BgLOG.net
By taralezh , 12 April 2006
Ф нидуумение

Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута!

Викам сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам
и са нагласа!

Тъй пу нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.

Дрямах начи и въртях са,
цъках със език,
плюх са дан са уручасам –
тъй са възхитих.

Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект!?
Тъй да съм разхубавяла...
А, сига де! Дерт!

Са умислих утведнъшки –
как навън ш’ въря?
МОмцити ку са натръшкат
кату ма съзрат?

С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръка;
с тос акъл зер за три патки,
кату заблеста...

И къдету койт’ ма срещни –
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни...
Пък ни съм таквас!

Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
буйна красута.

Скуркузъбел съм, мий ясну -
ич дан ма съзреш,
щот ут толкува прикраснус,
мой са пубулейш.

Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа да ма ущипи!
(пу възможнус мъж! )

Калина

Може и да сте го чели... но аз не бях и доста се смях :)
Legacy hit count
82098
Legacy blog alias
5910
Legacy friendly alias
Меки-и-весели-стихчета
Забавление

Comments12

veselin
veselin преди 20 години
С котката лежим си на миндера.
Чеша я. И галя по гърбината.
Гледам. Пусто, не върви пиперЯ!
Сигур' шА е лошава годината.

Имам си конци. И много шиех.
'ма сега не виждат...Очилата ми.
То преди със кучето се шляех.
Напоследък не вървят. Краката ми.

ПаЮжини. С чехъла ги меря.
Пък на двора лук съм посадила.
Той, геранът зер, пресъхнал вчера.
Змей ма глътна, значи. Нямам сила.

Пък Марин един е одъртясал...
Оня ден го срещнах по гезмето.
Мърляв. Опиянчен. Рахатясал.
Носи си в бутилчица...мезето.

А носът му станал като круша.
Дърта круша. Розова и мека.
В някои животи няма суша!
Пийнал си. Отпуснал се човека...

То и аз сега ще ти призная.
Нищо, че съм хърбава и слаба...
Пийвам тайно, скрита в одаята.
Против стрЯс, гУ знам от мойта баба.

КЪт преглътна 'ич не сА оплаквам.
Тъй съм си добре, че чак не бива!
После уморена си полягВам.
С котка и миндер съм си щастлива.

Павлина ЙОСЕВА
queen_blunder
queen_blunder преди 20 години
"В някои животи няма суша!" - много точно го е казала поетесата :)))

И двете стихотворения са много свежи, смешнички са и създават добро настроение:))
shtepselinka
shtepselinka преди 20 години
Ау, страхотни са! Аз на Павлина съм чела разни нещица в щъркела, може би ти, Веско, си ми ги давал, ама това дето Ежми го е пуснала направо ме разби!!! Smile
taralezh
taralezh преди 20 години
О! Веско, не знаех. Тя ги беше дала в един форум като авторски. При това много преди Pin4e като дата...
Сменям заглавието ;) Благодаря за споделянето и на останалите.
Lilia
Lilia преди 20 години
С Pin4e съм била на 2 чат-купона. Тя е невероятно атрактивна, и се забелязва от далеч. Освен, че пише стихове, Павлина и рисува. Мисля,че природата е била много щедра към нея-освен, че е талантлива, тя е и красива-както външно, така и душевно!
taralezh
taralezh преди 20 години
Laughing
 
Талант.
Terkoto
Terkoto преди 20 години
Здравейте всички! Вярно е, че Пин4е пише страхотно - не само "селска" поезия. Спечели и втория конкурс "ерато", предстои и стихосбирка. Но цитираното стихотворение не е на Пин4е. На Калина е - който има интерес и иска да се забавлява - ето линк към страницата на Калина. http://www.hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&usernam…
veselin
veselin преди 20 години
А, така! Виж, как съм се изложил. Много сходен стил с този на Pin4e, затова съм се подвел. Мерси за уточнението :)
Сега пак ще трябва да се сменя заглавието на статията.

Първо - Rumika от Казанлък, после - Pin4e, сега пък - Калина :) КАкво да се прави...стават и грешки :)
Terkoto
Terkoto преди 20 години
Стават такива "припознавания". Случайно попаднах на темата и тъй като стихотворението ми е познато реших да внеса яснота. ;) Ето нещо баш Калинино. Либовну автор: kalina Внизапну са улибих бизнадежну, пък Той ма утминава кату пън и на майтап ни ще да ма пугледни, биля утбягва ма кат таласъм. И гачи пак ши драща пу върбити либовни убиснения с пирон…* Тъй тресна ма либоф мижду ругити, ъъъ... мижду ушити де, пардон. Аф, моя обич най-най-най-пуследна, чи уттури ги мола ти са тес учи и пугледни ма…ТЪЙ ши та пугледна (!!!) три деня сетне свят шти са върти! Ила ма виш у сЪлзи кък въздашам, либовни стихуви зафанах да твура… Пу градски ку прупиша!? Въх, са плаша! (Ай мол ти са Калино, ма!!!) Пруникнувену ми са щЕ да са излея – то глей какО Нибе, Звизди, Луна, чи кат ма чуй ептен да му призлеи, да му прусветни ф темнуту: “АХА!!!”
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 11 месеца
Здравейте! Чак сега откривам това... Наистина стихото/ за огледалото не е мое/ на мома Калина е* ето ви моето на същата тема/ явно затова е станала грешката:))/ КривУ ма оглежда /да сЪ чИте мекУ...без да сЪ гледа/ Гледам нящу оглидалоту криву ма углежда. Сякак ми променя тялоту. Тъй. Да мъ пудвежда. Мат'рияла развалиха. Може да гу фнасят. Бръчки ми са пуявиха, да мъ загрозясат. Не чи ногу съм суетна или пъ привзета. Малей, как ша му заметна камък у лицету! Скъпо е стъклоту вечи. Сякаш им са свиди. Зяпам, ама ут далечи. Да му са не види! Аз съм толкува красотна, свежъ, младулика. Пуфкава! С иднъ пухотка. Ич ни са бъзикам. Ш' зема съ уплача начи там, прид парламента. Ша крищя, биля ша плача чи са мъ изментили. Истинскити огледАла, божке, няма ги. Измряха. То преди десети доста... сякаш чи блистяха! Преде му кату застаниш, чи кът' са угледаш... Пък сига беля ш' си фаниш...Мани, мани, бегай! 20.09.2005
taralezh
taralezh преди 19 години и 11 месеца
Wink Оправено! Супер, че се включихте.
marrrinavasileva
marrrinavasileva преди 15 години и 7 месеца
От Немайкъде:
Ко ма кучи тъй ухапа
Късну фъф Ниделя
Че риших да седна в мрака
 и да ви спудЕля:

Тйъ са чудя и са мая
Откъде да почна
От кой край да ви разпрая
Някой случка сочна

То сакън, ни съм от село
Я съм градско чедо
Ма са чудя де го срещнах
 туй мойто говедо!?

Начи вечер кат си доди
Почвам от вратата:
Дан та питам къде оди
Ам хващай метлата!


То ми вика ни са смахвай
-   Стопляй ми вичеря.
И от пътя ми са мащай!
И с чипик замеря.

Ай сиктир оттука! – викам
-   Отде са намери!
Чи гу  храня ни му стига,
Ам ша ми са звери!

Я във банята увлизай
Тука ли си йощи
Санким май ни си са къпал
Триста дни и нощи.

То ми вика: Ши са къпя!
Убу си мириша!
Па ни сеща, чи край него
Санким ни са диша.

Не чи нещу са уплаквам
Ма все й нидуволен
Все за нещо му натяквям
А пък той все болен.

Ма какво да го напрая
Все му са заричам
Зорлем мий да го изтрая
Ма кат го обичам?
By aragorn , 11 April 2006
  Поради нестихващия интерес към този шедьовър на БГлог-литературното творчество /все още недовършен/, си позволявам да го пастна тук.
След първата част съм поставил линкове към следващите, които се отварят в нов прозорец

Блогът на смъртта, Глава 1 от The Maker на 07 Септември 2005, 01:38 Блогът на смъртта
(роман)


Първа глава

Ейс Коук с досада набра някакъв телефонен номер и запали предпоследната цигара  "Кемъл" от пакета си.
- Корпорация "Севън дейс", добър ден! - Чу приятен женски глас. - С какво можем да ви бъдем полезни?
- Една свирка добре ще ми дойде - отвърна Ейс и пусна облаче дим към тавана. - Ама туй по-късно, кукло. А сега веднага ме свържи с оня шашкънин, твоя началник,  че имам да му редим една далавера.
- Той е твърде зает, господине... За кого да предам, че го е...
- Я не ми пробутвай тъпи номера, захарче. Кажи на тоя малоумник да вдигне телефона преди да съм вдигнал задника му във въздуха. Речи му, че го дири Гробаря. Туй ще го накара да си похортува с мене. Айде, бонбонче, и по-бързичко, плийз!
Линията припука леко и докато чакаше да го свържат с шефа на корпорацията, Ейс пусна едно колелце дим към тавана на стаята, в която се намираше. Погледът му се насочи към трупа на възрастния мъж, застинал в неестествена поза върху скъпия персийски килим.
- Ейс, идиот такъв - прогърмя мъжки глас в слушалката. - Да не си си загубил ума, че ме търсиш в офиса?
- Мойто сиво вещество си е съвсем на мястото, бастун - сопна се Ейс. - Твоето, обаче, май е на изчерпване. Сещаш ли се къде съм?
- Разбира се, че се сещам, дръвник такъв! Поне свърши ли работата, сигурен ли си, че линията е чиста?
- За последното не се притеснявай, скъпи. Колкото до работата - некой ме е изпреварил.
- Моля?
- Да нямаш проблем с ушната кал, приятел? Квото казах. На твоя човек са му видели сметката и доколкото чувствителното ми обоняние долавя миризмата, бих рекъл, че пичът се разлага тука от поне седмица.
- Не може да бъде!
- Глей са - като ти казвам, че е дал фира, вервай ми. Само оная ти работа може да е по-мъртва от него, приятел - Ейс смачка фаса в масивното махагоново бюро и веднага зареди следваща цигара в устата си. - Не че се оплаквам, кинтите съм си ги зел, нема да се косиш, ще почистя всичко тука, ама само ако разберем, че си направил опит да ме накиснеш с тая поръчка, можеш да се сметаш за човек с дупка на челото.
- Спокойно, Ейс - гласът на другия бе станал неуверен. - Нямам нищо общо. Ти по-добре се омитай оттам. Онзи, който е свършил тая работа може би знае, че си там!
- Не ми давай наклон на кура, приятел. Знам как да се оправя. Апропо, чекам остатъка от сумата до час. Нема да ми е много приятно ако видя банковата си сметка без тия кинти. Куклите, дето ги клатя, имат навика да си падат по скъпи дрънкулки.
Ейс затвори слушалка и отстрани от корпуса на телефона малко устройство, което осигуряваше надеждността на връзката. Предварително бе залял всичко наоколо с бензин и сега му оставаше само да драсне клечката.
Преди да стори това Ейс реши все пак да вземе лаптопа, който видя върху бюрото.

Два часа по-късно, в собствения си дом пред чаша коняк и с димяща пура в устата, Ейс включи лаптопа. Това, което видя на монитора никак, ама никак не му хареса. Компютърът директно бе заредил някакъв сайт със странното име "blog.death", който на видно място показваше неприятно качествени снимки на негова милост в апартамента на мъртвеца. На това отгоре текстът под тях със стряскаща точност описваше проведения оттам разговор с шефа на корпорация "Севън дейс".
Ейс внимателно помести лаптопа встрани от себе си и слезе два етажа по-надолу. Спря пред масивна кафява врата и позвъни на звънеца.
- Кой е? - избоботи отвътре сънен глас. - Знаеш ли кое време е?
- Отваряй, Веско - мрачно рече Ейс. - Трябва да ти покажа нещо.
Вратата се открехна и една рошава глава се подаде отвътре.
- К'во, Ейс? Да не ти е пораснал втори член?
- Заеби майтапа, Весо, онзи блог се е активирал отново.
Изражението на Веселин рязко се промени.
- Изчакай ме да си наметна нещо - каза той. - Идвам по най-бързия начин.

 2 , 3 , 4 , 5 , 6 , 7 , 8 , 9 , 10 , 11 , 12 , 13 , 14 , 15 , 16 , 17 , 18 , 19 , 20 , 21 , 22 , 23 , 24 ,25 , 26 , 27 , 28 , 29 , редактирана версия
Legacy hit count
384
Legacy blog alias
5877
Legacy friendly alias
Блогът-на-Смъртта
Забавление
Разкази и поредици

Comments4

Shogun
Shogun преди 20 години
Време беше - стига тия по-начинаещите само сме слушали за това чудо на чудесата.... ама ще трябва май да си взема отпуск... ;)
acecoke
acecoke преди 20 години
Ехааа!!! Който ги е събрал всичките от берекет и здраве да не се отърве!!! Хиляди благодарности!!!
ladyfrost
ladyfrost преди 20 години
Тц! Тц! Вече бях забравила, че сме го писали това ей! Няма ли най-сетне да го продължим?
veselin
veselin преди 20 години
Ако някой ми каже как се прикачва файл ще пусна и моята редакция на Блога. Надявам се и Щепси да пусне нейната, и ако има желаещ да ги сглоби (което няма да е лека задача), може да го стори и да продзлжим писането след това.

By Shogun , 8 April 2006
..."Грижете се за краля".... Думите на Арагорн отекваха в съзнанието й. Това беше последното, което той й каза, преди да замине... накъде?

Ювин не знаеше. Тежката болка в главата не й позволяваше да мисли трезво. Случилото се на двора преди.... минути, часове?...допълнително я объркваше. Моментът не беше подходящ за разсъждения.

Тя вдигна главата на Ристюс, нежно го целуна по устните, погали косите му, но той не реагира. Ювин го разтърси - леко, по-силно, отчаяно - без резултат. Тя се насочи към другия човек на пода - крал Шогун (не беше ли той преди малко на двора - злъчен, арогантен? Ювин пропъди тази мисъл.) Не успя да събуди и него от странния му сън, повече приличащ на... унес, безсъзнание...

Металното превъртане на ключ откъсна Ювин от заниманието й. Тежката дървена врата на килията бавно и със скърцане се отвори....

....Зад нея се подаде напрегнатото и любопитно лице на готвачката Таная.
-Какво става тук? Всички заминаха, в двореца не остана и живо пиле. Тръгнах да те търся и видях ключ на вратата отвън...

Как две нежни момичета могат да пренесат отпуснатите мъжки тела на двора? Те не се запитаха дали е възможно, а просто го направиха: подложиха под Ристюс наметало, и след това с влачене, пъшкане, вайкане и по някоя несръчна ругатня го примъкнаха навън. След като и Кралят беше извлечен по същия начин, Ювин и Таная трябваше "просто" да ги качат на каруцата. Какво им струваха тези усилия? А кой ли се интересува от усилията? Винаги е важен резултатът.

Два часа по-късно Ювин лежеше изтощена в каруцата, обгърнала с ръце безжизнения Ристюс и опряла гърба си в дълбоко заспалия крал, и слушаше подвикванията на Таная към коня:
-Айде, дий, кранто престаряла! Карай по-бързо, да не ти кажа какво ще сготвя на следващия пир за войската - доста хора харесват конските кюфтенца!

Конят едва ли разбираше заплахите й, но напрягаше всичките си сили. Сякаш и той искаше по-бързо да намерят помощ - сякаш разбираше, че трябва да има някой, който е способен да извади Краля и Ристюс от непонятното  им вцепенение.

***
Армията начело с крал Шогун напредваше бавно, но много организирано. Накъде отиваха? Войниците не знаеха, не питаха, не мислеха - пред себе си виждаха фигурата на Краля и това беше достатъчно. Светът изглеждаше настръхнал и заплашителен, враговете можеха да са навред - затова войниците вървяха, готови да пометат всяко препятствие, всеки човек - познат, непознат, дори майка, брат - който би дръзнал да се изпречи на пътя им. Те не помнеха миналото, не се замисляха за бъдещето, всички лица и събития извън днешния поход тънеха в мъгла.

От близката гора излезе фигурата на човек, загърнат в дълга мантия, яхнал кон. Ако в този миг Кралят не беше вдигнал ръка - за секунди непознатият можеше да бъде надупчен от стрели и копия. Непознат? Когато човекът приближи, предните редици можаха да различат острите му черти и злият му поглед ги прониза.

Теус препусна към Краля - кум дубликата на Шогун, който сам беше изработил със силата на магията си. Знаеше, че това е решаващият момент: зомбираната армия можеше да не разпознае новия си предводител.
"Шогун" церемониално предаде жезъла си на Теус.
-Слава на краля! Слава на Теус!
Вперили поглед в новия си водач, войниците викаха и дори не забелязаха как "Шогун" се отдръпна от пътя на армията - и се разтвори във въздуха.

  <<Предишна                                                          Следваща >>

Всички: 1 , 2 , 3 , 4 , 5 , 6 , 7 , 8 , 9 , 10 , 11 , 12 , 13 , 14,15, епилог
Legacy hit count
997
Legacy blog alias
5832
Legacy friendly alias
Три-нощи-до-пълнолуние--част-14
Забавление
Разкази и поредици

Comments10

Eowyn
Eowyn преди 20 години и 1 месец
Бравооооо, много хубаво и интересно :)
"Искаме още!" - скандираше тя с пуканките пред монитора, докато така прекрасно разказаната история оживяваше във въображението и.
acecoke
acecoke преди 20 години и 1 месец
Браво, Шогунка!!! Пак ни отсрами нас търтеите :)) Аз мога да дам продължение до утре следобед.
Shogun
Shogun преди 20 години и 1 месец
Laughing Айде народееее, не се бутайтееее, не останаааа!
BasiDi
BasiDi преди 20 години и 1 месец
как едно нежно момиче може изнесе цялата история? ;) Никой не знае как, просто го прави и го прави ДОБРЕ! 10х Шогунче, определено имах нужда от нещо такова :)
acecoke
acecoke преди 20 години и 1 месец
Извините меня, пожалуйста. Я запьiлся с друзями и время не осталос за петнадцатого часта. Томороу я спишу ее :))
Shogun
Shogun преди 20 години и 1 месец
Ты извинен - запивка по-важная от писание...Tongue out
BasiDi
BasiDi преди 20 години и 1 месец
Ааа... таковата, вие руския да не сте го учили при Слави Трифонов? :)
Shogun
Shogun преди 20 години и 1 месец
Ама пAчему бе, дядя Стьопа - русский язык не бйеше ли болгарский с русскими окончаниями? Yell
BasiDi
BasiDi преди 20 години и 1 месец
офф топик малко: Някъде през седемдесете (блажени години, тогава съм се родил), група българи се подготвя за заминаване в Русия. Субират ги в една зала и се почватинструктажи - от техника на безопасност до подробности за контактите с рускини. Накрая - лекция по разговорен руски. Излиза някакъв чичка и започва: - Добър вечер другари и другарки, аз съм Христо Пелтеков. Сега, да знаете, то руския си е като българския, тук таме има по някое "ъй" и вместо Х използуват Г. Това е другари и другарки. Има ли въпроси? Надига се някакъв тип от залата и казва: - Ъъъ... 'начи, ако съм с'фанал правилно, требе да кажем на чист руски "Бай Гристо, Гвани ма за Г*я".... Та така за езиците ;)
Shogun
Shogun преди 20 години
Oooo не, това вече не е честно - ако умра от смях, кой ще ме плаща? Laughing
By acecoke , 4 March 2006
Ето ви нещо забавно и предполагам полезно. Аз имам много непознати думи в текста и ще се въздържа от коментари :))

Наръчник за гладко писане

1. Не допускай изречения от по една дума. Дразнят.
2. Избягвай фразеологизмите - откак свят светува, те са бита карта.
3. Внимавай да не задръстиш текста с... многоточия.
4. Не ползвай търговски сигли & съкращения и т.н.
5. Помни (винаги), че скобите (дори когато ти се струват необходими) прекъсват нишката на повествованието.
6. Написаното е зграда чийто основи са правописът.
7. Възможно най-рядко поставяй кавички: нищо не “губиш”.
8. Никога не обобщавай.
9. Чуждиците съвсем не са индикация за bon ton.
10. Бъди крайно пестелив откъм цитати. Както казва Емерсон: “Мразя цитатите. Изразявам се със собствени мисли.”
11. Сравненията наподобяват фразеологизмите.
12. Не претрупвай фразата; не повтаряй два пъти едно и също; да повтаряш два пъти едно и също е излишно (под “претрупване” следва да се разбира ненужното разгръщане или обяснение на идея, която читателят очевидно вече е разбрал от самото начало, без повтаряне).
13. Само тъпите копелета се изразяват просташки.
14. Може би не е лошо да бъдеш повече или по-малко конкретен.
15. Литотата е най-великата от изразните техники.
16. Не смесвай висок и нисък стил - както и да ги изтипосаш, няма да стане по-яко.
17. Ако пишеш скучно, турцизмите също няма да ти оправят дереджето.
18. Слагай, запетайките, където им е мястото.
19. Не минавай често на нов ред.
Стига, разбира се, това да не е наложително.
20. Прекалено дръзката метафора е безпомощна като дерайлирал лебед.
21. Между впрочем, употребявай думите правилно, всяка щекотливост може да те провали.
22. Толкова ли не може без реторични въпроси?
23. Бъди кратък и ясен, старай се да съсредоточиш идеите си във възможно най-малкия брой думи, като грижливо избягваш дългите фрази - още повече накъсаните с вметнати изречения между тирета, които неизбежно разконцентрират невнимателния читател, - така че да не допринесеш с твоя начин на изказване за онова в крайна степен наситено и зловредно информационно замърсяване, което без съмнение (и най-вече в случаите, когато става въпрос за текстове, натъпкани с ненужни или лесно избежими уточнения) е една от трагедиите на нашето съвремие, робски подчинено на диктата на медиите, били те електронни или не.
24. Правилната употреба на пълният член може и да ти изглежда най-несъществения проблем, но за много читатели е важен белег за твоят културен статус.
25. Не бъди излишно емоционален! Не злоупотребявай с възклицателните!
26. Ползвайки голям брой деепричастия се излагаш, показвайки, че или превеждаш лошо, или се правиш на забележителен, прибягвайки до не особено типични за твоя език средства.
27. Наричай направо с имената им авторите и персонажите, които имаш предвид, без перифрази. Не забравяй, че още в края на XIX в. така правеше Патриарха на българската литература, когато пишеше златните си страници за Апостола на свободата и останалите.
28. В началото прибегни до captatio benevolentiae, за да спечелиш читателя (ако разбираш какво имам предвид).
29. Всяка завършена фраза трябва да има.
30. И не започвай изреченията със съюз.

Източник: в-к "Телеграф", година II, брой 345 

Онлайн Източник 

Legacy hit count
1167
Legacy blog alias
5037
Legacy friendly alias
Наръчник-за-гладко-писане--със-симултантни-примери----
Забавление
Култура и изкуство

Comments7

queen_blunder
queen_blunder преди 20 години и 2 месеца
Страхотна статия, написана компетентно, но и с готино чувство за хумор :)) 

Всичко отговаря на истината, но аз имам някои забележки:

Не съм съгласна, че изреченията от по една дума винаги дразнят. Зависи. :)) Може би ако се прекали с тях - да, но ако искаш да подчертаеш нещо, което е възможно да се изрази с една дума - точно това е начинът. Доста добър ефект се постига, като напишеш ключовата дума в отделно изречение.

"Никога не обобщавай" не го разбрах съвсем. Защо, какво лошо има в изводите и обобщенията? Авторът е трябвало да се мотивира, за да бъде разбран по-добре.

За сравненията категорично не съм съгласна, защото те изключително много освежават речта. Е, разбира се, при едно условие: да са оригинални и уместно използвани.

За новите редове при писането в онлайн форма съществува едно друго изискване - че те не трябва да се пестят, защото чрез белите полета очите успяват да си починат и не се натоварват прекомерно.

Arlina
Arlina преди 20 години и 2 месеца
Ейси, а какво е "литота"?! прочетох, че и ти имаш непознати думи, но се надявам тази поне да ти е позната, ако ли пък не е, моля, някой филолог, или знаещ да ме осветли. както се видя тези правила май не са за мен, аз харесвам сложните изречения, както и вмятанията в скоби и повторенията и т.н. ;)
acecoke
acecoke преди 20 години и 2 месеца
Ами и аз не знам. Но според примера е нещо като превъзходителност спорд мен. Когато изтъкваш, че нещо е НАЙ. Моля и аз за разяснения от осветлените :))
queen_blunder
queen_blunder преди 20 години и 2 месеца
За всички мои приятели, и по-специално за Арлина и Ейс, постнах ето този кратък речник на литературните термини :)) Там ще намерите обяснение не само какво е литота, но също така ще разберете какво е значението и на други понятия, използвани често в художествените произведения.
Shogun
Shogun преди 20 години и 2 месеца

Ейс, страхотно е! Smile

Ползвайки принципите на това съчинение, давам нЕкои указания за преводачите:

Ето указание за превеждащите от немски: в никакъв случай глагола в изречението на последно място да не поставят.

За превеждащите от руски: да не ползват иностранни думи, когато има чудесни български аналози.

За превеждащите от английски: виж там.

Точно след деня за прошка никой няма да ми се обижда, нали?

Tongue out

Eowyn
Eowyn преди 20 години и 2 месеца
Шогун, кефиш!!!
acecoke
acecoke преди 20 години и 2 месеца

Жестока, жестока. Хитричка и умничка. А това с линка го очаквах и все пак ме впечатли :))

Наполеон, май, беше казал: "Или трябва да разберем жените, или да ги обичаме. Аз предпочитам да ги обичам" :)))

Не вярвам някой да ти се разсърди. А аз лично отдавна не съм срещал тези симпатични, тънки женски намеци :)))  

By aragorn , 1 March 2006
Краят на околосветското им турне наближаваше.

Оставаха им още три концерта след днешния – един на „Маракана”, един на „Уембли” и последният – както винаги-  на прекрасната и незаменима родна Българска земя – на стадион „Васил Левски”.

Почти 6-месечният маратон из целия свят, макар и изтощавайки ги физически, отново зареди великолепната седморка с огромна енергия. И още докато пътуваха от едно до друго място за поредния концерт, вдъхновението…не, по-точно Вдъхновението изригваше в поредната им нова песен.

Странника, Скитника, Ангела, Веселяка, Баси Ди, ГеоргАта и Ледения, или както ги знаеше целия свят „Raving Lions”, вече трета година доказваха на всички авторитети в музикалния бизнес не само, че хеви-метълът не е умрял, но и че няколко до вчера неизвестни музиканти можеха да продадат повече дискове от „Бийтълс”, „Металика”, Майкъл Джексън и Мадона взети заедно и да спечелят всички престижни музикални награди по целия свят.

Разтърсващия грохот от концертите им се помнеше дълго от Китай до Бразилия.

А ентусиазираните им фенове, приветстващи подгряващите „Judas Priest”, „Def Leppard” или Ozzy Osbourne, направо побесняваха при излизането им на сцената.

Раздиращите мозъка сола на  Странника, Скитника и Ангела, виртуозните изпълнения на Баси Ди, наричан Паганини на бас-китарата, подсилвани от срутващата всичко наоколо батарея на двамата барабанисти - ГеоргАта и Ледения Айс, създаваха продородната почва, върху която израстваше сякаш създадения в някой научно-фантастичен разказ неповторим вокал на Веселяка.

Откакто се появи на световния небосклон, звездната седморка интригуваше почитатели и завистници не само с неповторимата си музика, но и с една неразрешена загадка. Какво точно означаваше името им?

Въпреки стотиците интервюта за световноизвестни музикални списания и радио и телевизионни станции, тази тайна все още стоеше неразбулена.

Някои фенове казваха, че когато избирали името на групата, седмината били толкова яко надрусани /съответно- пияни/, че в бълнуванията им се родило името, което ги прославило след това из целия свят- Бълнуващи лъвове. Каква глупава заблуда- всички те не само не употребяваха опиати, но ако трябва да сме честни ще кажем веднага, че са виждали наркотици само по американските филми и репортажите за операция „Лунна светлина”.

Други обсъждаха поведението им по концертите – сиреч, оттам идвало и името им – Беснеещи лъвове.

Трети – главно фенки от женски род, се кълняха, че името на групата не означавало нищо друго, освен Пленителни лъвове или Очарователни лъвове.

Всички тези обсъждания обаче, не пречеха фанатизираните фенове на групата да се умножават като вълни - цунами след земен трус от 9-та степен по скалата на Рихтер.

След няколко минути българските лъвове щяха да излязат на Олимпийския стадион в Берлин.

Докато се приготвяха, в гримьорната се втурна импресариото им – къдрокосата Щепс, която крещейки от ентусиазъм им съобщи невероятна новина – че на стадиона има над 780 000 души. И, че са счупили поредния рекорд на U2 по брой присъствали на концерт на стадион зрители.

Седмината се спогледаха, а Баси Ди, след като засмука цигарен дим отбеляза дълбокомислено с нескрит сарказъм:

-         U2 ? Това не беше ли немска подводница от Втората световна?

Бурният смях на ГеоргАта и една яка десница, стоварила се върху рамото му със силата на парен чук, му показаха, че шегата му е оценена по достойнство.

- Ще ги разбием ли? Напрееед! – изрева както преди всяко излизане на сцената Странника, размахвайки над главата си любимия черен „Fender Stratocaster”

- Да ги разбиееееем! – изреваха и останалите и се втурнаха по тесните коридори към поредното си приключение.

Щепс едва успя да се отмести, докато седмината се изнизваха на пълна скорост през вратата. После хукна на две крачки след последния от групата.

След малко яките момчета от охраната отвориха вратите към сцената.

С бясно темпо седемте мъже, облечени в черни кожени дрехи се втурнаха сред заслепяващите светлини на мощните прожектори и взривовете на пиротехническите ефекти.

Щепс ги последва и направи няколко крачки, преди да спре.

Някаква неземна енергия сякаш ги засмука и ги захвърли в един от ръкавите на Ада.

……………….

Всичко изведнъж утихна.

Когато очите им посвикнаха с мощните светлини, всички се спряха, неможейки да възприемат невероятната картина, която видяха пред себе си.

Странника реагира пръв и като изрева като ранен дявол се хвърли на земята:

-  Легниииииииии!

Добре, че и останалите имаха тренинг от казармата – всички залегнаха и покриха с ръце главите си. Веселяка, който беше най-отзад инстинктивно се обърна и направи плонж, помитайки под себе си ококорената Щепс.

В следващия момент един снаряд избухна на трийсетина метра от тях и върху главите им се посипаха буци топла пръст.

Една сигнална ракета освети околността. На около километър пред тях няколко танка „Пантера” с изрисувани по куполите пречупени кръстове напредваха и търсеха нови цели за обстрел.

Трябваше да се махнат колкото се може по-бързо…

Но къде?!

     Следваща>>

Всички: 1 , 2 , 3 , 4 , 5 , 6 , 7, 8 :)))

Legacy hit count
3436
Legacy blog alias
4957
Legacy friendly alias
В--Окото-на-тигъра-
Забавление

Comments