Здравейте!

Какво мислите относно продължаващото присъствено обучение, въпреки стряскащите цифри от по над 4000 заразени всеки ден? Вече имам приятели и колеги, които се борят с вируса, както и дете, което ходи на училище във втори клас. Когато се прибира винаги се питам, дали не ми носи и някой подарък. И ми е трудно да си представя как се чувства класната, която е жена на възраст. Вчера е имало протест с искане всички ученици да преминат онлайн, породен от оправдания страх на учителите от близкото ковид бъдеще. А този страх е наистина оправдан, като се има предвид, че дори да се разболееш, няма кой да ти помогне - лекарства свършват, тестовете са скъпи и се правят за сметка на държавата само ако вече имаш предсмъртни хрипове, ако се разболееш не се се знае колко ще обикаля линейка да ти намери място в болница, за да ти окажат помощ... а какво остава за ситуацията вкъщи, има свидетелства на родители, които са се тръшнали и двамата вкъщи, не могат да станат от леглото, а децата си искат своето...
Как се чувствате на първа линия? Първа линия, която не е призната за такава, за разлика от полицаите, на които ще им дадат допълнително пари, защото били на първа линия на Ковид. Смятате ли да продължите глупавото упорство на властимащите, които вече показват безпомощност в действията си, след като проспаха няколкото спокойни месеци и сега трескаво търсят решения, които понякога граничат с абсурда?