Аз на фиша си вЕрвам !

И аз чета из нета, и новините слушам, но това, което виждам на фиша, просто ме отчайва. Това, че от 1 юли т.г. най-ниската учителска заплата не може да бъде под 450 лв , е просто лъжа и измама всферата на предучилищното образование. Аз съм учител с 15-годишен трудов стаж-магистър/но не от магистрите ,завършили висшето си образование до 1995г./, без ПКС, с основна заплата 411лв. към 01.07.08г. Зная от ЗАС, че ще има някакво 10%  увеличение на работните заплати,  но  кога не е ясно. Явно за нас детските учители не важи изискването за минимална учителска заплата. И се питам ние по-малко учители ли сме, та за нас никой нищо не споменава? Аз искам да работя това, за което съм учила. Но колко време бих могла да издържа финансово?

Новите заплати още не са начислени, казаха ми в моето д-ло.

В края на авгурст ще дадат увеличението и за двата месеца - както обикновено е бивало...

Дано да е така.

Щото и моята дойде същата като юни май.

В цитирания отчет на министерството на образованието за периода 09.2005-08.2008 е споменато, че с цел "подобряване на авторитета и социалния статус на учителя" средствата за диференцирано заплащане през 2008 година в сравнение с 2007 са увеличени приблизително 3 пъти - от 15,1 млн. лв. на 44 млн. лв. А по отношение на средните месечни брутни заплати пише: "През 2008 г., в съответствие с процесите на децентрализация на административното и финансово управление на училищата, бяха извършени принципни промени в начина на определянето на възнагражденията на заетите в системата на училищното образование. Премахнато беше централизираното определяне на възнагражденията на заетите в системата на училищното образование. Отпадна определянето на средни месечни брутни работни заплати като външен ограничител на възнагражденията на учителите в дадено училище. С приетата нова наредба за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета бяха определени само общите правила за структурата на работната заплата, както и минимални размери на заплатите по длъжностни нива. Механизмите за определяне на индивидуалните заплати на учителите се договарят в колективния трудов договор и/или с вътрешни правила за работната заплата, а конкретните размери на индивидуалните основни заплати се определят от директора на училището. От 1 юли 2008 г. основната работна заплата на учителите не може да бъдат по- ниска от 450 лв. при изпълнение на минималната или на по-висока норма на преподавателска натовареност."

Освен това на 30 юни 2008 г. е бил подписан новият Отраслов колективен трудов договор за отрасъл „Средно образование”...

На мен ми направи впечатление:

• въвеждане на 5-те кариерни нива
  
• трите стълба,
• още училища с лаптопи за всеки учител и електронни дневници
• външно оценяване и в 6-ти клас
  

1. "В съответствие с постигнатите договорености със социалните партньори по време на стачните действия на учителите, в ЗДБРБ за 2008 г. беше предвидена възможност държавните и общинските училища да задържат и да включват в бюджета си за следващата година превишението на приходите над разходите в края на предходната бюджетна година" - щото, може и да е от даскалска простотия, ма аз не знам по време на стачката да са постигнати договорености /май не дадохме мандат за подписване на споразумението, нали?/;

2. "Общият брой на закритите през 2008 г. училища, за които общините получиха финансиране, е 296..." - 296 български училища ги няма /демографските причини ги оставете настрана/, от 296 български училища в най-различни краища на страната след 2-3- години няма да има и помен. А ако след 2-3- години ни се променят демографските причини, к,во шъ праим? - след 10-тина години ще вземем от Еврофондовете /пък може и от другаде/ да си строим нови училища, а може и нов статут да им дадем, щото, ако не може държавата да ги построи, тоз, дето ще дава парите, той ще определя музиката.

 Галя, и аз на фиша си вЕрвам - а в моя фиш го няма отразен отчета на министерството.

Благодаря ти за външната оценка, много е важно да се знае, особено на бивш колега визията...

Но мен ме мъчи голямо разочарование от гилдията този път...

Ние сами си "побългаряваме" живота - после все някой ни виновен!

Защо трябваше масово да се оставят децата да се консултират помеду си?

Питам всички квестори? Как е възможно да се оставят зрелостниците масово да преписват помежду си, консултирайки се, шушукайки, че даже и опитвайки се да им помагат както могат... Нима сме толкова робско племе, че още се "съюзяваме срещу властимащите, понеже винаги сме прецакани"...?! Докога така? ...

С какво си мислим, че помагаме и на кого... По този начин децата преписват и  грешките на съседа, а може неговият си отговор да е верният! Като даваме възможност да се преписва, учениците получават посланието, че това е правилният начин, защото им го поднася официалната институция - училището - и утре на работното си място ще бъдат същите формално изпълняващи задълженията си работници...

По този начин ги лишаваш напълно от възможността да се измерят с един общ национален критерии и достойно и почтено да разберат къде се намират като познания спрямо него. Масовото преписване ще попречи да се получи и една обща картина на грамотността на българския ученик по отделните предмети - кои са най-проблемните области, за да могат да се направят изводи за в бъдеще и така да се работи по подобряване на образованието. Но излезе, че не само учениците са най-добри в преписването и измамите. Явно са имали от кого да се учат...

Ето как децата губят уважение както към училището, така и ...към самите себе си.

На кого правим услуга?

....

Просто отвратително.

В нашето 138-мо обаче такова нещо не чух да е имало! Нито на малките матури, където бях и аз четец, нито на големите.

И много се гордея с колегите си.

Ани, този път по изключение, не съм съгласен с теб. Подсказване и преписване винаги е имало и ще има. Но не в такива мащаби както при тестовете. Трудно може да препишеш анализ от 2-3 големи листа. Но краткото шепнене : "на пети въпрос - г" не може да спреш и при най-добро желание.

За коментара на г-жа Тодорова и аз нямам думи. Ма разбира се, квесторите са "света вода ненапита", "ощипани девици" и пр. Ако някъде е преписвано, то не е в нашето, а в някакаво митично училище.. Някъде там....

Учителите по принцип са "железни индивиди", а не хора (виж съветската литература от 20-те години!). Те не се прозяват, не закъсняват, не допускат грешки и остават вечно млади. "Това го знае всяко дете". Но и децата вече не вярват.

И на мен не ми се иска да се съглася, че масово се е преписвало. Синът ми се яви на двете матури и сподели, че въобще не е била дадена такава възможност, а и никой не е направил опит. Квесторите са били много коректни. Защо ли си мисля, че отново за явния си провал  МОН започва да търси виновен?! Кой е той ли? Ами познайте- отново тези "недоволни учители". Съжалявам,  че съм  толкова крайна, но аз съм и учител и за мен това е отново манипулиране на общественото мнение за сметка на нас!

Мале, пак нещо се оправдавате ненужно! Ами аз благодаря на мнозинството квестори, които разрешиха на децата консултации. Обясних, че при тестове подсказването е пределно лесно и невъзможно да бъде спряно. Да се бойкотира фактически тъпата  и скъпо плътена приумица "задължителна матура" е чест, а не безчестие! Прочетете горния коментар към "упрека" на Ани! Само анонимни ли казвате истината? А тук развиваме тези, че никой не се е и "опитвал" да преписва. Стига кофти вицове!

Галя, Поли,

Дано вие да сте правите, много се надявам - казвам това, което научих от различни ученици и чета по форумите.

Светльо,

 Преписване няма на изпитите за университетите Кеймбридж и Оксфорд например - освен ако няма вече нещо побългарено на наша територия! Няма и на изпитите на всички ценени образования по света, чиито дипломи отварят врати за по няколко хиляди евро начална заплата.

И има защо.

Ако искаме нещо да се промени и в нашето си ежедневие - просто трябва да започнем отнякъде. Лично аз предпочитем от себе си.

Затова не разрешавам да се шукне на изпит - независимо дали е матура, малка или голяма или бърз тест по английски в час. (Ако мои ученици четат блога - моля да кажат.)

Просто за да си знае човекът,че каквото е получил - то е истинско.

За да е научил поне това... ако не е сколасал с английския...

;-)

В тебе виждам частица от духа на даскала през Възраждането. Ама малко такива останахте в системата. Онези от МОН и РИО пък никога не са имали общо с възрожденския дух. Матурите го доказват за пореден път. Това е лошата истина за образованието.

И паралела с Оксфорд и Кеймбридж е несъстоятелен. Там са училища за "избраници", а ние говорим за масовите държавни учебни заведения. В колко български училища има единични звукоизолирани кабини като в Англия? Моят колега и приятел, известен критик Галин Тиханов преподава  в средностатистически държавен колеж в Англия. Дали там има преписване, плагиатство, подсказване? Отговори си сама...

Не мога да схвана на какво отгоре всичките задачи са с по 2-3 точки, само последните 3 задачи имат по 15. 26-та е задача буквално от А група на сборника, щом съм я решил наум, нямам какво повече да обяснявам. 28-ма също е типична задача от А група. 27-ма е от малко учения и недаван материал по кандидатстудентски изпити комбинаторика, който се учи в рамките на няколко часа. Там сигурно ще има доста порязани, но решението е на два реда и не виждам защо една задача точно от този материал трябва да тежи цели 15 точки. Каква е идеята - да намалеят пълните шестици? Не разбирам...

 
Стана точно както предполагах. Матурата е по-лесна от изпита след 7-ми клас. Докато на изпита след 7-ми клас имаше поне няколко трудни задачи, тука - нито една! А тестът по БЕЛ, по думи на колега - специалист, е на ниво 5-6 клас.

 Нивото на слогност определено беше под минимума - нас ни готвиха за неща стократно по - сложни и точно това, че беше по лесно миже би успя да ни заблуди до някъде, защото се съмнявахме в елементарните си решения.

 След всичко, което чета и се пише по сайтовете и вестниците, ми е страшно интересно какво г-н Министъра ще предприеме от тук на татък за да спаси загубената си кауза.

Матурите тази година са предвидени само на едно ниво, т. е. за завършили задължителна подготовка по съответния предмет - което обикновено значи два часа седмично с този предемет - а това хич не е много...

Така е и с всички останали.

(Макар, че английската не беше съвсем проста! Не ми се вярва някой с два часа на седмица в училище да се справи за отличен, макар, че би трябвало - ако е предавано добре...)

Предполагам, че напред в годините ще излезе още едно ниво на матура - за езикови гимназии, които следват програвата на Първа Английска, Френска и т.н. Вероятно, Имхо - и за математици, завършили НПМГ, СМГ и други по тяхната програма...

Не, матурата по математика едва ли ще реша без лист хартия.( поздравления на такива колеги!) Но тази по история въобще не ме затрудни! Чувам, че по география била по-сложна. Но "по-сложна" на елементарно ниво.

Не диференцираните матури са изход от положението. А промяната във формата на изпитите. Трябва да има освобождаване от матура (да се стимулират отличниците през годините), да се върне творческият елемент и интерпретативния анализ по литература. Да се ограничи голямата западна и американска простотия наречена тестове.

Да, матурите в този вид са фарс и "прах в очите.

По английски език също се очертаха 3-4 типови есета, с типови изречения, само героите и детайлите се различават, явно подготвени и диктувани (изпращани) отвън по различен начин.

Определено единият е бил аудиоформат - със слушалчица в ухото - тъй като имаше бисери от рода на SELF-phone - което стои за cell-phone...

Трогателно прозрачна история.

Има още и напълно еднакви лексикални грешки в две съседни работи, както и почти перфектни отговори на теста - с които и отличниците не са се справнили напълно - на ученик, писал пълни глупотевини на есето и трансформациите.

Но ние, проверителите, нямаме право да санкционираме, макар, че това е абсолютно безпогрешно доказателство за преписване, при това обмислено и подготвено с необходимата техника... Дори никой не и ни пита и дали има опити за преписване...

Ако бях на министъра сега - не бих пуснала и един оценител да си тръгне, без да попълни една подробна анкета за впечатленията си от организацията на матурата, самия тест и представянето на децата. Това е просто безценен опит, който може много да помвогне нещата да се поправят.

Защото, вярвате или не - все пак по подготовката на тези изпити много хора са свършили много работа. Друг е въпросът други хора какво не са свършили и как не си свършиха онова, за което ги изпратиха!

 Лично в нашата стая - на англичанките проверителки от София - съставихме цял поменик от пожелания за организацията на следващите матури.

Да видим обаче на кого ще го предадем тоз списък?!

.....

Един последен щрих към постинга. Днес на сайта на МОН излязоха резултатите от матурите. Едната щерка има 5.54 по БЕЛ и 5.63 по история. Другата 5.60 по БЕЛ и 5.32 по история. Каква е причината за малко по-ниската оценка по история? Дъщеря ми я сподели още в деня на матурата. Просто се случила в стая с ученици от спортни паралелки ( не искам да обиждам никого, но да не изкривяваме реалностите!). Оказало се, че от цяла стая можала да се консултира само с едно момче. Всички други били страшно невежи и преписвали от тях. Сега ние ги прегръщаме и поздравяваме, а детето плаче, че можела и повече ако непрекъснато не я безпокояли другите с въпроси и се беше случила в компания на по-добри ученици. Но трябва да свикват, че нещата в живота не са равни, а мръсни и гадни като "матури по Вълчово време".

Браво на момичетата!

Грамотни деца!

Относно страданието на детето от матурата по история - права е, защото много боли когато на твой гръб някой мързел изкарва, а сметката я плащаш ти... Не искам да излизам права точно тук - но ако "колегите" квестори си бяха на мястото и не бяха позволявали невежите най-нахално и постоянно да безпокоят знаещите деца, момичето щеше да си има отлична оценка по история - това е един национален тест и бележката ще стои цял живот в дипломата й.

Затова ми беше мисълта в моя отделен постинг!

Когато си изпратен за нещо и то е държавна работа - свърши го като хората. Поне от теб каквото зависи - пък да става каквото ще...

Ани, прочети справочниците за прием във ВУЗ! Признават се оценките от матурата (по броени специалности!) само от настоящата година. Следващата те не важат! Пък и провалената матура в подобен несполучлив формат едва ли ще я има догодина. Тъй че "цял живот" е силно казано. Тя може да стои в дипломата, но нищо няма да значи!

В крайна сметка матурата се оказа за моите деца първи сблъсък със скапаната държава-мащеха, нейните тъпи разпоредби и несправедливости. И не забравяй друго (аз също не си правя илюзия!), че в останалите три случаи дъщерите ми като хиляди деца също са получили помощ от другарчета и затова имат такива високи оценки.

Въпреки, че често чета тук, досега не съм писала. Но сега ми е едно такова...

Имах един ученик... Едва "вързахме" тройките през годините по моя предмет.
Той знаеше, че това са възможностите му, не спореше... Но майка му... Толкова злъч изля по мен...
"Детето" искало да кандидатства с моя предмет, но аз съм провалила бъдещето му...
След всяка среща с нея пиех валидол... Изпитах ужас, като видях молбата му за матура по моя предмет...
Как ще издържи...
Но... "Детето" има на матурата 6... Не ме питайте защо... Всички от тази стая имат шестици...
Представям си как ще срещна майката и как тя ще ми се усмихне ехидно: "Видя ли, пак ще кандидатстваме с твоя предмет!"
Даа, ще го приемат... Там приемат и с тройка, която иначе на кандидат-студентски изпит никога няма да изкара...
Изводите ми ли? Догодина, ако въобще остана в училище, ще пиша само високи оценки, много важно, че не са ги заслужили...

    Да ни е честит и свят,  Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост!

Покаянный псалом, 50-й

Една интересна ретроспекция бих могла да направя във връзка с празника. Докато през 2006-та година съм звучала оптимистично с публикацията, през 2007 година написах постинг по случай 24-ти май с болка в сърцето. А тази година се зарекох да не се замислям над проблемите ни, защото те се умножиха и много се задълбочиха, което, ако ги засегнем, вече никак празнично не би звучало.

Благодаря, за цветята,за милите думи и за Вярата!Честит да бъде този светъл празник на Вас професоре, на всички сеещи знание, мъдрост и вяра!!!Честит на целия български изстрадал народ и на децата-нашият утрешен ден!

Желая ви да се заредите с вяра и оптимизъм въпреки всичко,защото бъдещето зависи от нас и тези като нас!

По технически причини не можах да се визуализирам по-рано и коментарът ми е на много големи патерици.

От вашите изказвания имам чувството, че празникът е личен, а не на толкова много прекрасни хора като вас. Искам да подчертая много дебело, че без вас общност „Образование” не може да бъде това, което е. Не може! Вие сте хората, които я създавате, а аз просто я стопанисвам, както намеря за добре.

Направи ми впечатление, че в почти всички коментари се отбелязва като най-голямо достойнство положителната атмосфера. Да, тя е задължително условие, за да се превърне сайта в „царство на мисълта”, както казва Светев, да можем да се обединим „в отговорните за българското образование моменти”, както изтъква Вили, да се радваме на „ползотворно сътрудничество”, както споделя Таня, да стане „от емоциите на хората сила, която ги вдъхновява за нови идеи и добротворство”, както мисли Шели, да го има „този дух, защото всеки е вложил частица от себе си”, както го е усетила Истината, да се „раздава светлина и топлина”, както го е почувствала Тина, да се носи „красота и настроение”, така че „всеки се чувства желан и особено ухажван” по мнението на Галя, а Дори да добави, че е „богата и щастлива” с нас.  

Професорът, моят мил мотиватор, към когото имам особени симпатии, отново ме кара да се чувствам сякаш, че летя. Благодаря за клипа и сладката корона, професоре.

Ген пък си е моята слабост и съм горда, че един чудесен татко като него е спечелен за каузата на учителите.

Благодаря на Славей и Бабев за чудесните пожелания! Подаръкът на Бабев е много мил. Една весела картина, с много топлина и светлина. В нея виждам символи за обилна реколта (а дано!), носеща щастие, спокойствие и уют в дома, а също така и едно чудесно „прозорче към света”. Съгласна съм, че картината на Бабев става за преразказ, и бих добавила, че новият му аватар е просто идеален за съчинение-разсъждение.

Всичките усилия си заслужават, за да изпитам неповторимото удоволствие да прочета вашите коментари. Когато твърдя, че съм щастлива, защото сме заедно тук, изобщо не преувеличавам. Това е точно такъв рядък, вълнуващ миг на щастие, който ще остане незабравим...

Благодаря ви!

   И въпреки всичко това, и въпреки отчайващата перспектива за поредните 300-400 лева в края на поредния месец ( с които се чудиш кое да платиш и кое да не платиш ), та въпреки всичко това, трябва да намираш сили да се усмихваш и да бъдеш лъчезарен и да си доволен, че въобще си жив  – напук на всичко…

 Всеки е свободен да прави своя избор, във всеки един момент от живота си. Аз уважавам твоя избор, Светев . Пък дано дойде по-светла страница от историята за учителската общност…И дано сме живи да го видим…

 Ще поясня, че го написах, не за да се оплаквам ( защото изборът във всеки един момент си е мой ), а за да разберат всички ( извън професията ), според които работим по 3-4 часа на ден, докато те бъхтят по 8 ; почиваме по 4 месеца в годината ( как го пресметнаха !), докато те почиват по месец ; богатеем от частни уроци, които даваме в бол-свободното време и т. н. Да обясня и на всички онези родители, които трудно изтрайват и по 1-2 мили дечица вкъщи ( и родителската грижа им се свежда до това да им хвърлят по някое левче за хамбургери и чипс ). А ние сме длъжни да се справим блестящо с претенциите и прищевките на 20 различни характера ( минимум ), от които 5-6 ( минимум ) с отчайваща липса на възпитание, на всеки един от които може да му хрумне да каже или да прави каквото си поиска във всеки един момент… Та в един скромен отрязък от време ( 45 минути ) трябва да си виртуоз да озаптиш тези двайсет- трийсет човечета ( в ерата на демокрацията тоталитарни диктаторски подходи не вървят ) и да проведеш пълноценно въпросния урок, съобразен с т. нар. ДОИ и куп други чиновнически претенции. Как ми се иска някой от тези ( законотворците и автори на безумни наредби), с хилядите претенции към нас, да влезе  в клас ( защо не и през зимата при температура в класната стая 14-15- градуса ) и проведе един образцов урок. Всъщност, ако се напъне повече си мисля, с един би се справил. Въпросът е да се справяш ежедневно, ежемесечно, ежегодишно.

  Сигурна съм, че много от нас съумяват да го правят и това зависи изключително от ерудицията и подхода на учителя. А това ( убедила съм се) всички ученици инстинктивно го усещат. И затова се изисква изключително себеотдаване, ежедневният стрес е огромен…

 Това, за което си струва да си в професията са онези, които си успял да мотивираш, и в чийто очи можеш да прочетеш обич и благодарност – тогава усещаш, че усилията, които си вложил не са били напразни. Струва си и заради онези калпазани, които с много търпение и упоритост си успял да смириш и промениш към добро…

 Та заради тези предизвикателства съм все още в професията…Другото го чухте в горния ми коментар и в постинга на Светев…

 Между впрочем, Светев, има ли жени-охранители ?    

Е, пак спретнах едни изреченияяя... Някои хора пак ще ме упрекнат ...

Жени-охранителки има, но рядко. Иначе бих предписал на всички колежки тази терапия против стрес и "вдаскаляване"! Представете си картината: Зимна нощ, температура -17 градуса. Ти си сетиш в симпатичната кабинка при печка-духалка и си четеш интересна книжка. Отвън по улицата ни човек, ни кола минава. Излизаш за 5 минути да се разходиш по периметъра на поста. Абсолютна тишина! Само ледът красиво, поетично хрущи под обувките ти. Прибираш се, надуваш радиото на "Мелъди" или "Радио 1"  и продължаваш четенето.
И всичко това с чувството, че не си на почивка, а на работа, за която ти дават доста повече пари от даскалъка.

  За стреса да, но специално това за вдаскаляването мисля, че си е до човека. Имам по-млади колежки, които наистина вече са вдаскалени, а имам и доста по-възрастни, много добре съхранени, с адекватни реакции и присъствие на духа във всякакви ситуации. Мисля, че е до типа нервна система, до интелект и някои други нещица…А против стреса има много терапии, всеки трябва за себе си да избере, кои най-добре му подхождат, за да прави нужния релакс.А, иначе нищо друго не ме дразни толкова, колкото недомислиците в системата и това, че някакви чиновници те оковават в безумни рамки, като например :

Ще те изкарат по-черен от дявола ако дори и един час в материалната книга не съвпада с разпределението ти ( а класовете са различни като възможности) и понякога се налага в хода на работата да реагираш адекватно, все пак това са живи хора ( но иди им обяснявай )! Или пък относно преструктурирането - това, че не можеш да съкращаваш теми ( нищо, че половината са за изхвърляне ). Кому е нужен такъв обем и сложност, който отвращава учениците ( има цели раздели от висшата математика ). И аз ги питам кое е по-добро да изучиш из основи и в дълбочина 10 теми ( с повече упражнения, за да усетят учениците красотата и удоволствието от решаването и на най-сложните  и сериозни задачи ),  или да препускаш отгоре-отгоре по 20 теми, като решиш по няколко елементарни.А за учебници въобще не ми се говори. Не знам, но моите учители успяваха да приложат на практика мисълта : " Ученикът не е съд, който да напълниш, а факел, който да разпалиш " , което сега донякъде трудно се осъществява, именно поради огромната по обем усложнена теория. И тук ще цитирам някой ( не помня точно, но мисля, че беше Бабев) : Кое е по важно ? Да знаем, че трябва да спрем на знака "стоп" или от какъв вид е знака - забранителен, указателен и т.н.

Има наистина бивши ученици, които търсят връзка с мен и си приказваме, помагам им с каквото мога. А от последните два випуска преди уволнението? Отначало искаха да вдигат бунт, но ги разубедих. После лека-полека се позабравихме. Напоследък аз избягвам всякакви контакти. Решил съм, че това е минал период от живота и въобще не страдам. Всеки си има своя живот.

А помагалата ми не помагат на системата, а на децата, които си дават труда да ги купят и прочетат. В тях пише доста неща напук на стандартните тълкования и глупостите, които иска да внуши системата на подрастващите. Относно издателите - за тях най-добрата разработка е продадената такава. Не им пука за власт, система, ученици, даже не търсят одобрението на МОН.
Естествено в един момент ще се разделим. Нищо не е вечно освен Изкуството!

Eх, Елина, за Образованието като абстрактна съвкупност не съм загрижен. Но виж колегите и колежките, които се решат да излязат от системата поне временно ще изживеят едни от най-хубавите мигове в живота си. Откъсването от шума, стреса, затворената среда на училището са изключително полезни и в здравословно и в творческо отношение.

Нещо да сте чували за лични и съсловни интереси? Или не дай боже /какво табу!/ за личен живот и лични амбиции?! Старата социнерция за вярност на "обществото", което те праща в 10-та глуха, трябва да отстъпи на индивидуалната грижа за личността тоест за себе си. Вероятно най-важната грижа на системата ще е учители и родители да не живеят в отминалото безвремие, а да "превключат" в новото хилядолетие - по-добро или по-лошо - друг въпрос!
А вместо вопли за пропадналата "система" както написах в един материал по-реалистично ще бъде всеки родител да се грижи качествено за децата си. Така и на учителите ще е безкрайно по-лесно.

hrabrova, в центъра на образователната ни система е поставено именно детето. Но, за да се разбере това, е необходимо да вникнем по-задълбочено в темата, а да не гледаме само външната страна на въпроса. Да започнем оттам. Само помислете на какъв човек поверявате едно дете, за да го учи! На мизерстващ, подтискан, унижаван, безправен човек. Така ли разбирате вие грижата за детето?

Учителят е поставен в условия, в които му е изключително трудно да работи и не се чувства пълноценен. В нашия сайт има обширна информация по редица проблеми на образованието. Не можете да искате хем да обществото да не се грижи за учителите, да ги остави на ръба на физическото оцеляване, хем обучението на децата да бъде на ниво. Не става така.

Ако вие наистина поставяте в центъра детето, значи ще създадете всички необходими условия то да се чувства добре. Хубава обстановка в училище, с добра материално-техническа база и хора, които не мислят за насъщния си, а как по-интересно да проведат образователния процес. Също така добри, честни, прозрачни правила, в които всички участници: учители, ученици, родители, управленци в системата на просветата имат ясно регламентирани права и задължения. При неспазване на задълженията да се налагат съответните санкции.

Нещата в повечето случаи опират до пари. Добро качество, но без пари не съществува като понятие, освен ако не е някакво хоби.

Вероятно трябва да отговоря на въпроса на Куини и други колежки. Да, ако ми забранят да пиша и да чета книги повреме на дежурство бих напуснал веднага. Именно веднага, защото в охранителският занаят свободните места са много и фирмите молят да те вземат на работа. Това не е училище, в което те плашат със съкращение или уволнение! Вдигаш си шапката на часа и утре си на друг обект при друга фирма, при това може да избираш място на обекта, заплата и т.н.
Интересен казус се случи в една от фирмите, където работя. Според новите осигуровки ние губим 10-15 лв. от заплатите. Попитахме дали ще ни ги компенсират. Отначало ни отговориха с плахо мрънкане, че компенсацията при частните фирми не е задължителна /вярно!/, че нямало синдикат с който да преговарят. Отговорът на един колега бе, че нямаме синдикат, ама имаме пистолети и ако не се реши положително проблема щ напуснем масово. Досещате се какво стана нали? И то без стачка!