И въпреки всичко това, и въпреки отчайващата перспектива за поредните 300-400 лева в края на поредния месец ( с които се чудиш кое да платиш и кое да не платиш ), та въпреки всичко това, трябва да намираш сили да се усмихваш и да бъдеш лъчезарен и да си доволен, че въобще си жив  – напук на всичко…

 Всеки е свободен да прави своя избор, във всеки един момент от живота си. Аз уважавам твоя избор, Светев . Пък дано дойде по-светла страница от историята за учителската общност…И дано сме живи да го видим…

 Ще поясня, че го написах, не за да се оплаквам ( защото изборът във всеки един момент си е мой ), а за да разберат всички ( извън професията ), според които работим по 3-4 часа на ден, докато те бъхтят по 8 ; почиваме по 4 месеца в годината ( как го пресметнаха !), докато те почиват по месец ; богатеем от частни уроци, които даваме в бол-свободното време и т. н. Да обясня и на всички онези родители, които трудно изтрайват и по 1-2 мили дечица вкъщи ( и родителската грижа им се свежда до това да им хвърлят по някое левче за хамбургери и чипс ). А ние сме длъжни да се справим блестящо с претенциите и прищевките на 20 различни характера ( минимум ), от които 5-6 ( минимум ) с отчайваща липса на възпитание, на всеки един от които може да му хрумне да каже или да прави каквото си поиска във всеки един момент… Та в един скромен отрязък от време ( 45 минути ) трябва да си виртуоз да озаптиш тези двайсет- трийсет човечета ( в ерата на демокрацията тоталитарни диктаторски подходи не вървят ) и да проведеш пълноценно въпросния урок, съобразен с т. нар. ДОИ и куп други чиновнически претенции. Как ми се иска някой от тези ( законотворците и автори на безумни наредби), с хилядите претенции към нас, да влезе  в клас ( защо не и през зимата при температура в класната стая 14-15- градуса ) и проведе един образцов урок. Всъщност, ако се напъне повече си мисля, с един би се справил. Въпросът е да се справяш ежедневно, ежемесечно, ежегодишно.

  Сигурна съм, че много от нас съумяват да го правят и това зависи изключително от ерудицията и подхода на учителя. А това ( убедила съм се) всички ученици инстинктивно го усещат. И затова се изисква изключително себеотдаване, ежедневният стрес е огромен…

 Това, за което си струва да си в професията са онези, които си успял да мотивираш, и в чийто очи можеш да прочетеш обич и благодарност – тогава усещаш, че усилията, които си вложил не са били напразни. Струва си и заради онези калпазани, които с много търпение и упоритост си успял да смириш и промениш към добро…

 Та заради тези предизвикателства съм все още в професията…Другото го чухте в горния ми коментар и в постинга на Светев…

 Между впрочем, Светев, има ли жени-охранители ?    

Е, пак спретнах едни изреченияяя... Някои хора пак ще ме упрекнат ...

Жени-охранителки има, но рядко. Иначе бих предписал на всички колежки тази терапия против стрес и "вдаскаляване"! Представете си картината: Зимна нощ, температура -17 градуса. Ти си сетиш в симпатичната кабинка при печка-духалка и си четеш интересна книжка. Отвън по улицата ни човек, ни кола минава. Излизаш за 5 минути да се разходиш по периметъра на поста. Абсолютна тишина! Само ледът красиво, поетично хрущи под обувките ти. Прибираш се, надуваш радиото на "Мелъди" или "Радио 1"  и продължаваш четенето.
И всичко това с чувството, че не си на почивка, а на работа, за която ти дават доста повече пари от даскалъка.

  За стреса да, но специално това за вдаскаляването мисля, че си е до човека. Имам по-млади колежки, които наистина вече са вдаскалени, а имам и доста по-възрастни, много добре съхранени, с адекватни реакции и присъствие на духа във всякакви ситуации. Мисля, че е до типа нервна система, до интелект и някои други нещица…А против стреса има много терапии, всеки трябва за себе си да избере, кои най-добре му подхождат, за да прави нужния релакс.А, иначе нищо друго не ме дразни толкова, колкото недомислиците в системата и това, че някакви чиновници те оковават в безумни рамки, като например :

Ще те изкарат по-черен от дявола ако дори и един час в материалната книга не съвпада с разпределението ти ( а класовете са различни като възможности) и понякога се налага в хода на работата да реагираш адекватно, все пак това са живи хора ( но иди им обяснявай )! Или пък относно преструктурирането - това, че не можеш да съкращаваш теми ( нищо, че половината са за изхвърляне ). Кому е нужен такъв обем и сложност, който отвращава учениците ( има цели раздели от висшата математика ). И аз ги питам кое е по-добро да изучиш из основи и в дълбочина 10 теми ( с повече упражнения, за да усетят учениците красотата и удоволствието от решаването и на най-сложните  и сериозни задачи ),  или да препускаш отгоре-отгоре по 20 теми, като решиш по няколко елементарни.А за учебници въобще не ми се говори. Не знам, но моите учители успяваха да приложат на практика мисълта : " Ученикът не е съд, който да напълниш, а факел, който да разпалиш " , което сега донякъде трудно се осъществява, именно поради огромната по обем усложнена теория. И тук ще цитирам някой ( не помня точно, но мисля, че беше Бабев) : Кое е по важно ? Да знаем, че трябва да спрем на знака "стоп" или от какъв вид е знака - забранителен, указателен и т.н.

Има наистина бивши ученици, които търсят връзка с мен и си приказваме, помагам им с каквото мога. А от последните два випуска преди уволнението? Отначало искаха да вдигат бунт, но ги разубедих. После лека-полека се позабравихме. Напоследък аз избягвам всякакви контакти. Решил съм, че това е минал период от живота и въобще не страдам. Всеки си има своя живот.

А помагалата ми не помагат на системата, а на децата, които си дават труда да ги купят и прочетат. В тях пише доста неща напук на стандартните тълкования и глупостите, които иска да внуши системата на подрастващите. Относно издателите - за тях най-добрата разработка е продадената такава. Не им пука за власт, система, ученици, даже не търсят одобрението на МОН.
Естествено в един момент ще се разделим. Нищо не е вечно освен Изкуството!

Eх, Елина, за Образованието като абстрактна съвкупност не съм загрижен. Но виж колегите и колежките, които се решат да излязат от системата поне временно ще изживеят едни от най-хубавите мигове в живота си. Откъсването от шума, стреса, затворената среда на училището са изключително полезни и в здравословно и в творческо отношение.

Нещо да сте чували за лични и съсловни интереси? Или не дай боже /какво табу!/ за личен живот и лични амбиции?! Старата социнерция за вярност на "обществото", което те праща в 10-та глуха, трябва да отстъпи на индивидуалната грижа за личността тоест за себе си. Вероятно най-важната грижа на системата ще е учители и родители да не живеят в отминалото безвремие, а да "превключат" в новото хилядолетие - по-добро или по-лошо - друг въпрос!
А вместо вопли за пропадналата "система" както написах в един материал по-реалистично ще бъде всеки родител да се грижи качествено за децата си. Така и на учителите ще е безкрайно по-лесно.

hrabrova, в центъра на образователната ни система е поставено именно детето. Но, за да се разбере това, е необходимо да вникнем по-задълбочено в темата, а да не гледаме само външната страна на въпроса. Да започнем оттам. Само помислете на какъв човек поверявате едно дете, за да го учи! На мизерстващ, подтискан, унижаван, безправен човек. Така ли разбирате вие грижата за детето?

Учителят е поставен в условия, в които му е изключително трудно да работи и не се чувства пълноценен. В нашия сайт има обширна информация по редица проблеми на образованието. Не можете да искате хем да обществото да не се грижи за учителите, да ги остави на ръба на физическото оцеляване, хем обучението на децата да бъде на ниво. Не става така.

Ако вие наистина поставяте в центъра детето, значи ще създадете всички необходими условия то да се чувства добре. Хубава обстановка в училище, с добра материално-техническа база и хора, които не мислят за насъщния си, а как по-интересно да проведат образователния процес. Също така добри, честни, прозрачни правила, в които всички участници: учители, ученици, родители, управленци в системата на просветата имат ясно регламентирани права и задължения. При неспазване на задълженията да се налагат съответните санкции.

Нещата в повечето случаи опират до пари. Добро качество, но без пари не съществува като понятие, освен ако не е някакво хоби.

Вероятно трябва да отговоря на въпроса на Куини и други колежки. Да, ако ми забранят да пиша и да чета книги повреме на дежурство бих напуснал веднага. Именно веднага, защото в охранителският занаят свободните места са много и фирмите молят да те вземат на работа. Това не е училище, в което те плашат със съкращение или уволнение! Вдигаш си шапката на часа и утре си на друг обект при друга фирма, при това може да избираш място на обекта, заплата и т.н.
Интересен казус се случи в една от фирмите, където работя. Според новите осигуровки ние губим 10-15 лв. от заплатите. Попитахме дали ще ни ги компенсират. Отначало ни отговориха с плахо мрънкане, че компенсацията при частните фирми не е задължителна /вярно!/, че нямало синдикат с който да преговарят. Отговорът на един колега бе, че нямаме синдикат, ама имаме пистолети и ако не се реши положително проблема щ напуснем масово. Досещате се какво стана нали? И то без стачка!

Професоре, забелязала съм, че в живота нормалните неща се срещат твърде рядко. Ако имахме директор на място, щеше да е лесно, но... нека да почакаме да мине конкурсът за директори, и дано Бог е милостив и ни прати човека, който да въздигне училището ни, защото то го заслужава, и ще ви разкажа за моралния облик на нашия началник.

Ще направя само една бърза илюстрация с днешна дата. Една колежка, на която вярвам, ми каза, че вчера директорката е говорила пред мои родители, че аз съм неграмотна и нищо не разбирам от български правопис. Тези хора, доколкото разбрах, има вероятност да преместят детето си в друг клас, силно повлияни от нейните думи. Защо го е говорила ли? Защото не съм от хората, които си мълчат. Аз съм от неудобните и не се срамувам от това.

В конкретния случай, описан в постинга, директорката е извикала бащата на ученика. Какво ще стане оттук нататък - не знам. Аз изобщо не вярвам на тази жена, защото съм била много пъти обект на интриги.

Въпросният татко не дойде миналата година, когато го повиках. Явно нямаше доблестта да го направи.

Изобщо всичко е много сложно, за съжаление... :(

Днес се наложи да замествам колежката от занималнята и едва сега съм онлайн. Не бих искала да пропусна да направя коментар към всяко изказване, затова ще следвам хронологичния ред.

Стеф, имам същите наблюдения върху такъв тип директори. Ако искат да вгорчат живота на учителя, подобен случай е добре дошъл за тях. Те са способни да изопачат истината по такъв начин, че цялата вина да се прехвърли върху учителя.

Нашата шефка не съм я виждала от вчера. Тя онзи ден ми е спретнала интригата, за която всъщност вчера сутринта научих. И понеже, за да е пълно удоволствието ми, моята класна стая е точно до дирекцията - една стена ни дели - и аз мога да усетя дали директорката е там, или не. Искаше ми се само да я погледна, защото с поглед мога да й кажа всичко, което мисля за нея, а с думи вече смятам да не контактувам.

Знаех от колегите от среден курс за вчера, че директорката е насрочила разговор с таткото. По-късно той се е обадил да каже, че е възпрепятстван. Обещава днес да дойде. Само че и днес той не идва. Странна работа. Нито директор се появява, нито родител, а се пуска в обръщение слухът, че някой с някого ще се среща.

Професоре, мнението ти за мен е твърде високо :) Ще ми се да отговаря на истината, но нека не забравяме, че колкото и да сме способни, не сме идеални, нали? Но ти си моят мил мотиватор, за което отново ще ти благодаря.

За чудесата – те ще се случат, щом вярваме в тях. Пък и нещата не стоят на едно място, а са в постоянно движение. Директорите идват и си отиват. От лошите директори всъщност има полза, защото те ни правят по-силни, по-информирани и по-мъдри. В борбата си с тях ние мобилизираме силите си и едва тогава осъзнаваме на какво сме способни.

Това съвсем не означава, че искам директорът ми да е от този вид, разбира се.

Асенси, чудя се коя дума да избера, за да изразя онова, което почувствах, след като прочетох твоя коментар. Трогната, впечатлена, развълнувана, поласкана, зарадвана – никоя не е достатъчно точна, но и не е твърде далеч от усещането, което изпитах.

Ако си позволя малко да помечтая, мисля, че с един директор като теб, който се вслушва в мненията на учителите, могат наистина да се постигнат чудеса. Онези чудеса, за които говори професорът. Един такъв шеф може да сформира екип от креативни хора, които да генерират постоянно нови идеи и да ги реализират. Страшно вълнуващ и неотразим би бил животът в едно училище, благодарение на него.

Само че реалността ме сваля на земята и ми казва: „Къде си тръгнала? Та ти, за да отидеш на работа в 51 СОУ, трябва да станеш преди 5 сутринта, защото пътят ти до там е около час и половина с градския транспорт. Общо с връщането стават три. Цели три часа от денонощието, което и без това не ти стига никога, за да свършиш всичките си поставени задачи!” 

Освен това силно се надявам в нашето училище да дойде точният човек. Ако обаче това не стане, ще подам молба за работа, адресирана до г-н Александров. Пък ще пътувам и ще ви разказвам преживелици от градския транспорт. Да не забравяме, че там могат да се наблюдават какви ли не интересни случки. Мога да припечеля някой лев, като посъбера материал и издам книга, озаглавена „Невероятни случки в градския транспорт”.

Асенси, благодаря за подкрепата :) Няма да забравя жеста ти!

Доротея, случва ми се да ме питат защо толкова много пиша в блог „Образование”, като не ми плащат. Досега отговарях, че имам сериозни причини, като една от главните е, че това е моята трибуна. От днес нататък ще добавя още една. Ще обяснявам, че представяйки се в блога, имам възможност да се презентирам. А това не е никак малко. Пожелавам на всички пишещи учители в „Образование” да бъдат оценени по достойнство от качествените директори.

Илко, ако не знаех, че си ми колега, щях да си помисля, че си директор или поне помощник-директор. Познаваш изключително добре нормативните ни документи и отлично умееш да си служиш с тях. Да, не всички възможности сме използвали, защото не сме се сетили за някои, които ти изброяваш, но утре ще обсъдя с колегите и останалите предложения.

Благодаря ти за съветите! :)

Коментарът на колежката наистина е оригинален, образен и изразителен. Благодаря и за хубавите оценки. Но, Куини, колкото и да е добър един коментар, едва ли изчерпва всичко. Тепърва очаквам коментари и различни гледни точки по написаното в трите постинга, което не претендира за последна инстанция и меродавност.

Tanichka , благодаря за съдържателния коментар. Най-напред наистина линковете в текста нещо не действат. Интересно, че същите линкове в резюмето свързват безотказно. Използвай тях.
Така е, човешкото разбирателство, общуването и уважението към личността плюс неподправената обич е най-верния подход на един родител към децата му. Разбира се към тях е добре да се прибавят взискателност и ясни правила.
Само дето май голяма част от съвременните родители въобще не общуват с децата си и се получават къде куриози, къде мрачни картинки в училище.

       Щеше да е комично, ако не беше толкова тъжно! Много тъжно! Този пример е още едно потвърждение на поговорката “ Рибата се вмирисва от главата “ ( само че на училищно ниво) Директор-пияница  - липса на ред и дисциплина и свободия в училище за всички учители и ученици “от неговата кръвна група”. Това е един минимодел на случващото се в цялата ни държава. Управляващи без морал и нравствени скрупули, за които ценностите се измерват само във власт и пари. Без да виждат гредите в собствените си очи, нагло се опитват да изръчкат сламките от нашите. Един пресен пример. Днес , когато убеждавах един ученик надълго и нашироко защо не бива да отсъства от училище и че ако продължи ще бъде наказан според правилника ( има вече 4 неизвинени и доста извинени отсъствия ), той ми отговори по следния начин :”А бе госпожо, вие на кой свят живеете ? Ония отгоре окрадоха държавата и никой не им държи сметка, а вие тука за някакви си глупави отсъствия ще ме наказвате.” NO COMENT !!!
          И епилогът ти е тъжен swetew, но за жалост много истински и верен . И все пак не бива да губим надежда ,  защото рано или късно Istinata Pobejdava

Куини, благодаря за доверието, винаги съм го ценял! Вместо гола вяра към мен обаче спомни си едно съседно на твоето школо. Само пресичаш булеварда, и ще съзреш описаната истина в натурален вид. Даже се учудвам, че не направи асоциацията веднага. Все пак това учебно заведение е твърде "популярно" в общината.

         Swetew, предполагам, че някои колеги ще те упрекнат вътрешно, затова че изнасяш неща от кухнята ( Все пак в този сайт влизат и хора, недобронамерени, склонни да ни обвиняват за всички беди и “дереджето” на което се намира образованието.) Аз лично те поздравявам ! Истината не трябва да се премълчава, колкото и нелицеприятна да е понякога. Твоят разказ недвусмислено показва колко обезправен и в какво унизително положение е поставен българския учител при съществуващата нормативна уредба. ( А той е човек възпитан, образован и средностатистически с интелект на доста добро ниво, носител на нравствени добродетели, безкрайно търпелив и длъжен да понася всякакви несправедливи унижения от ученици, родители, ръководство, управляващи.) За сметка на това на социалната категория “ученик “ са делегирани страшно много права. Голяма част от учениците пристигат в училище без елементарно възпитание и липса на каквито и да било ценности,  без наченки на какъвто и да е интелект, нo пък всичко това, добре подплатено с арогантност, агресия и чувство за безнаказаност. И като си помисля след това сравнение, че правото е на тяхна страна ми става ясно защо всичко в държавата ни е наопаки. Понякога, дори и един или двама такива ученици са в състояние, меко казано да пречат на нормалното провеждане на часа. Колкото и голям авторитет да си си изградил сред мнозинството ученици, точно за тази категория не съществуват никакви авторитети – нито родители, нито учители, нито директор, нито детска педагогическа стая.Те са обявили себе си за единствен авторитет и раздават правосъдие наляво и надясно - и спрямо съученици, и спрямо родители, и спрямо учители, и спрямо който им се изпречи на пътя. Чувала съм също за родители, оплакали се до инспекторат – почти  винаги по презумпция виновен е учителя и ако се размине без уволнение е добре. Всички, които работят в средностатистическите училища ( особено в горен курс ) добре разбират за какво става въпрос и колко тъжно е всичко. Ежедневният стрес, на който са подложени мнозинството учители (изключвам тези в елитните училища, които работят с мотивирани и възпитани ученици ) е огромен. Често пъти учителят се прибира вкъщи като кълбо от нерви,смазан психически, преглътнал с болка поредната доза унижения за деня. И след всичко това трябва да намери сили и да прояви търпение и лъчезарност към своите собствени деца и семейството си.Тук искам да уточня, че лично аз не  се обиждам от поведението на такъв човек ( в частност ученик ), тъй като не се намира на необходимото интелектуално и нравствено ниво за да осъзнае поведението и постъпките си.( Това в никакъв случай не е проява на високомерие. ) Но се ядосвам истински и не мога да се примиря с безсилието ( и липсата на инструменти) да променя това положение и това, че ми се пречи да изпълнявам нормално служебните си задължения. А за това са виновни министерските чиновници, които се правят на слепи и глухи за случващото се в училище. За наркотиците, алкохола и проституцията ( които са добър доход, за тези по върховете, а пък иначе демонстрират голяма загриженост за младото поколение и  уж се борят с тези явления с всички сили ) няма какво да говорим…Горко ти учителю !

        Swetew, благодаря ти за будната съвест и за това, че повдигаш такива теми! Ти ще си останеш учител по призвание, който независимо, че в момента не работи в системата ще продължи да се вълнува от проблемите в образованието. А проблемите, за да бъдат решени трябва да бъдат извадени на светло. И разбира се, трябва да има воля за това ! ( за решаването им )

      П.П. Извинявам се за дългия коментар, но темата е достатъчно болезнена и сериозна.

Колеги, да си правим илюзиите, че информация няма да излезе от колектив от няколко десетки или стотина човека /преобладаващо дами/ и още стотици ученици е меко казано глупаво. Училищните събития се разпространяват широко из квартала, за съжаление понякога клюкарски деформирани, неточни, раздути. Място за полуинтелектуален елитаризъм няма.
Видяхте, какво стана по време на стачката. Голяма част от обществото ни оплю, тъй като и хабер си няма от действителните трудности, с които се сблъсква един учител. Всички гракнаха: "Работят по 3-4 часа!", без да се замислят тези часове и междучасията с какво трудно съдържание са запълнени.
Тъй че не смятам да си мълча, както никога не съм го правил. Ще пиша за всичко видяно, преживяно, разказано от колеги-очевидци в училище. То понякога е смешно и тъжно, и драматично, и срамно, но е истината! Мисля си, че колкото повече хора го прочетат, ще видят истинското лице на професията, извън тържествата в началото и края на годината, извън сноповете букети, кутиите с бонбони, показното /но не винаги искрено/ "Благодаря!" и дългите отпуски. Току-виж станат по-съпричастни към нас, разберат ни и ни подкрепят при следващите протести.

Ами говори, пиши, колежке. Блогът е свободна зона, а "ин" и "ян" винги се балансират във Вселената. В нашия случай обаче злото е сторено. Не само ние-учителите, цялото общество тотално изпусна една поколение. Растат масово дезориентирани, невежи, полуграмотни деца. Че качеството на образованието се е понижило рязко от 10-тина години насам е неоспорим факт. Причините са цяла поредица, виновните са предимно в ешелоните на властта. Но и учителството си има кривиците. Затова обществото не ни подкрепи достатъчно по време на стачката. То вече не вижда в нас възрожденските просветители и ние не сме такива! А "захаросаните" разказчета как в училище се рисуват птички, пеят се патриотични песнички и деца, родители и учители се прегръщат крепко са продукт на отминала епоха. Скоро прочетох, че изнасилвачи от 6-ти клас са се гаврили с момиченце от 5-ти. Сводката е че всеки трети седмокласник е опитвал дрога! За пиянствата да не говорим. Те минават за лек порок и ще напиша за тях с възможното чувство за хумор следващия път. Нека живеем днес и гледаме реалистично на нещата.Хиляди учители не се радват на поредния учебен ден, а оцеляват в него. Нека не скриваме проблемите, а ги заявяваме открито и честно, за да ги преодолеем.

shelly, правотата ти е абсолютна! Наистина семейството е отговорно за "първите 7 години", за атмосферата и стимулите през целия период на обучение. За жалост доста фамилии и родителски организации бягат от отговорност. Скорошният пример по време на стачката е прекалено пресен. http://bglog.net/blog/swetew/site/posts/?bid=15197
Ако не като учител, като баща две дъщери се опитвам да действам различно, не по течението. Упехът е  видим, ала частичен. Просто новото поколение е по-различно. Не по-добро!

shelly, Daniela може би проблемът за родителското присъствие /или отсъствие/ е доста многолик и сложен. Вероятно би било добре  да се обсъди в отделен постинг като авторка е някоя от вас. А може би ми давате идея за "Примери от учителстото ежедневие" - 3. Във втората част вече обещах да се занимая с алкохолизма в училище.

Всички сме с право недоволни, гневни, бесни. Но трябва да използваме всякаква, макар и хипотетична възможност. Давайте предложения и мнения в изведения като титул постинг на Куини и дано някой колега /както се случи на 2-3 пъти!/ има директна връзка с преговарящите!