Тони Илиев – „Инициативен комитет за спасяване на летище Божурище”

Когато бях дете, поглеждах често нагоре към небето, защото там често заедно с облаците се рееше и нещо цветно…Събирахме се децата от махалата и викахме „Па-ра-шут, па-ра-шут”, докато не се скрие зад клоните на дърветета, след това се озъртахме откъде ще се разтвори втория и се обзалагахме за цвета му. Когато станах ученичка на патронния празник на СОУ”Лет. Христо Топракчиев”-16 октомври  поднасяхме цветя на паметника на загиналите пилоти, летци-парашутисти и самолетостроители. Знаехме, че нашето летище е уникално и във него има много история. Днес ако напишеш в Гугъл „Летище Божурище” ще се увериш колко много големи имена от историята , нашата и европейската, са свързани с него. Но също там, ще се натъкнеш и на много мръсни и нечистоплътни дела…

Миналата година с предишния ми випуск, организирахме игра „Пътешествие в космоса”. Децата събираха материали за първите летци, за първите космонавти. Прииска ми се да ги заведа до летището и да помоля някой да им разреши да се качат в кабината на един самолет. Когато зададох въпроса към кого да се обърна за разрешение, ме изгледаха така сякаш нещо не съм със всичкия си…Сконфузих се. Как не ме е срам да не знам, че такъв динозавър вече не съществува!!! Срамота- учителка при това!! Попитах за клуба по авио моделизъм…и…вече съвсем решиха, че съм смахната и ме „отрязаха”

Днес небето над Божурище е пусто…то дори не е синьо, защото смокът от магистралата променя цвета му. Не мирише на божури, защото ароматите на множеството малки фабрики наоколо са по-упойващи. Всъщност защо ли се казва Божурище? То вече няма божури. От детството ми останаха само крясъците на жабите в тинясалата градска рекичка. И защо ни е летище, при това недействащо. Да си върви при ИСТОРИЯТА, коята така или иначе никой не я чете.

По-добре да си направим един хубав голям лъскав МОЛ, така поне ще знаем къде ще са децата ни, когато избягат от час.

Ако ви пука за Българската история и историческото ни наследство прочете това:

ИНИЦИАТИВНИЯТ КОМИТЕТ ПРЕДСТАВЛЯВАЩ БЪЛГАРСКАТА АВИАЦИОННА ОБЩЕСТВЕНОСТ

Ви кани на 13.06.2009г (събота) от 10.30 часа да поднесем цветя на загиналите пилоти, летци парашутисти и самолетостроители на паметниците на Летище „Божурище”.

МИТИНГ ПОД НАСЛОВ: „ДА СПАСИМ ИСТОРИЧЕСКОТО ЛЕТИЩЕ „БОЖУРИЩЕ”!!!

Ще се извършват демостративни полети и скокове с парашут.

Аз ще бъда там с децата си, защото това може да са подследните парашути в небето над Божурище!!!

Няма по-силно лекарство против скърби, бедствия и неволи от искрената молитва. Мнозина вярващи са получавали утеха за скръбната си душа след искрена молитва. При сполетели го нещастия дори невярващият възкликва: "О, Боже Господи, помогни ми!" Истинктът за съхранение и интуиция за търсене на помощ подсказват на човека да се обърне към Бога, защото, както казва блажени Августин, човешката душа е християнка.

Апостол Павел ни съветва да се молим непрестанно и да се обръщаме към Бога с просби, молби и благодарения (Тим. 2:1). На практика той обособява видовете молитви:
   • просби - отправяме молитви към Всевишния като към небесен Цар;
   • молитви - като към Бог;
   • молби - като към Съдия на делата ни;
   • благодарения - като Творец и Подател на благата.

С просителните молитви изпросваме временни и вечни блага. Когато ни даде Бог според нашите просби в молитвите, ние принасяме благодарения.

Истински вярващият християнин знае от опит, че молитвата е лекарство за заболялата душа и ключ, с който се отварят съкровищата на благодатта, и на душата олеква. Изливайки скръбта на наболялата си душа чрез молитва към Бога, вярващият усеща невидима утеха и оценява великата сила на молитвата. Нейният заряд са изпитвали през вековете страдащи и тържествуващи, изпаднали в неверие и съгрешили вярващи. Молитвата изисква предварителна подготовка на душата: изпълване с благовейни чувства и разположение на духа, смирение и спазване на Божиите заповеди. Заедно с вярата в нашата молитва трябва да проявяваме още постоянство, търпение и неуморност. Нашите просби понякога се изпълняват със забавяне. В такива случаи не трябва са роптаем вътрешно, а искрено и смирено да повторим молитвата си. Народът го е казал простичко: "Бог забавя, но не забравя!"

Някои вярващи подсилват молитвата си с пост и благотворителност. Постът е ограничение от онова, което ни привързва към земното — храна, помисли, пожелания. Според светите Отци и Учители постът и молитвата са двете крила, чрез които нашата душа се издига от земята към небето. Както птицата не може без криле да литне във висините, така и нашата душа не може да мине от живота земен, плътски и греховен към живот небесен, духовен и свят!

В дни на доволство и радост човек пак с молитва отправя благодарност, хвалебствия и славословия. Молитвата укрепва нравствено човешкия дух и човек, лишен от нагласата да се моли, е духовно мъртъв! Всяка молитва съдържа сила, която преобразява живота на вярващия. Обичайно време за молитва са утрото и вечерта. При започване на работа християните отправят просителни молитви, я след работа - благодарствени. Това не изключва традицията, всеки според нуждата си, да измолва помощ във всяко време.

Най-тържествена форма на християнско моление са свещеническите молитви, които се четат тайно. Гласно свещенослужителите при богослужение произнасят само т.нар. възгласи, след което отпяват.

В православния молитвеник могат да се прочетат молитви за различни случаи. В една молитва св. Макарий Египетски се провиква: "След нощния сън дай да изгрее за мене ден безгрешен, Христе Боже, и ме спаси!" Йоан Златоуст отправя 24 моления, според часовете на денонощието: Ето една от тях: "Господи, дай ми смирение, целомъдрие, послушание, търпение, великодушие и кротост. Насади в мене корена на доброто; и в сърцето ми почит към тебе!"

Всяка молитва е индивидуална и лична. Човек е своеобразен микрокосмос и той единствен, освен Бога, знае прегрешенията, тъгите и неволите си. Затова молитвите, които произнася сутрин и вечер, преди започване на работа, преди да тръгне на път и при други житейски ситуации са много лични. Молитвата е преди всичко духовен труд и грижа за скъпи нам хора, близки и приятели, както и за ония, които са ни причинили болка и огорчение. В молитвата доминира християнският принцип на любовта между хората, включително и любовта към ония, които ни мразят.

Молитвата не бива да е епизодична, а да съпътства живота ни постоянно. Изпълнената с увереност молитва е вяра в действие!

По форма молитвата бива вътрешна — с ум и сърце, и външна — с кръстен знак, поклони, коленичене, издигане ръце напред и нагоре. Вътрешна или външна, молитвата е плодоносна, когато се изрича със силна вяра, смирение, съсредоточие и благоговение! С правило 20 на Първия Вселенски събор (325г.) се постановява, молейки се в неделните дни и в пасхалния (Великденския) период християнинът да не коленичи!

Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име;
да дойде Твоето царство;
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес;
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници;
и не ни въвеждай в изкушение,
но избави ни от лукавия. Амин!

Съвършен образец на съдържателна молитва е дал Спасителят с "Отче наш". В нея има обръщение - Отче наш, седем молби и едно славословие. Тази молитва основателно е наречена съкратено евангелие! Молитвата "Отче наш" би трябвало да се знае от всеки християнин. Няма свещенодействие, литургия, тайнство и църковен обряд без тази молитва.

По стародавна традиция православният българин урежда в дома си специален молитвен кът. Тук са иконата на Св. Богородица или на Исус Христос, а някъде и двете, и кандилото. Някои вярващи освен тези две икони поставят в молитвения си кът и ликовете на своите светци-покровители. Молитвеният кът е задължително на източната страна. Иконите трябва да са осветени. Пред тях майката отправя молитва на благодарност или моление при болест и беди. Тук тя благославя своите чада, тръгнали на път, в казармата или на училище. Тук пред иконата и запаленото кандило, тя измолва здраве при налетяла семейството болест.

Откъс от книгата на Хаджи Славчо Кисьов - "По пътя към храма"

      ДА СЕ ПОМОЛИМ И НИЕ НА ТОЗИ СВЕТЪЛ ПРАЗНИК -  ГЕРГЬОВДЕН !

На младите хора, решили да следват Предучилищна педагогика, бих казала следното:

   Ако си забравил, че и ти някога си бил дете, ако си забравил детето в себе си, ако ти самият не фантазираш, ако не можеш да пееш, да танцуваш, да рисуваш и от ръцете ти не "излизат" интересни неща, ако не си артистичен и ти е трудно или не знаеш как да направиш театър с децата, ако не можеш да играеш и да измисляш интересни игри не ставай детски учител! Ако не си в крак с времето и не търсиш нов подход към днешните деца, ако за теб е трудно да работиш с трудните деца - нека не забравяме,  че и те са наши, ако погледът ти не се спира на детето, което плахо те гледа, минава тихо на една крачка от теб и ти не разбереш, че това е покана: Извикай ме, госпожо, да си поговорим!... Избери си друга професия!

 .... Когато някога, преди... забравих колко години отидох на първата си лекция в Благоевград, там усетих особената академична атмосфера. Не само бях, но и се чувствах студент, който иска да знае защо е там, където е...Преподавателите ми ме научиха на какво е това детски учител, а във Враца на държавната практика практическата страна на професията ми се доизясни...

   А с какви емоции ме зарежда професията ми се вижда тук:

   А как станах детски учител може да разберете от тук.

Било някога, много отдавна. Страшен морски звяр обитавал морските дълбини. Наричали го Демонът на завистта.  Когато бил малък, бил прекрасен като ангел, но завистта полека-лека го превърнала в най-грозния обитател на планетата. Поотраснал и постепенно заприличал на змей и на крокодил едновременно.

Демонът на завистта мразел целия свят, защото, както сигурно се досещате, винаги намирал за какво да завижда на всяко живо същество. Някой му се струвал по-красив, друг – по-щастлив, трети – по-умен… И така нататък, и така нататък…

Живеел в непрекъсната злоба и цялото си време посвещавал да потапя или да поглъща цели кораби. Попадналия между зъбите му човек тутакси го схрусквал като бисквитка.

Минали векове и ужасното морско чудовище остаряло, а силите му започнали да го напускат. То разбрало, че въпреки всичките си старания да унищожи света, животът продължавал. Причината била ясна. Чудовището имало власт само над моретата и океаните, но не и над сушата.

От безпомощност и яд започнало да се самоизяжда. Отхапвало части от тялото си, късало парченца от крайниците си, но след това раните му не можели да заздравеят. Престанало да се движи и да се храни. Настъпил предсмъртният му час.

Демонът на завистта повикал единствената си дъщеря, за да се сбогува с нея.

- Енви, аз умирам! Ти ще наследиш всичко, което имам, и ще довършиш моето дело. Знай, че ти си по-силна от мен, защото твоята майка беше земна жена. Затова ти ще можеш да властваш не само над моретата и океаните, но и над сушата. Давам ти моя отровен спрей, с който ще можеш да впръскваш в душите на хората завист. Едва сега разбрах, че вместо да ги убивам, на хората е трябвало да давам от моята завист и те сами щяха да се погубят взаимно.

Спреят никога няма да свърши. Пази го и го използвай на воля. Когато отровиш със завист и последния земен човек, планетата ще бъде само твоя. Ти ще властваш над нея завинаги.  

Помни още, че спреят действа само върху намръщени, недоволни, сърдити хора. Видиш ли усмихнат и добронамерен човек, подмини го и чакай мига, когато той ще се почувства слаб и беззащитен. Тогава му вкарай отровата.

Енви, чието име буквално значи „завист”, била любопитна и напориста девойка. Умът й се намирал в гъстите черни коси и не била способна да мисли логично. Тя наследила от баща си желанието да поразява мними и реални врагове, но за целта използвала лъжливия си заядлив език. Освен това гледала глупаво и все се мъчела да измисли как да подхлъзне или измами своята жертва.

Около Енви се виждали само руини и пустош. Тя живеела в пълна самота, защото никой не искал да я доближи. Не била способна да се гордее със себе си, тъй като смятала, че е неудачница за разлика от всички други хора. Вярвала, че животът е безкраен низ от несправедливости. По тази причина тя не желаела никому добро освен на себе си.

Старият демон умрял, но Енви нямала време да страда за него, защото вече си представяла, че е скорошна властелинка на света. След като получила отровния спрей, с който да заразява хората с вируса на завистта, сърцето й за пръв път се изпълнило с радост.

Без да губи време тръгнала по света. Повечето хора, които срещала, били такива, каквито искала – с навъсени лица и недоверчиви погледи. Пръсвала частички завист върху тях, които бързо прониквали в душите им. Завистта мигом пораждала омраза и злоба към околните. Заразеният човек започвал да вярва, че е нещастен, защото някой друг го превъзхождал с нещо.

Така приятелки се разделяли, понеже едната започвала да завижда на другата, заради това, че е по-красива. Мъже спирали да си говорят, защото единият се ядосвал, че другият си е купил хубава нова кола. Деца разваляли приятелството си, тъй като едното се дразнело, че другото си има по-интересни играчки. Тийнейджъри скъсвали отношенията си, защото единият можел да си купува по-модерни дрехи от другия. Съученици намразвали другарчетата си с по-висок успех. Колеги от една фирма започвали да завиждат на онзи, който по-бързо се издигал в кариерата си.

И така нататък, и така нататък… Причини за завист се появявали лесно и бързо, но макар и глупави да изглеждали отстрани, хората страдали истински. За жалост, завистниците измъчвали не само себе си, но търсели начини как да навредят на щастливците.  

Едни отмъщавали с груби, обидни думи и демонстрирали неуважението си. Други клюкарствали и сплетничели. Трети интригантствали. Четвърти клеветели. Пети лъжели безобразно. Шести биели. Седми… убивали от завист.

Енви била във възторг от постигнатото. Завистта отравяла първо душата, а след това и целият човешки организъм. Някои започвали тежко да боледуват, влошавали здравето си и умирали, а други се избивали. Така човечеството било изправено пред самоунищожение.

За да изпълни изцяло пъкления си план, на Енви й пречели само онази част от людете, които се радвали на малкото, което имали, и чуждият успех не ги натъжавал. Това били лъчезарни хора, с усмихнати лица и добри сърца. Те знаели, че всичко е в техните ръце. Били уверени в собствените си сили. Не обвинявали другите за своите неуспехи, а се учели от грешките си.

Тук завършва приказката за завистта. Сигурно ще попитате защо тя не е довършена. Ще ви кажа защо. Защото Завистта и днес продължава да върви по света и да впръсква отровата си в човешките души. Какво ще се случи по-нататък, все още никой не може да предскаже. Развръзката предстои. Дали Завистта ще успее да погуби човечеството, зависи само от нас, хората.

========================

Тук ще сложа линкове към сайтове, където откривам копи-пейстната приказката, но без линк към моя блог:

http://bebkadany.moetodete.bg/blogpost_3717_0.html

http://www.sibir.bg/blog/ludatashmatka/?catID=13672

http://www.bis.bg/entry.php?id=64196

 http://bg.netlog.com/groups/toplina/forum/messageid=17379

http://vans-eri.blogspot.com/2011/01/blog-post_5187.html

Когато прочетеш стихове на друг език и те толкова силно те развълнуват, че поискаш да чуеш същите послания и на български език, се получава нещо такова…

Аз съм жена

Аз съм Жена. Това първо значи – Актриса.

Сто лица в мен живеят, роли хиляди имам.

Аз съм жена! Това значи – Неземна Царица.

На всички земни царе- най-скъпа любима.

Аз съм Жена! Това значи също - Робиня.

Познавам соления вкус на обидите зли.

Аз съм жена. Това значи  - Сурова Пустиня,

способна в миг кратък да те изпепели.

Аз съм Жена. По неволя съм Силна и Ловка,

защото все водя с живота неравна борба,

но всъщност съм Нежна и Слаба, до болка.

Жена съм. А то значи– Уникална Съдба…

Аз съм Жена. Със Страст и Любов покорявам,

но Труд и Търпение са участта ми нелека.

Аз съм Жена и Голямото щастие ти дарявам,

 което ти лесно пилееш по разни пътеки…

А съм Жена! И затова съм Много, много опасна.

Огън и Лед живеят в съдружие винаги в мен.

Аз съм жена. Това значи Красива, Прекрасна

от детството мое до последния ми земен ден.

Скъпи приятели, нека това клипче бъде моят личен поздрав към всички жени днес! Това, което видяхте, не е точно превод, а личен прочит на стиховете на Наталья Очкур. Не претендирам, че е станало нещо кой знае какво. Преводът и оригиналът са тук.

 

Make a Smilebox greeting

Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на

20 век spomeni.doc