Предложение за стихотворение по картина ;)
Ами - това е - не е ново, но си няма стих... А в момента ми е актуално.
Ще се радвам ако ви хрумне нещо.
Много хубаво се получи с морските стихове, направо чудесно.
Така че в духа на тази традиция реших да се вредя преди някой да ме е изпреварил ;)))
Ще се радвам ако ви хрумне нещо.
Много хубаво се получи с морските стихове, направо чудесно.
Така че в духа на тази традиция реших да се вредя преди някой да ме е изпреварил ;)))
Златотърсач
По стъпките му още има слънце,
джобовете му пълни са
със пясък.
Реката сплита мокрите си бързеи,
и му намига
с розови отблясъци.
От златния прашец,
събрал във шепи,
ще си направи къщичка за птици.
Ще оцвети дърветата във жълто.
А после в стихове
ще ги напише.
Накрая, щом започне
да се стъмва,
ще постои самичък.
После ще си тръгне.
Ще падне нощ, а след нощта...
Реката сплита мокрите си бързеи
много специални за мен, защото в тях има толкова красота, пъстрота, чувства и
ми е много интересно, докато си я рисувала точно тази, какво би написала самата ти?
Защо във всичките ти картини има сянка или по - точно отражение?
Защо Веско пише толкова хубаво? В стиха си, сякаш разказва за самия себе си...
"...ще си направи къщичка за птици.
Ще оцвети дърветата във жълто.
А после в стихове
ще ги напише."
Поздравления и за двамата!!!
Аз честно казано не зная точно за какво си мислех, като я рисувах тази картина. Ама не е било лошо със сигурност :) Но сега много набързо ей това ми хрумна:
Ограбен
Аз гледах планините румени,
как слънцето посрещат.
И мислех си за щастие
Дървета в балната премяна.
И днес различни бяха.
Звездите някак утринно
се скриха във водата.
И блеснаха дълбинно.
Откраднаха ми отражението!
А вятърът ми се усмихна.
...заблян в елхи лилави.
И шапката ми той задигна.
А за отраженията и сенките - не знам и аз. Обичам да ги слагам. Все едно има и някой друг. Предполагам имат някакво определено символично значение, но трябва да се позамисля повече...
Поздрави! И още стихотворения чакам, Ефина!
Копирах това предида прочета другите коментари...
Ще оцвети дърветата във жълто.
А после в стихове
ще ги напише.
Какво повече да ви кажа - просто съм влюбена в два реда и куп чертички и ченгелчета...
Събира отражения и бяга...
В сияйното й тяло е събран,
кристален образ и на двата бряга.
Не съм се отказала да пиша по тази картина.Просто в момента съм на лична вълна и...
Като отшуми, ще се реванширам.Лошото е, че с първия поглед тази картина
предизвика само лични емоции.
* * *
Някой насипва
топлия прах на времето -
полегати гърбици надежда.
Очакване пробожда
боровете до виолетово.
Водата е отмила думите
и пясъчните кули, и пустините.
Тогава те рисувам -
прашно-лятна, златиста
и повярвала във себе си.
Много са хубави стихотворенията! Някакси обхващат идеята и я изказват с думи, страхотно е!
Нямате си представа колко се радвам, че тази картина ги подбуди :)))
Истината е, че лично в мен отприщи много неща.Усмивки!
Много се радваме да те видим отново на линия :)
Чакаме впечатления от далечен Изток и нови картини, по които да пишем :)