Влизам сутринта в класната стая. На дъската надпис-"Честит 8 март!", като в буквата Р е нарисувано сърце. Пред дъската-четири момиченца, всички останали са седнали на местата си. Всички заедно ме поздравяват. А аз онемявам... Момиченцата започват да рецитират стихове за мама, а моите сълзи напират в очите. След рецитала останалите деца стават и се строяват отпред. Едно по едно всички ми прочетоха своите пожелания. И всичката тази организация си я подготвиха сами. Дискретно ме предупредиха, че ми готват изненада.

Как да не обичаш такива деца?! Как да не се раздаваш докрай за тях?!