Swetew, предполагам, че някои колеги ще те упрекнат вътрешно, затова че изнасяш неща от кухнята ( Все пак в този сайт влизат и хора, недобронамерени, склонни да ни обвиняват за всички беди и “дереджето” на което се намира образованието.) Аз лично те поздравявам ! Истината не трябва да се премълчава, колкото и нелицеприятна да е понякога. Твоят разказ недвусмислено показва колко обезправен и в какво унизително положение е поставен българския учител при съществуващата нормативна уредба. ( А той е човек възпитан, образован и средностатистически с интелект на доста добро ниво, носител на нравствени добродетели, безкрайно търпелив и длъжен да понася всякакви несправедливи унижения от ученици, родители, ръководство, управляващи.) За сметка на това на социалната категория “ученик “ са делегирани страшно много права. Голяма част от учениците пристигат в училище без елементарно възпитание и липса на каквито и да било ценности,  без наченки на какъвто и да е интелект, нo пък всичко това, добре подплатено с арогантност, агресия и чувство за безнаказаност. И като си помисля след това сравнение, че правото е на тяхна страна ми става ясно защо всичко в държавата ни е наопаки. Понякога, дори и един или двама такива ученици са в състояние, меко казано да пречат на нормалното провеждане на часа. Колкото и голям авторитет да си си изградил сред мнозинството ученици, точно за тази категория не съществуват никакви авторитети – нито родители, нито учители, нито директор, нито детска педагогическа стая.Те са обявили себе си за единствен авторитет и раздават правосъдие наляво и надясно - и спрямо съученици, и спрямо родители, и спрямо учители, и спрямо който им се изпречи на пътя. Чувала съм също за родители, оплакали се до инспекторат – почти  винаги по презумпция виновен е учителя и ако се размине без уволнение е добре. Всички, които работят в средностатистическите училища ( особено в горен курс ) добре разбират за какво става въпрос и колко тъжно е всичко. Ежедневният стрес, на който са подложени мнозинството учители (изключвам тези в елитните училища, които работят с мотивирани и възпитани ученици ) е огромен. Често пъти учителят се прибира вкъщи като кълбо от нерви,смазан психически, преглътнал с болка поредната доза унижения за деня. И след всичко това трябва да намери сили и да прояви търпение и лъчезарност към своите собствени деца и семейството си.Тук искам да уточня, че лично аз не  се обиждам от поведението на такъв човек ( в частност ученик ), тъй като не се намира на необходимото интелектуално и нравствено ниво за да осъзнае поведението и постъпките си.( Това в никакъв случай не е проява на високомерие. ) Но се ядосвам истински и не мога да се примиря с безсилието ( и липсата на инструменти) да променя това положение и това, че ми се пречи да изпълнявам нормално служебните си задължения. А за това са виновни министерските чиновници, които се правят на слепи и глухи за случващото се в училище. За наркотиците, алкохола и проституцията ( които са добър доход, за тези по върховете, а пък иначе демонстрират голяма загриженост за младото поколение и  уж се борят с тези явления с всички сили ) няма какво да говорим…Горко ти учителю !

        Swetew, благодаря ти за будната съвест и за това, че повдигаш такива теми! Ти ще си останеш учител по призвание, който независимо, че в момента не работи в системата ще продължи да се вълнува от проблемите в образованието. А проблемите, за да бъдат решени трябва да бъдат извадени на светло. И разбира се, трябва да има воля за това ! ( за решаването им )

      П.П. Извинявам се за дългия коментар, но темата е достатъчно болезнена и сериозна.

Колеги, да си правим илюзиите, че информация няма да излезе от колектив от няколко десетки или стотина човека /преобладаващо дами/ и още стотици ученици е меко казано глупаво. Училищните събития се разпространяват широко из квартала, за съжаление понякога клюкарски деформирани, неточни, раздути. Място за полуинтелектуален елитаризъм няма.
Видяхте, какво стана по време на стачката. Голяма част от обществото ни оплю, тъй като и хабер си няма от действителните трудности, с които се сблъсква един учител. Всички гракнаха: "Работят по 3-4 часа!", без да се замислят тези часове и междучасията с какво трудно съдържание са запълнени.
Тъй че не смятам да си мълча, както никога не съм го правил. Ще пиша за всичко видяно, преживяно, разказано от колеги-очевидци в училище. То понякога е смешно и тъжно, и драматично, и срамно, но е истината! Мисля си, че колкото повече хора го прочетат, ще видят истинското лице на професията, извън тържествата в началото и края на годината, извън сноповете букети, кутиите с бонбони, показното /но не винаги искрено/ "Благодаря!" и дългите отпуски. Току-виж станат по-съпричастни към нас, разберат ни и ни подкрепят при следващите протести.

Ами говори, пиши, колежке. Блогът е свободна зона, а "ин" и "ян" винги се балансират във Вселената. В нашия случай обаче злото е сторено. Не само ние-учителите, цялото общество тотално изпусна една поколение. Растат масово дезориентирани, невежи, полуграмотни деца. Че качеството на образованието се е понижило рязко от 10-тина години насам е неоспорим факт. Причините са цяла поредица, виновните са предимно в ешелоните на властта. Но и учителството си има кривиците. Затова обществото не ни подкрепи достатъчно по време на стачката. То вече не вижда в нас възрожденските просветители и ние не сме такива! А "захаросаните" разказчета как в училище се рисуват птички, пеят се патриотични песнички и деца, родители и учители се прегръщат крепко са продукт на отминала епоха. Скоро прочетох, че изнасилвачи от 6-ти клас са се гаврили с момиченце от 5-ти. Сводката е че всеки трети седмокласник е опитвал дрога! За пиянствата да не говорим. Те минават за лек порок и ще напиша за тях с възможното чувство за хумор следващия път. Нека живеем днес и гледаме реалистично на нещата.Хиляди учители не се радват на поредния учебен ден, а оцеляват в него. Нека не скриваме проблемите, а ги заявяваме открито и честно, за да ги преодолеем.

shelly, правотата ти е абсолютна! Наистина семейството е отговорно за "първите 7 години", за атмосферата и стимулите през целия период на обучение. За жалост доста фамилии и родителски организации бягат от отговорност. Скорошният пример по време на стачката е прекалено пресен. http://bglog.net/blog/swetew/site/posts/?bid=15197
Ако не като учител, като баща две дъщери се опитвам да действам различно, не по течението. Упехът е  видим, ала частичен. Просто новото поколение е по-различно. Не по-добро!

shelly, Daniela може би проблемът за родителското присъствие /или отсъствие/ е доста многолик и сложен. Вероятно би било добре  да се обсъди в отделен постинг като авторка е някоя от вас. А може би ми давате идея за "Примери от учителстото ежедневие" - 3. Във втората част вече обещах да се занимая с алкохолизма в училище.