***

Ухание на вечер. Самота.
И куп звезди, безброй звезди.
И всичките студени до една.
Една сълза за куп мечти.
(всички пропилени)

И нямаше нищо, нямаше смисъл.
Само сапунен спукан мехур.
Той (смисълът) беше тук, но отиде.
Да пие кафе, сред звездите навън.

И хора и разни, прегърнати, живи.
И куп самота, безброй самота.
И някакви думи, уж бяха красиви.
Но си заспиваш сам.Прегърнал нощта.

17.06.06 3 сутринта Пловдив (марамалад)