Lovech.wmv
LTKonf.wmv
От 26 до 28 април в Ловеч се проведе втората конференция по предучилищно възпитание „Водим бъдещето за ръка”. Около 100 детски учителки от цялата страна се събраха за да споделят идеи и опит в работата си с деца на възраст от 3 до 7 години.
Когато разбрах, че ще участвам в този форум, да си призная, изпитах гордост и притеснения. Гордост – все пак това е единственият най-голям официален форум по предучилищно възпитание за детски учителки за годината. Притеснения – как ще се представя, презентацията ми ще бъде ли на нивото на останалите (като знам нивото на компютърни умения на Аклим, например :-)); ще се отвори ли същата тази презентация (оказа се, че с право съм се притеснявала: моята май беше единствената, която не се отвори :-)). И най-важния страх на всеки написал нещо и предоставил го на публиката: моят доклад ще е интересен ли за останалите, темата ми дали е в посоката на актуалните търсения на колегията, ще намеря ли съмишленици, с които да споделя професионалните си интереси, тревоги, размисли, постижения?
Тематиката беше толкова разнообразна, че всеки намери себе си в някой доклад в една от петте секции. Така че, ако някой е имал част от моите притеснения, се е успокоил още при регистрацията, получавайки спретнатия сборник с отпечатаните доклади. Секциите отразяваха общественото и научно разбиране за съдържание на предучилищното образование: „Детето на 21 век – познаваме ли го?”, „Детската градина за всички – интеграция чрез обучение и възпитание”, „Предучилищно възпитание и подготовка за устойчиво развитие”, Творчество и иновации”, „Приемственост между детската градина и училище”.
Интересни изводи за актуалните търсения и постижения на колегията може да се направят и ако се разгледа най-популярната проблематика на конференцията. Така 7 доклада бяха посветени на работата с родителите, 6 - на интеграцията на децата от етническите малцинства и на агресията между децата от детските градини, на новите IT и педагогически технологии, по 5 - на празниците в детската градина и на някои аспекти на методиките на преподаване; по 4 доклада са посветени на екологичното възпитание и на обучението по български език; по 3 – на интеграцията на деца със СОП, на приемствеността между детската градина и училището, на здравето, храненето и хигиената на устната кухина; по 2 доклада разглеждаха проблемите на обучението по физическа култура и психомоторните способности на децата, обучението по английски език в детската градина, по околна действителност и изграждане на умения за поведение при бедствия и аварии, за работата на директора като менижър на детското заведение и като фактор за генериране на иновации и творчески актове в градините, за материалната среда в градините като средство за ефективно предучилищно образование, за общуването като възпитателно средство, за ролята на учителките за преодоляването на стреса, страха и тревожността в детската възраст ; по един доклад за детето на 21 век – познаваме ли го, за детето и модата в облеклото, за методика за развитие на детското мислене, играта и речевото развитие като средство за развитие на някои социални умения, за ценностната ориентация на детето и творчеството на учителя.
Само изброяването на тематичните направления показва както разнообразието в търсенията на колегията, така и разнообразието от проблеми в професионалната дейност. Видно е, че детската градина е умален модел на обществото ни и проблемите на обществото са проблеми и на детската градина. Видно е и, че е засилен интереса на колегията към проблемите на възпитанието и борбата с тревожно разрастващата се агресия, като с основание се търсят пътища за приобщаване на родителската общност към усилията ни в едно или друго направление. На интеграцията на деца от етническите малцинства и на тези със СОП с основание беше отделена отделна секция. Проблемите там са много и едва ли ще бъдат решени до следващата конференция. Всеки опит в тези направления е ценен и заслужава широко популяризиране. Конференцията беше доказателство и на факта, че IT технологиите бавно, но уверено навлизат в детската градина. Самите презентации на докладите показват нарастналите компютърни умения на колегията, а специалните доклади, посветени на използването на тези технологии в различни моменти от дейността на детската учителка радваха очите и душите ни с интелигентността и красотата, с която бяха направени. Дори традиционната за детската градина проблематика, свързана с празниците и развлеченията, тази година беше получила ново, по-съвременно звучене и нов прочит. Относително по-малкият дял на докладите, посветени на методиките по различни раздели на обучението, зарадва учителската ми душа, твърдо убедена (обратно на позициите на представителната част на университетската преподавателска общност), че децата в тази възраст трябва повече да играят и по-малко да учат. По-точно, че трябва да учат играейки.
Четейки докладите и размишлявайки над разговорите и дискусиите ми идва на ум, че само една тема блести с отсъствието си: темата за индивидуалния подход. В гонитбата на «представителност на извадката», внушителност, научност, ние някакси все още не сме стигнали до идеята, че за да е ефективно, всяко възпитателно или учебно въздействие трябва така да се индивидуализира, че да стигне до отделното дете. За сега е прието да се разглеждат индивидуализирано само образователните въздействия към децата със СОП. Но само те ли се нуждаят от индивидуализирани въздействия, само на тях ли трябва да се отчитат индивидуалните постижения?! Може би проблемът е, както беше разисквано в дискусия в една от секциите, че с детето все още се взаимодейства като с обект, а не като със субект, както пише в модерните педагогически книги и студии от всякакъв характер.... За разлика от международни форуми, на които съм присъствала, тук никой, включително и аз, не се изправя да съобщи гордо резултати, постигнати с едно, две, три деца. Кога ще стигнем с мислите, педагогическата си техника и емоциите си до отделното дете и в докладите ни ще се появи индивидуализирано детско лице? Сега обобщения образ на българското дете от 3 до 7 години изглежда малко агресивно, весело, обучено и безлично. И като написах «постижения» ми дойде на ум, че една група деца не са намерили място в тази годишна панорама на работата в детските градини. Това са талантливите деца. Вярно е, че малка част от талантите имат толкова ранно проявление. Вярно е и, че са единици истински талантливите деца, извън амбициозните напъни на семействата си да ги преставят за такива. Но дори и единици, те съществуват и за съжаление най-често извън грижите и даже въпреки немарата ни за тях. Не се съобщават нито практически опит, нито разработени научни програми за издирване и практическа работа с тях.Хееееееееей, колеги, наистина ли няма истински талантливи деца в детските градини и наистина ли никой не работи с такова дете?! Какво правим за талантите на България?! Те не са ли част от оптимизма ни за утрешния ден?!
Още нещо ме вълнува дълбоко. Все още здравето, възпитанието, обучението, материалната среда, общуването са отделни парчета от общия пъзел наречен «дете на предучилищна възраст». Т.е. никой не разглежда здравето на същото това дете като функция на всичките тези елементи: общуване, обучение, възпитание, организация на средата. Още по-просто казано: все още никой не гледа на детската градина като на защитена територия, в която основната грижа на детските учителки е децата да бъдат просто деца и всички останали въздействия да бъдат така организирани, че да съхраняват не само моментното, но и бъдещото им здраве. Внимателно прочетох докладите за агресията, за стреса и тревожността сред децата на тази възраст. Никъде не срещнах рефлексивния момент на проучване на живота на детето в детската градина като стресогенен или повишаващ нивото на агресивност фактор. А никой не отрича, че многобройните групи, претовареното научно обучение, ако щете личностните характеристики на някои членове на учителските екипи и други елементи на атмосферата в детските градини са такъв съществен фактор. Докато, както пише рефлексивно в доклада за себе си една майка, не погледнем истината в очите и не признаем, че и определени елементи от средата в детската градина е стресогенна и акумулира агресия, картината с агресията, стреса и здравето на децата в тази възраст няма да бъде пълна. Не е ли странно, че в РИОКОЗ има норми за хигиена на ученическия труд, но няма норми за допусними натоварвания на децата от предучилищна възраст. Мисля, че това е и една от причините научните работници дори да не се замислят над това доколко и с какво да се натоварват умствено децата на тази възраст. Повод за тези мои размисли е новината, че се обмисля увеличаване продължителността на подготвителната група от една на две години. Ако това означава само увеличаване броя на групите, които са изцяло на държавна издръжка, разбирай: на които държавата плаща закупуването на помагалата, добре. Но ми се струва, че научните работници с удовлетворение още от сега потриват ръце, готови да смъкнат учебен материал от четвърта в трета група и да започнем да ограмотяваме децата още в трета група (както и стана в националната вече програма на колектив с научен ръководител проф. Гюров). Питам за пореден път в този сайт, защото не разбирам, как така България е на 43 от 46 места в едно международно проучване по грамотност, като от години в подготвителните групи се работи по-скоро като по програма за първи клас, отколкото за детска градина?! И ако започнем да ограмотяваме децата от трета група, това ще ни издигне ли поне в престижната десятка по грамотност?! Детската градина ли е виновна за неграмотността, с която децата излизат от училище и ако не е, защо тя «опира пешкира»?!
Въпроси.....Въпроси.....
Нарочно не споменавам имена и доклади, не разказвам подробно съдържание. Това е право и привилегия на всеки участник в конференцията. Ако ми бяха дали думата за изказване от името на общност «Предучилищна педагогика», както беше предварителната уговорка, най-важното което исках да кажа беше: конференцията свърши , сега идва времето на общността: мястото, където всеки може да качи плодът на своя труд и да чуе добронамерените и професионални коментари на много повече хора, отколкото го чуха на конференцията и ще го прочетат в сборника.
Имам предложения и към огранизацията на конференцията. Нека, като в уважавани международни форуми, предварително на участниците се дава възможност за избор между хотели поне с две различни цени. Така някои детски учителки няма да бъдат поставени пред свършения факт да си дадат почти всичките пари за спане. В условията на икономическа криза, с най-ниските в съсловието заплати, не може да се очаква всички да могат да платят най-луксозния хотел в града. (Разбрах, че някои колеги не са дошли на конференцията точно по икономически причини.) В този смисъл, ако няма да бъде организирана обща тържествена вечер за всички, не е необходимо и да се запазват места в най-луксозния ресторант в града....
Истината е, че съм благодарна за участието си на тази конференция. Тя ми даде възможност да се огледам в очите на колегите и да открия стари приятели и нови съмишленици. Даде ми възможност да погледна критично към собствената си работа, да се огледам къде е моето място в колегията, къде сме аз и моите колеги от детската градина, в която работя.
Конференцията «Водим бъдещето за ръка» - Ловеч, 2009 година, е вече история.
Добре дошли в общност «Предучилищна педагогика» всички вие, които се вълнувате какво и как става в детските градини на България! Не само четете и сваляйте предоставените презентации, а и пишете, пишете, пишете! Всички ние, които вече сме тук, имаме нужда да ви чуем и да ви усетим!
Comments6
Честит празник, marq !!!
Благодаря, момичета!
Желая на всички ви успешно завършване на учебната година и ВЕСЕЛ ПЪРВИ ЮНИ!