* * *

* * *

Онези сутрини,
     онези сутрини,
забравени в прахта по книгите
след всички трепетни събуждания,
предшестващи избухвания на флуиди,
загубих някъде...
     Загубих някъде
и вече липсват –
в ръждивия привкус на измълчаното.
Изгубих усета да те измислям
     и оттогава ми е трудно да мечтая
/а само отброявам липсите.../
Това безчувствие, надявам се,
   е някаква безумна авантюра,
след толкова изписани безсмислици
и толкова издраскани контури
/по сивата нега на листите.../
Изгубих усета...