Ръката на приятел ни е нужна.
Само сърцето знае за какво
наивната привързаност ни служи
и търси упоителния говор.
И се оказва, че съвсем не може
да устои на думата столика.
То присвоява си нюансите и божи
и ароматите, от нея бликащи.
В речта на близък и приятел
такава необятност се разкрива.
Сърцето в нея се разтваря
и соковете и попива.
Те ще му стигнат до тогава,
докато думите изсъхнат
и видиш как се разпиляват,
а вятърът краде дъхът им.
Животът многословен е и трябва
сред думите все някой да те води -
разбираща усмивка, стапяща се бавно
и в песента, покълваща отново.
Comments2
Благодаря Ви! Зарадва ме този глас, дошъл от безкрая.
Есенните настроения няма как да са много възторжени, но аз харесвам сдържания елегичен тон на есента. И всички тези съцветия наоколо.
Поздрави!
Pagination