Днес сутринта отиваме с дъщеря ми, която е 3 клас в столично училище и стискам грижливо декларацията. Вее ни вятъра около стълбите и в един момент се оказваме насред нездравословно скупчена жужяща тълпа от народ. Децата се гонят, играят, гушкат и си показват новите нещица. А родителите пръхтим на сутрешния студ и се питаме дали носим декларациите. Носим ги. Някои се плескат по челото, но класната след секунда идва с купчина празни декларации. Подавам моята, а тя ме гледа и казва - Ама вие сте със СОП, носите ли тест? Какъв тест да нося, питам аз? Не знам да трябва да правя тест в къщи, а и кой ще ми го даде? Веднага се създаде организация и аз и една дребна майчица влязохме да чакаме сестрата, която щяла да направи теста. Но сестрата не дойде, вместо нея директорката ни проводи в класната стая, като пътьом попита дали имаме сертификати. Бърша изпотените очила от маската и бодро извиках с гордост  - "Три дози!". Това доведе до това, че аз влязох, а майчицата остана с нейното момченце отвън в коридора да прави теста на крак.
Дадоха ни тестовете, започна се тествУването. На децата им беше интересно, само моето момиченце почна да хлипа - страх я било, помнела още теста от преди месец. Как да е, справихме се, всички бяхме отрицателни. На проводяк ми дадоха комплект със заръката във вторник сутринта като проводя детето да нося теста изпълнен. Вторник, защото понеделник е неучебен, заради изборите.
Та... обратно в час! Можело! А новините днес показват, че нищожен процент от децата са дали положителен тест, което е повече от чудесно! На добър час!