Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,

префучава през боазите, вдига облак над диканите,

грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,

сваля портите, оградите и децата по мегданите -

в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде пролет яростна,

разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите

и излиза от коритото и завлича, мътна, пакостна -

къщиците и градинките, и добитъка на хората -

в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то

в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени,

на които с букви кирилски пише "черното" и "бялото" -

в избите студени, каменни, завещани от дедите ни -

в родния ми град?

Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -

родната сестра на вятъра, на водата и на виното,

за която е примамица непостижното, просторното,

дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -

мене как ще спреш?

<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>
Научи ме да обичам
пастелените повеи на вятъра.

Боите,

разпиляни по платното...

стихиите,

премръзналите пръсти...

контурите на

дрипавите сенки.

Или пък просто нарисувай

стъпки...

съня на пеперуди,

и пашкули...

преди да се събудя...

******
<?xml:namespace prefix="o"?> 
   Капка нежност докосна съня

   А синигер запя в тишината

   Люляк тихо попи закъсняла сълза

   И прекрасна разцъфна зората

   Най-красива усмивка дари ми деня

    Аз пък себе си дадох в отплата

АВТОПОРТРЕТ С КОРАБИ

Мога да сравня този мъж със стадо диви свине.
Но и това му е малко.
Той яде три тави мусака,
пие бира със кофата.
Пухти в банята,
докато мие мръсните си крака.
Не работи.
Лежи девет дена - или
блъска табла със някой съсед.
Все горчиви цигари пуши.
Не съм чувал нещо да го боли.
Вечно свири си "Бийтълс" под душа.
Има стара кола.
Чепаре за сафрид.
Няма само пари да отиде с жена си в Пампорово.
Много хърка, когато заспи.
Хърка соло.
И хорово.
Разберете го, моля ви!
Той сънува понякога кораби.
Той е женен, откакто се помни.
А децата му са все малки деца.
Все по-плешив става,
а възможностите му - скромни.
Парите не стигат за мляко, за мач.
За хляб, за яйца.
Няма вече приятели.
Ритна всички любовници.
Спря да ходи през юли на плаж.
И готов за отстрел през полетата ловни
скита това диво прасе...
Стреляй!
И яж!
Стоп.
Този мъж сънува понякога кораби.
Разберете го, моля ви!
А когато по изгрев ви погледне с очите си морави,
колко ужас животът
по дъната им сухи е наслоил!...
Той не може да мръдне.
Той се е вкопчил сякаш с корени
в тази суха земя, в този дом -
същински бодил.
Настръхва при галене.
От ласка се свива.
За скок се навива - ръждиво зверче.
А жена му?
Какво му е крива,
че цял живот си отива
от него това ужасно момче,
което понякога сънува кораби?
Разберете го, моля ви!
Някой ден ще си тръгне горчивият мъж.
Ужасният мъж ще си тръгне.
Ще останат от него два чифта чорапи
под фотьойла, във ъгъла.
Едни скъсани дънки.
Заровете за табла.
Недопита - бутилката с бира.
Господи, човек на какво да се радва?
На това, че "...и добре да живее, умира"?
Този надпис е толкова тъп.
Друго искам да пише отгоре ми.
Например -
писах стихове
и сънувах понякога кораби.

ЗА РУСИТЕ ЖЕНИ

на А., брюнетка

Започвам с русите жени
в тях има лекота
в тях има празненство
подобно чели Пастернак
подобно Бърнс
подобно свещ
и пламък жълт
подобно житено поле
подобно ръж
и аз спасител там
и аз жътвар

на русите жени

описвам ги по памет
в тях има сантимент
в тях има цветни
филми има шлагер
червило в повече и бемка
в тях има Ах
дошло естествено
в тях има естество
в тях има мiр
сълзите им са леки
стеарин
сълзите им са Yellow Submarine
в сълзите им не вярват

на русите жени