Истрорията на кралството бе съхранявана от векове върху огромни каменни колони, обграждащи кралския дворец и заобикалящите го казарми, конюшни и занаятчийски дюкянчета. Не малка част бе издялана върху крепостната стена, която обхождаше селцето, където живееха обикновените селяни и семействата им. Стената бе построена около седемстотин лета след основаването на кралството. До тогава в земите царял мир.

 Първите трима владетели последователно наложили и развили търговията с кжляб не само из пределите на кралството, а и в диаметър от триста левги, около всички по-важни средища на живот в околиите.  В онези години обикновенните селяни се изхранвали основно със събирането и обработването на жълъди и кестени от близките гористи местности. Минали много лета, докато пресите открили най – практичният начин за печалба от кестените и жълъдите, които изобилствали в региона. Самите преси били наречени така, заради името на първият владетел, царувал в земите изобщо. Оттогава всички обитатели на кралството носели странното название.

Прес първи останал известен в историята с изобретяването и вкарването във всеобща употреба на кжлебовата преса. Тя представлявала обли каменни колони, които се издялвали от Пирин-Риелските скалисти масиви. Една такава колона тежала около седемстотин арша*(1 арш = 1, 785 кг.), и за претълкуването й били необходими петдесет селянина. Когато реколтата от кестени и жълъди била обрана, всички участвали в растилането им върху равните поля на кралството. Чрез кжлебовата преса кралските поданици смилали всичко на ситно брашно, което складирали в чували в подземията на кралството

Кжлебовото брашно, само по себе си преминало през няколко етапа до смъртта на третия владетел. Пуш първи, който бил вторият владетел на кралството открил, че малка доза от кжлебовото брашно, увито в оризови папироси и изпушено създавало невероятни възприятия у пушещия. До смъртта си, в края на второто столетие от съществуването на кралството, Пуш не издал тайната си и бил единственият, пушещ кжлеб дотогава. По негово време, кралството се прославило с ковачниците си, които изковавали едни от най-здравите оръдия на труда по онова време. Той въвел и кжлебовите пещи, в които се достигали нечувани дотогава температури, благодарение на разпалващата сила на кжлебовото брашно, и позволявали обработката на металните Пирин-Риелски руди с помощта на много по-малко усилия. Пуш доживял до сто и седемнадесет лета, след което на престола седнал синът му – Гнуд. Все пак и до ден днешен кжлеб се пушил от вещиците Арлийн, Гаргичка, Тара Лежа и мъдреца Ентус и Аст, които успели да се върнат в летата назад и някак открили тайната на дълголетието на Пуш.

Гнуд бил владетелят, който останал в историята не само на кралството, а и на цялата околия, в диаметър от хиляди левги. При него пресите се превърнали в най-проспериращият народ за времето си и достигнали нечуван възход. Гнуд открил хранителната тайна на кжлебовото брашно, което в смес с билката „мая” и вода от реката Бляд, извираща от Пирин – Риелския масив се превръщало в чудно тесто, което престоявало около час на закрито в специална зала на замъка. Гнуд използвал пещите, сътворени от Пуш не за изработка на метални съоръжения, а за изпичането на кжляб. Скоро питките кжляб се разпространили не само в долините около кралството, а чак отвъд Пирин – Риелския масив. Кралството на пресите се превърнало в търговски център, от който ежедневно тръгвали стотици каруци, натоварени с пресен кжляб във всички посоки на света. Просперитетът на пресите продължил още четиристотин години, в които те провели първите сражения, за да приобщят дивите племена, населяващи земите наоколо. Първата Преска Империя била основана. В онези години обаче пресите срещнали първият си сериозен противник...

*          *          *

Спамерите дотогава населявали земите, разположени далеч на север от Пирин – Риелския масив. Никой дотогава не бил чувал за тях, но кжлебовите питки достигнали и до тяхното кралство. Кралството Спам представлявало множество каменни пещери и подземия, които жителите открай време дълбаели и развивали. За разлика от пресите, спамерите били грозновати, набити създания с три очи, едно от които било на врата им, а другите две – вертикално разположени на челото им. Това ги правело много по наблюдателни, но те често се разсейвали, заради множеството визуални възприятия, които изпъквали пред очите им. На мода в кралството на спамерите било дамите да скубят и изтъняват веждите над двете си очи, разположени фронтално, и да сплитат на плитки третата вежда, която била на врата им. Това ги правело особено привлекателни за мъжкия спамерски пол, който се славил с развитата си плодовитост. Всяко средно статистическо семейство в кралството Спам имало поне десет деца. Оттам идвало и името на кралството, което в буквален превод от древноспамски означавало „изобилие”.

В годините, когато била основана първата Преска Империя, в кралство Спам настъпила епидемия и се появил нов вирус, които бързо се разрастнал и мутирал. Болестта се разпространявала при всякакъв вид контакт, а в изолираните пещери на Спам било още по-лесно да се достигне до критичен брой на заболелите. Вирусът атакувал генетичния код в спамерите и за седмица в коремите им изниквали нови три стомаха. Голяма част от тях измряла от глад в адски мъки, поради липсата на хранителни запаси. Друга част започнала да изяжда измрели и себеподобни и скоро владетелят на Спам се принудил да прогони освирепялата паплач и с останалата си нищожна войска да поеме на югозапад към горите на пресите.

 Канибалите побягнали далеч на юг, по поречието на Бляд и подножията на Пирин – Риелския масив. На стотици левги, югоизточно от кралството, те се заселили в блатна местност, където след време мутирали още веднъж и забравили окончателно произхода си. Така било създадено новото племе Анонимуси, което с времето започнало също да се разраства неимоверно бързо.

В 712 лято след основаването на кралството ордите на Спам достигнали прохода в Пирин-Риелския масив и нахлули в земите на пресите. Неочакваната атака над Преската Империя дала множество жертви. Кралството не било подготвено за това нападение, а крепостни стени дотогава на съществували, което допълнително улеснило похода на спамерите. Със сетни усилия, благодарение на по-многобройната си войска и по-добри тактически ходове, пресите успели да изтласкат ордите на Спам отвъд планинския масив и ги подгонили на изток, докато имали сили да ги преследват.

Следващото столетие в кралството преминало в застрояването на крепостните стени и издялването на историята до онзи момент върху тях.

 Спамерите се заселили на няколко стотин левги североизточно от Пирин – Риелския масив и основали второто спамерско кралство там. От дъбовите гори и кестените успяли да сътворят нещо подобно на кжляб, но тъй като не използвали вълшебната билка „мая”, питките им ставали по сухи и бързо се втвърдявали. Повечето спамери били с изпочупени зъби вследствие на неумението си да сътворят истински кжляб. С годините злобата им растяла и те се превърнали в основен враг на Преската Империя. Често се създавали и съюзи между спамери и анонимуси, които имали за цел да разграбват плодородните гори на пресите.

*          *          *

Не беше трудно за Теус да омагьоса единадесетия крал на персите Шогун и да се досети, че един съюз с ордите на Спам и Анонимус би му гарантирал изкачването на престола по бързо-отвсякога. Всичко беше премислил, до най – малкия детайл...