Подбрани Стихове - The Maker, Shtepselinka, Rumen, Kristina, Kotka Sharena, GeorgeAtha, Serenity, Ace Coke, Shogun, Lady Frost, P8b32Aq
И аз таковата любовно – The Maker<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>
Синя и студена - такава та обичам!
Се из гробищата тичам
Да та видя са заричам -
с брадвата да та разсичам!
И ще взема най-накрая
вече да те разкопая.
Дружно с теб да пием кръв -
ти след мене - аз съм пръв!
Той пуши в девет без десет
От The Maker на 19 Март 2007, 12:08
Той пуши в девет без десет
забулен в дима на поредния преход
и болен от сто революции.
Той пуши в девет без десет
обсебен от вътрешни бесове,
уверен в свойта мнима потентност.
Той пуши в девет без десет
и чака приятел в бялата стая,
последна угарка
идва безкрая.
62.The Maker - "вОда за Лирика" - http://bglog.net/Poetry/5142
На Веско, с най добри чувства
Пак след неколко лета
с бутилка в джоба под пръстта,
изскочил он от гроба пресен
оти виждал му се тесен.
Пак небрежно си вървял
(даже смазал самосвал).
Тананикал си балада
“За Лирика без пощада”
и... видел го на площада.
Там Лирика с наша Нада
смучел бира - гада!
Приближил до тех Твореца
бавно, тежко - баш кат баба Меца.
Приближил ги па им рекъл:
- Май отдавна тикви съм не секъл.
Лирика май се посмутил -
даже бирата си не допил.
Но пък станал, таз грамада:
- Хич не давам моя Нада!
Тъй му казал на Твореца
макар да бъркал у медеца.
А пък Нада тая шаврантия
сякаш глътнала ютия -
нито дума, нито вопъл, нито стон
(държала се кат Антон:)
В тоя миг дошел ергена
(Мязал баш на крокодила Гена)
Бъхтел го Твореца два-три дена
сетне - турил го в легена.
И отново са обърнал към Лирика
а в ръцете си държел мотика
(очевидно нейде да му я натика)
Спуснала се черна нощ
Лирика бил извадил нож.
Двамата опрели нос у нос
(някъде писукал кос)
Тъкмо станало напечено
и дошло прасето печено.
Тогава сетили се двамата,
че не струва много дамата.
Истината е в пиячката,
а тоже и в лапачката.
(Туй го знае даже мачката.)
И Твореца, и Лирика
авери били, дет’ се вика.
Нямало за Нада да са колят,
нямало за женка да са борят!
Знаела ли наша Нада,
че й готвят изненада?
Взел Твореца пак китарата
и поел с Лирика он към гарата.
По пътя те при Нада се отбили
и хубавичко я набили
(Славно като Термопили,
с много нови, пресни сили)
За косата я повлекли към легена
дето бил наврен ергена.
Врещяла Нада кат коза, дори и две
(знаела, че е менте)
Поуката от одата е ясна -
Нада била кучка бясна!
Дори кат ходела с Твореца
гледала и чуждичко да кл*ца.
Туй Лирика кат разбрал
обърнал се към ней без жал:
- Надо, моме, Надо, как не те е срам
що си стигнала дотам
за Твореца уж ревеш,
пък със други се бодеш!
The Maker, 2006, Из култовата му поема "Боро съм - серсема"
Shtepselinka
52.shtepselinka - "ПАНИКА" - http://bglog.net/Poetry/12052
Вън от всякаква прилика
две самотни души...
Причина не виждам никаква
ти със мене да си.
Аз съм далечен, объркан...
Като пръстен, загубен в море,
в лабиринт от лъжи съм залутан
по-безсилен от малко дете.
Ти си тиха, но силна и смела,
твоят поглед - по-остър от меч.
Ти - душата насила обзела-
като нощна сибила държиш ми съня надалеч.
Ти се смееш, омагьосан аз виждам,
вперил поглед във твойто лице,
как Моето пак обезсмисляш,
как съм никой без твойто сърце.
УжасЕн пак събуждам се нощем,
че побягваш със всичкото мен,
но те виждам, мой демон среднощен,
кротко спяща до мене смутен.
По-спокоен придърпвам те плахо
и прегръщам тоз сладък крадец.
Във просъница шепна две думички само
и отпускам се в сънища с теб.
53.Rumen - "ВРЕМЕ" - http://bglog.net/Poetry/11537
Ромоли като палав поток
тече и не спира, миг след миг
изтича младостта на нашия живот.
Мечти и реалност в трескава надпревара,
моменти на близост потъват в ледена забрава.
Време загубено, пропиляно,
на нашите викове жестоко мълчиш,
минало от спомени озарено,
помага ни напред да вървим.
56.kristina - "ПРОКЛЯТИЕ ИЛИ КАРМА" - http://bglog.net/Poetry/11157
Защо във моят свят се появи?
Проклятие ли беше или карма?
Луната в мойте нощи ослепи..
и слънцето от дните ми открадна.
Във твоят свят порочен се въртя,
във този омагьосан кръг на ада,
в душата ми най чистите цветя,
откъсна и завинаги открадна.
Живота си след теб да променя,
щом дявола от себе си изгоня,
щом демона уби във мен жена,
ще имам ли кажи душа и воля?!
Завинаги от моят свят тръгни!!
Проклятие ли беше или карма?
Живота и след теб ще продължи..
какво че слънцето от дните ми открадна??!
Без заглавие
От kotka_sharena на 22 Юни 2006, 23:23
Седнах на чаша кафе.
Черно, горчиво като живота.
И мислих за теб.
Питах се в мислите си,
че дори и на глас
да пия ли глъдка от теб
или да се удавя в твоите черни води.
От този ден пия кафе.
Черно, горчиво като живота.
Не мисля. Не питам.
Смелост не ми достигна да се удавя във теб.
Наливам си чаша черно кафе.
Нека поне те целуна.
На съдружника! – Жоро Атанасов
вечер тиха
след дългия ден,
тиха вечеря
с любимата мила...
от любов пияна,
какво ли е пила ?
Тя – Serenity
Тя
влезе
безшумно
и отне
същността
на усмивката
Сълзи
идват...
Окъпани
в черна
светлина
души ..
Далечните ти
мили
детски
очи
избледняват
бавно
Тя те открадна
за себе си
за да си там
за да си пак
ти.
Кой всъщност е достоен за теб, мили мой ?
Само ТЯ ...
Темпорално, абстинентно – AceCoke
Времето замръзнало в часовника заспива
и цяла вечност мина от последните мотиви
на близост и усмивки споделени
далеч, далеч в земи раззеленени.
И мойта маска се напуква още
една сълза потича нощем
за липсата и дългата раздяла
на двете части на едно голямо цяло.
И чакам, и копнея аз за времената
когато пак ще се изправя пред вратата,
която винаги отключена стои
и я отварям - там си ти.
Събужда се заспалият часовник
и времето препуска като конник,
и пак сме заедно, завинаги си ти до мен.
Минава бързо, бързо като ден...
Врагът – Shogun
Обичам... много неща.
Обичам... много лица.
Мразя... само теб.
Защо? Та аз не те познавам.
Защото:
Си това, което аз не съм.
Думи с Б:
Безотговорен.
Безразличен.
Безучастен.
Думи със С:
Себичен.
Самодоволен.
Самовлюбен.
Какво от това?
Ами... нищо.
Нищо особено.
Нищо, което мога да направя.
Не мога да направя това,
което бих искала.
Затова:
търся спешно гума,
за да те изтрия от съзнанието си.
Няма такъв човек.
Приказка за лека нощ – Lady Frost
Спят луната,
звездите безмълвни.
Спи небето
потънало
в прах.
Спят и децата
невинни,
в люлката
на порочния
свят.
Спят кротко
сълзите горещи
проливани
в късния
час.
Спят даже
сърцата пламтящи
забравили
бесния
бяг.
Само морето
безкрайно лудее
гонейки
близкия
бряг.
И вятърът
вечно проклина
самотата си
в пустия
мрак.
Само времето
тихичко пъпли
и отнема
на спящите
спящият свят.
Когато пак
те се разбудят
да не се
вглеждат
нивга назад.
стих
От P8b32Aq на 21 Април 2007, 03:24
Разкъсах си ризата, защото...
Събух си обувките...
В слънчеви снопове
се препъвам в пясъка.
Делтапланер и розови охлюви
ми изплуват в съзнанието...
Сега е толкова розово,
че е трудно да различиш
Пинко розовата пантера
от коя да е друга...
А пантерите уж били черни...
Като оникс.
/Лилав аметист, който
бие на черно.../
Присвивам зениците и опипвам -
пристъпвам във линия,
начертана от слънце,
незначим като зрънце
потъвам
потъвам
потъвам
в плаващи пясъци
и ме теглят въжета от корда, пропити от влага.
Възел, който пристяга...
Просто стих, който ми бяга...
И изобщо това с махането...абе вие си знаете!