По тази причина пускам постинга на четири места, за да чуят интервюто повече хора. Лично аз през цялото време, докато гледах интервюто, бях във възторг от спокойното поведение на Шели и непринудения й начин на общуване с водещата.  Очарова ме искрения, човешки начин, чрез който тя споделяше какво мисли по наболели въпроси в просветната ни сфера.

Чуйте я.

ЛИНК №1

ЛИНК №2

Пожелавам успех на Шели и на много симпатичната водеща Йоанна, с която и аз вчера се чух по телефона :)

Вчера присъствах на уникално събитие: благотворителен концерт, изнесен от децата на 15-то ОДЗ, гр. София, в полза не на своята детска градина, защото събраните пари няма да останат за тях, а в подкрепа на други деца без семейства, живеещи в медико-социален дом „Света Параскева”.

Ето и поканата, която получих по пощата.

Както разбирате от текста, екипът на ОДЗ 15 заедно с Настоятелството са организирали Седмица на благотворителността, която вчера, на светлия Празник на християнското семейство, завърши с приказен мюзикъл за добротата.

Сигурно ще попитате как съм се озовала там. Ще ви кажа. Защото лично бях поканена от автора на сценария и един от авторите на режисурата и сценографията на спектакъла – нашата Шели.

Ето как започна бляскавият концерт на малките възпитаници. В залата, пред красивите декори, се появиха познати приказни герои като Малката кибритопродавачка, Снежната кралица, Кай, Герда, Снежанка, нейната завистница – злата царица, джуджетата, феи и много принцеси.

Децата пяха за Добрината, която „изпълва със радост сърцата” и възклицаваха как "е сложна таз дума крилата”. Защото тя „струва трошица, когато я даваш, а цяла вселена, щом получаваш”.

Пяха за Надеждата, от която всички се нуждаем и която всеки заслужава да има.

Пяха за Взаимопомощта, Приятелството и Любовта между хората и питаха „много ли струва това да протегнем на някой ръка”.

Докато с възхищение и умиление наблюдавах спектакъла, си мислех, че зад ослепителната красота от декори и костюми, зад чудесната игра на малките актьори стои трудът на техните учители. Онези хора, които още от детската градина възпитават подрастващото поколение високо да цени щедростта и с радост да извършва благотворителност. Развиват у децата от най-ранна възраст потребността да даряваш и да помагаш на другите.

Онези хора, които в представите на малките човечета градят тухличка по тухличка, бавно, упорито, с много любов и търпение вярата в Доброто. Онези хора, които внушават на децата, че Семейството е основна християнска ценност и трябва да се уважава.

Онези хора, българските учители, които днес за „награда” могат да чуят или прочетат по адрес на гилдията ни безпардонно изречени хули и подигравки и неограничавано са наричани с всякакви обидни имена от свои сънародници. Струва ми се, че това грозно явление само в България може да се наблюдава.

Онези хора, българските учители, които по презумпция не получават уважение, което значи че по презумпция се ползват с неуважението на част от родителите, внушаващи същото на своите рожби. Защото трябвало първо да го заслужат, и чак тогава щели да бъдат уважавани.

Онези хора, българските учители, които въпреки всичко не могат да си позволят да кажат на едно дете: „Ще започна да те уважавам, когато го заслужиш, а дотогава…” или „Ще започна да уважавам родителите ти, когато го заслужат, а дотогава…”.

Защото учителите знаят, че детството е най-крехкият период, в който е престъпление да бъде травмирана неукрепналата детска психика, а лошите последствия остават за цял живот. Затова ние, учители и родители, сме длъжни да се погрижим детството да бъде опазено от разрушаващите чувства на Омразата и Злобата и да му помогнем да остане слънчево, безоблачно, спокойно, щастливо и наситено с много любов.

И за да запазим  магията и красотата на детството, всичко зависи от нас, възрастните, които носим отговорността за всяка изговорена дума или сторено действие пред децата ни.  

В общността цари коледно настроение - ЧУДЕСНО Е!!!

Аз искам да ви предложа няколко материала за наближаващ празник - ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО - Ден на християнското семейство и младеж.

Този много топъл празник, като чели е пренебрегван напоследък, а има такива светли послания. Мисля си, че трябва да му отдадем нужната почит и да възродим неговия дух. Смятам в петък- 21 ноември да изпратя на родителите по една такава картичка Ден на християнското семейство.doc, а в часа по роден край да предложа на моите първокласници тази презентация ден на християнското ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО.ppt и тази наистина хубава песничка  391364.mp3/ изрових я от интернет/.

Вероятно ще ги заведа на черква след часовете. Ако успея да снимам ще публикувам клипче в сайта на класа и тук...:)))

Надявам се, тези материали да Ви харесат!!!

На тези, които са изпуснали първата част давам този линк да "свържат сюжета". http://www.bglog.net/Obrazovanie/22646 Но речено накратко след поредица от перипетии, предимно комични, бях "удостоен" с честта да преподавам в частно училище.

Зад помпозната фасада на частните школа, надута с реклами и помпана с парите на наивници, се крие истинска и неподправено същност, която видях и преживях. Ние - българите сме царе, ако не на друго, на овапцването на добрите идеи.

Но нека се придържаме към фактите. Децата действително са разделени не на класове, а на групи по 12-15 ученика. Като резултат и дисциплината е сносна. Пък ако не можеш да укротиш 15 деца 7-ми клас, какъв учител си! За разлика от държавните училища учениците са и малко по-мотивирани. Вероятно от родителите, които снасят сериозни суми и очакват възвръщаемост. В училището като част от Правилника за вътрешния ред са регламентирани и дори прилагани глоби, дисциплинарни наказания, публични порицания, немислими за държавните нормативи.

"Дотук добре!" - казал оня дето падал от десетия етаж като стигнал втория. Ама оттук-нататък "Започва трагедията!" (Гео Милев). Първото "нововъведение" на ръководството бяха удължените часове наречени "блокове". Тоест учехме с часове по 90 минути и междучасия по 30 минути. Понякога "блоковете" са необходими при класни и контролни, но всеки ден? Децата трудно задържаха концентрация през целия блок, пък и ние - учителите се чудехме как да ги ангажираме пълноценно. Или казано накратко - лудвахме тихичко, но постепенно и сигурно.

А методите за обучение? Несравними! Само че... за училищата отпреди половин век. Основният метод бе четенето и зазубрянето. Собствениците бяха решили, че са синтезирали всичко най-ценно в едно "патентовано" училищно помагало. И задачата на учителя (учителите) бе в час да се чете на глас, подчертава и преписва въпросното помагало. Методът на папагала бе наложен като норма във великото частно школо. Даже задачите за домашна работа са предварително зададени и унифицирани. Волности от рода да анализираш произведението извън написаното, да добавиш нещо, да направиш анализа по-ясен, вълнуващ, разбираем за учениците бяха отчитани като "ненужни" и дори бях посъветван "да не си хабя гласа".

Като капак въпросното помагало-шедьовър беше истинска помия! Спомняте ли си вече отречения и преодолян претенциозен (аз му викам по подобие на Молиер "прециозен") стил отпреди десетина години, пълен с надута терминология и нищо човешко? Защото в литературата под фасадата на неразбираема терминология и сложни думи се крие интелектуална празнота и титанично усилие да усложниш гениалното. С омерзение прочетох например, че майката на лирическия герой в "На прощаване" била..."медиаторка" на неговите идеи. Ей богу, не се предадох лесно! Писахме допълнителни изречения в полетата на помагалото. Правих отделни планове, схеми за по-ясно разбиране на творбата. Но можеш да излекуваш болния, а не да съживиш мъртвеца. Децата така и не разбираха повечето "подтези" (защо не просто проблеми?!), а пък колегите им внушаваха простата истина: "Не е нужно да разбираш! Зубри и ще влезеш!" Литература, която не вълнува, Литература, която не разбираш, нещо по-гадно и безмислено да сте чували? Но какво знача аз - възпитаника на мизерното СУ и съавтор на още по-мизерни 12 помагала по литература, пред корифеите на засуканото слово?

За колегите и колежките ще напиша в следващия постинг, но не мога да пропусна тук поредната "новаторска" идея на собствениците - ротацията на учители! Да, явно методите един учител да влиза в определени групи са остатък от миналото. Бе ни обяснено, че трябва да работим "в екип". Което означава, че отиваш на училище и там ти обясняват в кой клас и коя група да влезеш. При децата всеки ден влиза различен учител, а ние сме всекидневно с различни групи. Опитаха се да ми внушат, че това било западен образец. Но имам сума бивши състуденти, сега преподаватели в колежите по Европа и такова нещо не съм чул. На моите протести, че трябва да свикнеш с децата, да "налучкаш" нивото на групата, да работиш индивидуално, да се подготвиш за съответния материал ми бе отговорено: "Какви нива, каква подготовка - влизаш и четеш от помагалото!". Споделих с една колежка, че ме е срам да съм механичен предавател на чужди мисли, но тя ме успокои: "И мене ме е срам, ма плащат добре! Трай си, чети и си взимай парите!".

Не след дълго от първоночалния ми ентусиазъм не остана и следа. Чувствах се не преподавател по литература, не учител, а евтина псевдоинтелектуална проститутка, погнусена, заменима и употребявана за скромна сума финикийски знаци. Само дето проститутката все пак дава нещо на някого. А аз на децата нищо, освен купчина ненужни мисловни отпадъци.

Накрая ме "довърши" интелектуалното ниво на учителския колектив. Но затова във финалния постинг.......

Привет на оцелелите Мученици и Мучители! След множество закрити училища и тотална чистка във все още съществуващите, поздравявам тези, които още дерзаят и даскалуват. На тях и на останалите без работа може да се окаже полезен моя безценен опит при допира ми с частния сектор в ОбразУванието. Ако не - просто се посмейте!
Няма да се представям като "списувател" в блога. Достатъчно известен съм - къде със скандал, къде с добро. Ако иска някой да си припомни "Учител или охранител-изберете сами http://bglog.net/Obrazovanie/16789 или "Защо днес не съм на училище" http://bglog.net/Obrazovanie/16789 . Реших пак малко да подаскалувам не заради парите. В образователната сфера са ти  гарантирани две неща - сигурното психясване и гарантирания статус на социално слаб. По-скоро се поддадох на суетата: притесних се, че като автор на помагала по литература (вече 12 на брой) трябва да съм в крак с новата учебна програма. Защото се лаская, че списваните от мен помагала дали в "Персей", "Авис" или "Скорпио" вървят добре на пазара именно поради практическия опит и тясната връзка с очакванията на родители и ученици. Няма да се оправдавам повече! Реших и толкоз!
Държавните училища ги изключих априрори, не съм толкова изпаднал. Но надеждата, че в частното школо е "по-различно" мъждукаше в иначе позагрубялата ми душа. Речено-сторено. Влязох в jobs.bg. Да сте виждали колко много, ама адски много са обявените свободни места за учители?! Явно професията съвсем е затрила авторитета и желаещите да я практикуват намаляха тотално. Аз лично познавам поне десетина бивши учители, излезли от системата, които никак не напират да се върнат в нея.
Но да не се отклоняваме от сюжета. Попълних десетина CV-та и кандидатствах по електронен път. Получиха се следните епизоди на сериала:
Първи епизод: Телефонен разговор
Обаждат ми се от Н-ското частно училище по повод автобиографията. Разговорът започва с взаимни комплименти. Директорката ме ласкае, че за тях е чест такъв известен автор да бъде част от екипа, аз отговарям, че честта е моя и само моя. Гладкият тон обаче започва да се пропуква. Причината - моето категорично желание да бъда назначен като външен лектор на граждански договор, за да запазя мястото си на охранител на трудов.(Споменах вече как не съм толкова зле материално и морално, че да желая даскалуване на щат). Шефката признава, че това е юридически допустимо, но е страшно учудена защо предпочитам този вариант."За да си вдигна шапката, ако нещо не ми хареса във вашето училище!" - отговарям смело. Следва лека въздишка оттатък по линията и ответ: "Извинете, но ние търсим хора, които ще зависят от нас!" Е, поне е откровена! Разговорът приключва, а на събеседването така и не отидох.

Епизод втори - Събеседване
Училището е близо до квартала и решавам да се прежаля. Още на входа се "сдушавам" с колегата-охранител (краставите магарета се намират!). И почерпвам безценната информация, че събеседванията са проформа. Мястото вече е "дадено" на любовницата на един от българските директори. Мога веднага да си тръгна, но решавам да се позабавлявам, защото "Шоуто трябва да продължи!" Генералният директор се оказва чужденец. И то не англичанини или французин, а турчин! Националистическата ми душа възроптава и се държа подчертано предизвикателно и наежено, напрво хулигански.
Например на въпроса "Колко помагала сте издали?" отговарям бойно "А вие?". "Нито едно." - отговаря ми учтиво човечеца. "Е, значи и едно да съм издал е повече от вас!" - заключавам безапелационно. Усетил настроението ми, той хитро подпитва дали имам нещо против да обучавам и деца с чужд етнически произход, разбирай турчета.
- Глупав въпрос! - отсъждам мрачно. - Против децата нямам нищо. Дайте ми Ахмед Доган и ще го застрелям като куче, ама децата не са виновни!
Директорите-българи ме гледат изумено,  с бялото на очите си, а турчина му с турчин се смее! След час по мобилния получавам обаждане, че мястото е дадено на друг (глей ти каква изненада!), но са ми оставили 8 часа седмично лекторски, ако искам да ги взема. Аз да работя за турчин? Ай сиктир! Отказвам безапелационно!

Епизод Три - Кратка среща
Директорката, жена на средна възраст, мачка в ръцете си листа с моята автобиография. И без да пита нищо заявява: "След 10 минути влизате в час!". -Ама как? При кой клас, не съм се подготвил.... - мрънкам смутено.
Оказа се седми клас. Учихме за сложното съставно изречение с подчинено обстоятелствено. Определено ми дойде музата, с децата се шегувахме, писахме, зубрихме и накрая, без излишна хвалба, те ми споделиха, че часът минал неусетно.То е като при секса. Може да не си го правил отдавна, но понаместваш позата и установяваш, че още ти харесва. Директорката слушаше внимателно и накрая на часа заяви, че условията ми (граждански договор, непълен норматив) са приети и почвам от утре.

Да! Учител съм от месец в частно училище (или по-точно външен лектор). Прекрачих дверите на "светая светих". Но там не намерих рая и ако дотук съм ви разсмял, ядосал, заинтригувал ще прочетете и продълженията на постинга, за които ще сложа линк тук:

http://www.bglog.net/Obrazovanie/2296

Ето и линк за третата част:
http://http://bglog.net/blog/swetew/site/posts/?bid=23577

Нали всеки в този блога споделя лично преживяното, своята история в Образованието и така пишем заедно пишем историята на една агония. Но дявол го взел, едва ли ние сме най-виновните за това!

Има незабравими моменти в живота, които остават в паметта заради това, че са неповторими и вълнуващи :)

С MariaD се познаваме виртуално от много време. Може би вече станаха две години и повече, откакто си бъбрим в интернет, но се запознахме реално едва онзи ден. Мария е член на Управителния съвет на Фондация „Пайдея” и дълго време носеше едноименния ник.

А сега ще ви разкажа, почвайки малко по-отдалече, какво ни събра нас двете на едно място.

Фондация „Пайдея” е натрупала сериозен, десетгодишен опит в разработването и управлението на проекти в образователната сфера, което днес й дава основание да бъде организатор на обучителни курсове за учители.

Не мога да не спомена, че проектите по образователните програми и структурните фондове на ЕС са възможно най-надеждният начин едно българско училище да стане конкурентноспособно и да просперира в съвременните нелеки условия. Сигурна съм, че само онези училища, които са разбрали този безспорен факт и са предприели стъпки в това отношение, могат да разчитат на по-сериозен успех в бъдещото си развитие.

 В нашето училище ръководството има същите виждания по въпроса и по този повод аз, заедно с моята приятелка и колежка, в петък следобед се озовахме на обучителния курс, организиран от Фондация „Пайдея” и Столична община. Бяхме много уморени от стресовата първа учебна седмица и ни липсваше конкретна представа за онова, в което предстои да участваме.

Само че животът понякога ни среща с личности, чийто магичен личен чар и ораторски способности са в състояние да провокират интереса дори на хора, буквално изпаднали в полусънно състояние от преумора. Още в самото начало стана ясно, че материята ни е много далечна – с нищо подобно не сме се занимавали никога, а терминологията звучи много различно, специфично, по-европейски някак.  

И като съберем двете неща: намалени възприемателни способности плюс непозната, нова материя, логично беше да се изплашим и да почнем да обмисляме как да се измъкнем от неловкото положение.

Само че за моя огромна изненада ангажираният от "Пайдея" наш сладкодумен треньор – Люси Драгоева, така приятно ни увлече, сякаш не ставаше въпрос за някакви сложни, сухи и трудни за разбиране въпроси, а за нещо много лесно и приятно, което сме способни да осъществим и което по-нататък ще ни донесе голямо удовлетворение.

Наистина вълшебница е Люси! Казвам го с огромно възхищение, защото много харесах не само нейния точен и увлекателен изказ, но също така спокойното й, естествено поведение, съчетано с финес и стил, зад които обаче прозира бунтарската природа на един уверен в себе си мислещ човек, с широки разбирания.

Бяхме заедно в продължение на два дни и половина, а през това време се запознах с нашата прекрасна блогерка MariaD - Мария Донкова, и с шефа на фондацията – забележителният Жоро Казаков. Страшно приятно е да видиш и чуеш хора, отличаващи се с високо интелектуално ниво и ерудиция. Такава среща е особено вълнуваща. Но още по-невероятно е, когато същите тези хора ти засвидетелстват специално отношение по най-трогателния възможен начин.

Сигурно ще попитате защо, на какво основание. Ще ви отговоря. Не съм очаквала, че някой външен за мен човек или институция ще оцени като нещо важно онова, което правя тук, в общност „Образование”. А то, казано най-общо, е да информирам колегията и всички посетители за случващото се в нашата сфера, през погледа на един учител. Стремя се, доколкото мога, да бъда обективна и точна. Пиша тук, защото все някъде учителите трябва да имат трибуна и да споделят искрено, без притеснения от някакви зловещи последствия  за тях (както е в много училища), какво ги тревожи и радва.

И заради моя скромен принос в публичността на информацията фондация „Пайдея” ми благодари и ми подари една страхотна книга, която исках да имам още преди година – „Новото човекотворчество” на Върджиния Сатир.

Всъщност, с настоящия си пост искам да благодаря на готините хора от „Пайдея” за трогателния жест към мен. Истината е, че страшно ме развълнувахте, Мария и Жоро! Това е един от най-милите комплименти, които съм получавала някога.

Много, много благодаря! :)

Да е лека и успешна новата учебна година! 

Искам да поздравя всички ученици и техните родители и да им пожелая здраве, спокойствие и удовлетворение от съвместното ни общуване в училище. От позицията на учител, ще подчертая, че всички ние имаме общ интерес – да помогнем на нашите деца да овладеят важни знания и умения, необходими за живота; да подготвим младите хора така, че да могат да се справят с житейските трудности и да бъдат победители.

На моите колеги искам да кажа, че продължаваме въпреки всичко, защото сме учители. 

Въпреки промените, чрез които държавата ни абдикира напълно от отговорност, предоставяйки ни мизерни средства, с които някак трябва да се оцелява...

Въпреки реформите, които доведоха до погребване на стотици училища и до съкращаване на много учители…

Въпреки обидите и разочарованията от неуспялата мащабна стачка, които все още носим в сърцата си и търпим тъжните последствия от нея...

Въпреки несъответствието между реалните възможности на учениците да разбират учебния материал и написаните на недостъпен език учебници, по които сме длъжни да преподаваме.

Въпреки неуважението и грубостта, с които ни удостояват някои наши сънародници…

Въпреки всичко продължаваме, колеги!

Желая ви от сърце много здраве, сили и късмет през новата учебна година! По-малко нерви и напрежение, защото нас трябва да ни има. За да го има и училището, в което най-голямото ни богатство – децата ни, да учат щастливи и спокойни в него. 

Специално ще ви поздравя с един невеороятен клип, направен от  моята колежка и виртуална приятелка - Антоинета.