Така е, за голямо съжаление...

Природата се променя и ние заедно с нея!

Усещате ли горещините през юни ... ?

Е, да не забравяме Ромео и Жулиета - на 14 години са били. Напълно развити. Вярно е, че тогава животът е бил по-кратък. Очевидно е, че има промени в историко-хронологичен порядък. Въпросът е учените да анализират. Аз още като ученик си спомням как пишеха, че ние се развиваме по-рано от поколението примерно на родителите ни. Рицарите например са достигали ръст максимум 160 см. Има нещо, което движи светът и това е волюцията - биологична, техническа, културна и др. Може би става дума за някакво еволюционно изменение. Не вярвам много във въздействието на храната и химикалите в тази посока. Но пък не съм и учен. Те да му мислят.

 

Аз също гледам малко скептично по отношение на храната и химикалите, но пък кой знае? Повече ме вълнува резултатът - психическата незрялост и неподготвеност на децата по отношение на промените, които настъпват в тях. Наистина се усеща бушуването на хормоните, особено в края на трети и вече целия четвърти клас. Може би най - неподготвени за тези промени се оказват всъщност родителите. Първо им е необходимо време да приемат и осмислят фактите, след което да открият точния момент и начин да поговорят с децата си. Ние, преподавателите - като аналог на родителите в училище, сме поставени пред същите проблеми...

 

 

 

Много сериозна тема, по която аз като педагог не се чувствам подготвена, а толкова много проблеми в училище могат да се обяснят точно с това преждевременно физическо израстване, което не е в синхрон с психическата зрялост при момичетата.

Поли много добре казано.

Chopar, може би злощастния финал на Шекспировата трагедия е резултат именно на тази незрялост? ;) Шегувам се, но си прав, разбира се - и за акселерацията, и за еволюцията, и за промените в исторически план. Но работата е там, че ние наистина не сме готови да приемем фактите...

Това с което храним децата си е чиста отрова! Резултатите от това ме накараха да изживея най- големия ад в живота си . Авторите на статията са напълно прави!

Страшничко е, наистина. Като си помисля само, че децата са повече с нас, отколкото с родителите си. И най-отговорното в случая е, че не сме подготвени, а обстоятелствата изискват наша намеса.Скоро попълвахме в училище анонимна анкета от какви квалификационни курсове се нуждаем. Никой не се сети за такъв.А ни е необходимо обучение, за да не действаме просто по интуиция.

Като се замисля, от 20 години съм в централно градско училище не съм свидетелка на ни една подобаваща беседа за половото възпитание с децата, говоря и за прогимназиален етап, където вече има и сексуално активни. Седми и осми клас получават някаква информация за превенция срещу СПИН и венерически заболявания, но достатъчно ли е това? Страшничко е да не се реагира адекватно и да се оставя единствено на доброто желание на класния ръководител да разяснява...

 А възрастовата граница на съзряването пада и интересът на децата по темата идва много по-рано...Кой пак не се е сетил за нещо наистина важно за възпитанието на подрастващите ?