Поради нестихващия интерес към този шедьовър на БГлог-литературното творчество /все още недовършен/, си позволявам да го пастна тук.
След първата част съм поставил линкове към следващите, които се отварят в нов прозорец

Блогът на смъртта, Глава 1 от The Maker на 07 Септември 2005, 01:38 Блогът на смъртта
(роман)


Първа глава

Ейс Коук с досада набра някакъв телефонен номер и запали предпоследната цигара  "Кемъл" от пакета си.
- Корпорация "Севън дейс", добър ден! - Чу приятен женски глас. - С какво можем да ви бъдем полезни?
- Една свирка добре ще ми дойде - отвърна Ейс и пусна облаче дим към тавана. - Ама туй по-късно, кукло. А сега веднага ме свържи с оня шашкънин, твоя началник,  че имам да му редим една далавера.
- Той е твърде зает, господине... За кого да предам, че го е...
- Я не ми пробутвай тъпи номера, захарче. Кажи на тоя малоумник да вдигне телефона преди да съм вдигнал задника му във въздуха. Речи му, че го дири Гробаря. Туй ще го накара да си похортува с мене. Айде, бонбонче, и по-бързичко, плийз!
Линията припука леко и докато чакаше да го свържат с шефа на корпорацията, Ейс пусна едно колелце дим към тавана на стаята, в която се намираше. Погледът му се насочи към трупа на възрастния мъж, застинал в неестествена поза върху скъпия персийски килим.
- Ейс, идиот такъв - прогърмя мъжки глас в слушалката. - Да не си си загубил ума, че ме търсиш в офиса?
- Мойто сиво вещество си е съвсем на мястото, бастун - сопна се Ейс. - Твоето, обаче, май е на изчерпване. Сещаш ли се къде съм?
- Разбира се, че се сещам, дръвник такъв! Поне свърши ли работата, сигурен ли си, че линията е чиста?
- За последното не се притеснявай, скъпи. Колкото до работата - некой ме е изпреварил.
- Моля?
- Да нямаш проблем с ушната кал, приятел? Квото казах. На твоя човек са му видели сметката и доколкото чувствителното ми обоняние долавя миризмата, бих рекъл, че пичът се разлага тука от поне седмица.
- Не може да бъде!
- Глей са - като ти казвам, че е дал фира, вервай ми. Само оная ти работа може да е по-мъртва от него, приятел - Ейс смачка фаса в масивното махагоново бюро и веднага зареди следваща цигара в устата си. - Не че се оплаквам, кинтите съм си ги зел, нема да се косиш, ще почистя всичко тука, ама само ако разберем, че си направил опит да ме накиснеш с тая поръчка, можеш да се сметаш за човек с дупка на челото.
- Спокойно, Ейс - гласът на другия бе станал неуверен. - Нямам нищо общо. Ти по-добре се омитай оттам. Онзи, който е свършил тая работа може би знае, че си там!
- Не ми давай наклон на кура, приятел. Знам как да се оправя. Апропо, чекам остатъка от сумата до час. Нема да ми е много приятно ако видя банковата си сметка без тия кинти. Куклите, дето ги клатя, имат навика да си падат по скъпи дрънкулки.
Ейс затвори слушалка и отстрани от корпуса на телефона малко устройство, което осигуряваше надеждността на връзката. Предварително бе залял всичко наоколо с бензин и сега му оставаше само да драсне клечката.
Преди да стори това Ейс реши все пак да вземе лаптопа, който видя върху бюрото.

Два часа по-късно, в собствения си дом пред чаша коняк и с димяща пура в устата, Ейс включи лаптопа. Това, което видя на монитора никак, ама никак не му хареса. Компютърът директно бе заредил някакъв сайт със странното име "blog.death", който на видно място показваше неприятно качествени снимки на негова милост в апартамента на мъртвеца. На това отгоре текстът под тях със стряскаща точност описваше проведения оттам разговор с шефа на корпорация "Севън дейс".
Ейс внимателно помести лаптопа встрани от себе си и слезе два етажа по-надолу. Спря пред масивна кафява врата и позвъни на звънеца.
- Кой е? - избоботи отвътре сънен глас. - Знаеш ли кое време е?
- Отваряй, Веско - мрачно рече Ейс. - Трябва да ти покажа нещо.
Вратата се открехна и една рошава глава се подаде отвътре.
- К'во, Ейс? Да не ти е пораснал втори член?
- Заеби майтапа, Весо, онзи блог се е активирал отново.
Изражението на Веселин рязко се промени.
- Изчакай ме да си наметна нещо - каза той. - Идвам по най-бързия начин.

 2 , 3 , 4 , 5 , 6 , 7 , 8 , 9 , 10 , 11 , 12 , 13 , 14 , 15 , 16 , 17 , 18 , 19 , 20 , 21 , 22 , 23 , 24 ,25 , 26 , 27 , 28 , 29 , редактирана версия

  <<Предишна                                                          Следваща >>

Краят на околосветското им турне наближаваше.

Оставаха им още три концерта след днешния – един на „Маракана”, един на „Уембли” и последният – както винаги-  на прекрасната и незаменима родна Българска земя – на стадион „Васил Левски”.

Почти 6-месечният маратон из целия свят, макар и изтощавайки ги физически, отново зареди великолепната седморка с огромна енергия. И още докато пътуваха от едно до друго място за поредния концерт, вдъхновението…не, по-точно Вдъхновението изригваше в поредната им нова песен.

Странника, Скитника, Ангела, Веселяка, Баси Ди, ГеоргАта и Ледения, или както ги знаеше целия свят „Raving Lions”, вече трета година доказваха на всички авторитети в музикалния бизнес не само, че хеви-метълът не е умрял, но и че няколко до вчера неизвестни музиканти можеха да продадат повече дискове от „Бийтълс”, „Металика”, Майкъл Джексън и Мадона взети заедно и да спечелят всички престижни музикални награди по целия свят.

Разтърсващия грохот от концертите им се помнеше дълго от Китай до Бразилия.

А ентусиазираните им фенове, приветстващи подгряващите „Judas Priest”, „Def Leppard” или Ozzy Osbourne, направо побесняваха при излизането им на сцената.

Раздиращите мозъка сола на  Странника, Скитника и Ангела, виртуозните изпълнения на Баси Ди, наричан Паганини на бас-китарата, подсилвани от срутващата всичко наоколо батарея на двамата барабанисти - ГеоргАта и Ледения Айс, създаваха продородната почва, върху която израстваше сякаш създадения в някой научно-фантастичен разказ неповторим вокал на Веселяка.

Откакто се появи на световния небосклон, звездната седморка интригуваше почитатели и завистници не само с неповторимата си музика, но и с една неразрешена загадка. Какво точно означаваше името им?

Въпреки стотиците интервюта за световноизвестни музикални списания и радио и телевизионни станции, тази тайна все още стоеше неразбулена.

Някои фенове казваха, че когато избирали името на групата, седмината били толкова яко надрусани /съответно- пияни/, че в бълнуванията им се родило името, което ги прославило след това из целия свят- Бълнуващи лъвове. Каква глупава заблуда- всички те не само не употребяваха опиати, но ако трябва да сме честни ще кажем веднага, че са виждали наркотици само по американските филми и репортажите за операция „Лунна светлина”.

Други обсъждаха поведението им по концертите – сиреч, оттам идвало и името им – Беснеещи лъвове.

Трети – главно фенки от женски род, се кълняха, че името на групата не означавало нищо друго, освен Пленителни лъвове или Очарователни лъвове.

Всички тези обсъждания обаче, не пречеха фанатизираните фенове на групата да се умножават като вълни - цунами след земен трус от 9-та степен по скалата на Рихтер.

След няколко минути българските лъвове щяха да излязат на Олимпийския стадион в Берлин.

Докато се приготвяха, в гримьорната се втурна импресариото им – къдрокосата Щепс, която крещейки от ентусиазъм им съобщи невероятна новина – че на стадиона има над 780 000 души. И, че са счупили поредния рекорд на U2 по брой присъствали на концерт на стадион зрители.

Седмината се спогледаха, а Баси Ди, след като засмука цигарен дим отбеляза дълбокомислено с нескрит сарказъм:

-         U2 ? Това не беше ли немска подводница от Втората световна?

Бурният смях на ГеоргАта и една яка десница, стоварила се върху рамото му със силата на парен чук, му показаха, че шегата му е оценена по достойнство.

- Ще ги разбием ли? Напрееед! – изрева както преди всяко излизане на сцената Странника, размахвайки над главата си любимия черен „Fender Stratocaster”

- Да ги разбиееееем! – изреваха и останалите и се втурнаха по тесните коридори към поредното си приключение.

Щепс едва успя да се отмести, докато седмината се изнизваха на пълна скорост през вратата. После хукна на две крачки след последния от групата.

След малко яките момчета от охраната отвориха вратите към сцената.

С бясно темпо седемте мъже, облечени в черни кожени дрехи се втурнаха сред заслепяващите светлини на мощните прожектори и взривовете на пиротехническите ефекти.

Щепс ги последва и направи няколко крачки, преди да спре.

Някаква неземна енергия сякаш ги засмука и ги захвърли в един от ръкавите на Ада.

……………….

Всичко изведнъж утихна.

Когато очите им посвикнаха с мощните светлини, всички се спряха, неможейки да възприемат невероятната картина, която видяха пред себе си.

Странника реагира пръв и като изрева като ранен дявол се хвърли на земята:

-  Легниииииииии!

Добре, че и останалите имаха тренинг от казармата – всички залегнаха и покриха с ръце главите си. Веселяка, който беше най-отзад инстинктивно се обърна и направи плонж, помитайки под себе си ококорената Щепс.

В следващия момент един снаряд избухна на трийсетина метра от тях и върху главите им се посипаха буци топла пръст.

Една сигнална ракета освети околността. На около километър пред тях няколко танка „Пантера” с изрисувани по куполите пречупени кръстове напредваха и търсеха нови цели за обстрел.

Трябваше да се махнат колкото се може по-бързо…

Но къде?!

     Следваща>>

Всички: 1 , 2 , 3 , 4 , 5 , 6 , 7, 8 :)))