Хей, предучилищници, къде сте? В голямата общност "Образование" тече дискусия върху проекта за нова програма, която има амбициите да стане национална. Не виждам Вашите мнения, нито участие. Нали искахме да бъдем чути? Ето, има резултат - в медиите започва да се оформя дискусия върху проблемите на образованието и в частност върху проблемите на предучилищната педагогика. Сега е моментът всички активно да изразим становището си, защото дискусиите в блога със сигурност се посещават от големите медии за ориентация. В случая не е най-важното да сте съгласни с изложените тези, но е съществено да вземете отношение, за да се подържа интереса към темата и да се дава възможност на всички участници да изразят гледните си точки. Така, че да действаме - да направим каквото зависи от нас за събуждането на обществото и за неговото участие в проблема "образование".
Здравейте Selly!Прочетох в голямата "Общност" , че професор Гюров малко се порасърдил по време на Вашата дискусия по "Хоризонт".Ами той ни призовава всички нас практиците от първата страничка на проекто-програмата да вземем отношение по положителните страни и евентуално някоя друга препоръка за усъвършенстване.Та за коментар на това, което не ни допада въобще не става дума!Между впрочем ,както бях обещала ще споделя с Всички вас някои неща от работната среща. По повод на програмата : явно ще претърпи някои козметични "процедури". Ще се вмъкне термина "възпитание";ще се намали хорариума на ситуациите; ще се въведе едно общо наименование на ситуациите/ задължителни, регламентирани, преднамерени и т.н./.А дали тази програма ще даде достатъчна възможност на децата ни да играят , да рисуват , да експерементират , да се занимават с това ,което най-много харесват все още ще гадаем.
Shelly,призовавате предучилищниците да вемат отношение!Какво отношение мила - колегите коментират, че програмата ще бъде "внедрена" в детските градини до края на учебната година.Пък и на много им е все едно /струва ми се по обективни причини/.
Благодаря Красимира, че спазихте обещанието. Но няма да гадаем - ще се борим. Не ни трябват козметични промени и ако трябва, ще надигнем вой до небесата. Така че, не скъпете мнението си и не го считайте за излишно - нужно ни е, не на мен, на всички нас, сега.
Пак съм аз! Забравих да Ви кажа ,че на тази среща бяхме около сто предучилищници. Моята експертка съобщи интернет адреси,свързани с образованието.Доколкото успях споделих с колегите за нашата общност. Надявам се в скоро време да има и други престрашили се да изкажат своите позиции онлаин.Все пак Shelly, да не забравяме, че този начин за общуване все още ни е малко чужд.
Напоследък рядко наминавам тук по много лични причини и обстоятелства (идват и такива моменти в живота , родителите ни да имат нужда от повече грижи) и ми липсвате.
Шели, написах го в голямата общност, пиша го и тук. Дали не би било добре дебатът да тръгне в посока на следното. След като иде реч за Национална програма за предучилищно възпитание и подготовка в екипите да се включат психолози, педиатри, специалисти по хигиена на детската възраст, дефектолози и др., които имат отношение към здравето и развитието на детето в ПУВ. В противен случай, както казва Красимира, очакват ни само козметични промени, които няма да променят сбърканата философия на проекта. А защо екипът от педагози да не бъде от водещи специалисти в тази област, представители на различни школи? А защо да не бъдат поканени и учители? Нали програмата ще бъде национална....
vigiiv, това, което предлагаш е чудесно. Когато ме поканиха в "Хоризонт" за говорим с проф. Гюров за проекта, предложих на журналистката след исканото от проф. Гюров включване и на родители, в дебата да се включат и психолози, педиатри, начални учители... Към момента готовност за участие в ефир са заявили Анна Ананиева, обучител на учители и гимназиален учител; Теодора Атанасова, педагог; Галина Кубратова, клиничен психолог и психотерапевт; Галина Трифонова, предучилищен педагог и треньор по програми "Стъпка по стъпка" и "Валдорф"; Даниела Дяволска, предучилищен педагог; Неделчо Жейнов, философ и гимназиален учител; проф. Лозанов, автора на сугестопедията. Очакваме желание да заяват и още специалисти и родители на пощата на "Предучилищната". Има и идея да се пробваме и с наш вариант на проект на принципа на брейсторминга, по подобие на начина, по който писахме писмото, тук, на страниците на общността. Пуснали сме темата за обсъждане и в бг мама - форум; очакваме наистина да се разшири дебатът, за да може новата национална програма да е наистина най-доброто от най-доброто. Всеки, който има отношение по темата и желание да участва, е добре дошъл.
Добър ден на всички, които четат написаното от мен.
Искам да пиша защо не съм съгласна с високо академичния език на Програмата и за някои други неща.
Езикът, на който е написана програмата, я прави насочена към една определена група - преподавателите от ВУЗовете, които са реагирали подобаващо, като са написали общо взето позитивни експертни оценки. В тая група, обаче, трудно се вписват всички детски учителки от София, но и от най-малкото село в България, току що завършилите университета (ако ги има между нас), но и насочилите поглед към пенсия, които все по-често си спомнят далечните студенстки години, но дори и в тези спомени няма такъв език, защото тогава академичният език беше по-прост и разбран.Претенциите на авторският колектив са, че това ще бъде не елитарна, а работна програма, което автоматично у прави инструмент за работа на втората, нецелевата група. След като езикът е неразбираем, познайте колко пъти ще бъде прочетена теоретичната част? Хващам се на бас: по веднъж и то не цялата.....Как ще я прочете учителката от малкото село, в което библиотеката, ако не е закрита, отдавна не е снабдявана приключенски и любовни романи, та какво остава с различни видове речници. И ще се вдигне ли тази учителка специално до близкия град да търси тези речници при тези скъпи билети и ниски заплати?! Тогава къде отива безспорно ценният интелектуален труд на авторите (защото за всички е ясно, че основните им усилия са отишли да пишат теоретичната част...) ?
Тук се замислих и за нещо друго. В българските програми (и тази не прави изключение), усилията са насочени към написването на перфектна теоретична част. Но хвърляйки усилия за разработване на стратегията, те някак не си осигуряват подобаваща тактика - практическат част.А кое е лицето на всяка програма? Практическата работа в групите. Така българските програми имат чудесни теоретични постановки, но ако външен човек отиде в градините, трудно може да различи коя градина по коя българска програма работи. А когато учителката не е успяла да разчете теоретичната част и теоретичното и развитие е спряло при някоя от предишните програми?!
Да не говорим за сравнението между образователните форми, използвани в училище - урок, ЗИП и СИП и тези в детската градина - задължително регламентирани ситуации и задължително нерегламентирани ситуации с различните им обстоятелствени пояснения за начин на действие. :-) Определението "малко училище" вместо "детска градина" се налага от само себе си. При това при този колектив амбициите в посока "малко училище" са ясно дефинирани:
"Така синтезирано функциите на образователната институция е да бъде център за интелектуализиция, прагматизъм и успех." (Програмата, стр.5)
Ако не знаете от къде е взета, така формулираните функции да ви приличат на функции на детска градина? Да не би за това програмата да стигна до нас без име: ако не може да мине за програма за детски градини, без много трудности и бързо да бъде преработена в програма за училище?!
И като съм на тема сравнения да продължа. В училище по учебен план децата от І клас имат около 25 учебни единици на седмица. Подготвителната група в детската градина има хорариум 24! Цяла година възрастова разлика - се изразява само в 1 учебна единица, макар, че става дума за качествен скок в развитието, който е намерил отражение във факта, че двете възрастови групи са включени (все още!!!, но до кога???) в различни степени на образователната система! А като ви припомня, че в практически план това означава, че ученето като дейност заема времето от 9 до 11,30 часа, пак ме поправете и ми припомнете, че говоря за ден на дете в детска градина!!!!!!!!
Тук се сещам и за така наречената "приемственост между детската градина. Да си кажем честно, от години, във всички програми, това означава едно и също, което в последните години намери израз в писането на отделна програма за подготвителна група: сваляне на форми и образователно съдържание от училище към детската градина. И в това отношение тази програма не прави изключение. Напротив. Тук заявката е категорична и това е видно не само от цитата по-горе, но и от формулирането перспективи, които отново ви припомням:
"Така предучилищното образование поставя пред обществеността ни две основни перспективи за институционално реализиране:
Първата е създаването на условия за формиране на положително отношение към училището и мотивация за учене - важни фактори за успех в подготвителна група и в училище. Ранното формиране на мотиви за учене гарантира трайно положително отношение към тази дейност и създава мотиви за учене през целия живот. Тази задача е особено важна за децата, които живеят в среда, в която образованието не се приема за ценност.
Предучилищното образование има и втора глобална перспектива - да полага усилия за изграждане на положително отношение към образованието и у родителите. Мотивираните родители помагат да се преодолеят трудности и препятствия, за да се гарантира успешно обучение на децата преди постъпване в подготвителната група, а след това и в началното училище." (Програмата, стр.3)
Както виждате нито дума за перспектива, която да отразява по някакъв начин специфичните особености на детето през този период на детството и особеностите на детската градина като много специфична, уникална по своите обществени и образователни функции образователна степен, която не прилича на нито една от степените на училището!
Да ви цитирам ли и любимото си изречение: "Децата са бъдещите възрастни, които ще определят прогреса на обществото." (Програмата, стр.2) Да, така е, професоре. Но в този период те са само деца и им трябва най-вече време и свободно от контрола на възрастните пространство, за да пораснат такива, каквито трябва да бъдат! Трябват им съхранени жизнени сили, за да продължат да се учат през целия живот и да реализират мисиите си като възрастни!
Ако усложняването и задълбочаването на образователното съдържание водеше до по-добър успех в училище, защо Националната стратегия за детето констатира влошено здраве на децата като цяло и е тревожен факт отпадането на все повече деца от училище?! Нали ние, в детските градини, и по досегашните програми не правим нищо друго освен да учим и учим децата за да "ги подготвим за училище"?! Обичам да казвам, че ако помислим достатъчно, ние, детските учителки можем да преподадем и логаритмуването в подготвителна група, но кому е нужно това?!
И искам да направя сравнение с приемствеността в чужбина, при която движението е насочено в обратна посока: пренасяне на методи и техники на организация и учене от детската градина в първи клас. И не говоря за страни от третия свят, към които сме се запътили с бързи крачки, благодарение на некачественото образование, а за такива като Дания, Англия, САЩ, Германия, Холандия, от които имам преки впечатления. Да не говорим, че в някои случай при тях "приемствеността" не продължава дори цяла година, а само няколко месеца от последната година от престоя на децата в градината. А не знам тези страни да са сред последните като ниво на образованост, производителност на труда, стандарт на живот и други показатели, по които държавите се редят в различни редички....:-)
Изморих се да мисля......
Предавам щафетата на друг.....
Обичам ви и ви уважавам за това, което сте, колеги!
Да Shelly, бе съобщен адреса на bglog.net Бях приятно изненадана като разбах , че въпросната дама следи всички коментари по повод програмата в интернет пространството.Даже призова от трибуната колегите да участват във форуми и да изразяват позиция.
Наближава времето не само за обявяване на победителят в конкурса, но и за нашия рожден ден, на който ще връчим грамотата и ще се веселим. За да успеем да го организираме, е нужно да знаем колко хора имат сериозното намерение да дойдат. Предвиждаме да направим рожденния ден на общността на 29-ти ноември, събота, в София, по обедно време, за да могат повече хора да присъстват. Имам молба към всички - който сериозно се кани да дойде, нека изпрати имейла си на пощата на предучилищната -preduchilishtnapedagogika@abv.bg , за да го предвидим и да му изпратим покана. Давам Ви срок до края на 10-ти ноември за заявки, за да сме наясно какво трябва да е помещението, което ще търсим. С оформения екип съидейници ще уточним после програмата и ще я разпратим заедно с поканата до всички.
Леле, какъф гаф! Извинявам се, сигурно в съм погледнала друг месец, веднага се поправям - става въпрос за събота, 29-ти ноември. Извинявам се още веднъж на всички. Демил, благодаря!
Ехо, предучилищници, ще правим ли рожден ден или няма? Нещо няма желаещи, като гледам по пощата. Ако кажете, че не искате, ще си го отбележим само тук, пък що са рожденни дни - все са пред нас. Хайде, дайте ми някакъв сигнал, та да знам да се напъвам ли или не.
"След неколкократни отлагания и почти две години работа Законопроектът за училищното образование най-сетне е факт. Надяваме се заинтересуваните страни да използват пълноценно времето си да се информират за съдържанието на закона и да изразят по всички достъпни им начини отношението си по проблемите, които ги засягат и са уредени в този бъдещ закон. " - пише в предисловието към проекта за закон на просветата, публикуван на страниците на Фондация "Пайдея". Не просто си заслужава да отделите време да го прочетете, важно е да го прочетете. Има и представяне на различни образователни системи, което, вярвам, е много любопитно за повечето потребители на нашата общност. Не подканям този път към обстойно коментиране, защото какво да му коментираш на проектозакон /нещо съм станала песимист по отношение на възможностите на гражданското общество/, но ще бъде полезно за всички нас да изразим личните си виждания по отношение на перспективите на образованието у нас и мястото на всеки един в него.
За нас самите като родители на 3 монтесорчета и преподаватели по този метод приключението продължава. Всеки път когато волю-неволю някой малчуган се озове в класната стая и се заиграе, когато нашите батко и кака, вече ученици, седнат на пода и занареждат я пъзъл, я верижки с мъниста... Материали за Метода на Монтесори могат да се намерят в изобилие на страниците на Интернет. Ако не сте запознати, прегледайте, попрочетете това - онова и ако Ви заинтересува, заповядайте при нас. Школата ни съществува повече от 6 години. От септември тази година отворихме Детски Център в Младост 1 - София.
Каним Ви на приключение! Елате сами да се докоснете до света на малкия гражданин на нашата планета, да разгадаете тайните на света на малкия човек.
Добре дошли, Камелини! Добре дошли и на цялото семейство Пирянкови! - прекрасно е да видим сред нас едно цяло семейство.Още по-хубаво е, че сред вас има и възрастни, и деца, и педагози . Аз лично много се радвам, че мога да "видя" училище Монтесори в България - в хаоса на днешната образователна система все повече ще се говори за алтернативното образование и все повече хората ще откриват добрите страни в него. Мисля, че назрява моментът на страниците на нашата общност да се срещнат различни обучителни системи и практики и аз с нетърпение го очаквам. Ще бъдем чести гости на Вашия сайт, а Вие споделяйте с нас опит и идеи.
Благодарим за топлите думи! Тази събота от 10 до 14 часа в центъра ни имаме Отворени Врати. Всеки е добре дошъл да дойде и се запознаем, да поговорим, да види обстановката и материалите. Така че още веднъж - Заповядайте! На сайта ни има и карта за по - лесна ориентация.
Много се зарадвах да науча, че идеите на Мария Монтесори се прилагат на практика в България. Подкрепям обучението без насилие, защото смятам, че ако се използва вроденото детско любопитство, ученето може и трябва да е забавно, вълнуващо приключение. Желая ви успех!
Аз приех любезната покана за посещение и...сега ще разказвам. Първо - очарована съм! Още от вратата попаднах в един свят на спокойствие, добронамереност и изобилие от възможности детето да научава чрез преживяване и опит. Детският център прилича на детски център, каквито вече има много, но само външно - в помещението са разположени не стандартните играчки и пособия, купени от Метро и целящи само забавление, а цял свят от материали и играчки, които провокират любопитството и интереса; дават възможност за работа на педагога не само по традиционната методика, характерна за училищата "Монтесори", но и за много развиващи свободни занимания на децата. Всичко, което детето научава, става спокойно, без насилие, като то следва естествения път на своята любознателност и ниво на разбиране. Опирайки се на сензориката, децата достигат до овладяване на знания и понятия, с които ние се борим неистово дори и в началното училище. Безкрайно любопитни за мен бяха оригиналните Монтесори мебели и материали, изключително приятно впечатление ми направиха и децата на домакините - минали през школата Монтесори. Спокойни, възпитани и уверени, отворени към непознатите наоколо, те с удоволствие споделяха как се играе в тяхния център, разказаха ми за спецификата на материалите и дори ми бяха партньори в две игри. С разрешение на домакните направих няколко снимки /с не много добро качество, за което се извинявам/. Вижте този детски рай:
А тази снимка е на нашите домакини - семейство Пирянкови. Picture 015.jpg
И знаете ли кое беше най-поразително в цялото посещение за мен? Думите на Атанас Пирянков: "Ние се върнахме в България, имахме школа Монтесори и в ЮАР, но сега сме тук и искаме да донесем тази култура в България, да я споделим с хората." Невероятно е да видиш как българи, чиито деца говорят перфектен български и перфектен английски, се връщат у дома, изпълнени със знания и култура от цял свят и казват : Искам да го споделя с вас.
Това е прекрасно! Оставам с размишления за всичко видяно и благодарност към домакините за отворените врати и любезното посрещане.
Наближава времето за приключване на нашия конкурс. Замислихме го да завърши с тържество послучай рожденния ден на общността. Няма да се справя сама с цялата организация, така че набирам желаещи да направим екип за обмисляне на идеите и реализирането им. Ще комуникираме предимно по пощата и скайпа. Който има желание да се включи, моля да ми пише на личните като придружи писмото с имейл адрес, за да мога и аз да му пиша. Е, това е, засега. Чакам.
Здравейте, сговорна дружина! И лятото /и новата програма/ отмина, но ентусиазмът ни не мина! Това е супер хубаво.Помощта засега ще се изразява в обсъждане и генериране на идеи. Ще пиша на всички Ви към края на седмицата. И на всички други, които изявят желание.
daleto, понеже вече те познавам, да ме прощаваш, но дама от твоята величина просто няма как да е магаре. А иначе, не ми отнемай правото и аз да направя някое магарешко самопризнание ... Да не казвам, че днес сутринта ми идваше и къчове да хвърлям. Видяхте ли вече в "Образование" проекта за нов закон на просветата? - погледнете го.
Хммм!Шели,ината,ината го имам.Заела съм го от моя приятел-магарето.А защо ли си мисля,че си имам и компания......Да живееш на инат,да работиш на инат,може и да обичаш на инат. /..Емотчето се "въргаля"в пепелта като магарето от смях./
Шегата настрани.Прочетох го,видях го-проекта.Е, и що ли си мисля,че вече съм виждала частите от пъзела/проекта/?Сега го виждам вече подреден.Трябва да сме им "благодарни"на хората.Свършили са нещо вместо нас.Не им отговаряме на капацитета,на акъла,на ерудицията и......Каква я мислехме,каква стана?
Ще се върна при магарето-внимавай с къчовете,атовете не ритат,а дали усещат когато тях ритат?
И още нещо:Когато атовете се ритат,магаретата страдат.Когато атовете се ритат,магаретата теглят.На мен обаче по-ми харесва:Когато атовете се ритат,магаретата по-доброто сено изяждат.Или:Когато атовете се ритат,печелят магаретата.
Остава само да чакаме да започнат да се ритат АТОВЕТЕ!
Още си пазя магарешките уши, които Дядо Мраз ми донесе за Новата 1963(няма грешка -1963 ) година. Това достатъчно ли е, за да ме приемете в клуба на инатите магарета? :-)).
С удоволствие!Само трябва да покажеш ушите.Щом ще е клуб трябва и правилник да си имаме,устав не,членски внос-определен брой коментари в общността например....обмисля се!
Маря,притчата ми хареса.Аз разказвам на децата една приказка за магарето,което в най-неподходящи моменти си показва магариите...пред царя на животните ...
Що не вземем да си направим един клуб..."Магарити" - хем звучи като цвете, хем така си се чувства магарешкото в него...Ще си накачим по стените...на Вигив ушите, на Далето ината, моите магарещини пред царя на животните, на Маря притчите..и още там, каквото се появи...Ще си ревем на воля, ще си смучем "Маргарити"..даже и мода такава може да извадим.. Айде, с поздрав магаритски, ваше славно Магариди!
/Сетих се за "Патиланско царство"./Приказката за магарето как обичало да си показва магариите пред царя на животните ще я напиша другата седмица.Може и да я знаете.Само за подсещане.
Веднъж магарето си вървеше по пътя, но му беше кисело, защото печеше силно слънце, а наоколо нямаше никъде сянка, за да спре и да си почине. Помахваше си от време на време с опашка да се разхлади, но можеш ли да се разхладиш в жегата с една опашка! Е, и с уши, разбира се, махаше, но колкото и да са големи магарешките уши, пак не могат да го спасят от зноя.
И както си крачеше, магарето съгледа, че сянката върви до него и му се криви. Щом то махнеше с опашка, и тя махаше с опашка, щом мръдваше ухото си, и сянката си мръдваше ухото.
— Тъй ли! — каза магарето. — Сега ще те науча аз тебе!
Вие знаете, че магарето, като си науми нещо, веднага го сторва. То почна да тича и си мислеше, че ще остави сянката сама на пътя, нека се поти в горещата пепел. Тича, колкото тича, и спря да си поеме дъх, но щом се обърна, и видя пак сянката до себе си. Тя стоеше и дишаше също като жива. Магарето тропна с крак, за да я изплаши, но сянката не се изплаши, а и тя му тропна с крак.
— Тъй ли! — рече си магарето. — Аз те пазя от слънцето да не ти е жега и да не почернееш, а ти си седнала да ми се подиграваш! Ще видим тая работа!
И махна с опашката, сплеска една муха.
Сянката нямаше муха, това съвсем ясно се виждаше, но и тя махна с опашка, уж да сплеска муха. Разбира се, за подигравка го направи.
Магарето видя едни тръни в ливадата край пътя и тръгна към тях. То си бе наумило нещо и отиде право при тръните. Погледна — сянката също отиде при тръните.
— Сега ще те науча! — каза магарето.
И легна върху тръните. Сянката не можа да избяга, изглежда, че не се сети навреме, и остана отдолу под магарето. Тръните бодяха много силно магарето и дори разраниха кожата му, но то лежеше и стискаше зъби, защото знаеше, че и сянката я боде и че никак не й е приятно да лежи сплескана отдолу. Но то си мислеше, че тъй й се пада на тази опърничава сянка, нека я набодат хубаво тръните, та да видим после дали ще има пак кураж да се подиграва на магарето и да му се криви.
Щом сметна, че е достатъчно наказанието й, магарето излезе от тръните и тръгна по ливадата. Поотърси се, но още докато се отърсваше, забеляза сянката; тя стоеше до него и също се отърсваше от тръните.
— Хайде сега ми се криви! — засмя се магарето и махна с опашка.
Но сянката също махна с опашка.
Магарето хвърли чифте да я удари, но и сянката хвърли чифте.
— Тъй ли! — рече си магарето. — Сега ще те науча.
И почна да бяга. Бягаше толкова силно, че сянката едва го застягаше. Тича, тича и стигна до реката. Имаше висок бряг, спря се на брега и погледна надолу. Долу синееше голям вир.
— Ще те удавя! — каза магарето на сянката.
Вие знаете, че магарето, като си науми нещо, веднага го сторва.
Засили се и скочи във водата. Вирът беше дълбок, едва се измъкна на брега, ушите му се напълниха с вода, клекна на пясъка да си изцеди ушите и тъй както си клечеше, усети, че нещо заседна на гърлото му: до него на пясъка клечеше сянката и също изцеждаше ушите си.
— Тъй ли! — рече си магарето и почна да мисли.
Мисли, мисли и по едно време усети, че чак главата го заболява, но не се отказа да мисли. Вие знаете, че магарето, като реши да мисли, винаги ще измисли нещо. То например е измислило как да яде тръни, без да си убожда езика, и това трябва да му се признае. Същински факир е в яденето на тръни.
Реши, че щом е ядосано от някого, то трябва да му върне със същото и тръгна обратно към вира. Сянката сега вървеше пред него и магарето й се смееше. Тя влезе във водата, магарето подир нея, стигнаха другия бряг, но нали той беше висок, сянката трябваше да поплува още, докато излязат. Тя клекна на сушата и взе да изцежда водата от ушите си, а магарето зад нея правеше същото, че даже и муцуни й правеше и се смееше толкова силно, че се чуваше в цялото село Черказки.
После сянката отиде в ливадите, а магарето се кривеше подире й и щом тя почна да пасе, магарето също почна да пасе. Като си напълниха търбусите, сянката и магарето тръгнаха към селото. Сега сянката подтичваше отпреде му, магарето я застъпваше по петите, а вие знаете, че никак не е приятно да ви застъпват по петите, особено при тичане.
— Душата ще ти извадя! — рече магарето на сянката.
И хич не я оставяше да се спре, ама за един миг не я оставяше даже. Туй, че се е уморила, че са я заболели краката, че въздухът едва стига в гърдите й — никак не интересуваше магарето. Защото и то се бе изморило, и него го боляха краката, и нему въздухът не стигаше в гърдите, но когато едно магаре седне да си връща обидата, е готово на всякакви изтезания.
По пътя срещнаха един старец.
Сянката се спря да попита нещо сянката на стареца, а магарето заговори човека:
— Защо не набиеш сянката си? Я виж как върви подире ти и се криви!
— Какво да я бия — каза старецът. — Нали не я нося на гръб.
— Да, но когато сянката те обижда и ти се криви, не трябва да я търпиш! Ние, магаретата, тъй мислим.
— Твоя си работа — каза старецът. — Сянката си е твоя.
— Ще й извадя душата — рече магарето. — Цял ден вървеше до мене и ми се кривеше. Ние, магаретата, сме много чувствителни.
И пак погна сянката си.
По едно време усети, че нещо се скъса в него, че повече няма да може да преследва сянката си. Но и сянката едва се крепеше на краката си и както тичаше, се строполи в крайпътния ров. Магарето падна до нея; чувстваше, че ще умре.
— Тъъъй! — рече си магарето. — Аз ще умра, но и сянката ще умре!
И умря.
Защото беше магаре, а вие знаете, че магарето, като си науми нещо, веднага го сторва.
Драги Магариди, т.к. от работа и ангажименти позабравихме за нашия клуб, рекох да ви го напомня. Подочувам от другите етажи среща ще си правят, поредна. А ние???? Лято идва! Отпуски са се задали! Дайте да си спретнем една срещичка на кафе, така е думата, а на какво ще е, после ще му мислим. Ако някой реши столицата да посети, нека се обади. С удоволствие ще пия по кафе с който и да е от вас!!!
А сега една приказка за магарето, която от много време се каня да преразкажа. Може да сте я чували, може и да не сте.
Приказка за магарето
Случило се някога. Отдавна. Решил царят на всички животни - лъвът, да навести своите верни поданици. Изпратил глашатаи, вест да разнесат, поданиците да наобиколят, радостната вест да известят.
Като разбрали животните за визитата на своя цар, събрали се на съвет. Заговорили авторитетните животни кой какво предлага царят да посрещнат както подобава. По едно време се задало магарето. От магарешки му работи, закъсняло за съвета. Всички животни си обърнали към него и му заговорили със сериозен глас:
- Виж какво, магаре! Ние си те знаем, но имаме към теб една молба. Хайде утре, като пристигне нашият цар да се държиш прилично и да не си показваш магариите.
-Така да бъде! - отговорило магарето.
На другия ден животните рано, рано се събрали пред портите на своето царство царя да посрещнат. Ето че се задала царската каляска. Всички животни с радостни възгласи започнали да скандират името на своя цар.
Магарето се отделило от тях, изтичало напред и точно пред каляската започнало да реве, да хвърля къчове, да се въргаля в пепелта. Царят се разкихал, сложил деликатно кърпичка пред устата си и слязъл от каляската да приветства своите поданици.
Заминал си царят със своите придворни. Много царства имал и всичките трябвало да ги обходи за един ден.
Поданиците от царството към което принадлежало магарето мълчали....никой думичка не обелвал. Тишина.
И в тишината се чул силния рев на магарето:
- Защо сте се омълчали такива????
Тогава всички животни се нахвърлили върху магарето:
- Как можа? Защо го направи? Ти обеща, че ще се държиш прилично пред нашия цар??? - плачело им се.
- Какво толкова съм направило? - попитало невъзмутимо магарето.
- Изложи ни пред царя! - отговорили животните.
- О, вие за това ли? Та аз ако не си покажа магариите пред самия цар, пред кого другиго!? - и отишло невъзмутимо да се въргаля в пепелта.
.......Хареса ли ви приказката мили магаридовци и магаритки, и магаритчовци, и магариди???? Понеже на мен много си ми харесва!?!
Я, колко много приказки за магарето имало тука! Сега откривам тази тема ,а тя е от толкова отдавна...
Благодаря ти Дале, подобри ми настроението!
Аз също завиждам благородно на началните учители за техните срещи и обмяна на опит, въпрос на организация е да се съберем и ние, макар че сме по-малко.
Маря, точно тази вечер каките пред блока ни просветлиха за "кефчето" и като се прибрахме, уж да го търсим и оставихме за утре....Междувременно ти си ни го намерила...то бива телепатия, но чак пък толкова голяма и толкова от далече...Утре ще го видим сутринта.
Кафенцето ли???? Може и другата събота, но нали знаеш, че е мноооого пожелателно и в суров вид.
Не успях да присъствам на срещата, за която мечтаех цяло лято по здравословни причини. Не успях да Ви прегърна и да почерпя от опита Ви. Но сега искам да Ви поздравя с последния ми клип Мой роден край.wmv.
Отново прекрасно, вълнуващо!!! Отключи много емоции в мен! Благодаря ти! В момента се намирам на място, което не е моето родно, но където е минала най-щастливата част от живота ми - детството. Тук, под най-гордата планина, ПИРИН, са сърцето и душата ми!
Благодаря за минутите приятно преживяване докато гледах и слушах клипа.Във всички нас има една нежна струна и докосне ли я такава красива и нежна песен,придружена от кадри,близки на всяко българско сърце се отключват емоции и спомени.Аз пък все се шегувам,че там,под Пирина останаха душата и сърцето ми.А дали се шегувам или е истина?Там минаха пет от онези млади години,които оставят отпечатък за цял живот.
Съжалявам, че нещо не мога да го чуя, 3 пъти се опитвам и засича.
Аз също не можах да присъствам, за което винаги ще съжалявам. Но има неща, които не зависят от нас и на които трябва да се подчиним. Знам само, че всяко нещо има своя смисъл.
Галя, изтегли файла и го отвори с Уиндос медиа плейър. С други програми засича. Вероятно, защото е силно компресиран. Ако искаш мога да ти го изпратя на ЕХЕ файл, който е много по-качествен, само ми изпрати на лични имейла си.
Да, нашата първа среща се състоя! Не знам дали ще мога да опиша всичко така, че да го съпреживеете, но...ще опитам. Защото, за мен, срещата, която си организирахме, беше нещо изключително, бих казала дори, че такова нещо се случва за първи път в България.Обикновено подобни мероприятия с цел обмяна на опит се организират от институции или фондации - за първи път общност от педагози, общественици, граждани, родители, на доброволен принцип организира професионална среща на своите членове и съмишленици. За мен това е истинско събитие, което може да е начало на ново мислене сред педагозите, на нова философия за отношението ни към професията и за взаимоотношенията ни с институциите и мястото ни в обществото. В началото всички бяхме малко плахи, защото не е лесно да се изправиш между останалите с истинското си лице, да кажеш: Да, това съм аз, реалният човек, с всичките си плюсове и минуси, който стои зад ника, но, повярвайте ми, вълнението си струва. Бях безкрайно щастлива да прегърна отново Галя Трифонова /с която се срещнахме след 10 години благодарение на стачката/, да разцелувам Маря, Аклим и Далето; бях истински щастлива, че мога да споделя с тях и останалите колеги постигнатото през изминалата година, БЯХ ГОРДА ЗАРАДИ ВСИЧКИ УЧИТЕЛИ с прекрасните материали, които те ни бяха подготвили. Имахме токова много неща за споделяне! Времето просто не стигна и доста остана непоказано и недоизказано, но ако след тази среща, всички биха дошли отново с радост на друга такава, мога само да кажа - скъпи приятели, ние успяхме! Ние поставихме началото на Новото образование, на радостта от споделянето на опит, на удовлетворението да си честен пред себе си и пред другите, на очарованието да се възхитиш от все сърце на постигнатото от твой колега. Искам да кажа на всички, които бяха част от тази среща - БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ДОВЕРИЕТО И СПОДЕЛЕНАТА РАДОСТ. А на останалите, които по разни причини не бяха сред нас - мисля, че има защо да съжалявате, не беше за пропускане.
Ако колегите са съгласни, ще кача и снимки, но засега - само един поздрав от мен от продължението на срещата /за някои от нас/ в салса клуба: Picture 224.jpg
Това, което изпитвам в момента е наистина голямо съжаление, че не успях да присъствам. Съжалявам момичета, но вирусите идват неканени, тогава когато най-малко ги очакваш.
Завиждам Ви и Ви ОБИЧАМ!!!!
ШЕЛИ, очаквам снимките с нетърпение, макър да знам колко ще ме е ЯД...
За мен отказът от срещата беше наложен и нямах избор.
Изключително съжалявам за това, че лично не можахме да се запознаем. Засега си оставам само с ника и приемам вас, всички събеседници, само с никовете ви. До следващата среща.
Шели, купонджийското настроение струи от снимката! Било е супер след сериозната работа и изпитвам, както любопитство, така и благородна завист :)
13 часа – ІІсесия – Иновации при обучението и възпитанието на деца от предучилищна възраст
14,45 часа – ІІІ сесия – „Новото в образованието"
16,30 часа – ІV сесия – Заключителна – „Нашите приоритети”
Отделните сесии бяха запълнени с представяне на материали, ролеви игри, дискутиране и работа по групи. В края всички бяха май доста уморени, но поне аз - щастлива, а толкова много имаше още за споделяне... Не знам, сигурно и два дни нямаше да ни стигнат. Ето, само това мога да покажа в момента: един от колажите, изработени в група, на тема "Нашите приоритети през изминалата година" - ALIM0957.JPG Бяха представени истинско детско списание, "многофункционални"дидактични игри за развитие на речта, невероятни презентации по математика, материали от работа със семействата, видеоклипове, идеите на Валдорфската педагогика, две от програмите на Джуниър Ачийвмънт, обменихме идеи за вътрешен интериор в групите, видяхме детско творчество...Плюс много радост.
Знаех си, че ще бъде чудно хубаво. На другата среща ще бъда и аз.
-----
Шели,
Не мисля, че е добра идея сега тук да публикуваш снимки от срещата ви. Просто е ... прекалено публично. ... Съветът ми е да запазите (за сега) само за вас тази ... хубава емоция и лицата си. Това ще ни бъде и допълнителен стимул на нас, липсващите, за следващия път.
И аз искам да видя снимки, но пък и Павел е прав. Така че е въпрос на подбор от страна на Шели, хем да ни покаже, хем да остави вратичка за въображението ни :)
Предполагам, че и хората, които бяха преки участници, ще споделят мнение. Аз предоставям на Галя Трифонова правото да разкаже по-подробно за срещата, тъй като тя беше основен съставител на програмата и главен "тренер". Колкото до снимките - в крайна сметка лицата на хората нямат никакво значение, има значение само това, което споделихме като опит. Ще ни е нужно малко време, за да подберем необходимите снимки и да ги направим във формат, удобен за качване тук. Но, основното е - за мен срещата беше не само изключителна емоция, но и много ползотворна от професионална гледна точка.
Предполагам всички сте нетърпеливи да прочетете отзиви за срещата на 27.09.
Според мен нашите взаимоотношения се делят на две нива:първо ниво-тук,в блога,второ ниво-излизане от блога и среща на живо.Двете нива са различни като усещане.При първото ниво има момент на "магия",незнаеш с кого говориш и си представяш хипотетичен образ на човека и си изграждаш хипотетична представа за него.Коментираш думите,а не човека,който стои зад тях.
На второто ниво,когато познаваш човека на живо е вече по-различно.Свързваш думи с образ и ако имаш усет за хората/и не се лъжеш от първите си впечатления на живо от тях/,иначе казано-като да знаеш с кого си имаш работа.
Аз съм за второто ниво на общуване-да зная с кого си имам работа,или да познавам човека с когото говоря/затова и в коментари почти не се обръщам с "име"към някого,нещо започнах да се поотпускам напоследък/.
Преди срещата бях си изградила една моя си представа за вас.Ще споделя представите и реалността.
Думите на Шели понякога из блоговото пространство режат като бръснач,а тя се оказа един фин и деликатен човек,с нежен глас.Извод:Хем да режеш като с бръснач,хем да е нежно.Продължавай да го правиш.
Маря,представях си я малко по-голяма отколкото е в действителност,със силен глас.Оказа се че говори тихо,но твърдо,като човек,който разбира от работата си и това,което прави го прави твърдо и упорито.
Аклим.Представата ми за нея беше като за човек работохолик,в добрия смисъл на думата.Май само тук няма разминаване между представа и реалност.Аклим е от хората,които могат да те убедят да вкараш и самолет в групата/не само компютри/.Аклим,пак ще уточня-нямам нищо против учителките да използват компютри в работата си,но децата....още не съм се самоубедила.Каквото и да каже Аклим го прави толкова естествено,небрежно,просто така,че можеш да се почувстваш убеден в правотата на думите и.Леко,без натиск,с това,което ти показва и разказва.
Галя.Интересен,информиран човек,когото можеш да слушаш с часове и дори да забравиш за кафе-паузата.Както казва Мадлен Алгафари:една жена трябва да изприказва забравих колко хиляди думи ,но хиляди на ден.За мен бе удоволствие първата среща с нея.Знаех я не само от блога,но само по име.Това,което ни разказа и показа ме "зариби".
Моя милост,ако трябва да се погледна отстрани.По начало съм от хората,които от години казват:Не правя компания назаем.Иначе казано,ако нещо не ми е интересно,"взимам си шапката и заминавам".Е,шапки не нося,но това са подробности.С непознати съм от неприказливите,от онези,които мълчат и само слушат,в ъгъла или на последния ред.Сред познати и в къщи май устата не ми се затваря,но и това са подробности,част от "пейзажа".На срещата се улових в един момент че май много приказвам.Извод:или съм се почувствала уютно сред хората с които се срещнах,или както "у дома".Ето че отново се разприказвах.
Останалите колеги,с които се запознах-пожелавам ви точно такива колеги да имате.Всички с едно такова хубаво самочувствие на хора,които си разбират от работата и най-вече знаят, че знаят какво правят.
Научих ли интересни неща от срещата?Да.
За поместване на снимки тук в блога-не,твърдо.Не бих искала да се разхождат мои снимки из нет пространството точно заради така нареченото естество на работа.
Да почакаме до следващото ниво-срещи на живо.
И да не забравяме че в живота не всичко е работа.Има и други неща на които да обърнем внимание:на себе си,на семейството си,на есента с нейните живописни багри,на хубава песен,филм,книга и на среща с приятели.На живо!
Снощи не успях да пиша тук поради незнам какви технически причини. Можех само да чета без да ме допуска машинката до коментарите. Та, какво исках да споделя: Сутринта в ДГ колежките бързаха да ме питат: ,,Как беше в София?, Какво се случи?'' и т.н. Казах - ,,Случи се нещо хубаво. Не съжалявам, че отидох на срещата и много се радвам, че се запознах с всички очарователни колеги, които бяха там. И ако живеех в София сигурно честичко щях да гостувам на ДГ където се събрахме, за да споделим опит. Всичко много ми хареса!"
И между другото ще дойда и на следващата такава среща. Беше чудесно, момичета!
daleto, коментара ти е страхотен! Много точен за всичко, което пишеш. Аз тези дни ще редактирам малко моя ,,Автопортрет и приятели"(за който споменахме на срещата) и ще го публикувам тук.
Честито , за организираната първа среща . Бъдете все така отдадени от сърце на професията си и обменяйте опита си . Пожелавам Ви и други такива срещи - това е само началото поставено от Вас .
Ето ме и мен. Добър да ви е деня, момичета и момчета! :-)
Трябваше ми малко време да се "освестя" от срещата......
За мен всичко беше прекрасно: хората, представените материали, атмосферата, формалната и неформалната страна на срещата. От коментарите до тук разбирам, че и всички останали са я възприели така цялостно - с ума, сърцето и душата си - както и аз. И наистина най-хубавото нещо беше, че не ни събра някой "отгоре", "отдолу", "от страни" и там откъдето и да било, а ни събра само любовта ни към професията и децата и грижата ни за днешния и утрешния ден на образованието ни. Май се бяха събрали ято бели лястовици, които вдъхновено чуруликаха, убедени, че утрешния ден на детските градини ще бъде по-добър от днешния. И ако бяхте видяли всички презентации, които изгледахме, ако бяхте видяли всички постери, които направихме, ако бяхте чули всички думи, мечти и конкретни цели, които споделихме, в сърцата ви нямаше как да не се роди надеждата за по-доброто "утре" за детските градини и за професията на детските учители. Винаги, когато се срещна с детски учителки си мисля, че малко са професиите, които могат да излъчат толкова креативни, работливи, интелигентни и заедно с това меки, емпатични, с вкус към художеството хора!
Реших, че ще публикувам плана на срещата, макар че той едва ли ще даде представа за това, което се случи.
27.9. 2008г., София
Тема „ Моите професионални приоритети”
10,30 часа - І сесия – Запознанства
1. упр.: Представяне "Най-важното за мен" .
2. упр. „Трите най-важни неща за мен от дамската ми чанта” - Представяне с три лични неща.
3. упр. ”Зодиак” – групиране по зодии: кое е най-важното за нас, според зодията ни.
4. упр. Правила за работа – с пословици.
5. упр. "Очаквания" - кой с какви очаквания е дошъл на срещата.
6. упр. Ретроспекция ”Най-важното от миналата учебна година” – работи се в малки групи от по 2-3 човека.
- с картина – колаж
- с думи – колаж
- с драматизация – откъс от позната или измислена в момента приказка
Край на сесията – 12 часа
Почивка – до 13 часа
13 часа – ІІсесия – Иновации в обучението и възпитанието на децата от предучилищна вързраст
1. Комуникативна игра - Писане на писмо: Хората са в кръг и всеки "пише" писмо върху гърба на човека пред себе си. Съдържанието на писмото може да бъде най-различно. След като писмото е "написано", хората се обръщат в противоположна посока и ролите се разменят: този, който е "писал", сега е "листа хартия" за ново писмо. Смисълът на играта е да се наруши личното пространство на хората и те да се почувстват по-близки в условията на игра.
2. Даниела Радева – От приказката към детско списание - прекрасна презентация на идеята как високата цел - издаване на списание - осмисля усилията на деца и учителка за развитие на уменията за разказване и създаване на разкази и приказки.
3. Маря – Приказка, 1 ДИ - Не съм привърженичка на идеята за използването на компютъра в детската градина, но Маря ме накара сериозно да се замисля дали съм права.
4. Елина – развитие на речта: Умно измислена игра за запознанство с буквите, в която са включени не само децата, но и родителите! Страхотно! Благодаря ти за идеята, Шели!Какво говоря! Шели ни подари не просто игра, а цяла технология как, кога, по какъв начин във времето може да стане това! Умница!
5. Галя Трифонова - упр.” Да открием смисъла”: Идеята на това упражнение е да се види как зад отделни фрази, които използваме всеки ден пред децата (" Облечи си палтото", например) се крие цяло море от послания, най-често негативни за самочувствието и самоуважението им и които с времето формират неуверени, неспособни за творчески полет, несигурни хора. хора, които трудно биха поели отговорността за реализация на идеите си. По-нататък се опитахме да открием еквивалентни фрази, които да носят същото съдържание, но посланията "зад" него да имат позитивен смисъл да детското развитие.
Край на сесията 14,30 часа
Почивка – 15 минути
14,45 часа – ІІІ сесия - Новото в образованието
1. Игра на имена – Представяне с пантомима: На гърба на няколко от колегите са поставени имена на известни хора. Останалите трябва с пантомима да преддставят така имената, че хората да се сетят какво пише на гърба им.
2. Милка Т. – Презентации по математика. Ако не бях видяла с очите си, нямаше да повярвам, че това може да се направи от детска учителка!!!!!!! Завиждам на децата от групата и, че такъв човек им е учителка!
3. Елина Р. - Презентация на материали на Джуниър Ачийвмънт за даване на начални икономически знания на децата.
4. Галя Тр. – видеоклип „Преживяването „Валдорфска детска градина”: Представих клип от снимки от моята три седмична практика във Валдорфска детска градина във Фининг, край Мюнхен. Презентацията породи дискусия за приликите и разликите между българското и германското образование в детските градини и за вежните неща във възпитанието.
5. Дискусия „ За важните неща във възпитанието”
Край на сесията – 16, 15 часа
Почивка – 15 минути
16,30 часа – ІV сесия – Заключителна
1. комуникативно игра -"Охлюв" - Отново игра за нарушаване на личното пространство и изграждане на усещания за близост между участниците в срещата.
2. Колаж “Нашите приоритети”
Групата се разделя на 3 групи:
· Пътят
· По-малкото е повече
· Двете страни на единството
Указания за работа:
---Изрежете думи, които описват вашите настоящи възгледи, умения и знания, свързани с конкретната тема;
---Залепете образи или фигури, които онагледяват темата;
---Използвайте маркер, за да озаглавите колажа и да добавите думи или образи.
Необходими материали:
3 картони, 3 ножици, 3 лепила ,4 и повече списания, 3 листа хартия
Край на срещата - 18 часа
Благодаря ви, мои нови приятелки, за преживяването!!!!!!!
И накрая - картината няма да е пълна, ако не кажа - ГАЛЯ! Не може да черпиш опит от някой, който не си разбира от работата. На майсторство човек се учи само от майстор. Галя - това е интелигентност, професионализъм, изтънчена чувствителност и благородството да направиш нещо за идеята, без пари. За срещата получихме писмени поздрави от Павел Лазаров и Лел,вдъхновяващи и възторжени, които сме си качили на дискове, заедно с презентациите. Няма как да не кажа и -благодаря лично на един директор -Мариана Грамчева и екипа на ОДЗ №15, които отвориха вратите си и групите си за нас. Да, има и такива директори, и такива екипи. Просто са нужни любов към образованието и добронамереност. Останалото е ентусиазъм, любов към децата и смелостта да кажеш: Да, това е моята позиция, това съм аз и искам да го споделя с Вас. Picture 131.jpg
Права си Шели, "На майсторство човек се учи само от майстор". Вие
доказахте, че сте майстори. Благодаря, че ви има. Дълго ви търсих в
нета и съм щастлива, че ви открих.
Уаууу!Маря,много красива си ме направила!И луничките си видях дори.Само косата една идейка по към кестен и готово.А като цяло си доловила вътрешното ми "аз",и облачетата,и капките дъжд,и дъгата..и слънцето.Благодаря!
Ей, Маря, направо се чувствам като уинкс-героиня . Недей така, хората ще ни се смеят...още повече, че аз въобще не приличам на ангел - в повечето моменти съм си чист злобюл. Колкото до честта от запознанството - честта беше моя, защото вашето доверие ме накара да почуствам важността на това, което направихме. И защото без всички Вас, предучилищниците, аз можех да си вися още сто години в нета и да си "царствам" самотно над измисленото царство . А и въобще...за какво си говорим. Понеже днес е ден на учителите - скъпи предучилищници, честит празник! И особено честит от мен на всички участници и съмишленици на срещата. Останалото е...суета.
Известно време ме нямаше в България и с радост забелязвам колко дълго ви е вълнувала нашата среща. И аз където ходех и когото срещнех все за нея разказвах.
Харесвам се, както изглежам в очите на Маря. Благодаря ти , мила! Малко повечко агресия носи това червено облекло, но слава богу, че си сложила и розовко, което да придаде този оптимизъм, който ми е присъщ, според мен. Ако идеята ти е била с червено-розовото да привлечем вниманието към стойностните неща в българското предучилищно възпитание - виждам, че си успяла!
Следващият път се надявам на още по-успешна среща и стойностни неща, проверени в практиката. Че то от теорията се вижда, че няма какво много-много да очакваме да ни дава, поне на този етап и поне българската предучилищна педагогика. ;-)
Знаете ли, напоследък ми попадна едно изказване, което все още осмислям с интерес. Един голям философ и мислите - Рудолф Щайнер на едно място казва, че само две професии са кармични ( на Земята идват хора, подготвени да ги упражняват - за тези, които не знаят какво е карма): професиите на градинаря и на учителя. И за двете се прави внимателна подготовка още в Духовния свят, която включва дори среща с всички, които ще обучаваме и ръководим тук, на Земята. Колкото повече мисля върху това, толкова повече се изпълвам с гордост с моя житейски избор и толкова повече съзнавам колко отговорна е нашата работа. И това е прекрасно! За това колко духовна сила и мощ се крие в нас показа и нашата среща, а надявам се, с още по-голяма сила ще се покаже на бъдещите ни срещи. Защото Интернет е прекрасно място за общуване, но истинският разкош се крие в живото човешко общуване и това се вижда в писанията на всички нас, които се срещнахме на живо. Дано следващите пъти нашата група се увеличава, а значи да набира мощ и нашата обединена интелектуална сила!
Аз съм Красимира от Балчик.Четох с благородна завист за Вашата среща в София.Преди няколко години нашата градина беше в СТЪПКАТА.
Боже ,как ми липсват ония срещи в София и по морето! И до ден днешен прилагам в работата си всичко онова, което ми е допаднало и впечатлило.
Сега тая Ваша среща ме изпълни с енусиазъм и вяра , че все пак има детските градини в които кипи живот. Наред с това обаче съм малко тъжна,защото въпреки всичко София си остава много, много далеч от нас- другия край на България.В никакъв случай не мога да се нарека "бяла лястовица", но всяко ново зрънце ,което уловя се стремя да го предам на колегите си.Всяко интересно нещо което ме впечатлява в "ОБЩНОСТТА"го отнасям в МОЯТА детска градина / където ми е сърцето и душата/.
Аз,работещата в София,не мисля,че тук е мястото,където кипи и ври.Някакси се е влязло в едно русло.От контакти с колеги извън София оставам с впечатление,че при тях е кипеж.Може и да се лъжа.Или и при нас и при вас кипи работата,само дето всеки си мисли,че при него е спокойно.
Здравей, Балчик! Добре дошла, Красимира - надяваме се да се чувстваш уютно тук и да споделяш опит с нас. Имам спомен за Балчик като за нещо много красиво и съвсем различно от южните градове. А за Тузлата и Белия бряг си спомням като за нещо мистично - северната природа и ландшафт са толкова различни, необичайни за свикналия с южняшката архитектура и петунии. Само не знам защо ви съсипаха ботаническата градина. Не се предавайте! Търсете красивото и доброто - освен това аз по телевизията видях бяла лястовица, в новините. Вярвам, че заедно ще успеем - ако всеки български учител вложи душа, сърце и отговорност в това, което прави, българското образование ще го бъде. Въпреки всичко.
Здравейте отново! Цяло лято бях на работа и едва сега успях да си взема няколко дни отпуск. Това ми дава възможност по- често да сядам пред компютъра. Харесвам Ви много- Вашия ентусиазъм и желание за отстояване на истинските неща в нашия сектор!Уважавам и се прекланям пред тези, които са станали учители на малки деца не по неволя , а защото са го искали и имат призвание за това. След няколко дни съм на двудневно съвещание с всички директори на ДГ от област Добрич на Албена.Задължително ще споделя с Вас впечатленията си от срещата с представителите на МОН.
Благодаря! Аз лично съм на мнение, че и в МОН, и сред експертите има не малко достойни за уважение специалисти, так че с интерес ще чета отзивите Ви от срещата.
. Аз лично много се радвам, че мога да "видя" училище Монтесори в България - в хаоса на днешната образователна система все повече ще се говори за алтернативното образование и все повече хората ще откриват добрите страни в него. Мисля, че назрява моментът на страниците на нашата общност да се срещнат различни обучителни системи и практики и аз с нетърпение го очаквам. Ще бъдем чести гости на Вашия сайт, а Вие споделяйте с нас опит и идеи.
Ok, 
... Да не казвам, че днес сутринта ми идваше и къчове да хвърлям. Видяхте ли вече в "Образование" проекта за нов закон на просветата? - 
Много въздействащ клип, Тони!
!
. Недей така, хората ще ни се смеят...още повече, че аз въобще не приличам на ангел - в повечето моменти съм си чист злобюл. Колкото до честта от запознанството - честта беше моя, защото вашето доверие ме накара да почуствам важността на това, което направихме. И защото без всички Вас, предучилищниците, аз можех да си вися още сто години в нета и да си "царствам" самотно над измисленото царство 
. А и въобще...за какво си говорим. Понеже днес е ден на учителите - скъпи предучилищници, честит празник! И особено честит от мен на всички участници и съмишленици на срещата. Останалото е...суета.
Comments1