След края - Веселин
След края
всичко ще притихне.
Kато след буря
ще усещам
мириса на дъжд.
Небето синьо
пак ще се усмихва.
Ще ме отвява
в цъфналата ръж...
Настръхване - Веселин
А рамото ти
е пързалка към отвъдното.
И устните ти
са пастелени приумици.
Рисуваш ли дъжда
или си истинска...
Настръхваш ли
когато те сънувам ?
<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>
Изкуствен Екран – Веселин
Отскачат от плочките луди лъчи.
Докосва ги вятърът.
Взе да ръми.
Потайно се крият приказни феи.
Пропуква се въздухът в тези алеи.
Не е нито буря, нито зефир.
Изкуствен екран на измит панаир.
Изплуват в учудена сива дъга
светът панахиден, любовни слова.
Преплитат се в ритъм, наивно избран.
Изкуствен екран... Изкуствен екран...
Насън – Веселин
Студена,
безцветна реалност.
Стъклинно пречупване
и вълшебни лъчи.
Спектрални измами,
оптична баналност.
Реклами, афиши,
безброй светлини.
Преплитат се,
лутат се тихо в сумрака.
Водят ме в приказен
свят на съня.
Злодеи и феи
ми хващат ръката.
И молят ме с тях
уж насън да летя...
Маслинени тоналности – Веселин
Пастелени са
сламените навеси.
Болят мастилените стави.
Потъвам в отпечатъци
на пясъци.
Чертая с пръсти сенките
на клони.
Нацапан съм до лакти
във импресии.
Притискам дланите си -
листи палмови.
Разливам се в неясни
очертания.
И рея се в маслинени
тоналности...
Voodo– Веселин
Под тихата качулка на дъжда,
нанизани на скелета на времето
търкалят се кори от портокал
във няколко нюанса на червено.
И кехлибарената слама на стърнището
е лумнала във пламнали езици.
Разнищените палмови листа
са тайнствени криле на птици.
В опърпано до кръв небе
и глухата акустика на вятър,
две вуду кукли с мирис на море
играят някакъв театър...
На две преки от Слънцето - Веселин
На две преки от Слънцето
има безброй хвърчила.
Има площадки за кацане,
стъпки от боси крака.
Има стрелки на часовници
и пастелена липса на време.
Там е лесно да стъпиш на пръсти
или да полетиш преждевременно.
Зазоряване – Веселин
На зазоряване е
два пъти по–цветно.
По улиците – мръзнещи китари.
Понякога вали,
друг път е приказно.
Понякога са празни тротоарите.
И къщите са схлупени колибки.
За птиците
площадки са за кацане.
Да бях сега
онази малка лодчица,
опънала платна
при залива...
* * * - Веселин
Когато пожелаеш да не се събудиш
и губиш чувство за началото,
когато дишаш пеперудено,
когато притъмнява
бялото...
Когато си се свил от студ
и сякаш
ребрата ти болезнено притискат,
когато си примрял от глад и няма
дори една изсъхнала
коричка...
Тогава знам,
не ти се иска
изобщо някога да си се раждал,
тогава пеперудите умират,
а да заспиш
е повече
от нереално...
Нелепост – Веселин
На DimitarG
Цигарен дим е хоризонтът.
В следобеда от слънцето опушен.
Възходите ми
са предшествани от спадове.
След болката
оставам равнодушен.
Обичам остротата на чукарите,
издраните си пръсти
след катерене.
Къщурките, скалъпени за врани
и онзи помияр –
на никого потребен...
Обичам да разказвам нищото,
когато ми е притъпено до безмълвност.
Да бъда сам сред хилядите луди,
които почвата
от глината изтръгва...
Луната е ламя със сто езика
И бълва огън, да не й е скучно.
Със сърпа си разсича мудни облаци.
Пейзажите й са като след свършване...
Където улиците нямат име
се сгушвам ситно,
да не се натрапвам.
Прегръщат ме дървета с цвят на глина
преди да ме прищъпят в необятното...
Обръгнато ми е в такива нощи
и търся повод да избягам.
Но тръгнеш ли да се надпиваш с луди
си длъжен да останеш за „наздраве”.
Като след восъчни печати ми е тромаво.
А восъкът е разпилян до медени килийки.
„Осите снесоха бодливите си малки”
При липсата на мед
със захар се надпиваt.
Такава виждам глупавата есен –
нахална и пристъпяща с финес.
В такива нощи хоризонтът се обесва
Преди да дойде зимата
и сивият манеж...
Чернова – Веселин
Думите чезнат в ръждясали спомени.
/Хладни сълзи
във брашното се стичат./
Звънко ромоли есенен вятър.
Капчици дъжд,
а вали от обичане...
Думите режат с бръснача си нищото.
/Гузно присвива очите си мракът./
В такава ли нощ са се раждали птиците?
Кой е изрязал от скука
гнездата им?
Някой кове всяка вечер луната.
/Дискът боли от изгарящи чукове./
Кой нарисува криле на кълвачите?
и защо ги остави
да дишат без клюнове...
?
* * * - Веселин
Ще нарисувам вятър
от прашец на тичинки.
Ще приглуша прибоя,
плисващ от рапана.
Ще се похлупя с дъжд,
ще пробвам да обичам
октавите,
разсипани по залеза.
Ще си измисля езеро
със ситни камъни.
И пясък,
в който да заровя пръсти.
Ще се разлея
в мокрите ти вадички
Ще си намеря път,
от който няма връщане...
Чупливост – Веселин
"Ще опитам да спя с очи към земята,
нищо, че е плоска за дълго потъване."
Д. Гачев
Не ми се иска да забравям
най-глупавите си
поеми.
Извивките на голото ти тяло...
Целувките със мирис на бадеми.
Магнитите по потните ни пръсти,
бельото
и дантелените ласки.
Обувките, загубени във търсене...
Цвета на тиквената ти каляска.
Не ми се иска, а е лесно
да бъда пукната монета.
Усещането за чупливост
е божествено,
когато се строшаваш на парчета.
Стъклата по петите са навярно
оскъдна имитация на тръни.
Прегръдките с обърнати полярности
са сливане
или начало на потъване...
Веселин - "СИРЕНЕ" - http://bglog.net/Poetry/11974
Да можех само
да си купя сирене,
(с което да нахраня мишките...)
Да бъда листопад,
платно,
или перце в косата на момиче,
или пък слънчев сноп,
проблясващ във зениците...
Да можех
да си купя сирене...
Да си поръся доброта
върху филия
и лакомо да я изям...
Да си нацапам бузите...
Или пък просто -
малко щастие –
за мишките
и за момичето...
За себе си
не
смея
да поискам...
Веселин - "РАЗЛИСТВАНЕ" - http://bglog.net/Poetry/11948
Не ми се иска
да затварям страници
(ще има
още много за разгръщане).
Порязвам се в прелистени
мълчания
с натрапчивия привкус
на олово,
в прашасалите
стигми по кориците -
изтърканите
календарчета на края.
Не ми се иска
да затварям страници
(ще има
още много за забравяне).
Веселин - "Циклами" - стих по картина - http://bglog.net/Poetry/11110
Няма вече лилави дървета,
сухи клони, шубраци и съчки.
Пламват хвощове, лумват полета,
посред зима – сурово намръщена.
Мокри релсите дъжд тюркоазен,
вплита тръни в бодливи прегръдки.
Гали скрежни гнезда и циклами,
блъсва капките в глинени пръски...
Веселин - "ЗЛАТОТЪРСАЧ" - стих по картина - http://bglog.net/Poetry/10917
По стъпките му още има слънце,
джобовете му пълни са
със пясък.
Реката сплита мокрите си бързеи,
и му намига
с розови отблясъци.
От златния прашец,
събрал във шепи,
ще си направи къщичка за птици.
Ще оцвети дърветата във жълто.
А после в стихове
ще ги напише.
Накрая, щом започне
да се стъмва,
ще постои самичък.
После ще си тръгне.
Ще падне нощ, а след нощта...
Реката сплита мокрите си бързеи.
Веселин - "КРАСОТАТА Е УТОПИЯ ЗА СЛЕПИ" - http://bglog.net/Poetry/10641
Защо ли да рисуваме със думи?
Нали са „курви”, според Хичкок.
Кажи, че слънцето е цирей
и че звездите стискат гнойните си пъпки.
Че храчим думите,
че любовта е два оргазма
в изкълчените клони на дървета.
Че птиците туберколозно кашлят,
а красотата е утопия за слепи...
Кажи, че не вървим, а куцаме.
Че вместо въздух дишаме цигари.
Погледнем ли света така обаче,
сме малодушни
и сме се предали...
Веселин - "АНТРАКТ" - http://bglog.net/Poetry/10446
Сваляме маските!
Край на антракта!
Стига с тези глупави роли.
Нима не разбираш,
че когато се взираш
в очите ми,
виждаш само декори.
Падат завесите,
гаснат и лампите.
Маските слагаме уж на шега.
Зад тези декори
недей да говориш.
И аз обещавам,
че с теб ще мълча.
Веселин - "ТАЗИ ЗИМА НЕ Е КАТО ДРУГИТЕ" - http://bglog.net/Poetry/10416
Тази зима не е като другите.
Нищо общо с предишните двайсет.
В януари цъфтят минзухари.
Слънце грее до шест без петнадесет.
Някой сякаш обърка сезоните.
Но така ги обърка, че даже,
през ноември ни чакат мусони.
През декември сме боси на плажа.
Ски почивки в средата на юли,
топъл чай и пламтяща камина.
Дядо мраз шляпа в зимните дюни,
а през август е Нова Година!
Тази зима не е като другите.
Грабвам шапка и плажната чанта.
Ще се къпя с червени бермуди,
и ще пия газирана фанта.
Веселин - "ВЪЛШЕБСТВО" - http://bglog.net/Poetry/10331
За гълъбите няма бели притчи.
Рисуват ги във сиво,
/за да липсва бяло./
Такива приказки намирам за измислици.
Или поне за част от цялото...
Крилете им омачкват в груба вълна.
/Да бъде тежко при излитане./
Отрязват кръвналите кълнове
и във перата им ги вплитат...
Да бъде шарено, да няма други
Пернати, глупави чудовища.
Триглави змейове и пеперуди
изопват плъзнали туловища...
Сънят ми често бива цветен.
Измислям си глупци
за да не бъде скучно.
Обърквам понеделниците с петъци
Преди вълшебството
да са се случило...
Веселин - "ТАКАВА ЗАПОЧВА ВИНАГИ ЗИМАТА" - http://bglog.net/Poetry/10055
Такава започва винаги зимата.
Със дъжд и дърва, наредени за огрев.
Мечтите за огън,
топла камина.
Сред охра от цветни,
пастелени спомени...
Такива пристъпяме тромави в кишата –
Замислени,
глупави малки човечета.
По своему тъжни,
но накак обичаме...
И все си живеем, уж на шега...
Такива се сипят в декември снежинките.
И бели
и дрипави чезнат в сумрака.
Потръпват похлупени снежните преспи
И снежни човеци
забравени плачат...
Такова е времето...
Такива са птиците...
Щом стане студено отлитат на юг.
По своему тъжни,
но някак обичме
и все си живеем, дори и напук...
Заведи ме...
Заведи ме някъде,
където
ще се свива бялото
до сиво.
Заведи ме някъде,
където
портокалови лъчи
ще ме обливат.
Заведи ме някъде,
където
демоничните криле
не са зловещи.
Заведи ме
на прежурящ залив –
най – безлюдния
и най - горещия...
Снежна пързалка
Тихи стъпки
в белия сняг.
Премръзнали пръсти.
усмихнат хлапак...
Снежна пързалка
и небрежни мечти...
Кучешки лай,
а навън си вали...
Крепости бели
изпъкват в сумрака.
Защитни стени.
Измислен дворец.
Снежинки танцуват.
Снаряди прехвръкват.
Картина неистинска.
Снежен творец.
Когато ми омръзне да е сиво
Когато ми омръзне да е сиво,
ще прерисувам слънцето
в раздиплени контури.
Ще бъда някакво плашило,
с коса от слама
и ще плаша бурите.
Ще приютявам врани
в изкълваните си дрипи.
Ще бъда лято
с цвят на слънчоглед
и аромат на маргарити...
Пластилин
Сред песен звънка на щурци
застига ме непридирчиво залезът.
В такава някаква безкрайна нощ
морета са се давили във заливи.
Вървя и стъпвам в цветове,
изпръхващи под топлите ми стъпки
Сега ми е необяснимо хубаво,
макар че утре
няма
да е
същото...
.
.
.
Събуждането ми е тромаво.
И някак си лишено от усещания.
Ще си размажа мислите
и толкова.
Ще бъда няма кукла за отсрещните.
Тогава всичко ще е темперно -
Листата жълти,
улиците прашни.
Тогава ще обичам по–навреме.
Макар да знам, че
сигурно
не ти се
вярва...
.
.
.
Във пластилин сме се събудили
и придобиваме чудати форми,
докато великаните ни мачкат
в глинените си метаморфози.
Аз знам, че от безсилие със пръсти
е трудно да рисуваш по пейзажа,
но някакси не мога
да се сърдя
на някого,
когото
не познавам ...
Къдели
Стопено, стъклено мълчание
във стая с бели ъгли
и стени.
Събуждам се от крясъци
на паяци.
Преди заспиване
броя мухи.
Одавна ми е писнало
от ултразвуци.
И прилепи –
рисуващи с пастели.
Нощта е циганска каруца,
оплетена
във дрипави къдели...
Пясъчни рисунки
Ако ми нарисуваш с пясък
танца на медузите,
изящно очертаеш облаци
и ги превърнеш във овце...
Aко целунеш слънцето
и го превъплътиш във лятото,
ако добавиш птиците
във синьото небе,
ако направиш къщите несъръзмерни
с прозорци – по големи от врати,
тогава нарисувай ме със пясък
и направи така, че да вали...
Когато Слънцето е медна пита
Обичам да ми говориш
на езика на лястовиците.
Когато се снижават сводовете
и хоризонтите
се свиват наполовина.
Когато слънцето е медна пита,
а Господ я търкулва
със любов по облаците.
Обичам да ми говориш
на езика на лястовиците,
а аз да сричам новолуния.
Да пиша с пръсти
по гърба ти стихове.
Когато слънцето е медна пита,
а Господ я търкулва
със любов...
Палячо
Наесен стъпвах след палячото,
когото оцветиха в охра.
Разпъваха го като на разпятие,
а след това ядяха голи охлюви.
Пристъпваха със тежки крачки,
с тотеми, майсторски издялани.
Небето беше жалка плячка,
житата гниеха като попарени.
И гарвани кълвяха рохка глина,
дълбаеха със човки кални буци.
Покълваха във пазвата на зимата
трохи и дървени кютуци.
Скалите ми нагарчаха на вятър –
Родопски и непредирчиво сиви.
Луната тромаво помяташе
след блудството си със делфините.
При тези ултразвуци беше трудно
да пиша стих
И затова не писах...
Такива стихове намирам доста мудни,
защото липсва полета на птиците...
И порива, и злъчното кънтене
на лунапарк и захарни памуци.
Гълчавата заглъхва до жужене
и тропот на раздрънкани каруци...
Терлици
Изпечен съм от глината на
слънцето.
Понякога се суркам
с разкъсани чепици.
Тогава ми изгарят ходилата,
а баба ми плете терлици.
С които уж ще бъде лесно
да стъпя върху слънцето
и да не се опаря.
Луната е запържена попара.
По панагюрски –
с червен пипер и овче сирене.
Това, което ми остава
е правото ми да избирам...
Тогава
Шрифт "Tahoma".
Или „Verdana”.
Друг не ми понася!
Изтръсках пепелника във легена.
Ухилена ме гледа празната ми чаша.
А уж е нощ със песен на щурци,
които са напъпили в полето.
От листите ми сипе се прашец,
боядисва в лИлаво лалетата.
Звездите са смола, която лепне
по бедрата ти, преди да я откъсна.
Една оса ме жили преднамерено.
и във косата ми се блъска.
Ах, докога ще сричам сам
заплетеното й бръмчене?
Секундите, преди да съмне,
са само глупави носители на време.
В гората със червените лисици,
в която вечер дишат пеперуди,
се раждат най-красивите видения
или отекват в
монолозите на лудите.
Не искам да ги слушам сам.
Послушай ги за миг поне със мене.
Тогава няма да съм сам...
Тогава ще обичам по-навреме.
Без струни
„такива чаши има само
пред умиране...
Или пред раждане, когато струните са
още кротки.” Д. Гачев
Не искам да ми пишеш стихове.
Омръзна ми фригидното
звучене.
Олющени похвати на обичане,
монети
за купуване на време.
Изтръгнахме си струните
/и толкова./
Откъснахме краката на щурците.
Без струни няма звук,
а само болка.
Издялана
в парчетата циничност...
* * *
Вълните сресват с пръстите си
пясъка,
на онзи Юли, позабравен
между дюните.
Дочувам чайки и ревниви крясъци,
а вечер ми ухае на смокини...
Небето в този юли е самотно.
Флиртува с облаците
и със вятъра.
И сякаш господ с пръст го е докоснал,
за да надникнеш
през ключалката в остатъка -
На резените синьо, понашарени от слънце.
и на светулките,
които ще засветят.
Да вкусиш от узрелите смокини,
а после...
Нека да е вечер!
Със песен на щурци
и нощни пеперуди...
Вълните сресват с пръстите си
пясъка
на онзи позабравен Юли...
Восъчно човече
Ще нарисувам
устните си във ръжда
И ще усещам восъчно.
Защото восъчните
са почти безчувствени.
/Макар и да се счупват
при докосване./
Ще нарисувам скулите си кални,
за да се сгуши в мен
ръждивото на бурите.
Косата ми ще е прашасала метла.
Така го искам!
И ще съм с цървули!
Ще се тътрузя
по изпружените калдъръми.
Луната е забулена кадъма.
В обятията й
е лесно да притихнеш.
Това, което ми остава
е да вдишвам...
Пеперуди
Притихналите пеперуди
посипват със прашеца си нощта.
Чертаят жълти силуети.
Ухаят на липи
и на акации.
Поникват ми криле,
но само толкова -
пулсиращи хоботи
преди пръсване.
Светът е
восъчна килийка.
Поне така изглежда отвисоко...
Мастило
Парад
на притъпените усещания
е тази нощ,
вмирисана на мухъл.
Луната е изпружена и разноока
вещица.
В косите й са се родили бухали...
Овошките на двора са нещастни.
Израстват със годините
накриво.
Дъждът мирише на олово
и оцветява въздуха
в мастилено...
Изкусна пианистка идва есента
Изкусна пианистка
идва есента.
Закърпва с облаци небето
и брули кестени,
за да не й е скучно.
Рисува в охра тротоарите
и се целува с вятъра,
преди да се е стъмнило.
Изкусна пианистка
идва есента.
И щом е тъжна,
винаги вали ...
Долината на портокалите
Да си направим среща в долината
на портокалите.
Аз ще съм с хавайска шапка -
ти ще си облечена в бананово.
Ще валят крокодилски сълзи,
а треви ще стърчат
като змии.
Да си направим среща
при водопадите!
Не забравяй
листата от палма...
В случай, че завали!
Дюкянче за гофрети
По стъклена повърхност
се търкулвам.
Нашарен съм със капки
сив паваж.
Небето се е свило като прилеп
и всмуква цветове
и звезден прах...
Карфичено усещам, че е тихо.
Сред глухия парад
на силуети.
Забързани,
забързани,
забързани...
към малкото дюкянче
за гофрети...
В такава нощ почти се ослепява,
след толкова
бонбони за безсмъртие.
Или крещя да вдигна
малко врява.
Преди да съм изчезнал
на разсъмване...
В кухината на рапан
Във кухината на рапан
небето е ръждив отблясък,
а октоподите творят спектакли
с пипалата си.
Сопраните на вятъра
са съвършени монографии.
И само лудият
е в състояние да ги рисува
с водорасли...
КралицанаЛятото
Ухаят устните ти
на папая.
Парфюм от грейпфрут,
ананасови коси.
Иззад
тръстикови къдрици
ме изгарят
бамбуковите ти
очи.
Смокини
Защото избродирах болката
по ръбовете на нацапани пердета,
пейзажите си виждам притъпено,
а хората
са просто силуети.
Защото най-добри художници
са слепите.
И липсват цветовете...
В картините, рисувани на трезво
се раждат най-вдървените макети...
Пустинята е расла в пущинаци.
Запалена е в глинени стърнища.
В съня ми
най-богати са бедняците,
които са се пръкнали от нищото.
Зеленото е блатно наметало,
а жабите са полудели
от къркорене.
Щурците засвирукаха през лятото.
Отвориха
небесните
простори...
Кадифено
Като оса ме жили
Слънцето.
Изгаря стъпките ми
керемидени.
Прецеждам пясъка
през пръсти...
В ръцете ми остават миди...
Размива се солта
във устните.
При допира те чувствам
кадифено.
Небето тихо шумоли
над бурите,
приготвени за мене.
Comments