37.vimp - "* * *" - http://bglog.net/Poetry/6834<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>
Вървя напред и поглеждам през рамо
Защото, знам че изхода е там
Условието е да бъдем двама
Но аз съм тук и пак съм сам
Защото търсих на место неподходящо
И лутах се в безвремието лудо
И времето летеше и избяга
Но въпреки това не стана чудо
Човекът, които бие камбаната
История с кръвта си пишем
Гонгът поставил края на драмата
Аз сам съм, но все още дишам.
38.vimp - "* * *" - http://bglog.net/Poetry/8448
Аз ходих, скитах се и бродих
в моите очи тъгата беше спомен
душата ми е жива, спомних си,
че пътят ми е огън, стоплих се ...
И в тишината на камбанен звън
ще се завърна , а сърцето онемяло
но не да изрека това, що чакаш в тъмнината
а просто за да продължа нататък!
На колене
Животът мой, като пътека през пустиня
безшумни стъпки, пясъчна тъга
Душата ми, една светиня
мъждукаща без капка светлина.
Сърцето, ако може да говори
не би проронило и звук,
защото туй което аз му сторих
е, че забивах гвоздеи в него с чук.
Борбата ми е вече непотребна
Мечтите ми, изцапани със кал
Стремежът към една любов последна
угасна безвъзвратно опустял.
Сега съм тук и паднал на колене
Предавам се на своята съдба
назад да се обръщам и да стена,
че нямам сили даже за сълза.
Вятърът и пепелта – Vimp
Аз тази нощ на теб ще подаря
Сред много други тази нощ избрах
И не със друга, а със теб ще споделя
Защото любовта във тази нощ познах
Със облик на красива и загадъчна жена
Която си почива във легло от рози
И другите са много, но ти си точно таз една
Самичка роза сред букет мимози
Бушува във сърцето ми искра греховна
И изгори ме, в пепел ме превърна
И пожар разпали във душата болна
И ако огън си ще те прегърна
И чувствата ми всичките са чисти
И вятърът ще ме разпръсне надалече
Но ако този вятър ти си
То аз ще съм спокоен вече
И вятър с пепел заедно събрани
Понятия неземни със съдба човешка
Ще бъдем две сълзи проляни
А разделим ли се, ще бъде грешка
И ще летим, и ще се смеем двамата
С ирония над себе си ще крачим бодро
И ще загърбим бавно драмата
На вятърът и пепелта обречени.
Някой те изпрати
От Vimp на 31 Май 2006, 09:20
Дойде,но Някой бе те пратил,
аз трудно дишах, даже бях заспал,
но стресна ме и ме докосна, събуди и разстърси силно,
живот ми даде, въздух и вода!
Не ме остави в сладка болка,
жаравата разрови, махна пепелта,
нов огън в сърцето пак запали,
да топли вътре моята душа.
И ще ти дам Любов, каквато имам я
и всичко ще си дам на теб
ти ако искаш, приеми я
или сложи я в рамка на портрет.
И знам че твърде много се тревожа
за твоята умора всеки ден,
но пука ми това го знаеш,
защото те обичам и си те искам все за мен.
Comments3
Стихосбирката все още е на проект, няколко души изчетохме всички публикувани стихове в общността и направихме първоначален подбор. След това всичко се обсъжда публично от блогърите. В момента изчакваме всички предложени автори да заявят своето съгласие или несъгласие за публикация, както и кои свои неща предпочитат. Все пак е редно да се уважат личните предпочитания.
След това пак ще се питаме, ще обсъждаме, поне аз така мисля.
Лично аз съм оптимист, след като се е започнало едно нещо, то значи неминуемо ще достигне до своя успешен финал. :))
http://bglog.net/Poetry/11983
http://bglog.net/Poetry/12221
Мисля, че двата линка ще изяснят всичко.