avatar

Три нощи до пълнолуние, Част 4

Габриеле и Кало препускаха близо ден. Силите им едва стигаха да продължат докато се стъмни. Конете също изнемогваха, но те знаеха, че не бива да спират. Изпитваха осезателна нужда от почивка и храна. Гората беше влажна, студена,мрачна и неприветлива. Голите чукарлаци и дървета, като че се бяха съюзили с Теус, всяваха още по-неистов страх у принцесата.
- Принцесо, мисля, че трябва да спрем да пренощуваме тук. - предложи Кало. - Остава още половин ден езда до Мейкърсвил, а той се намира отдругата страна - в подножието на Пирен-Риела. Трябва да съберем сили, за да преодолеем планината, а и не искам да рискуваме да яздим посред нощите. Бихме били лесна плячка.
- Не бива да спираме! Не трябва да губим и секунда време! Животът на баща ми и съдбата на кралството разчитат на нас.
Принцесата беше боязлива, но когато си беше наумила нещо, непременно трябваше да стане на нейната воля. Кало много добре знаеше това и подходи деликатно към нея като бутна в ръцете й сочна ябълка. Арлиийн им беше приготвила преди да тръгнат торба ябълки за изпът. Габриеле не можа да издържи на изкушението. Скочи от коня, върза го за най-близкото дърво, седна на един пън и захрупа сочната червена ябълка. Ябълките от градината на Арлийн бяха големи и сочни и имаха успокоително действие. Една ябълка беше напълно достатъчна, за да се наситиш.
Габриеле беше много неспокойна. Сети се за нещо, което видя снощи, но не можеше да си спомни дали беше сън или действително се бе случило. Не след дълго клепачите й затежаха и главата й клюмна на една страна. Ябълката я беше приспала и и се присъни нов сън. Замъкът беше облян от слънчева светлина, а нейде в далечината се виждаше женска фигура, която развява знамето на кралството, за да възвести мир. Около нея из въздуха се носеха малки приказни същества. Това бяха защитничките на короната. Кралят не бе дарен с наследник, затова се погрижи за сигурността на единствената си дъщеря и на короната, като помоли Арлиийн да й предостави 5 от феите си, които да ги защитават и да бдят над принцесата денонощно. Те я следяха неотлъчно още от нейното раждане и са невидими за самата Габриеле. Тя беше слушала за тях, но ги смяташе за митични създания. Всяка има различна роля в живота на Габриеле: Фростил или още дамата в синьо е защитничка, която се грижи за самоувереността и смелостта на принцесата, за нейният характер; Мом или дамата в зелено отговаря за нейното душевно спокойствие; Лейди Редин или наричана още дамата в червено се грижи за хармонията в личния живот на принцесата; Ан Испин - бялата дама я дарява с мъдрост, а най-малката - Щепс - жълтата дама се грижеше за красотата на Габриеле. Освен това Габриеле видя короната на баща си, но тя не стоеше на неговата глава. Мъжът беше в сянка, така че тя не можа да го разпознае. Само фигурата му издаваше, че е голям и здрав мъж с красиво телосложение. Аурата му беше страшно силна и подсказваше на Габриеле, че този мъж не й мисли злото, долавяше се и още нещо, но не можа да разбере какво и въпреки това го усещаше.
Почти на разбуждане в съня й се яви и майка й. Кралицата загрижена за нея и заговори:
- Ставай, дъще! Не губи време! Трябва да стигнеш до Мейкърсвил и да говориш с капитана още преди разсъмване! Разкажи му за сънищата си! Не се плаши от тях! Това не са обикновени сънища.
Това каза кралицата на принцесата и тъкмо да си отиде тя я спря:
- Чакай, мамо! Кажи ми още!
- Върви, Габриеле! Намери капитана! Той ще ти каже повече... – бяха последните думи на кралицата- майка.
Габриеле се стресна и се субуди. Беше полунощ, а Мейкърсвил е чак отдругата страна на планината. Събуди Кало и му каза, че спешно трябва да тръгват, а по пътя ще му разказва.
***
Някъде отдругата страна - в Мейкърсвил, в една страноприемница, две не човешки същества седяха и разгорещено обсъждаха нещо. Това бяха Айвън Ейнджъл и Весълайн. Весълайн повика келнера и му поръча още две от сладникаво-лютите и лепкави питиета, бутна едно на учения и започна да говори заваляно и несвързано:
- Ейнджъл... системата... планетата... наблюдението... експериментът... Спа...спа...спа-ме-ри-те...
След което се олюля и забучи глава в масата. Айвън Ейнджъл не беше отпил още от своето питие, но като видя какво се случи с Весълайн разбра, че има нещо много съмнително в тази напитка. Преметна приятелят си през рамо и го отнесе в стаята, която беше наел за вечерта, изсипа го на леглото и тъкмо се накани да съблече якето му от джоба падна пожълтял, оръфан лист. На него пишеше нещо...
- Това е...това е...Документ. - измърмори Айвън и облещи очи, когато видя, че под него стоеше подписът на Весълайн.
Приличаше на споразумение, но какво ли пишеше в него? Документът беше написан на някакъв древен език. Кой ли можеше да му каже какво пише в него...
- Ами да! - Айвън Енджъл се усмихна с задоволство, че се сети за нея. - Разбирасе! Вещицата Тара Лежа - тя е полиглот и знае много езици. - Може би тя ще ми отговори.
Вещицата Тара Лежа е от белите вещици, т.е. прави само магии и заклинания, които носят добро и не вредят на никого. Тя живее в Долината на вещиците, която се намира близо до Спам.
Айвън Ейнджъл зави приятеля си и тихо се запъти към конюшната. До Долината на вещиците трудно се стига пеш, затова му се наложи да открадне един от конете на ханджиите. Метна се на най-арния и запрепуска към Тара Лежа.
***
Страто Вариус направи още две-три обиколки на замъка, но уви – ни следа от Гаргичка, когато внезапно ахна:
- Гривната на Гаргичка! Ето защо не мога да се свържа с нея. Как ли я е изгубила? Сигурно нещо се е случило с нея!
Гривната на Гаргичка всъщност предтсвляваше нова технологична разработка на Страто, която изпълняваше функциите на радиопредавател.
Страто прибра гривната и започна пак усилено издирване на чаровната вещичка.
***
Междувременно Теус беше пленил Арлийн и се опитваше да изкопчи от нея информация за Кало и Гейбриъл.
От Арлийн лесно нищо не излизаше. Тя беше вещица, но със строго изградени морални принципи, затова беше и на почит в замъка. Познаваше Теус и намеренията му много добре и беше готова да изгуби живота си в защита на короната.
Теус е жесток владетел, изгубил кралството на баща си, който до скоро беше в длъжност в замъка и се считаше за най-верният съветник и военният стратег на краля. От години той крои планове за превземането на трона и дебнеше моментът, в който краля щеше да се окаже уязвим, за да го предаде. Това стана след като кралицата почина и кралят, заедно с Арагорн и Георгеатус  го прати да изучава нови военни стратегии. Преди месец Теус се завърна и за него депресията на краля дойде като манна небесна. Ето как се стигна до окаяното положение, в което се намираше кралството.