Ти ме докосваш...
Ти ме докосваш,
а смълчаната улица заспива
и мрак поглъща жадно всеки лунен лъч...
Нощта от пълната луна отпива
и тя се вие в тънък сърп
и е божествено красива!
Ти ме погубваш,
с твоя поглед жаден…
Просветва мълния, в очите ти
не мога да избягам, а дъхът ми спира!
-Tака внезапно устните ти в моите се впиват,
че преобръщаш целия ми свят…
И според мен е много добро.
Пчеличке, наистина имаш дарба да пишеш стихове...
Доста се притеснявах да го публикувам
Вимп (не знам дали правилно транскрибирам, извини ме ако греша) имаш невероятни стихове!!!
Здравей отново Пчеличке,
Благодаря ти за интереса към моите творби, но както съм ти написал и в допълнението към коментара на последното ти стихотворение /това на английски/ нямам талант в тази област