, да не сте артистка?
3 Да е минавала 7-ата скоро?
4 Падане на колене, целуване на обувки/ботуши/сандали и въпрос: Вярваш ли в любовта от пръв поглед?
5 Ей ш, ай ходим са и*ем! (ако сте ром) :)

Ace Coke
1. Къде си ма? Никаква не се обаждаш!
2. Не се ли умори да се разхождаш цяла нощ в сънищата ми?
3. Извинявайте, баща Ви крадец ли е? Откраднал е две звезди и ги е поставил в очите Ви.
4. Знам те аз тебе... Запомнил съм те и ша та намера...
5. Аааа, забравила сте си колието у нас и сте ми задигнали сърцето по погрешка :)

Разбира се, най-лесно е да върнем топката в другия отбор:
1. Извинете, бихте ли ме заговорили?

Трудно обаче се започва разговор, когато веднага изискваш нещо от другия (да те заговори). Напоследък е приемливо, дори шик, да си прям. Явно я харесваш. Какво искаш?
2. (Сваляш електрическото стъкло и й кимаш да влезне. Не през прозореца. Просто да види че имаш ел. стъкла. А и самото "сваляне" на стъклото действа на подсъзнателно, символно ниво.)

Ако все пак се налага да кажеш нещо, защото то си е рисковано - веднага ще долови вълнението в гласа ти (а и трябва да мислиш какво да кажеш), най-лесно е да се опреш на нещо изтъркано. Ако успееш да отделиш малко процесорна мощ от зяпането на момичето за това да си спомниш оня, готиния, израз - добре. Малко вероятно е - не се заблуждавай. Ще ти идват на ум все неподходящи "Какво прави хубаво момиче като теб на такова място". Една вратичка е да позавъртиш клишето.
3. - Извинете, колко ви е часът?
    - (Отговор)
    - (Поглеждайки си часовника) А, да. Толкова е.

Дотук добре. Но, нищо особено. Двама се запознават. Как обаче да я накараш да разбере с кого си има работа? Да си спомним съвета на баба: "Кажи, баба, тенкю". И баба знае, че вече е актуален английският, така че ще пропуснем френското, изтъркано и натоварено със странични конотации "Voulez-vous coucher avec moi ce soir" в полза на:
4. Hello, I love you, won't you tell me your name?
Какво казваме с това? Вече много неща наведнъж. Говорим английски, пеем на английски, слушаме Doors.

Накрая, ако трябва да се придържаме към формата "избройте пет", едно по-общо.
5. (Кажете каквото и да било)

Последното е съвет от книгата на Катрин Лам "Момичетата са от Сатурн, момчетата са от Юпитер" за първата любов. Разбира се, тук не се ограничаваме само до първата любов, може би само до тази от пръв поглед. Много зависи от обстановката. Въпросът на gargichka беше за хубаво момиче на спирката, но ако се замислим, може да открием много ситуации, където е възможно запознаване - практически навсякъде.

Да помислим за подходящи начини за запознаване:
1. На лифта
2. В автобуса/трамвая...
3. На купон
4. В заведение
5. На плажа
6. В залата за спорт
7. (Място по избор)

Да разгледаме и продължението на разговора. Например, не просто "6.1. Откъде се пуска пътечката?", а:
6.1.  - Откъде се пуска пътечката?
        - От On/Off (дебил)!
        - А откъде се спира любовта ми към Вас?
Това беше много изкуствено, но просто като пример.

Интересно ми е.

Това е в отговор на публикацията на Щепси за любовта от пръв поглед.
Вярвам в нея. И знам, че всеки човек разбира любовта по различен начин. За някои това са само флуиди, за други, това са чувства, мечти и сладки сънища със усмихнато утро.
Влюбвал съм се от пръв поглед. И всичките ми досегашни гаджета са били точно такива. Но какво разбирам аз под влюбване от пръв поглед?
Имам чувството, че някак си мога да усещам хората. И усещайки дадено момиче, аз разбирам много за нея само от начина на поведение, четейки какво казват очите и, от усмивката и от това какво казва. Но не всичко, което казва, а само нещата, които ме карат да си задам въпроси защо тя разсъждава така, какво се крие под думите, какво е недоизказано и т.н.
Само интересен за мен човек може да ме накара да се влюбя в него. Странен? О, да! Не се страхувам от странни в очите на хората момичета, пък дори и да боли, те са били хора с характер.
И Яничка е човек с характер, с индивидуалност, нещо, което обичам. Не искам пред себе си отворена книга, а човек, който да е стабилен, да обича себе си, да вярва в себе си и да знае какво иска. И съм щастлив, че Яничка е всичко това :)
Мразя елементарните неща, с изключение на луксозния мързел, на който предпочитам да се отдавам понякога и хващам такси, вместо да ида на автобус. Мразя и да мразя, така че горното изречение бих променил на - просто елементарните неща и хора са ми безразлични.
Но не бъркайте елементарното с простото. Понякога най-простите неща могат да бъдат невероятно красиви и стойностни.
Това не важи за хората обаче. Хората затова са хора, защото имат разум и вълнения. Чувстват, обичат и осъзнават това си състояние. Размишляват и взимат решения.
От всичко казано дотук, мога да кажа, че влюбването от пръв поглед не е само инстинкт.
И един въпрос, мъже и жени, случвало ли ви се е да потънете в нечии очи? Да се чувствате като два магнита с еднакви полюси - не можете да откъснете поглед от очите на човека срещу вас, но в същото време нещо вътрешно ви кара силно да ги отместите. А когато не го сторите след вътрешна борба се чувствате потънал в тях. Е, случвало ли ви се е?