Дискусиите в групата са с цел изясняване на проблем, мнение, виждане на децата, или на момента решаваме проблемна ситуация и правото всеки да говори, а останалите да го слушат явно се харесва на децата.

   В Детския дискусионен клуб /знаете, че децата обичат да се държат като големите и да ги приемаме като такива/ обсъждаме, разискваме, спорим, дори понякога се стига да "словесен двубой" с цел изясняване на спорни въпроси и постигане на съгласие между децата, разрешаване на конфликтни ситуации и възстановяване на "мира"в групата.

   Иначе казано - използваме дискусията като средство за изясняване на спорни въпроси и постигане на съгласие между децата с различни позиции по един и същи въпрос.

   Целта, която си поставям пред мен е да опозная децата - техните силни и слаби страни, техните характери, дори темперамент.Дискусията е едно от средствата да се научат децата да се изразяват правилно, да се отключи потокът на речта, да обогатят речника си, мисълта им да върви леко и гладко, да избягват кратките отговори.

   Помага и за културата на речта - да говорят ясно и отчетливо, с нормално темпо, да се научат да общуват по между си, да се изслушват,

   В такава дискусия децата могат да се научат на много неща: Да придобият увереност, да повярват в собствените си възможности, да се опознаят, да станат по-смели в изказванията си, да виждат красивото, но и да имат очи и за грозното, като явление. Не на последно място - децата се научават да мечтаят, а мечтите са като живата вода за тях.

   В тези дискусии децата се научават да споделят свободно преживявания и опит. Усвояването на знания го изключваме като цел по време на дискусия.

   Провокира се мисленето на децата в определена посока - следва се поставената тема, както и общуването по между им, като това се явява предпоставка за преодоляване на различията между тях и възпитаване в търпимост и толерантност към другите. Децата да се научат да общуват с деца и възрастни - има какво да се желае в тази посока.

   Как го постигаме?

   Използваме различни методи, похвати, техники - детски дискусионен клуб, детски парламент, ролеви игри, работа по групи /децата се разделят на групи по техен избор, или сформираме групи на случаен принцип, децата участват с желание, когато ги редуваме/. Включваме и творчеството като "детски изказ" - рисуване, театрализирани игри, магическото "ако...", "писането" /в случая пиша аз/. Използваме много нагледни материали и практически занимания.

   Какво и защо го правим?

   Не разговор, заради самия разговор /макар често да има и такива/, не дискусия заради самата дискусия, а защо??? Защо точно по тази тема днес ще дискутираме? Какво е породила необходимостта от нейното разискване? Това са встъпителните думи в началото, не влизане в ситуация /все още/, а какво е провокирало възникването на ситуацията?

   Използването на практически примери ще улеснят "влизането"в ситуация, ще извикат преживян опит у децата, за да го споделят с останалите деца.

   Може да "звучи"сложно, като се има предвид възрастта на децата, но не мислете, че цветния звуков модел им е по-лесен. Веднъж като се започне и те сами изявяват желание за още, и още...Това е така, защото в нарочната дискусия може да се включат много изразни средства - думите, рисуването, театрализирането, влизането в роля...

   В провеждането и на Детския дискусионен клуб, и на Детския парламент децата изявяват себе си, освен, ако не е поставено друго условие /магическото "ако", но дори и тогава те използват своите знания и опит, за да предадат своите мисли и чувства по даден проблем, разискван въпрос/.

   Организацията е същата, както при провеждането на Детския парламент. Винаги започваме седнали на голям кръг /наричам го възможност да усетя групата като цяло - настроение, взаимоотношения между децата за деня/, след това, ако "трябва" раздвижване, рисуване....театър...

   Написаното и за парламента, и за дискусиите с децата няма претенции за научна обоснованост, но на нас ни е и интересно, и приятно, за това продължаваме да го правим.

   За начало - Детски парламент.

   Знаете, че децата са различни - едни са по-оперени, не се притесняват, но има и свити, плахи деца, които в началото само мълчат, докато се окопитят и започват да се включват в разговорите.

   В този ред на мисли, че децата може и да са малки, но са достатъчно големи да решават проблеми, конфликти и всичко, което се отнася за тях, след като са натрупали "количество"опит, знания и след това им бъде дадена възможност, може съвсем на място да се включат със свои идеи и предложения.

   Първото "заседание"на детския ни парламент започна на шега. Възникна спор около играчките в групата. Тогава решихме, че е крайно време да обсъдим заедно как да разрешаваме възникнали конфликти в групата. С някои "протоколи"ви запознах, с други предстои да ви запозная: Как да опазим София чиста? , Как да опазим нашата планета Земя чиста?, Какво бихме искали да ядем в детската градина?

   Има още, но във времето може и да ги "протоколирам"пред вас.

   Избиране име на групата.

   Името на групата го избрахме точно по този начин. Първо предложения, умуване, аргументиране и накрая се спряхме на "Камбанка". Това име го предложи Лора. В първия момент ми прозвуча ....не-интересно, не-мелодично...В следващия момент се сетих за коледните камбанки, за цветето камбанка, за гласчета като камбанка. Защо не???? Камбанка, камбанки!!! Красиво е, нали???

  Подложихме предложението на Лори на обсъждане. След кратък размисъл децата го одобриха и ...така станахме група "Камбанка".

   Преди да стигнем до този избор всяко дете даде своето предложение: Пепеляшка!? Не беше одобрено от момчетата. Те били момчета и на тях това име не подхождало. Спайдермен!? Момичетата не го одобриха. Те били момичета и не им подхождало това име. Патиланско царство!? Всички ще ни мислят за много палави..Пипи Дългото чорапче!? Харесва ни, но...за момичета е само. Ракета!? Не ни звучи добре. Спящата красавица, Аврора, Снежанка и седемте джуджета....В момент на разгорещен спор Лори предложи името на групата да е "Камбанка"....Настъпи тишина. Чак чухме тишината - както обикновено се шегуваме в групата....В същия този момент започнах да прехвърлям през ума си мисли: Как ще звучи, как можем да "онагледим" името, с какво можем да го свържем???.....Коледна камбанка, цвете камбанка, детските гласчета, които звънят, или кънтят като камбанки.

   Започна отново дискусия около новото предложение. Люба ме попита какво е моето мнение по предложението. Винаги се включвам и аз. Не ме оставят настрани от техните разговори...

   И така след претегляне на "за" и "против" решихме групата ни да се казва "Камбанка". Децата бяха много въодушевени, че ще си имаме едно общо име и от този момент ще се представяме с него.

   Организация за провеждане на Детски парламент.

   Провеждаме го обикновено в петък следобяд, което няма нищо общо с петъчния парламентарен контрол. В четвъртък си избираме тема, проблем - ако има, или търсим евентуално такъв, който може да се появи. Поставяме си за задача да помислим до петък следобяда.

   В петък след сън и закуска сядаме всички на един голям кръг и....Започваме. Отново си поставяме въпросите. Обикновено подготвям предварително примери, предварителни разтовори, които сме провели и "заседанието" започва. Не го наричаме заседание, а право на всеки да вземе думата и да се изкаже.

   Децата се надпреварват да се изкажат, затова си определяме и регламент понякога: Изказванията да започнат по посока на часовниковата стрелка, или обратно на нея. Никой не се сърди, а всеки знае кога ще дойде неговият ред. Имат право да се допълват - своите, или изказвания на децата. Поставяме си и условие да не се прекъсваме, докато изказващият не каже, че е казал това, което има да казва.

   Най-емоционално въздейства на децата, когато дойде момента да гласуват. Някои гласуват по няколко пъти и докато се разберем, че всеки има право на един избор...минава време.

   Междувременно аз записвам техните изказвания, което също има на какво да научи децата, но за целите ще "говоря"в Детски дискусионен клуб.

   Много е важна мотивацията за децата. Защо го правим, защо точно "този"проблем разискваме в момента, кой ще разбере за нашите изводи и решения?

   Всеки "протокол"напечатвам и слагам на таблото на групата и....забелязвам в последно време родителите четат и се подсмихват с онази нежна родителска усмивка, говореща: Вижте ги тези калпазани какви ги вършат?!?!

   Мони: Един път, като бях на Луната и видях четири извънземни. Те бяха лоши и ме подгониха, а аз скочих на техния кораб. Те ме последваха и скочиха при мен, но аз изскочих от кораба, но след това отново скочих на кораба, защото ми се пишкаше и отидох в тоалетната. Затиснах с гръб вратата на тоалетната и счупих дръжката и и те не можаха да я отворят. Идва едно извънземно, отваря я. Аз го изблъсквам и то падна на другата тоалетна.

   Миленче: А аз пък един път отивам в зоопарка и там гледам един чичко, който дресира тигрите. Чичкото ме гледа ей така /мръщи се/, защото охраната ме е пуснала и още е много рано. Чичкото се обръща на другата страна и аз отварям клетката на тигъра и след това тигърът започва да ме бие. Охраната  вика на чичкото: О, ти защо си пуснал тигъра? Чичкото му казва: Защото аз не съм го пуснал, а ето тази женичка /има предвид мен/, която се бори в момента с него го пусна. Охраната: Но ти не можеш ли да направиш нещо, нали си дресьор?.....И след това аз си тръгнах, а след мен тича едно куче...Накрая аз започнах да го гоня, а то взе,..... че си отиде при стопанина.

   Стефан: Когато бях в планината и тогава там видях пет извънземни. Те си бяха донесли един кораб. После те ме взеха в техния кораб и...аз се събудих.

   Васко: Когато аз бях на Луната там видях 59 извънземни. Поискаха да се кача на техния кораб. Те си носеха "бластерите", които са като автоматите, едни такива, но по-различни от пистолетите.

   Иван: Ще ви кажа една истина. Когато бяхме на село с много старата ми баба Фронка ние се прибрахме в къщата на село и що да видя!? Една мишка влиза в мазето да търси сирене. И си "легнох" /така казва баба Фронка/, и си стана нощ, и си легнахме да спим. И после?Ами мишката хапна половината от едно одеало. Баба Фронка видя, но не се ядоса. Ние си закусихме и си тръгнахме за София.

   Васил: /продължава лъжата си/ Като се появиха извънземните и аз се станах Бен Тен и се превърнах в Бързака и после ги издухах със скороста на вятъра.

   Габи: Аз като стъпих на Луната и....гледам две извънземни зад мен, а една рибка до тях плува ли си, плува.

   Йоана: И една русалка до рибката и прави компания.

   Стефан: /продължава лъжата/ Аз станах Скубиду. Извънземните искаха да ме хванат, но се спънаха в един пън и паднаха. Аз взех един ей толкова голям магнит, не, беше машина с магнит и те се налепиха за магнита. Аз какво, какво....Хайде в кофата за буклук извънземните....

   Дая: Като бях на Луната снощи и видях голяма полянка с посадена къща, но не в земята, а във въздуха. До нея имаше едно засадено цвете във въздуха.Ето така си висеше във въздуха, сякаш си е в земята, но не е същото. Беше закачено и си висеше. Едно дете ми каза: Колко е хубаво! Опита се да скочи и да го вземе, обаче не успя. Изведнъж от някъде се появи едно момче и откъсна къщата - цвете. Момчето, което откъсна къщата-цвете се казваше Иван. /закачка с Иван от групата, която беше посрещната с много смях и настроение/.

   Калоян: Аз пък ще ви кажа една голяма тайна....Не я издавайте на никого...Вие знаете ли, че на Спайдермен се скъсали ръкавите на потника???? Та това е ужасно!!!!!

   Васко: Едно дете имало рожден ден и неговите малки играчки започнали да си играят на гоненица  в празничната торта и в сока включително.

   Ема: И аз бях там. Истина е. Васко обаче се обърка. Не играчките на детето, а играчките с които беше украсена тортата си играеха на гоненица вътре в нея и в сокчетата.

   Асен: Аз като тръгвах за морето с една кола и се спукаха гумите. Аз започнах да помпам и да надувам. Нямаше въздух и аз взех един нож, една машина, една ракета и гръмнах колата. Влязох в нея и там видях само маркучи. колата гръмна и ми се строшиха зъбите, и ми излязоха много пъпки по лицето.

   / Едно пояснение: Асен е нервак, играе много на компютърни игри. От него го зная. не обича да му правя забележки почти никакви./

   Яна: Да се върнем на Луната. Аз снощи като бях там и видях много дупки, звездички и планетата Марс.

   Вики: Аз пък видях там цветенца и звездички. 

   Стела: Аз като бях един ден в парка там една маймуна ядеше банан и си хвърли обелката на земята. Аз се подхлъзнах на нея и паднах. На тази маймуна никой ли не и е казвал, че обелките от банан не се хвърлят на земята, а в коша за боклук????

   Йоана: Сетих се какво видях на Луната онзи ден!!! Там видях извънземни. Едното такова зелено, с едни такива дълги, дълги уши, а другото изглеждаше като една огромна теменужка. А тук, в София видях едно мишле, което беше застанало върху пантофите ми и не мърдаше.

   Лора: Аз да ви разкажа моята история. Много е интересна. Ще видите. Отидох да си купувам захарен памук, но един кон дойде и ми изяде захарния памук, а аз вместо памука изядох неговите захарни бучки. Така стана. Вместо да ги дам на него, изядох ги аз, защото той ми изяде захарния памук, а аз му изядох захарните бучки, защото той ми изяде памука. Ами аз какво да ям?...Нямам си памук, а кончето си няма бучки. Кончето си има памук, аз си имам захарни бучки. Така е справедливо, нали????

   Иси: Светът да се смее, за да оцелее!!!!!

   ~ Палачинки, макаронки, кексчета. /Искра/

   ~ Таратор, зеле с месо, киви. /Дани/

   ~ Боб, кюфте, сок. /Жоро/

   ~Супа-крем, пица, тиква. /Мони/

   ~ Различни вкуснотии, супа-боб, зеле, сок. /Виктор/

   ~ Супа-крем, кюфте, зеле, пюре, банан. /Асен/

   ~Супа-крем, спагети, пюре, пица, сок. /Ива/

   ~Супа-леща, банан, киви. /Ивана/

   ~ Супа-крем, пица, сандвич на МакДоналдс, картофки. /Васил/

   ~ Таратор, супа-крем, пица, сок. /Вики/

   ~ Таратор, спагети, сок, ябълка. /Люба/

   ~ Супа-крем, пица, сок. /Ема/

   ~ Таратор, кюфте, сок от ананас. /Лора/

   ~ Спаначен сладолед, маруля, кебабчета. /Иван/

   ~ Шницел, зеле, пюре, портокал, супа с чушки. /Алекс/

   ~ Супа-крем, пица, сок. /Дая/

   ~ Таратор, кюфте, пюре, кисели краставички, киви. /Стела/

   ~ Пиле-супа, пиле-фрикасе, ябълка. /Йоана/

   ~ Кока кола, супа-крем, спагети, пица, пюре, сок. /Ива-допълни кока кола/

   След дълго и уморително умуване за вземане на общо крайно решение, което да бъде връчено на леля сестра от децата от групата стигнахме до извода че всеки ден децата ще ядат без да им омръзне:

   ~ Супа-крем, /таратор/.

   ~ Спагети / Пица / Кюфте / Шницел - гарнитура - пюре, моркови, може и не рендосани, кисели краставички.

   ~ Сок, ябълки, киви, банан.

    За закуска предпочитаме сандвич, не е задължително да е от МакДоналдс в градината.

   Предложението беше прието от 20 деца от които 9 гласуваха с една ръка, а 11 с двете ръце...

   Какво обичат да ядат децата ни??? Оставям изводите за вас, а ние ще връчим списъка с любимите ястия на леля сестра !?!?

Тази приказка я срещнах тук и тук .

   Я да видим сега какво можем да пожелаем на децата???? Аз ще запиша вашите пожелания и ще ги сложим отвън на таблото, при голямото слънце, което нарисувахме вчера и при другото табло-плакат на което нарисувахме планетата земя като един огромен балон и вие нарисувахте вашите детски ръце. Там ще запиша и всички ваши пожелания, които ще ми кажете след малко...

   Хайде да помислим заедно. Какво си пожелаваме обикновено? От какво имат необходимост децата? Всички деца ли живеят еднакво добре, или еднакво зле???....Какво му е нужно на едно дете, за да бъде доволно, щастливо???

   ~ Да са живи и здрави! Да са много щастливи и майките, и бащите им много да им се радват. Да няма голи и боси дечица, и гладни. Да има храна за всички, за да се нахрани целият свят. Да има пчелички за мед. Децата да имат много балончета и сърчица.

   ~ Аз пожелавам на целият свят, на децата да имат много дрешки, обувки, топлички. Да имат и топки с които да си играят. Да имат и играчки също, за да си играят и с тях. Да имат много цветя.

   ~ Да са живи и здрави дечицата и майките, и бабите, и татковците, и дядовците им. Да няма голи дечица. Да са обути и да се хранят чистичко.

   ~ Дечицата да са здрави и да ядат добре и да се упражняват.

   ~ Децата да не бутат храната и да не отказват да я ядат.

   ~ И да си изяждат всичко, за да са здрави и силни. Да не се разболяват все повече, и повече, и повече.

   ~ Да си мият ръчичките, зъбките, очичките, тялото, косата и да се мият целите.

   ~Децата да слушат мама и тате и да не си бутат яденето. да си играят и да не чупят любимите си играчки. Да имат модерни блузи и дрехи.

   ~ Аз пожелавам на момичетата от цял свят да си имат в къщи птичета, които да им пеят, а на момчетата от цял свят спайдерменски палатки за лагер.

   ~ Да има много музика и цветя. Да си имат моливи и боички, и листчета да си рисуват.

   ~ Децата да бъдат щастливи, родителите им и целият свят.

   ~Слънцето да е много топло.

   ~ Родителите да имат най-хубавите дечица.

   ~ Искам да пожелая на децата да имат много хубави играчки. На всички момичета пожелавам истински пеперуди, които да имат много дълги крака и децата да се държат за тях като кокили.

   ~ Аз ви желая много топлина, много обич от мама, тате, баба, дядо, кака, батко....Много изненади на празника и много детски усмивки за всички. Бъдете приятели! Ние сме една група и нека всички, които ви виждат отвън на двора да казват: Какви мили и добри деца. как се разбират, играят си заедно, не се карат. А сега ще ми подарите ли по една ей толкова голяма и лъчезарна усмивка??? Благодаря!!! Аз получих много усмивки, а вие само една от мен. Я се усмихнете един на друг, за да бъдат усмивките по равно!!! Чудесни дечица си имам! Знаех си го....

   Първоюнските детски пожелания са на децата от група "Камбанка" - трета Б група.

    Ето какво ми препоръчаха моите умници:

   ~ Приятелството не може без деца, защото приятелството трябва да е с децата. Момчетата са си приятели с момчетата, а момичетата с момичета. Може и момиче и момче да са приятели.

   ~ Да направим празник на приятелството. Да поканим приятели да празнуваме с празнична торта. Там може да се запознаем с нови приятели.

   ~ Когато се появи облакът на приятелството, тогава и ще завали дъждът на приятелството, а капките, които падат върху децата ще пуснат корените на приятелството.

    ~ Ако някой иска да има приятел, трябва да покаже, че е добър, че има желание да си поиграе с него, че има желание да се запознаят. Като станат вече приятели могат да си вярват на себе си.

   ~ Но не и на всички може да се вярва....

   ~ Като станат приятели никога вече да не се разделят, да си казват, че са приятели, че приятелството им никога вече няма да свърши и да не се обиждат и да си казват всеки път добри думички. Да не си казват: Ти си лош, ти се добър.

   ~ Да не се делят на добри и лоши, на групички и да си казват: Кой е от моята група и кой не е? Кой е нов и кой е стар?

   ~ Да не се карат за играчки.

   ~ Винаги, когато си ходят на гости и там да не се делят кой е нов и кой е стар...и да излизат заедно в парка.

   ~ Ако майките и бащите ни разрешат да излизаме с приятели с техните родители, с други майки, защото майките и бащите ни може да си имат работа, или да спят в къщи и мама и тате като се събудят и казват: Хайде качвай се да се изкъпеш и да ядеш, защото не си яла като си излязла. Тъжно е да нямаш приятели.

   ~ Ако нямаме приятели, ще останем сами и ще ни е скучно, ще ни е тъжно и няма да има с кого да си играем. Ще си стоим самички, ще ни бъде зле. Много лошо. Няма никога да се виждат и сдобрят.

   ~ Редих си пъзел у дома. Беше ми скучно, защото я нямаше Вики.

   ~ Скучно, няма да има кой да ти проговори и ако никога не се сдобрят никога повече няма да бъдат приятели.

   ~ В другата градина имах приятелки, които си тръгнаха. Без тях ми е много скучно.

   ~ Приятелство - доброта, добро, няма зло, има само Дъга на приятелството. Ако приятелите се смеят има дъга и слънце, и облак. В един момент става приятелство на любовта.

   ~ Да не се карат: Ти си ми приятел, ти не си ми приятел!

   ~ Ако се караш с приятелите си няма да имаш още приятели и ще си имаш малко приятели.

   ~ Когато един приятел каже: Не сме приятели! - това означава, че вече никога няма да бъдете приятели.

   ~ Ако дъждът на приятелството накапе върху децата те ще се превърнат в твои приятели.

   ~ Приятелството е цвете. Не трябва да бъдем капризни приятели.

   ~ Дъгата на приятелството може един ден да се превърне във вълшебна дъга на приятелството и децата като минат под нея да им се сбъднат по четири желания.

   ~ Ако стане земетресение....страх ме е....

   ~ Ако дъгата пусне балони на приятелството децата ще могат да си играят с тях.

   ~ Да сме приятели завинаги!!!

   От група "Камбанка" - трета Б група.

Здравейте!

Как зодията определя нашите интереси в интернет , ето тук-

http://dox.abv.bg/files/dw?a=196d2eaebd

Хубав уикенд и успешно завършване на учебната година! marq

    1 юни е Денят на детето. А останалите дни чии са? Повечето от вас биха потвърдили, че дните им без остатък са посветени на децата. Това не е преувеличена професионална всеотдайност, а потребност да създаваме радост за тези, които обичаме. А ние обичаме децата, иначе нямаше да се срещаме чрез общност Предучилищна педагогика с неизменен ентусиазъм месец след месец. И понеже сме съмишленици и колеги, нямаме противоречия по отношение на целта – децата трябва да са щастливи не само на 1 юни, а и през всичките останали дни в годината, нали?! Това е нашата работа като педагози и родители. А за да я свършим както трябва, е добре да се замислим кои са детските права и отговорности.

       Презентацията, която направих се оказа с по-голям размер от допустимите тук , затова за да я видите трябва да я изтеглите от тук.- http://dox.abv.bg/files/dw?a=208317fd10

      По-голяма част от снимките, който съм използвала са от http://www.clipart.net.ua/