Здравейте съмишленици,

обръщам се към вас - общност "Начално образование", въпреки че мислите, които ще нахвърлям, касаят образованието като цяло у нас, а не конкретно началното образование. Споделям с вас, защото вашата общност преживява пълноценно онлайн общуване и ще се радвам, ако ме приемете и ако нещата, които ви предлагам са ви полезни (а че вие сте ми полезни е повече от ясно). Приключвам с предисловията.

Днес случайно попаднах на тази снимка и първата асоциация, която произлезе от нея е че момчето е българският ученик, а протегнатата му ръка сочи към нещото, което му липсва в училище, нещото, което търси и към което се стреми. Рамката на прозореца представлява МОН и всичките ДОИ, стандарти и учебни програми, които се опитват да вкарат в коловоза  идеите на учителите-новатори. Понякога си мисля, че нестандартно-мислещите учители сме толкова малко, че почти не се забелязваме, и работим не благодарение, а въпреки толкова много условности. Друг път съм така окрилена от очите на учениците си, които ми "казват", че думите ми достигат съзнанието и душите им, че зарейвам мечтите си толкова далеч, че ги виждам осъществени.

Когато чета споделените ви мисли и разбирам какви чудеса правите с и за учениците си виждам светлинка в тунела с име "Проблеми в българското образование", защото това е единственият път, чрез който състоянието може да бъде променено. Само този, който мечтае да лети - успява, но и заразява другите около себе си и им помага също да полетят. Сещам се за една сентенция: "Не давай на гладния риба, а го научи да я лови сам" (може да не цитирам точно, но смисълът е този). Чрез работата си вие "преподавате" уменията за живот на учениците си, които за жалост в малък процент се постигат чрез ДОИ. Вие показвате на учениците си как да бъдат успели възрастни, респективно как да достигнат самоактуализация на Аз-а (виж Теория за самоактуализацията на Е. Маслоу). Мечтайте и осъществявайте мечтите си - пожелавам ви го от сърце, за да престанем да виждаме в горната снимка ученикът от българското училище.