И улиците помнят от желанието,

с което пих, с което те опитвах.

И ъгълът на острото очакване.

И виното, което не допихме.

Днес стиховете могат

точно толкова,

че да не те е страх

и да не ти е тихо.

Докато чакам думите – мълча.

За всичко друго –

                                просто питай.

Натрапчивото й присъствие влудява.
Стоя и тропам с пръсти
в следобед с цвят на сепия.
                   Тактувам равноделно.
Отворих си прозореца
и пуша със мухите.
Момичето от долния етаж повтаря
една и съща песен
                    трийсет пъти.
Или е влюбена, или ми отмъщава
за тропането с пръсти
и дрънкането на китара вечер.
За пеенето на открито  
/фалшивото пиянско пеене/.
Игрем шах със тишината
и само миг преди да блъсна всички фигури
и да строша с глава дъската
дочувам песента
за тридесет и първи път...

* * *  

Едно плашило си измисли
мелодия по плочките на тротоара.
Събуди се с усещането, че е живо.
Присмя се на света
                        и взе да бяга.
Завърза гаргите със струни
за покрива на ей оная сграда.
Сега не могат да летят,
защото струните ги стягат.
А то седи и ги рисува,
облегнало се на комина.
Но щом започне да се стъмва
ще ги отвърже
                 и ще си отиде...

Кафе,закуска,бръснене,парфюм,

                          със “Се`ла жур”

започва всекидневният ми тур.

Улици,срещи,усмивки,обиди

премълчани,погледи топли и студени

                 минават покрай мене.

 Не съм свикнал с обиди премълчани,

сърцето ми не трае,но умът ми, уви

казва ми:-Мълчи,с усмивка  тях ги

                                             отмини.

Ключ,врата,вечеря,аператив,

любов,целувка,думи

                              помежду ни

за случилото се днес с мен

Легло,чаршаф и сън, заспивам

полуусмихнат,уморен,

не разбрал кога и как

                          отминаи този ден.

* * *

Реките вписват в своето мълчание  
едно селце, забравено от Бога,
където самотата е призвание
и тишината се е свила в небосвода.
Там пъплят хора като мравки,
погълнати от своите вселени.
Кънти звукът от пианола
в душите им
                 и спомените слепва...
Дагеротип на цялото безумие  
е да опиташ да заснемеш Господ,
щом вятърът превръща в струни
тревите и изсъхналите троскоти...
И цяла нощ пиянство е потъване
във тишината на катранените свещи.
Макондо сигурно е авантюра
или пък просто
                     някакво усещане...