Маса,две салати,чаши

с кайсиев аромат.

Разговор за фон,очите

скришно ми поглеждат

ръцете талантливи  и

попиват омайният ти

                            глас.

Срещу мен млади хора

разговарят,но не за чалга,

айдъли и някой TV-формат.

За стихове и политика,

 те говорят-слушам ги

 и на себе си се чудя дали

 станал съм  им вече и аз

                           събрат.

Ех, да имаше художник,

да нарисува тази вечер

с поетично-кайсиев аромат.

Аз опитах се,но дали успях?

*"Гроба" е партизанското име на една кръчма в града ни

Какво спасение! Снегът вали

и на душата ми е бяло, бяло...

От черни истини не ме боли,

светът е сякаш под венчално вало.

Аз тръгвам чиста, през дантелен сън

към моя светъл час.Светът танцува

и с пъстри шалчета и щедър звън,

загърнат в детски смях денят пътува.

В очите ми пъстрее красота

и спряла в междучасието бяло

разбирам - в тая нежна белота

жената и детето в мен са цяло.

В търсене на началото

Нова страница все отварям,
за да търся ново начало,
стари грешки обаче повтарям
и началото избледнява.

Ще преплувам онази река
от затлачени чувства и мисли
и с началото ще полетя
да откривам вечните истини!

11.12.2008

***

Разбира се, че те обичам!

Ти пазиш здравия ми разум.

Ти носиш нужната ми сила

и знаеш верните слова.

Разбира се, че те обичам!

Далеч сме от предсмъртен спазъм.

Подай една усмивка мила –

ще пробвам да я уловя...

Разбира се, че те обичам-

един отчаян архаизъм.

В очите си звезди съм скрила,

а ти забрави за това...

Изящна снежинкова вечер

Гали натежалите ми клепачи

Ехо от далечен бял гълъб достига ме

И тръгвам по релефната крива на близка луна

Напъпилата ми свежест

Свенливо жадува диво разкритие

Със шепи събирам вибрации от сънища

 Запълвам загубени липсващи малки мечти

Повикват ме внезапни желания

Дълбоко ненадейни тайни съкровения

Опиват ме заклинателно ментови сладки треви

Тръпнещо нетърпеливи пробягват съблазнителни сенки

Събудена свенлива очакваност

Потреперва в необятно забравена нежност

Отърсва крила и лежерно понася ме в дълбока забрава

Там където боса ще танцувам сред копнежи и влюбеност

***<?xml:namespace prefix="o"?>

Вън вали. Като в черква е тихо.

И снегът е безкрайна тъга.

Сякаш всичко е скрито потайно

под покров – снежно-бяла земя.

Вън вали. Нейде кучета лаят.

А нощта заседя се до мен.

Вледенени капчуци ридаят,

но за утре денят е стъкмен.

Само тясната бяла пътека,

дето води до мойта врата

се загуби – зари се полека

да дочака сама пролетта...

                НОВОГОДИШНО

                Всяка нова година е просто врата,
                зад която ни чакат безброй неизвестни.
                Всяка нова година е светла мечта
                и я срещаме винаги с радост и песни.

                Може утре да дойде с тъга и беди,
                но в нощта преди нея се ражда надежда,
                че в небето изгряват щастливи звезди
                и в живота ни всичко с добро се подрежда.

                Всяка нова година е празник красив -
                вита баница, вкусна и с много късмети,
                чаша вино, шампанско с характер пенлив
                и елхичка, която във ъгъла свети.

                Нека тази врата да отворим без страх.
                Да преминем през нея, разкъсали мрака
                с пръчка огън бенгалски под звездния прах,
                с любопитство към всичко, което ни чака.

                Валентина Шейтанова